Р Е
Ш Е Н
И Е № 376
гр.Стара Загора, 23.09.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на четиринадесети септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Николина Николова
и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело №
405 по описа за 2020 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.198, ал.2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от И.С.С.,*** против Заповед № Л-1619/
03.07.2020г, издадена от Началника на Затвора гр.Стара Загора, с която е
наредено осъденият И.С.С. да продължи да изтърпява наказанието „доживотен
затвор“ при специален режим. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на
заповедта като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с
целта на закона. Счита неуведомяването му за започване на производството по
издаване на оспорената заповед за съществено процесуално нарушение. Според него
в заповедта липсват необходимите мотиви, които да обосноват продължаване на
изтърпяване на наказанието при специален режим и как с този режим би се
постигнала целта по чл.65 ал.1 от ЗИНЗС. Акцентира
върху пагубното въздействие на продължителната изолация върху лишените от
свобода, позовавайки на решенията на ЕСПЧ по делото Х. и Т. срещу България и по
делото Р. срещу България. Оспорва изводите на Началника на Затвора Стара Загора,
че оценката на риска е завишена, запазени са отчетените дефицити в зоните:
отношение към правонарушението, междуличностни проблеми и взаимоотношения и
рискът от сериозни вреди остава от висока степен, насочен към обществото и
другите. По тези съображения, поддържани в съдебно заседание от назначения за
осъществяване на безплатно процесуално представителство адвокат С., е направено
искане за отмяна на заповедта.
Ответникът – Началник на Затвора гр.Стара Загора, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Петрова изразява становище за
неоснователност на жалбата. Обосновава, че спецификата в задължението по
чл.198, ал.2 от ЗИНЗС изключва необходимостта осъденото лице да бъде
уведомявано за образуваното производство и възможността на представи
доказателства, които да не са известни на органа. Счита заповедта за мотивирана,
включително със становищата на заместник-началника по режимно-охранителна
дейност, ръководителя на направлението за
социална дейност и възпитателна работа /СДВР/, психолога в затвора и доклада
на инспектор СДВР. Намира, че събраните доказателства показват не сочат основание
за промяна на режима на изтърпяване на наказанието с оглед липсата на трайна положителна
промяна в поведението на осъденото лице. В тази връзка поддържа, че в съдебното
производство не са опровергани фактическите основания за издаване на заповедта,
нито данните по преписката поставят под съмнение истинността на приетите за
установени факти от административния орган относно липсата дори на частично
постигане на целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК. Моли заповедта да бъде
потвърдена като съобразена с материалния закон, с целта му и с целите на
наказанието.
Въз основа
на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят И.С. е осъден с
влязла в сила присъда на доживотен затвор с постановен специален режим на
изтърпяване на наказанията. Постъпил е в Затвора Пазарджик на 16.04.1998г с
начало на наказанието 21.08.1997г. През 1998г и 1999г са му изготвяни
характеристики, в които е посочено, че е привидно тих и уравновесен, реагира
импулсивно при лично засягане, емоционално неустойчив, не умее да анализира
ситуации и да прави лични изводи. В характеристиката от 2000 г е отбелязано, че
е неуравновесен, прикрит, със слаби морално-волеви задръжки и авантюристични
наклонности като водената с него корекционна дейност не дава положителни
изменение в начина на мислене.
През
м.юли 2001г е приведен в Затвора Стара Загора, настанен в зона за повишена
сигурност. През 2002г е изготвена оценка на риска от рецидив и профил на
нуждите по системата ОЕй Сис с резултат 49 бала.
С
оспорената Заповед № Л-1619/ 03.07.2020г на Началника на Затвора – Стара Загора
на основание чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС и становища на началник сектор СДВР,
заместник - началник РНОД, инспектор – психолог и инспектор СДВР, е наредено осъденият на
доживотен затвор И.С.С. да продължи да изтърпява наказанието доживотен затвор на специален режим. През периода на преценка на поведението на
С. е наложено едно дисциплинарно наказание за демонстрирано обидно отношение към
служител със Заповед № Л-1036/ 14.05.2020г на началника на затвора. Отчитат се
и незаличени на основание чл.109 от ЗИНЗС дисциплинарни наказания. Административният
орган констатира, че за осъденото лице И.С. оценката на риска от рецидив е 58
бала при отчетени в първоначална оценка 49 бала, запазени са отчетените
дефицити в зоните отношение към правонарушението, междуличностни проблеми,
взаимоотношения и умение за мислене. Рискът от сериозни вреди, насочен към
обществото и другите, се запазва в средна към висока степен.
В
становището на Заместник-началник РНОД от 15.06.2020г са отразени наложените дисциплинарни наказания на С. от
2016г като е дадено мнение първоначално определеният режим на изтърпяване на
наказанието да не бъде променян поради нестабилното
му поведение и враждебните нагласи към администрацията на затвора.
Становището
на главен инспектор НС СДВР от 17.06.2020г също съдържа мнение за продължаване
първоначалния специален режим на осъдения С. по съображения, че актуалната му
оценка за риска от рецидив не регистрира промяна от 2019г - 58 бала със
задълбочаване на дефицитите в зони: начин на живот и обкръжение, междуличностни
проблеми и умения за мислене. Продължават да бъдат проблемни зони отношение към
правонарушението и взаимоотношения. Остава ригиден към плана на присъдата, а
прилаганите социални методи от екипа ИСДВР и инспектор психолог не дават
очаквания ефект. Диагностициран с „Диссоциално
личностово разстройство“, поради което трудно се прилаган коригиращи
интервенция а по-скоро – третиращо поддържане с цел балансиране на
емоционално-волевата регулация съобразно ресурсите и изискванията на
пенитенциарната институция.
В
доклада на Инспектор СДВР от 15.06.2019г е посочено, че спрямо С. оценката на
риска от рецидив не се наблюдават позитивни тенденции и изменения спрямо
отчетената през 2019г от 58 бала - средна, като рискът от сериозни вреди остава
от висока степен, насочен към обществото и другите. Отразена е констатирана
липса дори на елементарна фрустрационна устойчивост, емпатийни умения и
самокритичност, склонност за всичко да обвинява другите. По негово желание
взаимоотношенията с останалите осъдени на доживотен затвор са сведени до
минимум. От м.май 2019г отказва да се ползва от правото си на престой на
открито. Корекционният процес спрямо него продължава да е насочен към подобряване
на умения за мислене и самоконтрол и изграждане на по–зрял и социално приемлив
модел за поведение, но остава силно затруднен и възпрепятстван поради ригидност,
негативно отношение и нежелание от страна на С. за каквато и да е промяна.
Според
становището на психолога от м.юни 2020г не се регистрират промени в
поведенчески план за изминалия период от една година. Наблюдават се сериозни
затруднения в общуването и комуникацията с други хора – осъдени и служители.
Има силно изразени враждебни нагласи към администрацията на затвора. За периода
са проведени пет психологически
консултации по инициатива на психолога
В
представената и приета като доказателство Резолюция № 2456/2020 от 08.07.2020г
прокурорът при Окръжна прокуратура Стара Загора приема, че не са налице
основания за оспорване на процесната заповед с протест по реда на АПК.
По
делото са представени и приети като доказателства преписката по издаване на Заповед
№ Л-1403/ 05.07.2019г на Началника на Затвора-Стара Загора, с която на
основание чл.198 ал.3 от ЗИНЗС е наредено да продължи да изтърпява
наказанието „Доживотен затвор“ при специален режим, както и заключение
на комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза по частно наказателно
дело № 381/ 2019г по описа на Окръжен съд Стара Загора.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа
обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена по пощата на
07.07.2020г в 14-дневния срок по чл. 198, ал.2, вр.ал.3 от ЗИНЗС, считано
от датата на връчване на 03.07.2020г на
процесната Заповед № Л-1619/ 03.07.2020г, издадена от Началника на Затвора
Стара Загора. Следователно оспорването като направено от легитимирано лице, за
което административният акт е неблагоприятен, в законово установения срок и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
На
основание чл. 57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС първоначалният режим за изтърпяване на
наказанието се определя от съда, като на осъдените на доживотен затвор и на
доживотен затвор без замяна се определя задължително специален режим. Съгласно
чл. 54 от ЗИНЗС, лишените от свобода на специален режим: 1/ изтърпяват
наказания в затвори от закрит тип; 2/ се настаняват в постоянно заключени
помещения при засилен надзор и охрана; 3/ не могат да участват в колективни
мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим; 4/
могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа при
засилен надзор и охрана. Разпоредбата на
чл. 198, ал.1 от ЗИНЗС предвижда възможност на осъдените на доживотен
затвор и на доживотен затвор без замяна първоначалният специален режим да бъде
изменен в по-лек. Съгласно чл. 198, ал.3
от ЗИНЗС, началникът на затвора се произнася относно продължаването на
изтърпяването на наказанието на доживотно осъдените при специален режим
периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне.
