Р Е Ш
Е Н И Е
№ 10/24.1.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при секретар Светла Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №803/2016 г. по опис на РС Девня, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба във фаза на извършването.
С влязло в сила Решение №97 от 01.06.2017 г. на РС Девня, e допуснато извършване на съдебна делба за
следния недвижим имот, находящ
се в гр. Девня, обл. Варна, представляващи: парцел І, пл.№149 в кв.15, по план
на гр. Девня, кв. „Повеляново”, с площ 540 кв.м., ведно с построените в него
жилищна сграда и стопански постройки, находящ се в ***, съгласно НА за
покупко-продажба на недвижим имот ***на нотариус С. ***, а съгласно скици ***,
всички от 13.06.2016 г. по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени
със Заповед №РД-18-85 от 17.09.2008 г.: 1.
******; 2. жилищна сграда – ***; 3. жилищна сграда – ***4. жилищна сграда – ***; 5. селскостопанска сграда с ***; 6. селскостопанска сграда с ***, при
квоти по 1/2 ид. части за Й.М.С.,
ЕГН ********** и С.М.М., ЕГН **********, на основание чл.34 ЗН.
В първото с. з. от фазата по извършване на делбата е отправено
искане с правно основание чл.349, ал.2 ГПК от ответника С. М. за възлагане на делбения имот – дворно място
и жилищни и стопански постройки, обосновано с твърдения за неподеляемост на имота,
придобиване чрез наследяване, обитаване от претендиращия съделител към смъртта
на наследодателя и липса на друга жилищна собственост за лицето.
Ищецът
Й. С. не оспорва наличието на визираните в чл.349, ал.2 ГПК предпоставки за
възлагане на делбения имот.
В първото съдебно заседание от фазата по извършване на делбата са
отправени и са приети за резглеждане следните претенции по сметки:
От ищеца Й. С. за заплащане на обезтетение за ползване на делбената част
от процесния наследствен имот в размер 150.00 лв месечно за периода от
26.09.2017 г. до прекратяване на съсобствеността.
От ответника С. М. за заплащане на приспадаща се част 1/2 от стойността
на извършени от него подобрения в наследствения имот, възлизащи общо на 9610.00
лв, от които:
външна мазилка и мозаечен цокъл за сумата 2000.00 лв и прозорци и врата от PVC
дограма, ламинат, шпакловани и боядисани стени, окачен таван и осветление за
сумата 3710.00 лв в жилищна сграда с идентификатор ***, застроена площ 60
кв.м.; бетонна плоча на външна баня и складово помещение за сумата
1 000.00 лв и теракот и фаянс за сумата 400.00 лв в жилищна сграда с
идентификатор ***, застроена площ 32 кв.м.; външна баня и складово помещение –
бетонова замазка за сумата 500.00 лв, вътрешно и външно измазване за сумата 1000.00
лв в жилищна с идентификатор ***застроена площ 33 кв.м.; външна мазилка за
сумата 500.00 лв в селскостопанска сграда с идентификатор ***, застроена площ
95 кв.м.; циментова замазка за сумата 500.00 лв в селскостопанска сграда с
идентификатор ***, застроена площ 17 кв.м.
Видно от кредитираното от съда като неоспорено, компететно и обективно
дадено заключението по назначената съдебно-техническа експертиза вх.№5045 от
19.09.2017 г., налице е невъзможност за извършване на реална делба при формиране
на два дяла с по 1/2 идеална част за всеки съделител както за дворното място ПИ
с идентификатор 20482.306.149, площ 508 кв.м., така и за разположените в същото
жилищни и стопански сгради като определената от експерта пазарна стойност на
съвкупността от делбените имоти – дворно място и сгради, възлиза на 28700.00
лв.
Видно от представената справка по партида на ответника С. М. ***.09.2017
г. същият не е придобивал друг недвижим имот.
Видно от кредитираното от съда като неоспорено, компететно и обективно
дадено заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза вх.№1578 от
19.03.2018 г., при непосредствен оглед вещото лице е констатирало извършени
след 2005 г. подобрения в процесния имот на обща стойност 5865.60 лв, и е определило
месечна наемна цена за делбените имоти 81.03 лв при използване на сградата с
идентификатор *** като стопанска (каквото е реалното й предназначение), а при
използване на същата сграда като жилищна, определената месечна наемна цена е
87.96 лв.
