Решение по дело №392/2023 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал.1 вр. ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по ЖАЛБА на И.Н.А. ***, чрез * Л.В. ***, срещу Решение № 1012-06-40-2/05.06.2023г., издадено от Директора на ТП на НОИ Враца, с което е оставена без уважение жалба на А. против Разпореждане № **********/28.02.2023г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Враца, в частта, с което й е отказано, при отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, да се зачете трудов стаж за периодите: 01.01.1981г.-31.03.1982г., 01.01.1983г.-31.12.1983г. и 01.10.1985г.-31.12.1985г. Излагат се съображения, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.Твърди се, че необосновано е не е зачетен осигурителния стаж в тези периоди и по този начин неправилно е определен размера на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона в смисъл зачитане на този стаж. Претендират се разноски. Приложени са писмени доказателства.

В с.з. жалбоподателят И.А. не се явява, представлява се от пълномощника – * Л.В. ***, която излага съображения в подкрепа на жалбата. От пълномощника е постъпило и писмено Становище с доводи в подкрепа на жалбата. Претендират се разноски в размер на 500 лв. съгласно чл.8 ал.2 т.3 от ЗА /Закон за адвокатурата/ и 10 лв. д.т. за което се представя и списък.

Ответникът - Директора на ТП на НОИ Враца, чрез процесуален представител пред съда - * Ц.Ц., изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Иска отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски в минимален размер и се прави възражение за неоснователност на адвокатското възнаграждение.

По делото са приети представените с жалбата и с административната преписка писмени доказателства, като от жалбоподателя, чрез пълномощника, е представено и ново писмено доказателство – Решение № 745/11.12.2023г. по гр.д. № 1777/2023г. на РС-Враца.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на оспореното решение съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят И.Н.А. ***, като е родена на ***. На 19.12.2022г.  подала Заявление вх.№ 2113-06-1777  до Директора на ТД на НОИ Враца, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 68 от КСО /на л.25-26 от делото/.

С Разпореждане № **********/28.02.2023г. /на л.34/ издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Враца, на жалбоподателя И.А.  е определен размер на пенсията в размер на 552.81 лв., но не е зачетен изцяло трудовия й стаж положен в ТПК „Х.Б.“ ***, като *. Разпореждането е получено на 27.04.2023г. /л.36/ и обжалвано с жалба вх.№ 1012-06-40/11.05.2023г. пред Директора на ТП на НОИ /л.37/. В жалбата са изложени съображения, че осигурителния стаж за времето от 15.09.1980г. до 10.07.1998 г. в ТПХ “Х.Б.“ *** не е зачетен по трудова книжка, въпреки, че е заверен надлежно с подписи  и както са изискванията на чл.6 ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж със съответните подписи и печати. Приложен е оригинал на трудовата книжка.

С Решение № 1012-06-40-2/05.06.2023г., издадено от Директора на ТП на НОИ Враца /л.22-23/, е оставена без уважение жалбата на А. против Разпореждане № **********/28.02.2023г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Враца, в частта, с което й е отказано, при отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, да се зачете трудов стаж за периодите: 01.01.1981г.-31.03.1982г., 01.01.1983г.-31.12.1983г. и 01.10.1985г.-31.12.1985г. Мотива е, че трудовия стаж не е надлежно заварен от осигурителя ТПК“Х.Б.“ ***, тъй като липсва подпис на отговорен /главен/ счетоводител на предприятието. Това наложило изискване на Удостоверение обр.  УП-13 от отдел Обединен осигурител архив при ТП на НОИ-Враца. По изготвеното Удостоверение обр. УП-13 № 5507-06-17/07.02.2023г. е зачетен стаж от 01.09.1980г.-31.12.1980г. – 3 мес. и 17 дни, от 01.04.1982г.-31.12.1982г. - 9 мес., от 01.01.1984г.-30.09.1985г. – 1 год. и 9 мес и от 01.01.1986г.-10.07.1998г. – 12 год. 5 мес. и 26 дни. Зачетен е и стаж за отглеждане на деца. Приет е общ осигурителен стаж на 40 год. 05 мес. и 13 дни. Прието е, че правилно е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 552.81 лв. , считано от 19.12.2022г.

За периодите 01.01.1981г.-31.03.1982г., 01.01.1983г.-31.12.1983г. и 01.10.1985г.-31.12.1985г. е посочено в решението, че липсват ведомости на *, а в останалите лицето липсва и за тези периоди не е зачетен осигурителен стаж.

Решението е получено на 09.06.2023г. /л.24/.

Жалбата от И.А. против решението на Директора на ТП на НОИ Враца /л.6-7/ е заведена с вх. № 2103-06-3/21.06.2023г. и към нея са приложени писмени доказателства /л.8-21/

В открито с.з. на 18.09.2023г. /л.64-65/ производството по делото е спряно по молба /л.45/ на жалбоподателят, чрез пълномощника -  * В., с приложени към молбата писмени доказателства /л.46-51/.

По молба на жалбоподателя /л.70/, с приложено заверено копие от съд. решение /л.71-72/, производството е възобновено на 29.01.2023г. /л.74/.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, против индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване, в законоустановения 14 /четиринадесет/ дневен  преклузивен срок – решението е получено на 09.06.2023г.,  а жалбата е подадена на 21.06.2023г.  По тези съображения обжалването се явява ДОПУСТИМО,  разгледано по същество и ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168 ал.1 и 2 от АПК съдът следва да се произнесе  по всички основания за  незаконосъобразност на оспорения админи-стративен акт, включително и за неговата нищожност, независимо дали има направено искане за това.

Съдът приема, че издаденото от ответника решение е издадено от материално и  териториално компетентния орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити, по жалба, която е предявена в  срока по чл.117 ал.2 от КСО, което го прави валиден  административен акт. При постановяването му не е допуснато нарушение на административно-процесуалните правила, обсъдено е в оспореното решение възражението против разпореждането. Оспореното решение  е издадено от директора на ТП на НОИ гр. Враца – материално и териториално компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО. Решението е издадено в предвидената от закона форма – чл. 117, ал. 3 от КСО, съдържа необходимите реквизити, което го прави  валиден административен акт.

Няма допуснати нарушения по смисъла на чл. 146 т.1, т.2 и т.3 от АПК.

Не е спорно по делото, че към момента на подаване на заявлението 19.12.2022г. жалбоподателя И.А. е била навършила изискуемата възраст 61 год. и 10 мес. Спорно е за периодите 01.01.1981г.-31.03.1982г., 01.01.1983г.-31.12.1983г. и 01.10.1985г.-31.12.1985г. има ли осигурителен стаж, тъй като е било установено от ответника, че липсват ведомостите за шивачи, а в останалите лицето липсва.   

Жалбоподателят И.А. в хода на настоящия процес заведе дело по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ пред РС-Враца, поради което настоящето производство беше спряно.

С Решение № 745/11.12.2023г. по гр.д. № 1777/2023г. на РС-Враца, влязло в сила на 29.12.2023г., е признато за установено на осн. чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР по отношение на НОИ – ТП на НОИ Враца, че жалбоподателят И.А. има трудов стаж, за времето от 01.01.1981г.-31.03.1982г., 01.01.1983г.-31.12.1983г. и 01.10.1985г.-31.12.1985г. при работодател  ТПК “Х.Б.“ - *** на длъжност „*“.

Безспорно установените с това решение факти са от съществено значение за настоящето съдебно производство, доколкото те пряко се отнасят към основния спор, а от там и към отказания период на осигурителен стаж на жалбоподателя. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.142 ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, но с оглед разпоредбата на ал.2 от тази норма, правно значение имат и ново настъпилите факти, които променят съществувалото към момента на издаване на акта фактическо и правно положение, и на което е придадено обратно действие.

Последващите факти се вземат в предвид при преценката за законо-съобразност на акта, само ако водят до промяна на съществуващото към онзи момент фактическо и правно положение. Настоящият случай е именно такъв, тъй като с постановеното по реда на ЗУТОССР съдебно решение за пръв път се установява фактът, че в действителност жалбоподателя И.А. е полагал труд за този спорен период – от 01.01.1981г.-31.03.1982г., 01.01.1983г.-31.12.1983г. и 01.10.1985г.-31.12.1985г. при работодател  ТПК “Х.Б.“ - *** на длъжност „*“. Този период следва да се зачете за осигурителен стаж, независимо, че в провелото се по-преди пред ответника административно производство този факт не е бил доказан.

За жалбоподателят И.А. е наличен осигурителен стаж, който не е бил зачетен от пенсионния орган при постановяване на разпореждането от 28.02.2023г. и който осигурителен стаж е пряко относим към размера на пенсията по чл. 68 от КСО.

В случая е налице нарушение на материално-правни разпоредби по смисъла на нормата на чл. 146 т. 4 от АПК и несъответствие с целта на закона съгласно чл. 146 т. 5 от АПК.

При съобразяване на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално и терито-риално компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с приложимите материално-правни разпоредби и с целта на закона. На това основание, оспореното Решение издадено от Директора на ТП на НОИ Враца и потвърденото с него Разпореждане издадено от Ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Враца, са незаконосъобразни и като такива, следва с решението по настоящото дело да бъдат отменени.

Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да замести административния орган, то преписката следва да се върне на административния орган, който следва, от своя страна, да се произнесе по същество по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по подадено заявление от жалбоподателя, при съобразяване и спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, като при новото произнасяне по заявлението, пенсионният орган към ТП на НОИ Враца, следва да зачете за действителен осигурителен стаж на жалбоподателя И.А. с оглед установеното с  Решение № 745/11.12.2023г. по гр.д. № 1777/2023г. на РС-Враца, влязло в сила на 29.12.2023г., след което да направи нова обоснована преценка за това, дали са налице условията за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и в какъв размер, при условията на  чл. 68, от КСО, считано от 19.12.2022г.    

С оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателя, чрез пълномощника, в депозирано становище /л.79-80/ с молба и списък /л.81/, за присъждане на направените по делото разноски, за адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00  /петстотин/ лева, за осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие /л.8-гръб/, ведно с подписано пълномощно /л.8/ и платена 10 лв. д.т. /л.3/.

На пълномощника - * Л.Ц.В. *** не следва да се присъжда възнаграждение за оказаната от нея безплатна адвокатска помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, както се поиска в съдебно заседание, тъй като видно от Договор за правна защита и съдействие /л.8-гръб/, сумата от 500 лв. е изплатена изцяло в брой в деня на подписване на договора, а именно 21.06.2023г. и не е налице безплатна правна помощ.

Във връзка с изложеното следва да се осъди териториалната админи-стративна структура на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ – град Враца, към която принадлежи адм. орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт, да заплати на жалбоподателят И.Н.А. *** сумата от общо 510 лв. /петстотин и десет лева/ разноски - за адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лв. и 10 лв. д.т. за образуване на делото, които суми за заплатени и за което има доказателства.

Съгласно разпоредбата на  чл. 8, ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за дела по КСО, каквото е настоящето дело, минималното възнаграждение е сумата от 500 лв. Съдът намира, че в конкретния случай, този размер на адвокатското възнаграждение е не само минималния, но и напълно справедлив и адекватен на осъществените по настоящото административно дело правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено пред съда от процесуалния представител на ответника,  се явява неоснователно.

Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Адм. съд - Враца,

Р  Е  Ш  И   :

ОТМЕНЯ Решение № 1012-06-40-2/05.06.2023г., издадено от Директора на ТП на НОИ Враца, с което е оставена без уважение жалба на И.А. против Разпореждане № **********/28.02.2023г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Враца.

ОТМЕНЯ Разпореждане № **********/28.02.2023г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Враца.

ВРЪЩА преписката на Ръководител "ПО" в ТП на НОИ Враца, за ново произнасяне по заявлението, в едномесечен срок от получаването й, при съобразяване и спазване на указанията по тълкуването, и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – гр. Враца  ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.А. ***  разноски в размер на общо 510 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, чрез Адм. съд-Враца, пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.София, в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението до страните.

На осн. чл. 138, ал.1 от АПК  препис да се изпрати на страните.