Оспорената
Заповед № Л-1619/ 03.07.2020г е издадена от материално и териториално компетентен
орган, а именно Началникът на Затвора Стара Загора.
Постановена
е в изискуемата писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество,
включително чрез препращане към приобщените становища, дадени по реда на чл.198,
ал.1 от ЗИНЗС от началник сектор СДВР, заместник-началник РНОД,
инспектор-психолог и доклад от инспектор СДВР, в които също се съдържат
конкретни данни за поведението на осъденото лице и неговата оценка за периода
от една година преди издаването й. Посочването на
осъжданията и наложени дисциплинарни наказания преди атестационния период не
водят до твърдяното от жалбоподателя противоречие с разпоредбата на чл.198,
ал.1 от ЗИНЗС. Те служат за очертаване личността на осъденото лице, а видно от
Схемата за оценяване на ОЕйСис, и за оценка на вероятността за ново осъждане,
но не и за основание за издаване на процесната заповед.
Съдът
намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено
процесуално нарушение поради неуведомяване на жалбоподателя за започване на
производството по издаване на оспорената заповед. Преразглеждането правното положение на осъдените на доживотен
затвор е особен вид производство, подчинено на правилата, регламентирани в
специалния закон – ЗИНЗС, което по аргумент от разпоредбата на чл.22, т.1,
предл.второ от АПК изключва възможността за прилагане на разпоредбите относно
издаване на индивидуален административен акт, в т.ч. и тези на чл.26, чл.34 и
чл.35 от АПК. Поради това не е необходимо издаване на акт за образуване на
производството, нито се следва нарочно уведомяване на осъденото лице за предстоящото
издаване на акт по чл.198 ал.3 от ЗИНЗС.
Изпълнени
са изискванията на чл.198 ал.1 от ЗИНЗС преди издаване на заповедта по ал.3 на
същата норма. Началникът на
Затвора-Стара Загора е взел становищата относно основанията за продължаване на
специалния режим по отношение на осъдения от всички посочени в закона лица - ръководител
на направлението за социална дейност и възпитателна работа, заместник-началника
по режимно-охранителната дейност и психолог.
Обжалваната
заповед е издадена в съответствие с материалния закон, при спазване целта на
закона и за целите на наказанието.
Разпоредбата
на чл.218 изр.първо от ППЗИНЗС предвижда две предпоставки за промяна в режима
на доживотно осъдените - изтичане на едногодишен период след първоначалното му
определяне и наличието на добро поведение на лицето. В чл.198 ал.3 от ЗИНЗС е
предвидено началникът на затвора да се произнася периодично относно продължаването на
изтърпяването на наказанието при специален режим, но
не по-късно от една година от предходното си произнасяне. В случая първата
предпоставка е налице доколкото не е изтекъл едногодишен срок от постановяване
на предходната заповед № Л-1403/ 05.07.2019г.
При
издаване на настоящата заповед следва да се вземе предвид поведението на
осъденото лице в период 1 година преди заповедта от 03.07.2020г. Съгласно чл.
