№ 1204
гр. Варна , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20213100501156 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № при ВРС 278590/17.03.2021 г. от Н. К. К.
против Решение на ВРС № 260659/25.02.2021 г. по гр.д. № 6361/2020 г. по
описа на същия съд, с което е прието за установено в отношенията между
ищеца „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД и ответника Н. К. К., че
последната дължи на ищеца сумата от 308.13 лева главница, съставляваща
стойността на ползвани и неплатени ВиК услуги за периода 05.11.2018 г. –
01.10.2019 г. за обект на потребление с абонатен № 1137227, находящ се в гр.
Варна, ул. „Ив. Аксаков“ бл. 7, вх. В, ап. 24, ведно със законната лихва от
депозиране на заявлението в съда – 27.02.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението и лихва за забава в размер на 22.31 лева за периода от
07.01.2019 г. до 20.02.2020 г., за които суми в полза на заявителя е издадена
заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 2844/2020 г. по описа на
РС Варна.
Жалбоподателят моли за отмяна на решението като постановено при
1
неправилно приложен материален закон, тъй като не е доказано от ВиК
оператора качеството потребител на ВиК услуги спрямо ответницата и
размера на дължимите суми.
Становището на въззиваемата страна, изразено чрез процесуалния
представител в отговора по жалбата е за неоснователността й като
противопоставя възражения на всяко едно от релевираните твърдения.
Въззивникът не се явява, не се представлява в съдебно заседание. В
молба по делото поддържа жалбата на изложените основания.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител поддЪржа
аргументи, идентични на тези в отговора.
Съдът, като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане
въззивна жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от
обжалване, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото
приема за установено от фактическа страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което в рамките
на ограничения въззив настоящата инстанция се произнася по приложението
на импреративни правни норми и доводите в жалбата.
Заявена пред ВРС е установителна претенция по чл. 422 ал.1 от ГПК от
„Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД за приемане за установено, че
Н. К. К. от гр. Варна дължи суми, за които е издадена Заповед №
1200/28.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 2844/2020 година. Твъденията по иска са за
доставени и валидно отчетени ВиК услуги, които за спорните периоди
потребителят не е заплатил на ВиК оператора.
В срока за отговор възраженията на ответницата К. са единствено на
плоскостта на липса на качество потребител, позовавайки се на справки за
недобора съставени от ищеца, на решение на гражданския съд от 20.09.2019
година, въпреки че изрично заявява обратното, а именно че е действително
задължена към ВиК дружеството, считано от м. 12.2017 година.
В производството по ч.гр.д. № 2844/2020 г. на ВРС е удовлетворено
2
заявление на „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД и кредиторът
снабден със Заповед № 1200/28.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение против длъжника Н.К. за сумата от 308.13 лева главница,
съставляваща стойността на ползвани и неплатени ВиК услуги за периода
05.11.2018 г. – 01.10.2019 г. за обект на потребление с абонатен № 1137227,
находящ се в гр. Варна, ул. „Ив. Аксаков“ бл. 7, вх. В, ап. 24, ведно със
законната лихва от депозиране на заявлението в съда – 27.02.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението и лихва за забава в размер на
22.31 лева за периода от 07.01.2019 г. до 20.02.2020 г.
Отправеното в срока по чл 414 от ГПК възражение от ответницата е
мотивирало и кредитора да сезира първоинстанционния съд с установителна
претенция за вземането си, което е сторено в дадения от заповедния съд срок.
Установява се от приложената справка от Агенция по вписванията, че
ответницата К. е придобива процесния имот, находящ в гр. Варна, ул. „И. К.“
№ 7, вх. В, ет.8, ап.24 по силата на договор за замяна през 2001г. Според
влязлото в сила на 04.10.2019 г. решение № 1074/29.09.2019 г. по гр.д. №
799/2019 г. по описа на ОС Варна, прието като доказателство в
производството пред първата инстанция, К.К. е собственик на процесното
жилище, на основание чл. 79 ал.2 от ЗС /добросъвестно владение/. Решението
е постановено при признание на иска.
След влизане в сила на решението Катев е сезирал ищцовото дружество
за промяна титуляра на партидата, водена до него момент на името на
ответницата. След като К. е титуляр на правото на собственост върху
гореописания имот с абонатен № 1132288 от момент преди началото на
исковия период, същата безусловно има качеството на потребител на ВиК
услуги съгласно разпоредбата на §1 ал.1 т.2 от ЗРВКУ и аналогичната норма
на чл. 2 ал.1 от ОУ на ВиК оператора, от който момент възниква
облигационното правоотношение със съответните права и задължения на
страните по него. До момента на влизане в сила на решението на гражданския
съд – 04.10.2019 година ищцата е титуляр и задължено лице за заплащане на
предоставените услуги. Доколкото качеството на длъжник се свързва с
правото на собственост или органиченото право на ползване, а не с
владението, постановеният съдебен акт не променя извода по въпроса кой е
3
потребител за процесните периоди, особено като се има предвид, че в
отговора по иска се съдържа и признание на неизгоден за автора факт, че е
задължен към ищцовото дружество, считано от м. 12.2017 г.
Пред настоящата инстанция не се повдига въпроса за това дали са
реално доставени и отчетени съответните количества потребена вода, поради
което и този елемент не се изследва в рамките на ограничения въззив.
Следва да се има предвид, че в рамките на развилото се производство
пред първостепенния съд отсъстват изобщо изявления на ищцата по размера
на претенцията, а възражението в заповедното производство е бланкетно и
също не съдържа такива оплаквания.
Съгласно чл. 266 от ГПК, във въззивното производство не могат да се
твърдят нови обстоятелства, които са могли да бъдат релевирани от страните
до приключване на устните прения в първата инстанция, респективно да се
представят свързани с тях доказателства.
На тази плоскост и при отсъствието на възражения по размера на иска
пред ВРС, не съставлява процесуално нарушение недопускането на ССЕ от
първоинстанционния съд. За първи път отправените изявления в жалбата по
размера, при това без да се представят доказателства или да се иска събиране
на такива и като се настоява, че плащанията по част от фактурите са
извършени преди решението на ВРС, не съставляват изявления нито за
новоузнати, нито за нововъзникнали факти по смисъла на цитираната
разпоредба и позоваването на същите е при условията на процесуална
преклузия.
В контекста на казаното съдът счита, че заявеният от ищеца размер на
претенцията е и доказаният.
Жалбата е неоснователна, а решението на ВРС не страда от визираните
в същата пороци, поради което и следва да бъде потвърдено.
Разноски се присъждат на въззиваемата страна за процесуална защита
от юрисконсулт в размер на 50 лева съобразно поискания в списъка по чл. 80
от ГПК и доколкото не надвишава този по чл. 25 от НЗПП.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение на ВРС № 260659/25.02.2021 г. по
гр.д. № 6361/2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Н. К. К., ЕГН ********** от гр. Варна да заплати на
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна
сумата от 50 /петдесет/ лева за процесуално представителство от
юрисконсулт в настоящото производство, на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5