№ 9819
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110141546 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 405 КЗ.
Ищцата Г. С. Г. твърди, че е собственик на л.а. „**“, рег. № **, застрахован по
имуществена застраховка, клауза „Каско +“ – застрахователна полица № ** от 01.03.2023 г.,
при ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД. На 11.02.2024 г. в срока на покритието
автомобилът бил увреден – на сутринта на мястото, където бил паркиран автомобилът, бил
намерен с ударена предна броня. След установяване на събитието ищцата уведомила
ответника за настъпилото застрахователно събитие. Ответникът образувал щета №
**/13.02.2024 г. Ответникът определил като обезщетение 189,66 лв. Ищцата счита, че
обезщетението, които се дължало, било в размер на 400 лв., като разликата до тази сума от
210,34 лв. била дължима. Ищцата предявява частичен иск за сумата от 10 лв., при глобален
размер от 210,34 лв., главница за застрахователно обезщетение по договор за имуществена
застраховка, клауза „Каско +“ по застрахователна полица № ** от 01.03.2023 г., по щета
**/13.02.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 08.07.2024 г.
до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД оспорва иска. Поддържа, че платеното
извънсъдебно покривало отговорността му. Счита, че при определяне на обезщетението се е
съобразил със средните пазарни цени, но не за територията на София, а на цялата страна.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
съобразно изискванията на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ
Вземането по чл. 405 КЗ предполага установяването на следните правопораждащи
1
факти: 1. наличие на валиден договор за имуществено застраховане между страните за
процесния автомобил; 2. настъпването на застрахователното събитие в срока на действие на
договора; 3. причинени вреди в резултат на застрахователното събитие, както и какъв е
размерът на застрахователното обезщетение.
По делото е безспорно, че е бил сключен валиден договор за имуществена
застраховка с обект процесния лек автомобил; настъпването на риск в срока на покритието,
извънсъдебно плащане в посочения в исковата молба размер.
Спорно е само какъв е размерът на дължимото обезщетение. По този въпрос съдът
намира следното:
При вреди на застрахованото имущество размерът на застрахователното обезщетение
се определя от действителната стойност на вредите до уговорената в застрахователния
договор застрахователна сума – арг. от чл. 405, ал. 1 във вр. с чл. 386 и чл. 400, ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 400, ал. 1 и 3 КЗ действителната стойност на увреденото имущество е
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и със същото качество и когато друго не е уговорено между страните, приема се, че
застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на
имуществото. Затова при определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение следва да се отчита постигнатата между страните уговорка в сключения между
тях договор за имуществено застраховане относно стойността, въз основа на която е
определена застрахователната сума по него съгласно чл. 386 и 400 КЗ, а при липса на такава
уговорка - дължимото от ответника застрахователно обезщетение по него следва да се
определи въз основа на действителна стойност на автомобила. При частични вреди на МПС
размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва да се извършат за
отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования
собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото
застрахователно събитие.
Съгласно заключението на вещото лице по САТЕ стойността на ремонта и
необходимия труд – по средни пазарни цени на територията на гр. София – е 427,20 лв.,
докато по средни пазарни цени на територията на цялата страна – 387 лв. Мястото на
изпълнение на задължението за плащане на обезщетение съгл. чл. 68, б. „а“ ЗЗД е
местожителството на застрахованото лице – за което не се спори, че е гр. София; където е
сключен и договорът и съдето е образувана и ликвидирана и щетата. Релевантните вреди
следва да са съизмерими с възможността за паричната им репарация в пълен договорен
размер. По тази причина съдът възприема за правилно заключението му във вариант 1 – по
средни пазарни цени в гр. София. Обезщетението в дължимия размер е било 427,20 лв., като
е платена сума от 189,66 лв. и е налице остатък от 237,54 лв. Ищцата предявява частична
претенция от 10 лв., която следва да се уважи изцяло в този размер, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба 08.07.2024 г. до окончателното изплащане
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищцата, на която следва да се
2
присъдят разноски от 880 лв. за държавна такса, адвокатски хонорар и депозит за вещо лице.
На осн. чл. 77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на бюджета на съда
разноски от 350 лв. за депозит за вещо лице по неговите задачи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Г. С. Г.,
ЕГН **********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 10 лв., главница, представляваща
частична претенция, при глобално заявен размер от 210,34 лв., застрахователно обезщетение
по договор за имуществена застраховка, клауза „Каско +“ по застрахователна полица № ** от
01.03.2023 г., по щета **/13.02.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба 08.07.2024 г. до окончателното изплащане, както и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 880 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, на осн. чл. 77 ГПК да
заплати в полза на Софийския районен съд сумата от 350 лв., разноски за вещо лице,
платени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3