439а от НПК, доказателства за поправянето се установяват от оценката на
осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС и от всички други източници на информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Оценката на поведението
може да се основава на юридически факти,
показателни стремеж да се следва едно
като цяло добро поведение. В случая обуславящи
крайния извод са оценката на риска от рецидив 58 бала /завишена и непроменена
от предходната година/ и рискът от вреди /висок, вкл. насочен към обществото и
другите/, трудностите в корекционния процес, характерологичните данни. Източник
на информация за тези факти са становищата, дадени по реда на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС от началник сектор СДВР, заместник-началник РНОД, инспектор-психолог и
доклад от инспектор СДВР. Оспорването на съдържанието и датата им остана
недоказано. Тези официални документи са изготвени в съответствие със законовите
изисквания – с изложени мотиви относно основанията за продължаване на
специалния режим по отношение на осъдения, надлежно датирани и инкорпорирани в
административната преписка. По
делото не се събраха доказателства, които да дадат друга представа на съда по
отношение на поведението на жалбоподателя, поради което оспорените документи не
следва да се изключват от доказателствения материал. Действително, административният
орган се е позовал и на експертно заключение за висок риск от агресивно и социално
неприемливо поведение, изготвено за друго производство, но това процесуално
нарушение не е от естество да опорочи издадения административен акт до степен
на незаконосъобразност. Останалите доказателства и доказателствени средства по
преписката, изрично предвидени в чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, обосновават същите
изводи относно поведението на С.. Съдът
не констатира формалност и необективност на становищата – те се основават на преки впечатления от личността
на жалбоподателя и професионална оценка на индивидуалния му риск, а не на
доводи за водени между него и затворническата администрация съдебни спорове.
Така
събраните данни за лицето и поведението му - непроявено през атестационния
период съдействие към корекционния процес, открито враждебно отношение към
администрацията на затвора, емоционална нестабилност, дистанцираност, агресивна
зареденост, социална и личностова незрялост, оправдават преценката, че при него
към момента на произнасяне на началника на затвора не е налице добро поведение
и представлява по-висок риск за сигурността. В този смисъл е налице пречка за
облекчаване на режима на изтърпяване на наказанието. Така направеният извод от
административния орган освен, че се споделя от съда, не влиза и в противоречие
с постановките, посочени в § 49 от Решение от 17.11.2015 г. на ЕСПЧ по делото Р.
срещу България, по жалба № 37994/2009г. Действително, в § 48 от решението ЕСПЧ
приема, че трайната и продължителна изолация, макар и непълна, без подходящи
физически и умствени стимули, може да доведе в дългосрочен план до вредни
последици като влошени умствени способности и социални умения. В случая С. сам
се поставя в положение да бъде изолиран след като по негово желание е настанен
в самостоятелна килия, не ползва правото си на престой на открито и отказва да
съдейства в процеса по изграждане на умения за балансирано поведение. Постановеният
административен акт не противоречи и на Решение
от 8.07.2014 г. на ЕСПЧ по делото на Х. и Т. срещу България, в частност на §
171 от него, където е прието, че режимът на лишения, който изолира осъдения на
доживотен затвор за продължителен период от време, най-вероятно в дългосрочен
план, може да има вредни последици, които водят до влошаване на умствените способности
и социалните умения, както и че този режим не може да се счита за оправдан,
освен ако не е наложен въз основа на подходящи съображения по отношение на
риска, и не трябва да се запазва, след като тази опасност е отминала. В
настоящия случай са изложени убедителни съображения за опасност за външната общност, за самия
жалбоподател, за други затворници и за тези, които работят в затвора, изискваща
изолацията му, като и се установява, че са му предоставени адекватни
възможности за контакт с хора и занимания на практика, от които той по
собствено желание не се възползва.
В
обобщение приетите по делото доказателства еднозначно сочат, че цялостната оценка
на поведението на осъденото лице през атестационния период не показва добро
поведение по смисъла на чл.218 от ППЗИНЗС във връзка с чл.198, ал.3 от ЗИНЗС
като предпоставка за изменение на режима в по-лек. С оглед всичко изложено изводът в оспорената
заповед, че спрямо С. на този етап не следва да се преминава към облекчаване
режима на изпълнение на наказанието доживотен затвор, е фактически, доказателствено
и правно обоснован.
По
тези съображения оспорената заповед като издадена от компетентен орган, в
съответствие с изискванията за форма и съдържание, при липса на допуснати при
издаването й съществени нарушения на
процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и целите на
наказанието, се явява законосъобразна, а жалбата на И.С. срещу нея следва да се
отхвърли като неоснователна.
Водим
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 предл. последно от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.С., с адрес *** против
Заповед № Л-1619/ 03.07.2020г. на Началника на Затвора гр.Стара Загора, с която
на основание чл.198, ал.3 от ЗИНЗС е наредено осъденият И.С.С. да продължи да
изтърпява наказанието „доживотен затвор“ при специален режим, като
неоснователна.
Решението
е окончателно на основание чл.198, ал.2 от ЗИНЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: