22.07.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на първи юли
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№435 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.40 от ЗДОИ. Образувано е
по жалба от П.Т.З. срещу Решение №1197/29.04.2022г. на
Секретар на Община Враца, определено лице съгласно чл.28, ал.2 от ЗДОИ. Твърди се, че
жалбоподателят подал заявление вх.№9400-0-4874 от 18.04.2022г. до Кмет на
Община Враца за предоставяне на информация – Колко лева е размерът на
изразходените средства за „представителни разходи“ от Община Враца за 2021г.?;
Колко лева е размерът на заложените средства в бюджет 2021г. на Община Враца за
„представителни разходи“, предвидени за ОбС Враца за 2021г.; Колко лева е
размерът на заложените средства в бюджет 2022г. на Община Враца за
„представителни разходи“, предвидени за ОбС Враца за 2022г.; С процесното
решение получил отказ, мотивиран с постоянния адрес на жалбоподателя в
Димитровград, както и с разпоредбата на чл.47 от Закона за публичните финанси,
съгласно която не се позволявало предоставяне на търсената информация. Тази
разпоредба според жалбоподателя предоставяла на местната общност да контролира
общинския бюджет, а не лишавала заявители по реда на ЗДОИ да търсят и получават
информация за финанси по реда на ЗДОИ, свързана с общинския бюджет. Правото на
гражданите, включително и на чужди граждани, да търсят и получават обществена
информация, било основано на чл.39, 40, 41 от Конституцията на република
България, както и на специалния закон ЗДОИ. Не било необходимо за заявителя да
обосновава правен интерес, но в случая сочи, че тази информация била
необходима, за да поискал промени в ЗПФ, така че заложените разходи за
представителни разноски на кметовете на общините и общински съвети да намалеят
поне два пъти, тъй като понастоящем били неоправдано високи – съответно 2% и 1%
от бюджета за издръжка на общинската администрация. Именно за тази цел
жалбоподателят поискал извадка за размера на изразходените средства от няколко
общини, като искал да я представи пред правната комисия на Народното събрание.
Като гражданин имал право да предлага усъвършенстване на законите – чл.18 от
ЗНА. Освен това търсената информация била с надделяващ обществен интерес по
смисъла на пар.1, т.6 от ДР на ЗДОИ и се целяло прозрачност и отчетност на
субектите по чл.3, ал.1 от ЗДОИ. Твърди се, че пороците на процесното решение
били по чл.146, т.3, т.4 и 5 от АПК и търсената информация не била
класифицирана, секретна или защитена от закона информация, и било очевидно, че
ответникът разполагал с нея. Във вътрешните правила на ответната страна не било
разписано хипотеза на отказ, аналогична на процесната. Нещо повече – вече на
жалбоподателя била предоставена информация с Решение №2530/09.11.2021г.,
касаеща размер на заплатения от общината членски внос към НСОРБ. Иска се от
съда да отмени Решение №1197/29.04.2022г. на
Секретар на Община Враца и да бъде задължен да предостави търсената информация, като бъдат
заплатени и направените съдебни разноски.
Ответникът – Секретар на Община Враца, определено лице съгласно чл.28,
ал.2 от ЗДОИ, не взема становище по основателността на жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Електронно заявление по ЗДОИ вх.№9400-0-4874/18.04.2022г.
на Община Враца, адресирано до Кмет на Община Враца, на 17.04.2022г.
жалбоподателят П.З. иска да му бъде представена информация, формулирана както
следва: Колко
лева е размерът на изразходените средства за „представителни разходи“ от Община
Враца за 2021г.?, Колко
лева е размерът на заложените средства в бюджет 2021г. на Община Враца за
„представителни разходи“, предвидени за ОбС Враца за 2021г.; Колко лева е
размерът на заложените средства в бюджет 2022г. на Община Враца за
„представителни разходи“, предвидени за ОбС Враца за 2022г.; както сочи, че
информацията е търсена в следната форма – на посочен от него ел.адрес.
С оспореното Решение №1197/29.04.2022г. на
Секретар на Община Враца Н. Д.е отказан достъп до исканата от П.З. обществена
информация. Счетено е, че заявлението съдържа всички необходими реквизити по
чл.25, ал.1 от ЗДОИ, но не отговаря на особените изисквания на закона и така се
явява неоснователно. Не се установявало наличие на правен интерес от получаване
на търсената информация, тъй като с разпоредбата на чл.47 от ЗПФ бил ограничен
кръгът от лица, които имат право да контролират
съответния общински бюджет и да търсят информация за разходването на
средства от същия. Само жителите на съответната община били тези, които имали
правото на контрол, а заявителят имал адресна регистрация в Димитровград. Целта
на ЗДОИ обуславяла изискване за правен интерес – заявителят да си състави
собствено мнение относно дейността на задължения субект и нормалната житейска
логика изисквала дейността на задължения субект по някакъв начин да засяга
правната сфера на лицето, което търси информация, а съставеното мнение да му
послужи при упражняване на негови права или защита на негови интереси. Сочи се,
че при липса на правен интерес се предпоставяла възможност за злоупотреба с
правото на достъп до информация и упражняването се превръщало в самоцел.
Изложена е и забраната по чл.57, ал.2 от Конституцията на РБ за злоупотреба с
права.
Съгласно Заповед №437/17.03.2020г. на Кмет
на Община Враца /л.26/ на основание чл.43, ал.4 и чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр.
с чл.28, ал.2 от ЗДОИ за лице, което разглежда и се произнася по постъпилите в
общината заявление за предоставяне на достъп до обществена информация е
определена Н. Д.– Секретар на Община Враца.
Видно от представеното от
жалбоподателя Решение №2530/09.1.2021г. по негово искане от 05.11.2021г. е
предоставен достъп налична в Община Враца информация – платената парична сума от общината като
членски внос към НСОРБ.
При така установените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като
е подадена от надлежна страна в срока по чл.149, ал. 1 от АПК. Оспореният акт – Решение №1197/29.04.2022г. на Секретар на Община Враца, е постановен на 29.04.2022г.,
като същия ден е изпратен на ел.адрес на жалбоподателя /л.24/, а жалбата е
подадена на 09.05.2022г. и е безспорно, че е в законоустановения 14-дневен
срок. За жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване на акта, тъй като
отказът е постановен по негово заявление.
Разгледана по същество, след проверка на
административния акт съгласно чл.168, ал.1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Решението е издадено от
компетентен орган и в предвидената в закона форма. Обществените отношения
свързани с достъпа до обществена информация са уредени от ЗДОИ, като в закона
не се посочва конкретен държавен орган, натоварен с функции по предоставяне на
достъп до обществена информация. В чл.28, ал.2 от
ЗДОИ е предвидено, че органите или изрично определени от тях лица
вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до
исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето
решение. В настоящия случай няма спор между страните, че издалият акта е
оправомощен с представената в преписката заповед, както не се спори и че ответникът е задължен
субект по смисъла на чл.3 от ЗДОИ.
При издаването на оспорения акт са спазени
изискванията за форма по смисъла на чл.59, ал.2 във вр. с ал.3 от АПК, като са изложени
мотиви и разпоредителна част. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са ограничили правото на защита на оспорващия и да са
препятствали възможността му адекватно да я организира и които да са основания
за отмяната на акта по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
Оспорената заповед е издадена в
съответствие с материалноправните разпоредби, като между страните не се спори,
че заявлението е направено от лице по чл.4, ал.1 от ЗДОИ. Спорно е дали по
отношение на искането следва да се приложи разпоредбата на чл.47 от ЗПФ като
ограничаваща кръга на лицата, които търсят информация, т.е. само до тези от
местната общност, и дали искането е упражнено добросъвестно.