Видно от кредитираните съобразно чл.172 ГПК като дадени в резултат на
непосредствени лични възприятия показания на свид. М.Й. – син на ищеца Й. С.,
неговият родител ползва стара постройка (навес - гараж) и стая в жилищната
сграда в имота, където държи свой багаж като свидетелят изтъква, че рядко през
последните години е отивал до процесния имот, в съседство с който баща му
поддържа дворно място – градиниа, възприемал е само външно видимото състояние
на постройките и посочва да е видял подобрения само в основната къща – ПВЦ
дограми, ламинат и мазилка.
Видно от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени лични възприятия показания на свид. А.А., същият е участвал като
строителен работник при извършвани от отв. С. М. подобрения в имота през лятото
на 2005 г.
Видно от кредитираните съобразно чл.172 ГПК като дадени в резултат на
непосредствени лични възприятия показания на свид. Я.Й. – живуща на съпружески
начала с отв. С. М., всички подобрения в процесния имот са извършени от отв. С.
М. след 2005 г. без участие на ищеца, който ползва стая в имота, до която има
безпрепятствен достъп като същият посещава имота.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От доказателствата по делото се установява, че процесният наследствен
имот е неподеляем, както и че при откриване на наследството за всеки от
наследодателите М. М. и Р. М., ответникът С. М. е живял в същия имот, живее там
понастоящем и между страните е безспорно, че той не притежава друг жилищен
имот, поради което спрямо него са налице основанията по чл.349, ал.2 ГПК за
възлагане на допуснатите до делба дворно място и жилищни и стопански постройки в
съответствие с отправеното искане, срещу задължение за заплащане на уравнение за
другия съделител в срок до шест месеца от влизане в сила на решението (чл.349, ал.6 ГПК), с указване, че при неизпълнение в
законоустановения срок, делбените имоти ще бъдат изнесени на публична продан.
От приобщените гласни доказателства не се установи, подобренията в
съсобствения имот да са извършени от съделителя С. М. със съгласието на другия
съсобственик Й. С., не се установи и някакво противопоставяне от негова страна.
В такъв случай, отношенията между съсобствениците следва да бъдат уредени по
правилата на водене на чужда работа без пълномощие (в този смисъл също Решение
№ ЗЗ9 от 10.10.2011 г. по гр. д. № 1072/2010 г. по описа на ВКС, I г. о.). При
тези констатации, претенцията по сметки относно сторените подобрения е с правно
основание чл.61, ал.1 и ал.2, вр. чл.60, ал.1 ЗЗД, тъй като съсобственикът е
действал и в свой интерес, поради което другият съсобственик отговаря само до
размера на обогатяването си. Предвид изложеното, на съделителя С. М. се дължи
по-малката сума между извършените разходи и увеличената стойност на имота.
Доколкото при съпоставяне с констатациите за пазарната стойност на процесните
имоти по съдебно-техническа експертиза вх.№5045 от 19.09.2017 г. и за
стойността на извършените след 2005 г. подобрения по съдебно-оценителна
експертиза вх.№1578 от 19.03.2018 г. е видно, че единствено за обекта сграда с
идентификатор *** оценката на подобренията – общо 1444.60 лв, надвишава
определената пазарна стойност 600.00 лв, само за този обект, претенцията се
явява основателна до по-малката стойност, а за останалите обекти, претенцията
следва да бъде уважена до посочените в оценителната експертиза стойности, при
което дължимата приспадаща се част за дяла на неучаствалия при извършване на
подобренията съсобственик Й. С. възлиза на 1/2 от 5021.00 лв или 2510.50 лв. За
разликата над тази стойност до предявения размер 4805.00 лв, претенцията следва
да бъде отхвърлена.
Отправената претенция по чл.344, ал.2 ГПК за обезщетение за
самостоятелното ползване на имота само от единия съсобственик намира
материалноправното си основание в разпоредбата на чл.31, ал.2
ЗС, но предвид привременния му характер
неговият фактически състав е редуциран и се изчерпва с доказване на
фактическото ползване на делбения имот самостоятелно от единия съделителите към
момента на разглеждане на делото. Съобразно приетата за установена фактическа
обстановка, съделителят С. М. живее в процесния имот и ползва същия, докато
другият съсобственик държи свои вещи и има достъп само до две конкретни
помещения – една от четирите стаи в основната сграда с идентификатор *** и навес
(гараж), явяващ се обособена част от друга от стопанските постройки – стопанска
сграда 95 кв.м. с идентификатор *** (онагледен в снимков материал към
съдебно-техническа експертиза вх.№5045 от 19.09.2017 г.). По тази причина, от
приспадащата се част за неговата квота по определената от експерта наемна цена
на целия имот (1/2 от 81.03 лв или 44.52 лв), следва да се приспадне една
четвърт (9.45 лв) от наемната стойност за основната сграда и една пета (3.42
лв) от наемната стойност на стопанската постройка с площ 95 кв.м., при което
дължимото от отв. С. М. обезщетение по чл.344, ал.2 ГПК възлиза на 31.65 лв
месечно. За разликата над тази стойност до претендирания размер 150.00 лв
месечно, претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съразмерно на квотите за всеки съделител и
стойността на обособените дялове, съобразно чл.8 от ТДТССГПК
всяка от страните следва да бъде
осъдена да заплати дъражвна такса за допускане и извършване на делбата в размер
4 % върху стойността на съответния дял.
На основание чл.355, изр.2 ГПК, вр. чл.1 от Тарифата за ДТ по ГПК,
ответниците по претенциите по сметки следва да заплатят държавни такси в размер
4 % върху стойността
на уважените срещу всеки от тях искове.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ и изключителна собственост на С.М.М., ЕГН **********, следния допуснат
до съдебна делба недвижим имот, находящ се в ***во”, с площ 540 кв.м., ведно с
построените в него жилищна сграда и стопански постройки, находящ се в ***,
съгласно НА за покупко-продажба на недвижим имот ***на нотариус С. ***, а
съгласно скици ***, всички от 13.06.2016 г. по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-85 от 17.09.2008 г.: 1. ******; 2. жилищна
сграда – ***; 3. жилищна сграда – ***4. жилищна сграда – еднофамилна с
идентификатор ***застроена площ 33 кв.м. на един етаж; 5. селскостопанска сграда с идентификатор ***, застроена площ 95
кв.м. на един етаж; 6.
селскостопанска сграда с идентификатор ***, застроена площ 17 кв.м. на един
етаж, на основание чл.349, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Й.М.С., ЕГН **********, в
срок до шест месеца от влизане в сила на решението, сумата 14350.00 лв (четиринадесет хиляди триста и петдесет лева, 00 ст.),
представляваща стойност за уравнение за поставения в дял имот, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила на решението до
окончателното изплащане, на основание чл.349, ал.5 ГПК.
УКАЗВА на С.М.М., ЕГН **********, че
при неплащане на присъдената сума за уравняване на дяловете в предоставения
срок, в частта относно поставяне в дял на допуснатия до делба имот, решението
ще бъде обезсилено и имотът ще бъде изнесен на публична продан, на основание чл. 349, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Й.М.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на С.М.М., ЕГН **********,
сумата 2510.50 лв (две хиляди
петстотин и десет лева, 00 ст.), представляваща припадащата се на част на
стойността на извършените от С.М.М. подобрения в допуснатия до делба имот,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване –
21.09.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 2510.00 лв до предявения
размер 5021.00 лв, на основание чл.61, ал.1 и ал.2, вр. чл.60, ал.1, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на Й.М.С., ЕГН **********,
сумата 31.65 лв (тридесет и един лева,
65 ст.) месечно, считано от 26.09.2017
г. до окончателното прекратяване на съсобствеността, с падеж първо число на
всеки следващ началната дата месец, представляваща обезщетение за еднолично
ползване на допуснатия до делба имот, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, считано от датата на предявяване – 26.09.2017 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над стойността 31.65 лв до предявения размер 150.00 лв, на
основание чл.344, ал.2 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
С.М.М., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня сумата
592.58 лв (петстотин
деветдесет и два лева, 58 ст.), от която 574.00 лв такса по иска за допускане и извършване
на делба и 45.58 лв такса върху
уважения размер на иска по чл.344, ал.2 ГПК, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
OСЪЖДА
Й.М.С., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня сумата
647.42 лв (шестстотин четиридесет и седем лева, 42
ст.), от която 547.00 лв такса по иска за допускане и извършване на делба и 100.42 лв такса върху уважения
размер на иска по чл.61, ал.1 и ал.2, вр. чл.60, ал.1 ЗЗД, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :