Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1130 27.07.2017
год. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански състав,
На десети юли две
хиляди и седемнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар:
Мирослава Енчева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 1560 по описа за 2016 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от Д.А.С., ЛНЧ **********, с адрес *** *******, чрез пълномощника
адвокат В.Д.С. от Адвокатска колегия-гр. В. с адрес на кантората гр. В.ул.
*************, против Г.П.Д.,
с ЕГН **********, с адрес ***. С*****, М.Г.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, Т.Г.Т.,
с ЕГН **********, с адрес ***, Д.Т.Ч.,
с ЕГН **********, с адрес ***, С.С.Г.,
с ЕГН **********, с адрес ***, Т.Я.Т.,
с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. С**********, С.В.С., с ЕГН **********, с адрес *** и Я.М.Г., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. Л**********, с
която моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да
му заплатят сумата от 10040.00 лева, от
която 10000.00 лева-неимуществени вреди
за претърпените болки и страдания от унизителното и дискриминационно отношение,
безпокойство за въздействието на агресията върху присъстващите деца от нападението
на ******.2011 г., около ***** часа, в гр. Б.ж. к. , пред сграда на религиозно
изповедание „Свидетели на Йехова” и 25.00 лева имуществени вреди, от
разходи за лечение, за което деяние П., Ч., Г., С., Т. и Г. са били осъдени с
влезли в сила присъди на Районен съд-гр. Бургас по НОХД № ******г. и НОХД №
**** г., двете за престъпления по чл. 163, чл. 165 и чл. 325 от Наказателния
кодекс/НК/, ведно със законната лихва върху общата сума от момента на увреждането-******2011
г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по
делото разноски. Ангажират доказателства.
С влязло в сила определение по делото
№ ***** от ***.2016 г., на основание чл. 129, ал. 4 от Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/,
е прекратено производството по делото по отношение на ответника Т.Г.Т., починал
на *****.2014 год.
Осъдителният иск е с правно основание
чл. 53, вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ и е
процесуално допустим. Предявен е от лице, имащо правен интерес от защита, срещу
надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизити по чл.
127 и 128 от ГПК. Неоснователни са възраженията на пасивно легитимираните по
делото за липса на пасивна материалноправна легитимация, тъй като дали са
участвали в инцидента е възражение по съществото на спора. Неоснователни са и възраженията
по редовността на исковата молба, защото в достатъчна степен в нея са конкретизирани вредите, за които по делото
се претендира солидарното заплащане на обезщетението.
Със своевременно постъпилите по делото
отговори на исковата молба ответниците оспорват изцяло осъдителния иск, като
неоснователен и недоказан. Ангажират доказателства. Претендират заплащане на
направените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните,
намира осъдителния иск за частично основателен, поради следното:
Свидетели на Йехова(Jehovah`s
Witnesses) е името на религиозно изповедание, основано през 1876 г. в
Съединените американски щати и придобила сегашното си име през 1917 г.
Вярванията им се отличават от тези на всички други християнски деноминации, но
имат и сходства с тях. Тези факти са ноторно известни. Не се спори между
страните по делото, че изповеданието е било пререгистрирано в Република
България на 06 октомври 1998 г., с решение на Министерски съвет, по реда на
Закона за вероизповеданията, за което е издадено удостоверение от 07.03.2016 г.
на Софийски градски съд. От приетото като доказателство по делото писмо на
секретаря на община Бургас, рег. № 94-В-279/10.05.2011 г., съдът установява, че
в деловодството на община Бургас не е постъпвало надлежно уведомление, изходящо
от политическа партия, юридическо или физическо лице, направено в писмена форма
и депозирано в 48-часовия срок, предвиден в чл. 8 от Закона за събранията,
митингите и манифестациите, за провеждане на протестен митинг или шествие на ******2011
г., в близост до молитвения дом на вероизповеданието „Свидетели на Йехова“,
разположен в ж. к. *******, гр. Б., в близост до блок ****. Не е уведомено и Министерството
на вътрешните работи за планираното протестно събитие.
По делото ищецът С. се позовава на
претърпени физически травми от събитието и на тежък психически ефект върху него,
от заплахата за живота и здравето на присъстващи на събранието деца и жени-особено
уязвими, гости и други членове на организацията.
Доказването на деянието и неговата
противоправност е в тежест на пострадалия, докато вината на дееца се предполага,
до доказване на противното. Вредата и причинната връзка с противоправното
деяние също са в доказателствената тежест на пострадалия, но при липса на
достатъчно доказателства за размера на причинената вреда, съдът определя нейния
размер по своя преценка/чл. 45-52 от ЗЗД/.
Твърденията от исковата молба за
бруталната проява на насилие от страна на ответниците по време на мирно
религиозно събиране на Свидетелите на Йехова, в гр. Б. на ***** 2011 г., с
участие на гости-повече от 100 души,
предварително планирано и с цел да попречи на религиозната служба, в
която ищецът С. е участвал, както и нанасянето на физически наранявания на него
и други участници в тържеството, се подкрепя от събрания по делото
доказателствен материал. Ответниците са
действали преднамерено и в група, като са подготвили действията си, събирали са
помагачи, чрез отправяне на покани, включително по Интернет. На тази проявна
форма на насилие е дадена медийна гласност, видно от писмените доказателства и
свидетелски показания по делото. В репортажа по ВTV за събитието, думите на водещия са съпроводени от
кадри, взети от запис, аналогичен с представения по делото
видеозапис.,,Jehovah_s Witnesses persecution 17-04-2011 commemoration in mp4“.
Има и препратка, показваща, че записът е от „Бесове“. По случая е образувано
досъдебно производство на ІІ-ро Районно управление на полицията-Бургас.
Характеристиките на представения за изследване оптичен носител CD-R, съдържащ
два броя записи, представени с исковата молба по делото, са изследвани с
компютърни програми от допуснатата, изслушана и неоспорена техническата
експертиза по делото. Съдържанието на видеофайловете е свалено на хартиен
носител от нея. Не се установени признаци, водещи до съмнения за извършвани
злоумишлени корекции или други технически интервенции или монтаж върху
видио-записите, записани върху диска.
Възраженията от отговорите на исковата
молба по относимостта на представените от активно легитимираната по делото
страна документите са неоснователни, тъй като доколко фактурите и преписките са
във връзка с предмета на делото е преценка по съществото на спора, а е
процесуално допустимо да имат и правната стойност на индициращи документи.
Неоснователно е и възражението за недопустимост на електронната кореспонденция,
поради липсата на подпис, тъй като документът по същността си е вещ, върху
която с писмени знаци е материализирано изявление. Достатъчно е обстоятелствата
да може да се направи извод чие е изявлението. Подписът е само едно от тези
обстоятелства. Документ е и неподписаното писмено изявление. Неистинският
документ няма доказателствена сила в процеса, но е документ. При основателност
на оспорването само се изключва от доказателствата/чл. 193 от ГПК/. Приложеният
оптичен носител CD-R, както и снимковият материал, имат правната стойност на
веществени доказателства, за които няма процесуална пречка да бъдат приети като
доказателства по делото, а при оспорването им с твърдението за манипулация
доказателствената тежест се носи по общия ред/чл. 154, ал. 1 от ГПК/.
На ..............2011 г., на основание
чл. 382, ал. 7 от НПК, съдът по наказателно общ характер
дело № ............... по описа за 2011
г. на
Районен съд-гр. Бургас е одобрил споразумение
между Районна прокуратура гр.
Бургас, защитниците на обвиняемите и обвиняемите-ответници по настоящото дело М.Г.П.,
Я.М.Г., Т. Я.Т., С.С.Г., Д.Т.Ч., с което:
М.Г.П. е признат за виновен в това, че
на ..........2011г., около .......... часа, в гр. Б., ж.к. “..........., пред
сграда на религиозно изповедание “Свидетели на Йехова” по хулигански подбуди,
чрез нанасяне на удари с юмруци в главата и ритници в тялото причинил лека
телесна повреда на Н. Я.Я. ЕГН **********, изразяваща се в контузна рана на
главата, кръвонасядания по лицето и дясната ръка – временно разстройство на
здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.130, ал.1 НК ; и в това, че: На .........2011г.,
около ......... часа, в гр.Б., ж.к.”.........”, пред сграда на религиозно
изповедание „Свидетели на Йехова”, при
условията на реална съвкупност с предходното деяние участвал в тълпа, събрана
за нападение на отделни граждани и техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност-престъпление
по чл.165, ал.3 вр. чл.163, ал.1, т.2
вр. чл. 23, ал. 1 НК. Деянията
са извършени от обвиняемия
виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2
НК.
Я.М.Г. е признат за виновен, в това, че на ******2011
г. около ........... ч. в гр. Б., к-с “..............” пред сграда на
изповеданието “Свидетели на Йехова”, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи
се в хвърляне на саксия и камък във фоайето на сградата - престъпление по
чл.325, ал.1 НК и за това, че: На .....2011г., около ....часа, в гр.Б.,
ж.к.”.......”, пред сграда на религиозно изповедание „Свидетели на Йехова”, при условията на реална съвкупност с
предходното деяние, участвал в тълпа събрана за нападение на отделни граждани и
техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност-престъпление по чл.165,
ал.3 вр. чл.163, ал.1, т.2 вр. чл.23,
ал.1 НК. Деянията са извършени от
обвиняемия виновно, при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2 НК.
Т. Я.Т. е признат за виновен в това,
че: На ******2011 г. около ......... ч. в гр. Б., к-с “........” пред сграда на
изповеданието “Свидетели на Йехова”, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
изразяващи се в хвърляне на камъни във фоайето на сградата и ритане по метална
входна врата на сградата - престъпление по чл.325, ал.1 НК и за това, че: На .....2011г.,
около ....часа, в гр.Б., ж.к.”.......”, пред сграда на религиозно изповедание
„Свидетели на Йехова”, при условията на
реална съвкупност с деянието по т.1, участвал в тълпа събрана за нападение на
отделни граждани и техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност-престъпление
по чл.165, ал.3 вр. чл.163, ал.1, т.2
вр. чл.23, ал.1 НК.
С.С.Г. е признат за виновен в това, че
на ******2011 г. около ......... ч. в гр. Б., к-с “..........” пред сграда на
изповеданието “Свидетели на Йехова”, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
изразяващи се в хвърляне на пиратка във фоайето на сградата- престъпление по
чл. 325, ал. 1 НК и за това, че: На ******2011 г., около ........ часа, в гр.Б.,
ж. к. „...........”, пред сграда на религиозно изповедание „Свидетели на Йехова”, при условията на реална съвкупност с
деянието по т.1, участвал в тълпа събрана за нападение на отделни граждани и
техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност-престъпление по чл. 165,
ал. 3, вр. чл. 163, ал. 1, т. 2, вр. чл. 23, ал. 1 НК. Деянията са
извършени от обвиняемия виновно, при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 НК.
Д.Т.Ч. е признат за виновен в това, че
на ******2011 г. около .......ч. в гр. Б., к-с ............. пред сграда на
изповеданието “Свидетели на Йехова”, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи
се в хвърляне на камъни във фоайето на сградата и ритане по метална входна
врата на сградата – престъпление по чл.325, ал.1 НК и за това, че: На .....2011г.,
около ....часа, в гр.Б., ж.к.”.......”, пред сграда на религиозно изповедание „Свидетели
на Йехова”, при условията на реална съвкупност с деянието по т.1, участвал в
тълпа събрана за нападение на отделни граждани и техни имоти във връзка с
религиозната им принадлежност – престъпление по чл.165, ал.3 вр. чл.163, ал.1,
т.2 вр. чл.23, ал.1 НК. Деянията са
извършени от обвиняемия виновно, при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 НК.
На ........2011 г. по наказателно общ
характер дело № ............ по описа за
2011 година на Районен съд-гр. Бургас, на основание чл. 382, ал. 7 от НПК,
съдът е одобрил споразумение между Районна прокуратура гр. Бургас, защитникът
на обвиняемия и обвиняемия- ответник по настоящото дело С.В.С., с което е
признат за виновен в това, че: На .........2011г.,
около ....... часа, в гр.Б..., в к-с „..........”, пред сградата на
изповеданието „Свидетелите на Йехова”, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото,
изразяващи се в хвърляне на камъни във фоайето на сградата и ритане по метална
входна врата на сградата-престъпление по чл. 325, ал.1 от НК ; и за това, че: На .......2011г., около ....... часа, в
гр.Б., ж.к. „.........”, пред сградата на религиозно вероизповедание
„Свидетелите на Йехова”, при условията на реална съвкупност с предходното
деяние, участвал в тълпа събрана за нападение на отделни граждани и техни имоти
във връзка с религиозната им принадлежност-престъпление по чл.165, ал.3,
вр.чл.163, ал.1, т.2, вр.чл.23, ал.1 НК. Деянията са извършени виновно, при форма
на вината „пряк” умисъл-чл. 11, ал. 2 от НК.
Предвид горното произнасяне на
наказателния съд, извън обхвата на което е само ответникът по делото Г.Д., не
могат основателно да се слушат доводите на пасивно легитимираните по делото, за
недоказаност на участието им в инцидента в гр. Бургас на ******2011 г., пред
сградата на религиозното вероизповедание „Свидетелите на Йехова”. По
предвиждането на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Одобрените от съда споразумения за решаване на посочените
две наказателни дела имат последиците на влязла в сила присъда/чл. 383, ал. 1
от НПК/. Деликтната отговорност е обусловена от вредоносния резултат като се
отчита причинната връзка за това увреждане/чл. 45 от ЗЗД/. С това задълженията
на активно легитимираната в процеса страна за пълно доказване на деликта по
отношение на ответниците в обхвата на двете споразумения се изчерпва.
Липсата на полицейска охрана,
поради неразрешения протест на открито, е дал възможност на тълпата на ******2011
г., пред сградата на религиозното вероизповедание „Свидетелите на Йехова”, да
достигне до опасна близост до вярващите и да застраши техният живот и здраве. Цялостният
достъп на протестиращите е осуетен със саможертвата на част от мъжете на
вероизповеданието, които първоначално са придържали с жива сила входната врата.
След като тя е била извадена от пантите от напиращата напред тълпа, защитниците
са взели вратата от тоалетната в предверието на молитвения дом и са я ползвали
като щит докрай-идването на полицията, въпреки, че е била пробита от хвърлените
камъни. Придържащите я мъже са получили наранявания с кървящи рани от
хвърлените камъни и посинявания от ръкопашния бой. Физическите действия са били
съпроводени с обидни крясъци, подвиквания, заплашителни и провокативни жестове
и действия към присъстващите на религиозно събиране на „Свидетели на Йехова“-„глупаци“,
„изроди“, „евреи“, „нямате място тук“, „помаци“, „турци“, видно от заключението
на неоспорената комплексна(техническа и фотопортретна) експертиза по делото,
което кореспондира изцяло на събраните
свидетелските показания. По време на ръкопашен бой между демонстранти и хора от
вероизповеданието се чуло: „Знаете,
че.... нелигитимен е митингът!“.
Първоначално протестиращите са се
събрали пред сградата, част от тях с черни дрехи и качулки, след което една
част са навлезли в двора на вероизповеданието, а друга част останала на
тротоара пред сградата. Само едно лице от тези, които държат знамена на ВМРО е
с качулка. Настанала е суматоха и размяна на удари със защитниците на сградата.
Чул се призив: „Ей, палете бомбите!“ и такива-бомбички и пиратки полетели към
входната вратата на молитвения дом, като част от тях влезли и в неговото
предверие. През това време се чувал и вой на сирена от диктофон. В суматохата и
в резултат на нападението е била изкъртена входната врата на сградата. Участник казал: „Махай
вратата! Вратата махай...!“, като продължавал воя на сирена от диктофон.
Полетели през изкъртената врата камъни, които нападателите вадели от джобовете
си. От видеозаписът се вижда, че изхвърлят и голяма саксия с цвете, която видно
от свидетелските показания е преминала входа на сградата и се е разбила в
предверието. Защитниците на сградата били изтласкани навътре. Чували се
отправени към тях обиди: „Изроди! Давай
камъните!“. По високоговорителя пуснали революционни песни. По диктофона се чуло:
„И преди, и сега, сектите са мафия!.... Днес
сме се събрали на протест, да почетем със свещи и венци... и цветя за
загиналите от секти!)“. Мегафонът попада в кадър на записа само в
един момент, когато е в ръцете на Г.Д., а стойката му е в ръцете на друг.
Нападателите използвали бомбички, парчета от тухли, камъни и др. По даден сигнал, всички започнали да се изтеглят от
двора, като се чули възгласи: „Ей, ченгетата идват бе! Ченгетата идват!“.
Докато служителите на реда установявали порядък се чули нови провокативни
възгласи от протестиращите: „Няма да има молитва....!“. По високоговорителя
пуснали революционни песни. След като полицаите установили, че сред защитниците
на сградата има пострадали повикали „Спешна помощ“. През това време по високоговорителя
продължили да се пускат революционни песни, а от страна на демонстрантите се
чували освирквания и подвиквания-„изроди“ и „умрете” „…и катафалка идва!“. Сред пострадалите е и ищецът по
делото Д.С., чието чело е разцепено и тече обилно кръв. Под охраната на
полицията се е придвижил към колата на „Спешна помощ“. В заключение говорителят
на ОДП-Бургас е дал изявление пред журналисти.
ВМРО-Българско национално
движение(ВМРО-БНД) е националистическа българска политическа партия. Акронимът
ВМРО идва от историческата Вътрешна македонска революционна организация, на
която ВМРО-БНД се самоопределя като наследник. Това са ноторно известни
политически факти. Ответникът Г.Д., в качеството си на лидер на ВМРО-гр.
Бургас, след инцидента е дал официални изявления пред присъстващите журналисти: „Митингът, който беше
предвиден, свърши преди да започне, тъй като, поради и на мен неизвестни
причини, ситуацията ескалира и се стигна до схватка, в която има и пострадали в
болницата. Те са от страна на йеховистите. Митингът беше с цел, да покаже на
сектата, че тя не е желана в Бургас, че хората са против техния агресивен начин
на пропаганда.…Ние в същност сме едни от
първите, които се присъединиха към протеста, тъй като протестът започна да се
организира в интернет. Имаше
неправителствена организация, имаше и от бургаски фен-клубове!“.
Не се спори по делото, че ответникът Д.
е присъствал на протестният митинг, при който е
извършено нападението над „Залата на Царството на Свидетелите на Йехова“ на .........
2011 год. Спори се относно осъществено от него увреждащо действие, с доводи за
липса на надлежно предявен иск по делото, поради солидарната отговорност.
Защитата му акцентира на обстоятелството, че не са фиксирани от камерата действия, при които ответникът Д. да
насърчава присъстващите да нападат хората с думи, жестове или действия.
Възраженията съдът приема за изцяло неоснователни, тъй като репортажът е само
част от събитието. Самото участие на ответника Д. в неразрешения по надлежния ред протест на ..........
2011 год., още повече и като водач на ВМРО-гр. Бургас като политическа
организация, придава виновност на поведението му за настъпилите от инцидента
вредоносни последици, поведението му е в пряка причинно-следствена връзка с
тях. Аналогично е разрешението по делото К. срещу България на Европейският съд
по правата на човека в Страсбург(жалба № 30587/13), с окончателно решение от
24.05.2015 г., при условията, посочени в чл. 44, ал. 2 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон, приет от
Народното събрание на 31 юли 1992 г., обн. ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за
Република България от 7 септември 1992 г. С него е прието, че пострадалият жалбоподател заедно с другите богомолци е станал
жертва на нарушение на свободата си да практикува своята религия и че това е в
резултат на действията на демонстрантите, което става задължение на властите да
отговорят по ефективен начин на тези действия. Правното възражение за надлежно
предявен иск, поради солидарната отговорност, също е неоснователно, тъй като
това е предвидена от закона възможност за търсене на отговорност от увреждане,
причинено от неколцина/чл. 53 от ЗЗД/. Солидарното задължение е неделимо. Правната
връзка е една-кредитор и деликвенти, като изпълнението на един от длъжниците
освобождава останалите от отговорност към кредитора/чл. 123 от ЗЗД/. С Постановление
№ 7 от 1959 г., Пленум на ВС, което не е изгубило силата си, е възприета
превантивна функция на отговорността на деликвента-отговорността за непозволено
увреждане е предвидена от закона в защита на собствеността, както и на другите
права и интереси на гражданите, предприятията и обществените организации, като
тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за
причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват законността и да
не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани и
организации.
Относно размера на вредите, съдът
отчита обстоятелството, че през по-голямата част от нападението ищецът С. е
присъствал и е бил вътре в сградата. Влязъл в сградата малко след началото на нападението
и участвал през цялото времетраене на инцидента в защитата. Той е един от
двамата мъже, които се стремят да поставят врата на мястото на изкъртената от
демонстрантите. При това си действие е получил
наранявания от хвърлени срещу тях предмети- Получил е наранявания и когато е вътре в сградата. От
видеозаписите се вижда, че нападателите използват бомбички, парчета от тухли,
камъни и др., в т.ч. изхвърлят и голяма саксия с цвете. С. има най-малко две
порезни рани на челото, от които обилно тече кръв. От приетото като
доказателство по делото съдебномедицинско удостоверение № 90 от 19.04.2011 г.
на „МБАЛ Бургас“ АД, Отделение по съдебна медицина, изготвено от разпитания по
делото свидетел д-р К.Я., началник отделение, съдът установява, към датата на
прегледа ищецът С., на видима възраст около действителната,с правилно
телосложение, добре изразена обща охраненост, ориентиран/на/за място, време и
личност, по кожата на челото срединно и малко в ляво от срединната линия, като
част от нея е и окосмената част на главата има надлъжна рана, с охлузени ръбове
и неправилни ъгли, с дължина около 35 мм., зашита с хирургически конци и
покрита с корица засъхнала кръв. В ляво от долният й ъгъл има охлузване, около
6 мм.,покрито със същата корица. В заключение е прието, че при прегледа са
установени контузна рана и охлузване на главата, които увреждания е възможно да
са причинени по време и със средството, което се съобщава-ударен по главата с
хвърлен камък.Причинено е временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Тези увреждания съдът приема, че са получени от инцидента на ******2011
г., пред сградата на религиозното вероизповедание „Свидетелите на Йехова”, тъй
като кореспондират на свидетелските показания по делото за получените
наранявания и вписаните основания за плащане в издадените на ищеца С. от „МБАЛ
Бургас“ АД на 19.04.2017 г. три опростени фактури: № ........2011 г. за сумата
от 25.00 лева, с основание 1 брой СМУ № 90/11-горепосоченото удостоверение; № ........2011
г. за превръзка-рана на главата в окосмената част. С тях е доказан изцяло и размерът
на претендираните по делото имуществените вреди.
Изцяло е неоснователно
възражението на пасивно легитимираните в процеса за изтекла погасителна давност
в частта на главното вземане. За процесния деликт не е изтекла дори общата
5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД към момента на предявяването на
иска-21.03.2106 г. Началната
дата на погасителната давност е моментът на изискуемостта на вземането-денят на
извършването на непозволеното увреждане, ако деецът е известен, а ако не е
известен-денят на неговото откриване, по предвиждането на чл. 114, ал. 1 и ал.
3 от ЗЗД. Перемпторното възражение за давност постига своя правопогасяващ ефект
само в частта на лихвите, които по силата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се
погасяват с кратката 3-годишна давност.
Предвид изложеното от фактическа и
правна страна съдът намира, че увреждането от деликта на ******2011 г. е
засегнало физическата и значително психичната сфера на ищцата С.- публично са засегнати
са честта, достойнството и доброто му име, претърпял е стрес и тревога в
резултат на инцидента пред сградата на вероизповеданието „Свидетелите на Йехова“.
С деянието са нарушени няколко основни права и свободи, прогласени от
Конституцията на Република България, която с преамбюла си като правова държава
е прогласила за основни принципи вярност си към общочовешките ценности:
свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост, издигнала е във
върховен принцип правата на личността: чл. 30, ал. 1, който предвижда, че всеки
има право на лична свобода и неприкосновеност; чл. 29, ал. 1, който предвижда,
че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или
унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация; чл. 6, ал. 2, изр.
2-ро, който предвижда, че не се допускат никакви ограничения на правата или
привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол,
произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и
обществено положение или имуществено състояние; чл. 13, ал. 1 който предвижда,
че вероизповеданията са свободни; чл. 37, ал. 1, който предвижда, че свободата
на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни
или атеистични възгледи са ненакърними. Деянието попада и в обхвата на нормите
на чл. 1, 3, 4 и 7 от Харта на основните права на Европейския съюз, която има
характер на първично право, с директен ефект. Те предвиждат, че човешкото
достойнство е ненакърнимо, че личността е физически и психически
неприкосновена. Предвиждат и зачитане на личния живот. Нарушена е забраната за
подлагане на унизително отношение на личността. С чл. 6, т. 1 от Договора за
европейския съюз е предвидено, че Съюзът зачита правата, свободите и
принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7
декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, която има
същата юридическа сила като Договорите, а с т. 3 от него държавите-членки,
създали Европейския съюз са постигнали съгласие, че основните права, както са
гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи и както произтичат от общите конституционни традиции на
държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.
Психическото насилие над ищеца С. е и изтезание, по смисъла на чл. 1 от
Конвенция против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително
отнасяне или наказание, приета от Общото събрание на Организацията на
обединените нации на 10 декември 1984 г., ратифицирана с Указ № 3384 на
Държавния съвет от 9 октомври 1986 г. - ДВ, бр. 80 от 1986 г., влязла в сила на
26 юни 1987 г., обн., ДВ, бр. 42 от 3 юни 1988 г., изм. бр. 19 от 1995 г., тъй
като е причинило умишлено силно психическо страдание на лице, за да бъде то
сплашено. Деянието на ******2011 г. пред сградата на вероизповеданието
„Свидетелите на Йехова“ в гр. Бургас е „унизително“, по смисъла на чл. 3 от Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи, с утежняващия публичен фактор,
както е прието по делото Радков и Събев срещу България(жалби № 18938/07 и №
36069/09) на Европейския съд по правата на човека (Четвърто отделение). Нормата
забранява изтезанията, с предвиждането, че никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. При преценката
дали отношението е „унизително“ по смисъла на чл. 3, Съдът ще вземе предвид
това дали то има за цел да унижи съответното лице и дали, що се отнася до
последиците, отношението влияе неблагоприятно на неговата личност по начин, несъвместим с чл.
3 (виж Ранинен, цитирано по-горе, пара. 55, и Пиърс с/у Гърция, № 28524/95,
пара. 68, ЕСПЧ 2001-III). Също така
следва да се подчертае, по-конкретно в контекста на действия на трети лица,
които са мотивирани от религиозна нетърпимост, че чл. 3 не може да се
ограничава само до актове на физическо малтретиране. Той обхваща и
причиняването на психологически страдания (виж Begheluri срещу Грузия №
28490/02, § 100, 7 октомври 2014 г.). Освен това, дискриминационно отношение
като такова може по принцип да представлява унизително отношение по смисъла на
чл. 3, когато то достига ниво на грубост, което може да представлява
оскърбление за човешкото достойнство(пак там, § 101, с допълнителни препратки).
По друго дело на същия съд-Членове на Конгрегация Глдани на Свидетелите на
Йехова и други срещу Грузия, № 71156/01, 3 май 2007 г., и Begheluri, е прието, за
тежки побои, принудителни претърсвания и поредица от други унизителни актове,
които са предвидени да принудят жалбоподателите да действат срещу своята воля и
съвест и които се случват в общ и национален климат на религиозната нетърпимост
към момента на фактите, че отговарят на прага по чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи, от което дело за преминаването на прага успешно могат да се направят
аналогии с настоящото. С процесния деликт изцяло са нарушени правата по чл. 9
от същата конвенция-свобода на мисълта, съвестта и религията. Всеки има право
на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата на
всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята
религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг,
чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали. Свободата
да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения,
които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в
интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здравето и
морала или за защитата на правата и свободите на другите.
Противоправното деяние и вредите от него са предмет на целия иск,
който включва имуществени вреди, неимуществени вреди и лихви от момента на
увреждането/чл. 45, вр. чл. 84, ал 3 от ЗЗД/. Обезвредата е предвидена за
всички преки и непосредствени вреди от увреждането, независимо от техния
характер. Отчитайки характера и степента
на увреждането, начинът на извършването на деликта, обстоятелствата при които е
била причинена леката телесна повреда, преживяното страдание и фрустрация в
резултат на увреждането, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира
размерът за солидарното заплащане на сумата от 6200.00 лева неимуществени вреди
и 40.00 лева имуществени вреди за справедливо обезщетение за претърпените болки
и страдания от увреждането, ведно със законната лихвата върху общата сума от
18.04.2014 г. до окончателното изплащане на задължението. В останалата част, до
претендирания размер от 10040.00 лева, ведно с останалия период на законната
лихва от момента на увреждането, осъдителният иск по делото, като неоснователен
и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, на основание
по чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК и съобразно събраните по делото доказателства, в
тежест на ответниците по делото следва да бъде възложено солидарното заплащане
на направените от ищеца С. разноски по делото за уважената част от иска, в
размер на 1386.97 лв., а в тежест на ищеца Стоилов заплащането на направените
от ответниците разноски по делото за отхвърлената част от иска, както следва: Г.Д.-303.00
лева; Я.Г.-314.14 лева; М.П.-314.14 лева, Д.Ч.-314.14 лева, С.Г.-314.14 лева и Т.Т.-
314.14 лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г.П.Д., с ЕГН **********, с адрес ***. С*****, М.Г.П., с ЕГН **********, с адрес ***, Д.Т.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, С.С.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, Т.Я.Т., с ЕГН **********, с адрес ***
8000, ж. к. С**********, С.В.С., с
ЕГН **********, с адрес *** и Я.М.Г.,
с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. Л**********, солидарно да заплатят
на Д.А.С., ЛНЧ **********, с адрес *** Д.****, сумата от 6240.00 лева(шест
хиляди и четиридесет лева), представляваща обезщетение от 6200.00 лева-неимуществени
и 40.00 лева-имуществени вреди за непозволено увреждане на ******.2011 г.,
около ***** часа, в гр. Б.ж. к. , пред сграда на вероизповеданието „Свидетели
на Йехова“, ведно със законната лихва върху общата сума от 18.04.2014 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск в останалата част, от
уважения размер 6240.00 лева до претендирания размер от 10040.00 лева, както и
в частта на законната лихва от момента на увреждането-******2011 г. до .......2014
г.
ОСЪЖДА Г.П.Д., с ЕГН **********, с адрес ***. С*****, М.Г.П., с ЕГН **********, с адрес ***, Д.Т.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, С.С.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, Т.Я.Т., с ЕГН **********, с адрес ***
8000, ж. к. С**********, С.В.С., с
ЕГН **********, с адрес *** и Я.М.Г.,
с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. Л**********, солидарно да заплатят на Д.А.С., ЛНЧ **********, с адрес ***
.............., направените по делото разноски за уважената част от иска, в
размер на 1386.97 лева(хиляда триста осемдесет и
шест лева и деветдесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА Д.А.С., ЛНЧ **********, с адрес *** ..........., ап.
8, да
заплати на Г.П.Д., с ЕГН **********, с адрес ***. С*****, направените
по делото разноски за отхвърлената част от иска, в размер на 303.00 лева(триста и три лева).
ОСЪЖДА Д.А.С., ЛНЧ **********, с адрес *** .........., ап.
8, да заплати на М.Г.П., с ЕГН **********, с адрес
***, направените по делото разноски за отхвърлената част от иска, в размер на 314.14
лева(триста и четиринадесет лева и четиринадесет стотинки).
ОСЪЖДА Д.А.С., ЛНЧ **********, с адрес *** ......, ап. 8, да
заплати на Я.М.Г., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. Л**********,
направените по делото разноски за отхвърлената част от иска, в размер на 314.14
лева(триста и четиринадесет лева и четиринадесет стотинки).
ОСЪЖДА Д.А.С., ЛНЧ **********, с адрес ............., ап.
8, да заплати на Д.Т.Ч., с ЕГН **********, с адрес *** 90, направените
по делото разноски за отхвърлената част от иска, в размер на 314.14 лева(триста
и четиринадесет лева и четиринадесет стотинки).
ОСЪЖДА Д.А.С., ЛНЧ **********, с адрес *** ........., ...,
да заплати на С.С.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, направените по
делото разноски за отхвърлената част от иска, в размер на 314.14 лева(триста
и четиринадесет лева и четиринадесет стотинки).
ОСЪЖДА Д.А.С., ЛНЧ **********, с адрес *** ........., да
заплати на Т.Я.Т., с ЕГН **********, с адрес
*** 8000, ж. к. С**********, направените по делото разноски за отхвърлената част от иска, в размер на 314.14
лева(триста и четиринадесет лева и четиринадесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-гр. Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала: М Е