Гражданите имат право да изискат
информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за
тях законен интерес, освен ако информацията не е държавна или друга защитена от
закона тайна или не засяга чужди права - чл.41 от Конституцията на Република България, като осъществяването на това право не може да бъде
насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу
националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала /чл.5 от
ЗДОИ/. Правото да се изисква информацията е лично и се свързва с обоснован
законен интерес на гражданите. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот
в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая търсената и
отказана информация има характер на обществена такава, тъй като е свързана с
обществения живот в страната и конкретно в Община Враца. Изхождайки от
заявлението, то исканият достъп е до служебна информация, тъй като информацията
относно „представителни разходи“ се събира, създава и съхранява във връзка с
официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните
администрации, а и може да бъде представена под исканите форми като налична при
ответника. В настоящия случай отказът не е постановен, защото информацията е производствена
или търговска тайна, а и не се твърди и спори исканата информация да е
класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със
закон, за която да съществуват предвидени от закона основания за опазването
ѝ, поради което съдът намира изложените съображения на жалбоподателя във
вр. с пар.1, т.5 и 6 от ДР на ЗДОИ за неотносими. Действително законът не
поставя изискване за правен интерес при заявяване на искането, но този правен
интерес е обусловен от целта на закона, даваща възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти
/чл.2, ал.1 от ЗДОИ/. Посоченото предполага дейността на задължения субект по
някакъв начин да засяга правната сфера на лицето, което търси информация, така
че съставеното мнение да му послужи при упражняване на негови права или защита
на негови интереси. Именно в тази връзка е изложена от административния орган
разпоредбата на чл.47 от ЗПФ, съгласно която общинският бюджет е публичен и се
контролира от местната общност по ред, определен от общинския съвет и от
определените със закон компетентни органи в Сметната палата, като е отчетено и
че заявителят е жител на друго населено място, различно от Община Враца.
Дейността на общината и Кмета на общината е ограничена до територията и
населението на съответната община и именно за жителите или упражняващи дейност
в съответната община се презумира законен интерес от информацията за дейността
на органите на местната власт. Този извод не изключва възможността и всички
останали граждани на Република България да търсят и да получават достъп до
информация, свързана с дейността на органите на местно самоуправление и на
местната власт, но правният интерес не следва да се презумира, а трябва да бъде
обоснован и доказан. Жалбоподателят твърди, че иска информация, мотивиран от желанието си да бъде променен
ЗПФ и заложените в него разходи за представителни разноски да бъдат намалени,
като поради това събраната от него информация, до която ще му бъде предоставен
достъп по ЗДОИ в няколко общини, щяла да бъде представена пред Правната комисия
на народното събрание. Това твърдение е недоказано и не обоснова в настоящия
случай законен интерес, тъй като същият не може да бъде отнесен произволно към
отделни и различни общини, а и доколкото ЗПФ определя изрично компетентни
органи относно контрола – Сметна палата и местната общност и както изрично се
предвижда чл.15, ал.1, т.7 от ЗДОИ, с цел
осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално
улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на
административна структура в системата на изпълнителната власт периодично да
публикува актуална информация, съдържаща информация за бюджета и финансовите
отчети на администрацията, която се публикува съгласно Закона за публичните финанси.
Като се има предвид разпоредбата на чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България и задължението на всеки гражданин да упражнява
правата добросъвестно, както и че е недопустимо да съществува злоупотреба с
права и с тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на
други, то в случая няма данни за жалбоподателя действително да съществува пряк
и непосредствен законен интерес от търсенето и получаването на информацията,
описана в заявлението и касаеща размера на средствата за представителни разходи
на Община Враца за 2021г. Обстоятелството, че по предходно искане, касаещо
членски внос в НСОРБ, за жалбоподателя е предоставен достъп по ЗДОИ, е
несъотносимо към настоящия спор. В посока на посоченото обаче задължение
правата да бъдат упражнявани от гражданите добросъвестно, то следва да се има
предвид, че предходната приложена по делото съдебна практика – Решение
№868/20.11.2019г. на ХАС, касае период от преди почти 3 години. Наред с това
следва да се има предвид и че самият жалбоподател сочи в хода по същество, че
отправял поредица от искания за достъп в други 30 общини, но до настоящия момент
няма известни данни с получената до този момент информация от него да е
осъществил намеренията си да поиска промени в ЗПФ. В този смисъл съдът приема,
че така подадената жалба е неоснователна и недоказана и като такава следва да
бъде отхвърлена.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба от П.Т.З. срещу Решение №1197/29.04.2022г. на Секретар на Община Враца,
определено лице съгласно чл.28, ал.2 от ЗДОИ.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.
Съдия: