РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. гр. Хасково, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640101342 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР на ЗИДАПК, вр. §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. с чл.28а, ал.8
ППЗСПЗЗ.
Образувано е по повод жалба на „Бялтекс Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.Бял Кладенец, общ.Стамболово, обл.Хасково, съдебен
адрес: гр.Хасково, ул.“Преслав“ № 28, ет.1, офис 7, адв. ******* от АК - Хасково, за
прогласяване нищожността на за прогласяване нищожността на Заповед № ДС-28-
3/18.09.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен план на
новообразуваните имоти за жилищен район „Каменец“, гр.Хасково, в частта й касаеща
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № **********.
Жалбоподателят твърди, че въз основа на нотариален акт за покупко-продажба № 21,
т.Х, нот.дело№ 2144/2004 г. на СВ-Хасково, е придобил следния недвижим имот: поземлен
имот № **** по КП на м."Каменец" в землището на гр. Хасково, одобрен със Заповед №
969/1988 г. с площ от 1525 кв.м., представляващ съгласно КККР на гр. Хасково, одобрена със
Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК- София: Поземлен имот с идентификатор №
77195.743.33, област Хасково, община Хасково, гр. Хасково, ж.р. Каменец. С обжалваната
Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на областния управител на област Хасково (обнародвана в
ДВ бр.77/2019 г.), на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 2, ал. 1 ЗА, бил одобрен
план за новообразуваните имоти за ж.р. „Каменец", землище гр. Хасково, който засягал
собствения на жалбоподателя поземлен имот с идентификатор № ********** по КК на гр.
1
Хасково и със същия идентификатор като новообразуван имот по ПНИ на ж.р. „Каменец",
гр. Хасково. Въз основа на този ПНИ, на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.
1 ППЗСПЗЗ във вр. с § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, била издадена и Заповед № УТ-
25/12.01.2023 г. на кмета на община Хасково. Със заповедта на кмета било наредено да бъде
възстановено правото на собственост на наследниците на П.И.Г върху собствения на
жалбоподателя имот, представляващ по ПНИ новообразуван имот в строителните граници
на града (определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на ОС-
Хасково) с идентификатор № ********** по КК, ж.р. „Каменец", представляващ поземлен
имот № **** по КП на м."Каменец" в землището на гр. Хасково, одобрен със Заповед №
969/1988 г. с площ от 1525 кв.м., представляващ съгласно КККР на гр. Хасково, одобрена със
Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София: Поземлен имот с идентификатор №
**********, област Хасково, община Хасково, гр. Хасково, ж.р."Каменец", ведно със законно
построена в имота сграда. Срещу заповедта на кмета също била подадена жалба, въз основа
на която било образувано адм. дело № 1964/2023г. по описа на РС-Хасково.
Поддържа се в жалбата, че включването на собствения на жалбоподателя имот в ПНИ
обосновавал интересът от обжалване на процесната заповед за одобряване на плана, т.к. чрез
него се засягало правото му на собственост и било основание за издаване на горецитираната
заповед на кмета на община Хасково.
Според жалбоподателя, издадената Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на областния
управител на област Хасково, с която е одобрен ПНИ на ж.р. „Каменец", гр. Хасково за ПИ с
идентификатор № ********** е нищожна. Съображенията за това са следните:
Имотът на жалбоподателя не бил от категорията имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
включващ земеделски земи, предоставяни за ползване на граждани по силата на актове на
Президиума на НС, Държавния съвет и на Министерски съвет. Този имот никога не бил
предоставян за ползване по силата на визираните в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове, нито бил
включван в ТКЗС, ДЗИ и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации.
Имотът никога не бил одържавяван. Имотът с идентификатор № ********** не съвпадал с
имота, посочен от наследниците на П.Г. и същият никога не е бил негова собственост.
Последното обосновавало нищожността на ПНИ, одобрен със Заповед № ДС- 28-
3/18.09.2019 г. на областния управител на област Хасково в частта на процесния имот
поради липса на предмет. Липсвало законово основание за включване на имота в ПНИ по §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ. ПИ с идентификатор № ********** не бил земеделска земя, попадал в
строителните граници на гр. Хасково и представлявал урбанизирана територия съгласно КК
на града. Същият имот бил и застроен. В чл. 2, т.1 ЗСПЗЗ законодателят изрично изключил
определянето като земеделски земи на тези, които се намират в строителните граници на
урбанизираните територии. Предвид изложеното не били налице предпоставките и на § 4б,
ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост, т.к. към момента на
одобряване на ПНИ, имотът нямал статут на земеделска земя, а съгласно чл. 10б, ал. 1
ЗСПЗЗ застрояването му също се явявало пречка за възстановяване правото на собственост.
Включването на имота в ПНИ и възстановяването му на наследниците на П.И.Г било
2
съществено нарушение на материалния закон, която незаконосъобразност следвало да се
приравни с нищожност.
Жалбоподателят оспорва, че собственият му имот съвпада с имот, който някога е бил
собственост на П.И.Г. Не била налице идентичност между имота и този, възстановен на
наследниците на П.И.Г с Решение № ****** на ПК-Хасково по заявление № 51193 по чл. 11
от ЗСПЗЗ. Правоприемници на последния по силата на горецитираните нотариални актове
било дружеството жалбоподател. При наличието на конкуриращи собственически права
между две или повече лица за процесния имот, административният орган не следвало да го
включва в ПНИ до разрешаването на спора за материално право по общия исков ред. Едва
след разрешаването му, евентуално можело от заинтересованите лица да се иска изменение
на ПНИ по реда на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед на гореизложеното, жалбоподателят
счита, че административният орган е излязъл извън законните си правомощия и
компетентност, като е постановил нищожен административен акт. Включването на имот с
идентификатор № ********** в ПНИ било извършено при съществено и грубо нарушение
на законовите разпоредби, при липса на законово основание и при липса на предмет, водещи
до нищожност на обжалваната заповед на областния управител на област Хасково.
В настоящото производство следвало да се провери освен това дали е спазена
процедурата по одобряване на ПНИ, в това число и на предходните планове, които са основа
за изработване на ПНИ, доколкото не подлежали на отделен съдебен контрол, както и дали в
регистъра към ПНИ са записани правилно лицата, легитимирани като собственици. В
производството по изработване, приемане, съобщаване и одобряване на помощния план и
ПНИ били допуснати груби нарушения, обосноваващи нищожността на акта за одобряване
на последния. База за изработване на ПНИ бил помощния план по чл. 28 ППЗСПЗЗ (наричан
кадастрален план в по-старите редакции) и картата по чл. 18г ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 18, ал.
1, т.3, буква „г" и ал. 2 ППЗСПЗЗ - В 6-месечен срок от влизане в сила на ЗСПЗЗ кметът на
общината предоставя информация на ОСЗ за земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ или ако не бъде
предоставена в срок, информацията се изготвя от самата ОСЗ, за което се уведомява кмета.
Тази информация се отразява на карта основа по чл.18, ал. 4 (предишна ал. 3- ред. 1995г.) от
ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 18г, ал. 1, т.1 и ал.2 ППЗСПЗЗ, границите върху които собствеността
се възстановява по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се утвърждават с решение на Общинската
служба по земеделие и се отразяват върху изходната картна основа по чл. 18, ал. 4
(предишна ал. 3- ред. 1995г.) ППЗСПЗЗ. Тази картна основа в последствие служела за
изработването на помощния план и плана на новообразуваните имоти, но жалбоподателят
твърди, че такава изобщо липсва, което опорочавало цялата последваща процедура до
одобряването на ПНИ и обосновавало неговата нищожност. Освен горното, съгласно § 4, ал.
2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 25, т.1 от Закона за административно-териториално устройство на
Република България, следвало с решение на общинския съвет по предложение на кмета да
бъде образувано селищно образувание „Каменец", гр. Хасково за земите, предоставени за
ползване въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Създаването на това селищно
образувание било в основата на бъдещия ПНИ, съответно неизпълнението на цитираните
3
разпоредби също опорочавало последвалата процедура по приемане и одобряване на ПНИ
до степен на нищожност. В закона били предвидени и редица изисквания за приемане,
съобщаване и одобряване на помощния план, както и кой е съответно компетентният орган,
които изисквания също не били спазени. Приложимата редакция на закона зависела от
конкретната дата на изработване и приемане на помощния план. Не били спазени и
изискванията за разгласяване на съобщенията за провеждане на анкетиране относно
установяване границите на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС, които се нанасяли в
помощния план. На следващо място, чл.28б ППЗСПЗЗ и § 4к, ал. б от ПЗР на ЗСПЗЗ
изисквали да се съобщи както приетият от комисия по чл. 28б, ал. 2 ППЗСЗППЗ план на
новообразуваните имоти, така и заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ
чрез обнародване в Държавен вестник, чрез средствата за масово осведомяване и обявяване
на публично място в сградата на общината, които разпоредби също не били изпълнени
коректно.
