№ 20835
гр. София, 16.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.......
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20251110139412 по
описа за 2025 година
Ищецът, ........, твърди, че на 02.08.2024 г. в град София е настъпило пътнотранспортно
произшествие, виновно причинено от водача на лек автомобил „.......“ с регистрационен
номер ......, който бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество. При произшествието бил увреден лек автомобил „........“ с
регистрационен номер ......, който имал валидна застраховка „Каско Стандарт“ при ищеца.
Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията си по договора за Каско е изплатил на
доверен сервиз сумата от 1649.12 лв. за възстановяването на щетите. Впоследствие, ищецът
предявил регресна претенция към ответника в размер на 1674.12 лв., включваща
изплатеното обезщетение и 25 лв. ликвидационни разходи. Ответникът, ......., извършил
частично плащане в размер на 1065.54 лв., отказвайки да заплати остатъка от 608.58 лв.
Поради това ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати претендираната сума от
608.58 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, 03.07.2025
г., до окончателното изплащане, както и да му присъди сторените по делото разноски.
Ответникът, ......., в законоустановения срок е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска изцяло като неоснователен и прекомерно завишен. Ответникът не оспорва
настъпването на ПТП, валидността на застрахователните договори и извършеното от него
частично плащане в размер на 1065.54 лв. Основното възражение на ответника е, че
увреждането на детайл „степенка задна дясна“ на автомобила „........“ не е в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП, тъй като било в резултат на напречен контакт, докато
останалите щети били надлъжни. Твърди, че това увреждане е от друг инцидент. Наред с
това оспорва размера на ремонта, като твърди, че цената на частите, трудът и материалите са
завишени, а автомобилът е на 15 години, което налагало използването на алтернативни
1
части. Счита, че изплатената сума от 1065.54 лв. покрива изцяло дължимото обезщетение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Двустранен констативен протокол за ПТП от 02.08.2024 г. се
установява, че на същата дата в гр. София е настъпило произшествие между лек автомобил
„.......“ с регистрационен номер ...... (автомобил А) и лек автомобил „........“ с регистрационен
номер ...... (автомобил Б). Видно от протокола, водачът на автомобил А е предприел маневра
„при смяна на лентите“, в резултат на което е настъпил сблъсък. Вината за произшествието е
на водача на автомобила „.......“.
Безспорно е между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че към
датата на ПТП увреденият автомобил „........“ е имал валидна застраховка „Каско Стандарт“
по полица № ...... при ищеца ........, а виновният автомобил „.......“ е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ........
Във връзка с настъпилото ПТП, ищецът е образувал преписка по щета № ....... Видно от
Опис на претенция от 06.08.2024 г., са констатирани увреждания по облицовка задна броня,
калник заден десен, степенка задна дясна, задна врата дясна, лайсна задна врата дясна, стоп
десен и вежда ПВЦ заден десен калник. С възлагателно писмо от 18.09.2024 г. ищецът е
възложил ремонта на ....... От представена фактура № ........ от 01.11.2024 г. се установява, че
стойността на извършения ремонт възлиза на 1649.12 лв. с ДДС. Тази сума е изплатена от
ищеца на сервиза с преводно нареждане от 06.11.2024 г.
Ищецът е изпратил на ответника покана по регресна претенция с изх. № ..../05.02.2025 г. за
сумата от 1674.12 лв., съставляваща 1649.12 лв. обезщетение и 25 лв. ликвидационни
разходи. От представените извлечения от сметки се установява, че по тази претенция
ответникът е заплатил частично сумата от 1065.54 лв.
Тези факти са били отделени като безспорни в доклада на съда, обявен за окончателен в
откритото съдебно заседание от 16.10.2025 г. Спорните въпроси по делото са два: налице ли
е причинно-следствена връзка между ПТП и увреждането на детайл „степенка задна дясна“
и съответен ли е на пазарните цени размерът на изплатеното от ищеца обезщетение от
1649.12 лв.
За изясняване на тези спорни въпроси, съдът допусна и прие като неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), изготвена от вещото лице инж. Й. Й.. Вещото
лице, след като се е запознало с материалите по делото и предоставения снимков материал,
дава заключение по първата задача, че механизмът на ПТП е следният: на 02.08.2024 г. около
14:30 часа лек автомобил „.......“ се е движил по ...... и при опит за престрояване вляво е
реализирал ПТП с движещия се в лявата лента лек автомобил „........“.
По отношение на втория, ключов за спора въпрос за причинната връзка, вещото лице дава
категоричен отговор. Експертът посочва, че увреждането по дясната степенка, изразяващо
2
се в „задирания по външния ръб“ и „изкривяване на повърхността на степенката в посока
нагоре“, напълно съответства на описания механизъм на ПТП. Заключението е, че това
увреждане е причинено вследствие на съприкосновение с въртящата се предна дясна гума на
автомобила „.......“. Експертът изрично заключава, че всички щети по автомобила „........“,
включително процесната „дясна степенка“, се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с настъпилото произшествие. В съдебно заседание вещото лице допълни, че
увреждането касае само алуминиевата облицовка на степенката, която се предлага като
отделен детайл на пазара. Цената, посочена от ВЛ е за алуминиевата част на степенката,
повдигната нагоре. Всичко е изчислено за конкретно за конкретния случай, с конкретната
рама като при отговора на въпроса, че е възможна замяната само на изкривената част от
степенката, а именно алуминиевата част, ВЛ е взел предвид марката, модела и номера на
рамата на конкретния автомобил.
По отношение на третата задача – стойността на ремонта, вещото лице е изчислило, че
стойността по средни пазарни цени към датата на ПТП за възстановяване на всички
увреждания, включително ДДС, е в размер на 1717.64 лв. Стойността само за възстановяване
на увредената дясна степенка (алуминиева облицовка) по пазарни цени е 526.50 лв. с ДДС.
Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице като обективно, компетентно
изготвено и неоспорено от страните. Ответникът изрично е заявил в писмено становище, че
приема заключението и няма въпроси към експерта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 411 от КЗ. Съгласно тази разпоредба,
застрахователят, който е изплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“,
встъпва в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата или срещу неговия
застраховател по „Гражданска отговорност“.
За да бъде уважен този регресен иск, ищецът следваше да докаже кумулативното наличие на
няколко предпоставки: валидно застрахователно правоотношение по „Каско“ с увреденото
лице, валидно застрахователно правоотношение по „Гражданска отговорност“ между
ответника и виновния водач, настъпване на ПТП, причинено виновно от водача, застрахован
при ответника, наличие на имуществени вреди в резултат на ПТП, и извършено плащане на
обезщетение от ищеца за тези вреди.
По делото е безспорно установено наличието на валидни застрахователни договори, както и
виновното причиняване на ПТП от водача, застрахован при ответника. Ищецът доказа, че е
изплатил обезщетение в размер на 1649.12 лв.
Основното възражение на ответника беше липсата на причинно-следствена връзка за
увреждането на детайл „степенка задна дясна“. Това възражение бе изцяло оборено от
приетото по делото заключение на САТЕ. Съдът приема за доказано, че всички ремонтирани
детайли, включително процесната степенка, са увредени в резултат на процесното ПТП от
02.08.2024 г.
Второто възражение на ответника касаеше размера на изплатеното обезщетение.
3
Ответникът твърдеше, че сумата е завишена. Съгласно константната практика на Върховния
касационен съд, застрахователят по „Гражданска отговорност“ дължи възстановяване на
вредите в техния действителен пазарен размер към момента на увреждането. Приетото
заключение на САТЕ установи, че средната пазарна стойност за възстановяване на всички
причинени от ПТП вреди възлиза на 1717.64 лв.
Ищецът е изплатил сума в размер на 1649.12 лв. Тъй като изплатеното от ищеца
обезщетение (1649.12 лв.) е по-ниско от установената по делото действителна пазарна
стойност на ремонта (1717.64 лв.), съдът намира, че изплатената сума е изцяло дължима от
ответника. Регресното право на ищеца се простира до размера на действително изплатеното
обезщетение, доколкото то не надвишава реалната стойност на вредата.
Ищецът претендира и 25 лв. ликвидационни разходи, които са обичайни в отношенията
между застрахователите и също се дължат от ответника.
Следователно, общият размер на регресната претенция на ищеца е 1649.12 лв. плюс 25 лв.,
или общо 1674.12 лв. Ответникът е заплатил доброволно 1065.54 лв. Поради това,
ответникът остава задължен за разликата в размер на 608.58 лв. (1674.12 - 1065.54).
Искът се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Основателна е и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главницата от
608.58 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.07.2025 г., до
окончателното изплащане на задължението.
По отношение на разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в
общ размер на 750.00 лв., от които 50.00 лв. държавна такса, 300.00 лв. депозит за вещо лице
и 400.00 лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил своевременно възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......., с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ......, ДА ЗАПЛАТИ на
........, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: ......, на основание чл. 411 от Кодекса
за застраховането, сумата от 608.58 лв. (шестстотин и осем лева и петдесет и осем
стотинки), представляваща незаплатен остатък от регресна претенция по щета № ......, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 03.07.2025
г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ......., с ЕИК ....., ДА ЗАПЛАТИ на ........, с ЕИК ........, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата от 750.00 лв. (седемстотин и петдесет лева) – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
4
от връчването му на страните.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5