Въз основа на изложените съображения, жалбоподателят иска от съда да бъде
прогласена нищожността на Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на Областен управител на
Област Хасково, с която е одобрен план на новообразуваните имоти за жилищен район
„Каменец“, гр.Хасково, в частта й касаеща поземлен имот /ПИ/ с идентификатор №
**********, ж.р. „Каменец“, землище на гр.Хасково, с площ от 1525 кв.м.
Претендират се и направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно овластен
процесуален представител в лицето на адв. ******* от АК- Хасково, която поддържа
изложените в жалбата съображения, моли същата да бъде уважена като излага допълнителни
аргументи, свързани с наличието на нарушения на материалния закон при извършената
реституционна процедура, водещи до нищожност на оспорвания административен акт.
Ответникът Областен управител на Област Хасково и заинтересованите страни З. И.
Г., Т. П. Г., П. П. Г. и Д. И. Г. не се явяват и не изпращат представител в открито съдебно
заседание като не вземат и писмено становище по жалбата.
Заинтересованата страна И. Б. Р., чрез надлежно овластен процесуален представител в
лицето на адв. С.Й от АК – Хасково, в писмено становище оспорва жалбата като счита, че
Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на Областен управител на Област Хасково не е нищожна,
не противоречи на материалноправни разпоредби на закона, при издаването й не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради
което моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена. Също претендира присъждане
на разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на Областен управител на Област Хасково се сочи за
издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за
администрацията и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед №
4
РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за
определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищен
район /ж.р./ „Каменец“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по
чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. След изработване на ПНИ за ж.р. „Каменец“, същият е обнародван
в ДВ, бр.77 от 01.10.2019 г. Видно от писмо с вх. рег. № 8989/07.06.2024 г. от ответника,
посочената заповед е влязла в сила на 16.10.2019 г. и не е обжалвана от страна на
жалбоподателя в 14-дневния срок от обнародването й в ДВ по отношение вкл. и на
процесния имот.
По отношение на разгласяване на процесната заповед са представени от ответника и
извадки от националните ежедневници, в които са публикувани съобщения за издадената
Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г., а именно вестник „Марица“, брой 233 от 08.10.2019 г. и
вестник „Сега“, брой 235 от 08.10.2019 г., както и разпечатка от сайта на ОА с публикувано
съобщение за издадената Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г.
Към доказателствения материал са приобщени още представените от ответника
Протоколи № 1/26.02.2019г., № 2/14.03.2019г., № 3/23.04.2019г., № 4/16.05.2019г., №
5/20.06.2019г., № 6/16.07.2019г., № 7/16.09.2019г. от заседания на комисията по чл.28б, ал.2
от ППЗСПЗЗ, Извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ за
ж.р. „Каменец", Техническо задание за изработване на планове на новообразуваните имоти
на ж.р. „Каменец“, ж.р. „Кенана", ж.р."Орфей", ж.р."Изгрев", ж.р."Куба-1" и местност
„Халилово-юг" в землището на гр.Хасково, Справка по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ, График за
анкетиране на собствениците на земеделски земи, попадащи в териториите по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, землище на гр.Хасково, ведно с Протокол от проведена анкета, Списък на
ползвателите, платили суми по §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и Списък на бившите собственици, на
които трябва да се изплати обезщетение за ж.р."Каменец", както и техническа документация
относно изработването на ПНИ, вкл. и Решение № 67 по Протокол № 6 от 29.02.2000г. на
Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е одобрен
околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание „Кекличево
стопанство“, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ като в
строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“,
„Изгрев“ и „Каменец“, ведно с Писмо на МРРБ № 08-Х-16/12.05.2000 г.
В представеното извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по §4
ПЗРЗСПЗЗ на ж.р.“Каменец“, гр.Хасково, ЕКАТТЕ 77195 – територия с трайно
предназначение урбанизирана, НТП за имотите „За индивидуално застрояване“ фигурира и
процесния новообразуван имот № ********** с площ от 1518 кв.м., идентичен по номер и
площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария имот;
със стар № ****, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена площ от
ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на
собственика към датата на приемане на помощния план – П.И.Г, без данни за акт за
собственост към датата на приемане на помощния план и за удостоверение за ползване,
5
издадено преди 1990 г. и заповед на кмета по §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с
данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление 51193; име
на стария собственик – П.И.Г; Решение на ПК – ****** г.
С писмо с рег. индекс 11-03-01-355≠1 от 22.11.2024 г. от дирекция „Архитектура,
градоустройство, строителство и инвестиции“ при Община Хасково уведомяват, че в
Общината не са подавани декларации за декларирани данни за полски имоти на
наследодателя П.И.Г, както и не е издавано удостоверение по чл.13 ал.5 ППЗСПЗЗ за ПИ с
идентификатор № **********, местност „Каменец“ гр.Хасково. Изпратено е заверено копие
от Протокол № 44/30.10.2002 г. за приемане на окончателно завършена работа по
изработване на „Кадастрален план на собствениците на имотите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
местност „Каменец“, гр.Хасково и извадка от помощен кадастрален план за поземлен имот
/стар № ****/.
След служебно извършена справка по гр. (адм.) дело № 1964/2023г. по описа на
Районен съд – Хасково, се установи, че със Заповед № УТ-25/12.01.2023 г. на Кмета на
Община Хасково, издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ
във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на
новообразуваните имоти за ж.р.“Каменец“, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-
28-3/18.09.2019 г. на областния управител на Област Хасково, решение по чл.14 ал.1 т.3
ЗСПЗЗ № ******г. на ОСЗГ по заявление № 51193 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица №
4589/03.01.2023 г. се възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ на наследниците на П.И.Г вкл. и върху новобразуван имот в строителни граници,
определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000г. на Общински
съвет Хасково с идентификатор **********, ж.р.“Каменец“, землище гр.Хасково, с площ
1518 кв. м. при граници и съседи: ****; ****; ****; ***** и *****; ограничения в
собствеността – няма. Отразено е в заповедта, че в имота има 1 сграда № **********.1 – 3
етажа, сграда със смесено предназначение, 576 кв.м.
Представено по делото от ответника и от ОСЗ - Хасково е решение /дубликат/ № ****
от ****. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на град Хасково на наследниците на П.И.Г,
на Поземлена комисия – Хасково по Заявление вх.№ ***** г., според което е признато право
на собственост в съществуващи, възстановими стари реални граници на следните имоти:
нива от 0.700 дка, находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Балакли; нива от
3.350 дка, находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Балакли; нива от 3.350 дка,
находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Балакли; овощна градина от 3.000 дка,
находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Балакли; овощна градина от 0.600 дка,
находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Балакли; овощна градина от 1.100 дка,
находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Стари нови лозя; овощна градина от
1.400 дка, находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Стари нови лозя; овощна
градина от 1.500 дка, находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Махмудолу;
овощна градина от 0.150 дка, находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Кърдж.;
6
овощна градина от 0.150 дка, находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Кърдж.;
овощна градина от 0.270 дка, находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Кърдж.;
овощна градина от 0.650 дка, находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Кърдж.;
овощна градина от 0.350 дка, находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Кърдж.
Посочено е, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в
територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като
имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните
имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ. От Общинска служба „Земеделие“ – Хасково е изпратена
цялата преписка по заявление № **** г. на наследниците на П.И.Г.
Липсва спор, че конституираните заинтересовани страни З. И. Г., Т. П. Г., П. П. Г., Д.
И. Г. и И. Б. Р. са пълният кръг наследници на починалия П.И.Г.
За удостоверяване правото си на собственост върху процесния недвижим имот от
страна на жалбоподателя е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
***, ***, рег. № ****, дело № 351 от 29.06.2003 г. на Нотариус с рег. № *** В.С по регистъра
на Нотариалната камара, с район на действие района на Хасковския районен съд, съгласно
който А.К.Т, действаща лично и като пълномощник на Д.Й.Т продават на „Бялтекс груп“
ООД, следният техен имот семейна общност, а именно: Поземлен имот № **** по кадастъра
на местността „Каменец“ на Хасковското землище с площ от 1525 кв.м., утвърден със
Заповед № 969/88 г. и граници: ПИ № ****, ПИ № ***; ПИ № ***********; ПИ № **** и
път.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на вещо лице, което възприема като
компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че процесният имот не е не е
предоставен за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на
Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал. 1 от П3Р на ЗСПЗЗ и съответно не
е следвало да е включван в плана на новообразуваните имоти. Вещото лице инж. С. С. е
проследило, че процесният имот, представляващ нива от 1 дка в местността „Балакли", при
граници: шосе, фондово място и Р.А, е бил придобит в замяна на включен в блоковете на
ТКЗС имот - нива от 1 дка в местността „Халилово", обективирана в Протокол на ТПС
комисия от 08.05.1970 г.
Според вещото лице, процесният поземлен имот представлява част от бивш имот №
143-51193, с площ 11,350 дка по единия „помощен план", заявен за реституция от
наследниците на П.И.Г, включващ имотите, описани ръчно в протокола от анкетата и е част
от бивш имот № 356-51193, с площ 5,538 дка, по втория „помощен план", който е използван
за основа на изработване на плана на новообразуваните имоти. Според документите,
съдържащи се в преписката по Заявление № ***** г., подадено в Поземлена комисия -
Хасково, изводът на инж. С. е, че имотът/имотите не могат да бъдат индивидуализирани.
Съдържащите се в преписката нотариални актове от 1940 г. са били за имоти, собственост на
Р.Г.Г., П.Г.Г. и Д.Г.Д., които не граничат с пътя Хасково - Кърджали. Наследниците на
собствениците на тези имоти са заявили претенции за реституция с няколко заявления пред
Поземлена комисия, като са посочили, че имотите им попадат на изток от процесния имот:
7
така по преписка № ***** на И.П.Г. - бивш имот № ***-*****; по преписка № ***** на
И.П.Г. - бивш имот № ***-*****; по преписка № **** на Р.Г.Г. - бивш имот № ******; по
преписка № **** на Р.Г.Г. - бивш имот № ***-****; по преписка № ***** на С.М.Г. - бивш
имот № ****-*****; по преписка № ***** на С.М.Г. - бивш имот № *****; по преписка №
***** на С.М.Г. - бивш имот № ****-*****; по преписка № *** на Ф.И.Г. - бивш имот №
***-***;
В писменото заключение е разяснено, че според техническото задание, за изработване
на плана на новообразуваните имоти, изготвено от Община Хасково, планът, обявен в ДВ
бр.76/15.09.2000 г., представлява „помощен план" по смисъла на § 4к, ал. 1 ЗСПЗЗ и данните
от него следва да бъдат основа за изработване на плана на новообразуваните имоти. Освен
фактът, че плана на старата собственост и списъка на имотите преди образуване на ТКЗС и
ДЗС, както и многобройните им корекции, не са обявявани на заинтересованите лица, не е
било отчетено и обстоятелството, че в този план не са отразени границите на
предоставените за ползване имоти, в съответствие с чл. 28, ал. 2 ППЗСПЗЗ. В техническото
задание били описани последователните действия за създаването на плана на
новообразуваните имоти, а именно: 1. По т.3.2: „ Сверяват се регистрите (списъците) на
имотите и техните собственици преди образуване на ТКЗС и ДЗС от помощния план със
списъка по т. 2.5 (Списък на собствениците и копия на влезли в сила решения на ОСЗ по чл.
18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ), предоставен от Общинска служба по земеделие град Хасково и се
отбелязват вече възстановени имоти и ако има данни по т.2.8 и т.2.9“. От ОСЗ в случая не
бил предоставен Списък на собствениците и копия на влезли в сила решения на ОСЗ по чл.
18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Предоставени били Справки за признати и непризнати имоти,
попадащи под разпоредбите на §4, а имотите, общо 5 на брой, с обща площ 11 дка, заявени
за възстановяване на П.И.Г, по преписка № 51193 на Поземлена комисия били отразени като
„непризната площ". Според първият „помощен план" бивш имот № 143-51193 бил с площ
11,350 дка, а според вторият „помощен план" - с площ 5,538. От Община Хасково не бил
предоставен Списък на ползвателите с признато право на придобиване на собствеността и
копия на протокола и заповедта по § 62, ал. 2 и 3. Вместо това бил представен Списък на
имотите, предоставени за ползване, който не съдържал данни за процедурата по
предоставяне и заповедите по § 62, ал. 2 и 3. В конкретния случай процесният имот не бил
предоставен за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на
Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Т.е. нямало
ползвател по смисъла на §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съгласно заключението, не били налице данни как, кога и от кого е определено
местоположението на имота/имотите, отразен веднъж с № 143-51193, с площ 11,350 дка, а
друг път с № 356-51193, с площ 5,538. Не ставало ясно на какво основание и на базата на
какви документи са определени границите и конфигурацията му/им. Не било ясно на кой/кои
точно имоти от Решението на Поземлена комисия № ****** г. съответства възстановеният
имот. Така, липсата на основни данни за създаването на плана на новообразуваните имоти,
както и изменянето на формата и съдържанието на таблицата за изчисляване на дължимото
8
обезщетение, според инж. С. С. е в разрез с техническите изисквания, определени в
съвместната Заповед № РД – 46 - 494/22.08.2003 г. на МЗГ и Заповед № РД-02-14-
454/22.08.2003 г. на МРРБ. С оглед на това, експертизата е категорична, че изискванията на
чл. 28 ППЗСПЗЗ относно включването на поземлен имот с идентификатор ********** в
плана на новообразуваните имоти не са спазени.
Вещото лице посочва в заключението си, че в Решение ****** г. на ОСЗГ,
възстановените имоти не са точно индивидуализирани - нямат номера/идентификатори и
граници. Според регистъра към ПНИ бивш имот № 356-51193, с площ 5,538 дка е идентичен
с ниви с пореден № 2 и 3 от Решението на Поземлена комисия, а именно: нива 3,350 дка в
местност „Балакли" и нива 3,350 дка в местност „Балакли", общо 6,700 дка. Не били налице
данни как, кога и от кого е определено местоположението на тези два имота. Не било ясно
на какво основание и на базата на какви документи са индивидуализирани границите,
площта и конфигурацията им и следователно не можело да се твърди, че те са идентични.
Освен това, към преписка № 51193/07.11.1991 г. на Поземлена комисия Хасково е бил
приложен Протокол № 5/10.03.1952 г. за извършени заменки на земите на некооператорите,
включени в кооперативните блокове на ТКЗС, със земите на кооператорите, останали извън
блоковете на ТКЗС. От този протокол се установявало, че към 10.03.1952 г. П.Г. не е бил
член кооператор, т.е. към тази дата имотите му не са били включени в ТКЗС. Към
преписката било приложено и Удостоверение, че според Протокол № 14/08.08.1958 г. на
ТПС комисия, П.И.Г е подарил на ДПФ 6,6 дка земя в местност „Кър Карач". При проучване
на документите в Държавен архив – Хасково от вещото лице не било намерено заявление на
П.И.Г за влизане в ТКЗС.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съобразно чл.168, ал.2 и ал.3 АПК, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежно активно легитимирано
лице, имащо правен интерес от оспорване на акта. Релевирани са основания, касаещи
нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във времето -
аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК.
Разгледана по същество, същата е изцяло основателна като съображенията за това са
следните:
Възприетите в правната теория и практика критерии са извели положението, че
административният акт е нищожен, ако е издаден при особено съществени нарушения на
изискванията за законосъобразността му по чл.146 АПК. Липсата на компетентност на
административния орган - материална, териториална или по степен, винаги води до
нищожност на акта. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на
административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова
съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради
противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова
опора - т.е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в
9
приложимата материалноправна норма, и не е налице възможност за който и да е орган да
издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало
нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато
правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
В настоящия случай липсва спор, че оспорената заповед изхожда от компетентен
орган и е обективирана в изискуемата писмена форма. Не се установява също при
издаването да са допуснати такива нарушения на административнопроизводствените
правила, които да водят до липса на волеизявление. Възраженията и изложените от
жалбоподателя доводи, обосноваващи нищожност на оспорвания административен акт са
свързвани всъщност с твърдения за нарушения на материалния закон и неговата цел, като
според настоящия съдебен състав, допуснатите нарушения са до такава степен съществени,
че лишават акта от законова опора и водят до нетърпимост от гледна точка на правовия ред
на предизвиканите със същия правни последици.
Съгласно § 4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните
имоти се изработват за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според ал.4 на § 4к редът за тяхното изработване, приемане и
съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ, с ПНИ се
установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива,
съответно възстановява по реда на § 4к, ал.7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото
на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
След нанасянето на имоти за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в
право на собственост, с оглед на изискванията на § 4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ разликата над
600 кв.м и над 1000 кв.м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за
образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв.м. С плана на новообразуваните
имоти се отреждат имоти и за друга категория лица – тези, които се легитимират като
собственици с надлежен документ за собственост. Така в ПНИ се нанасят имотите на три
категории лица: 1) ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини
правото на ползване се е трансформирало /преобразувало, превърнало/ в право на
собственост чрез заплащане цената на земята, 2) бивши собственици на имотите или техните
наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост
/независимо как е наименован през годините – поземлена комисия, общинска служба по
земеделие и гори или общинска служба по земеделие/ право на собственост върху
земеделска земя, попадаща в територия /терен, зона, район/ по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3)
настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за
собственост – било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно
основание като собственици на имоти, които никога не са внасяни или включвани в ТКЗС,
ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, т.е. тези, които
никога не са изгубвали своята собственост. Ползвателите на имотите, придобили
собствеността върху тях, са с предимство пред бившите собственици, а последните – пред
10
настоящите собственици.
В случая жалбоподателят се легитимира на самостоятелно основание като
собственик на процесния имот, придобит на основание сделката с транлативен ефект -
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, ***, рег. № ****, дело № 351 от
29.06.2003 г. Видно от мотивната част на кредитираното заключение на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза, в кадастралния план на местност „Каменец",
одобрен със заповед № 969/05.10.1988 г., процесният имот е заснет с пл.№ ****. С
нотариален акт № ******* г. А.К.Т е призната за собственик на поземлен имот пл.№ **** по
плана на местност „Каменец", идентичен с процесния имот. С нотариален акт № ***** г.
А.К.Т лично и като пълномощник на Д.Й.Т продава на „Бялтекс Груп" ООД поземлен имот
пл.№ **** по плана на местност „Каменец", идентичен с процесния имот. Според „Препис -
извлечение на полските имоти на А.К.Т", копие от което вещото лице е установило да се
намира в преписката на имота в техническа служба на Община Хасково, процесният имот,
представляващ нива от 1 дка в местността „Балакли", при граници: шосе, фондово място и
Р.А, е бил предоставен с Протокол на ТПС комисия от 08.05.1970 г., в замяна на включен в
блоковете на ТКЗС имот - нива от 1 дка в местността „Халилово". Т.е. имотът попада в
разпоредбите на чл.18з, ал.3, изречение второ от ППЗСПЗЗ като в разписния лист към плана
от 1988 г., за собственик на имота е вписана отново праводателката на жалбоподателя А.К.Т.
В неодобрения кадастрален план на местност „Каменец" от 2000 г., послужил като основа за
т.нар. „помощен план", имотът е отразен със същия пл.№ ****, размери и конфигурация. В
разписния лист към плана, който е предоставен при изработване на плана на
новообразуваните имоти е вписан пък Ю.А.К - Б, като изрично е отбелязано в графа
„забележка", че имотът е ,,замянка ". Проследявайки хронологията на собствеността върху
процесния имот и наличните титули за собственост се налага извод, че възможността
имотът да е бил предоставян за ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е напълно
изключена, което е и категорично установено посредством кредитираното заключение на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза.
От своя страна, конституираните заинтересовани страни по делото се легитимират
като наследници на бивш собственик - П.И.Г. Така, със заявление вх.№ 429/07.10.1991 г.,
впоследствие № **** г. пред Поземлена комисия Хасково наследникът на П.И.Г - Д. И. Г., е
поискал възстановяване на собствеността на шестнадесет имота, с обща площ 42,7 дка. С
Решение № ****** г. на Поземлена комисия Хасково, на основание чл. 14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ
се възстановява правото на собственост на наследниците на Петьр И. Г. върху тринадесет
имота с обща площ 16.570 дка, находящи се в терени по § 4 на гр. Хасково, местности
„Балакли", „Стари нови лозя", „Махмудолу" и „Кърдж.". При заявяването на
реституционните претенции пред Поземлена комисия Хасково, наследниците на П.И.Г са
предоставили Удостоверение № 1521/03.10.1991 г., че имотите са вписани в Емлячната книга
от 1949 г. и което е послужило за доказателство за собствеността върху тях преди образуване
на ТКЗС. Към преписката в Поземлена комисия са приложени и два нотариални акта, които
не са намерили отражение при постановяване решенията на комисията - Нотариален акт №
11
********* г. и Нотариален акт № ********* г., отново според кредитираното заключение на
СТЕ. Установяването на границите на имотите е извършено чрез анкетиране по аргумент от
разпоредбата на §4к, ал.3 ЗСПЗЗ. В протокола от анкетата са включени всички 13 имота,
описани в Решение № ****** г. на Поземлена комисия Хасково, с което се възстановява
правото на собственост на наследниците на П.И.Г, върху терени по § 4 на гр. Хасково,
местности „Балакли", „Стари нови лозя" и „Кърдж.". Първоначално е записано, че овощната
градина от 0,350 дка в местност „Кърдж." включва дванадесет поземлени имота с пл.№№
*******************************************************, с обща площ над 11 дка.
Последствие тази информация е зачеркната и за тази овощна градина, както за още седем
овощни градини с различни площи, ръчно е изписано „не може да я посочи". Към нивата от
3.350 дка в местност „Балакли" са „прехвърлени " други две ниви и две овощни градини, в
същата местност, с обща площ по заявление и по решение 11 дка. За тези имоти, обединени
в един имот, е посочено, че попадат в имоти с пл.№№ ********************** и част от
***********. Общата площ на тези имоти е 11,350 дка. За верността на посочените данни
лице, посочено като „П.И.Г“ се е подписал.
Съгласно § 4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ ,,Възстановява се правото на
собственост на граждани върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено
право на ползване съгласно актовете, посочени в § 4". В случая поземлен имот е
идентификатор ********** е застроен и върху него не е предоставяно право на ползване.
Съгласно чл.28а, ал. 1, изр. 1 ППЗСПЗЗ ,,За възстановяването, съответно за придобиването
на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от
Кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план
по чл. 28, ал. 4 и документи за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или
сградата." В случая, липсват и документи за заплатена сума отново поради обстоятелството,
че имотът не е предоставен за ползване, съответно не са издавани заповеди по § 62, ал.3 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.28а, ал. 2 ППЗСПЗЗ ,, Бившите собственици, чиито земи не
могат да бъдат възстановени поради проведени мероприятия по смисъла на § 1в от
допълнителните разпоредби, имат право на обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.“
От анализа на отосимата правна уредба и установените по делото фактически
положения, следва да се приеме, че по никакъв начин не се установява процесният ПИ да е
бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. придобит по реда на §4а
или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В потвърждение на последното, освен заключението по
коментираната съдебно-техническа експертиза, е и представеният Списък по смисъла на
§4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ, в който не се откриват данни за ползватели и бивши собственици на
процесния имот с признати за възстановяване права.
Предвид изложеното и с оглед съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, се налага извод, че собствеността върху процесния ПИ № ***********
никога не е била загубвана, доколкото не се установява същият да е внасян или включван в
ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, нито да е
бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно придобит по реда
12
на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ т.е. жалбоподателят се легитимира като негов собственик
на самостоятелно основание въз основа на надлежни документи за собственост.
От коментираната част на заключението на СТЕ следва още, че липсва и идентичност
между процесния имот и възстановените имоти с Решение № ****** г. на Поземлена
комисия Хасково на наследниците на П.И.Г. От заключението по допуснатата експертиза е
видно, че местоположението на възстановените имоти не може да бъде индивидуализирано,
отразени веднъж с обща площ 11,350 дка, а друг път с площ от 5,538.
Ето защо следва да се приеме, че по отношение на процесния ПИ № *********** не
са били налице предпоставките по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. Заповед № ДС-28-
3/18.09.2019 г. на Областен управител на Област Хасково в оспорената й част е била
издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел. В резултат, въз основа на
влезлия в сила ПНИ, незаконсъобразно собствеността върху процесния имот е била
възстановена на заинтересованите страни, явяващи се лица без връзка с него. Така при пълна
липса на предпоставките по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за процесния имот, заповедта в
оспорената й част освен, че се явява лишена от законова опора, разпорежда и последици,
противоположни на предвидените в правната норма и нетърпими от правовия ред, което
сочи, че допуснатото при издаването й нарушение на материалния закон е съществено до
степен, че обосновава нищожността й.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед № ДС-28-
3/18.09.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен план на
новообразуваните имоти за жилищен район „Каменец“, гр.Хасково, в частта й касаеща
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № **********, е нищожна, а доводите на
жалбоподателя са напълно основателни.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 143 ал.1 АПК, в полза на жалбоподателя,
следва да се присъдят и направените по делото разноски в общ размер на 1490,00 лева, от
които 50,00 лева за заплатена държавна такса, 800,00 лева за адвокатско възнаграждение и
640,00 лева за възнаграждение за вещо лице, съгласно приложените доказателства за
реалното им извършване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо АПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на Областен управител
на Област Хасково, с която е одобрен план на новообразуваните имоти за жилищен район
„Каменец“, гр.Хасково, в частта й касаеща поземлен имот /ПИ/ с идентификатор №
**********.
ОСЪЖДА Областна администрация Хасково, на основание чл.143, ал.1 АПК, да
заплати на „Бялтекс Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с.Бял Кладенец, общ.Стамболово, обл.Хасково, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Преслав“ №
13
28, ет.1, офис 7, адв. ******* от АК - Хасково, направените по делото разноски в размер на
1490,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
АПК.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: П.М
14