№ 131
гр. Перник, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720200260 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от К. И. К., ЕГН **********, чрез пълномощник
- адв. И. М., срещу Наказателно постановление №25-1920-000002/20.01.2025г.,
издадено от началник Сектор в Първо РУ при ОД на МВР – Перник, с което на
основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата са наложени
административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца и глоба в размер 1000 лв. за това, че на 01.01.2025 г., 10.18 часа, в гр.
Перник, кв. Стара чешма, път II-63, като водач на МПС – лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. №*****, негова собственост, управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, а именно
0,83 промила, установена с медицинско и химическо изследване – нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно, като излага възражения за допуснати съществени
нарушения на процесуални правила при издаването му.
Тази позиция поддържа и пълномощникът му в съдебното заседание.
Заявява, че не оспорва самото осъществяване състава на вмененото
нарушение.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло.
Представител в съдебно заседание не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
1
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
На 01.01.2025г. свидетелите П. В. Б. и К. С. В. – служители при Първо
РУ - ОДМВР Перник, изпълнявали служебните си задължения на територията
на град Перник. Около 10.18 часа се намирали на път II-63, в района на кв.
Стара чешма, град Перник, когато забелязали лек автомобил, движещ се в
посока от с. Мещица към кв. Проучване на град Перник. След подаден сигнал
водачът на автомобила спрял на указаното му място. Служителите на МВР
установили в автомобила две лица – водачът К. И. К. и неговата съпруга,
седяща на предна дясна седалка. При проверка на изисканите и представени
документи контролните органи доловили мирис на алкохол и уведомили К., че
ще извършат проверка за употреба с техническо средство “Алкотест Дрегер
7510“ с фабричен номер ARDN-0098. К. не отказал проверка и признал, че е
пил до няколко часа преди проверката, тъй като празнувал Нова година. При
извършената проверка техническото средство отчело съдържание на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух в концентрация 0,70 на
хиляда.
Въз основа на установеното на място фактическо положение контролните
органи приели, че К. К., като водач на МПС, е нарушил забраната по чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП, поради което свид. П. Б. образувал срещу него
административнонаказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение серия GA,
№3395507/01.01.2025г. Свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя, свидетелство за регистрация на МПС, негова собственост, и
регистрационните табели били иззети.
Със заповеди за прилагане на принудителна административна мярка
№GPAM – 1350861 и №GPAM – 1350862 спрямо К. били приложени ПАМ по
чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП и по чл.171, т.2а, б. б. от ЗДвП, а именно временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, както и прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
При предявяване на акта нарушителят заявил, че няма възражения,
подписал акта и приел връчения му препис. Писмени възражения не
постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
С оглед съставения АУАН и установената с техническото средство
концентрация на алкохол, свидетелят П. Б. попълнил талон за изследване с
№129549, който жалбоподателят подписал. Свидетелят му разяснил
възможностите за алтернативно изследване за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта, при което К. заявил, че желае да даде кръвна проба за
химическо изследване. Изборът му бил отразен в талона и удостоверен с негов
и на полицейския служител подпис. Предвид отдалечеността до лечебното
заведение, на същия бил определен срок от 40 минути от връчването на талона
за явяване в СПО при МБАЛ – Перник за вземане на биологични проби. В
определения срок, в присъствието на полицейските служители, дежурният
лекар в СПО – МБАЛ – Перник извършил медицинско изследване на К. К. и
от същия били взети проби за химическо лабораторно изследване, което било
удостоверено в съставен протокол /приложение №4 към чл.14, ал.2 от
2
Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
/Наредбата/.
Кръвните проби били изпратени в химическата лаборатория към ОД
МВР – Перник, където били приети с протокол, рег. №313р-224/06.01.2025г.
Едната от предоставените проби кръв била изследвана на 07.01.2025г. за
определяне съдържанието на етилов алкохол чрез газхроматографски метод.
Втората била съхранена като контролна при необходимост от повторен анализ,
съгласно чл.21 от Наредбата.
Изследването било извършено и удостоверено по предвидения ред от
извършилия го експерт – инженер химик, като според заключението му в
предоставената за изследване кръвна проба от К. К. е установено наличие на
етилов алкохол в концентрация 0,83 %.
При проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните
по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице
основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с
което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП ангажирал
административнонаказателна отговорност на К. К. за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин въз основа показанията на свидетелите П. В. Б. и К. С. В. и
приетите писмени доказателства: съставеният акт за установяване на
административно нарушение серия GA, №3395507/01.01.2025г., талон за
изследване №129549; Заповеди за прилагане на принудителна
административна мярка №№GPAM – 1350861 и №GPAM – 1350862, Протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби, експертна справка
за определяне концентрацията на алкохол №13/07.01.2025г. с приложени два
броя хроматограми, справка за нарушител – водач, както и заповед, рег. №
8121з-1632/2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, са непротиворечиви, изясняват всестранно и пълно
всички релевантни по делото обстоятелства.
Въз основа установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по
същество. Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а
наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана
материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата
като писмено доказателство заповед №8121з – 1632/2021 г. на Министъра на
вътрешните работи. Спазени са изискванията към съдържанието им,
установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да
са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
3
извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност
субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви
обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
формирания извод. По-голяма изчерпателност от изложената не е и възможна.
Приетата в наказателното постановление наказуема концентрация на
алкохол /0.83 промила/ е установена чрез извършено химическо изследване на
дадената от водача проба кръв. В тази ситуация предварителната проба с
техническо средство е ирелевантна /арг. чл.6, ал.10 от Наредба №1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози/. Тъй като
химическото изследване се извършва след съставяне на АУАН и то в случай,
че водачът желае да даде проби за анализ, то обективно невъзможно е в
обстоятелствената част на акта да се отрази този резултат наред или вместо
резултата от проверката с техническо средство. Последният е годен способ за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта само в хипотезите,
посочени в нормата на чл.6, ал.10 от Наредбата - в случай на отказ на лицето
да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения
срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване, какъвто случаят не е.
В този смисъл, посочването в НП на стойностите, установени при
предварителната проверка с Дрегер и при извършеното химическо изследване
на пробата кръв, не внася противоречие или неяснота в описанието на
нарушението, а го допълва и детайлизира с излагане на всички
обстоятелствата, свързани с нарушението. При произнасянето си по
преписката АНО е взел предвид всички събрани доказателства, в т.ч.
извършеното химическо изследване, и е квалифицирал нарушението
законосъобразно, тъй като изложените факти са относими именно към
елементите от състава на чл.174, ал.1, т.2, вр. чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Доколко
тези факти съответстват на обективната действителност и са установени
правилно е въпрос по същество.
Не е допуснато и твърдяното нарушение относно коректното
означаване точния час на извършване на нарушението. Следва да се посочи,
че разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изискват
единствено посочване датата на извършване на нарушението, не и на точния
час, което само по себе си е достатъчно за отхвърляне на възражението.
Действително, в талона за изследване е посочен начален час на
проверката 10.15 часа, което означава, че към този момент жалбоподателят
вече е бил спрян за проверка от контролните органи. Вписаният в акта и
наказателното постановление час на извършване на нарушението /10.18/ е
свързан с момента на установяване употребата на алкохол от водача на МПС,
което видно от писмените доказателства по делото е станало в 10.18 часа при
осъществената предварителна проба с техническо средство Алкотест Дрегер
7510. Обективната страна на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП включва
два елемента в кумулативна връзка - управление на МПС от дееца с
концентрация на алкохол в кръвта му над 0,5 на хиляда, поради което именно
установяването на употребата на алкохол определя момента на довършване на
нарушението. В този смисъл времето на извършване на нарушението е
4
правилно посочено в обстоятелствената част на акта и наказателното
постановление.
По същество:
На жалбоподателя е вменено, че на посочените дата и час, в съответния
пътен участък е управлявал превозното си средство под въздействието на
алкохол в концентрация 0.83 промила, в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство,
а и в съдебното следствие, жалбоподателят не е направил каквито и да било
възражения относно това, че при изложените обстоятелства като водач на
посоченото моторно превозно средство е бил обект на проверка от страна на
служители на сектор ПП - ОД МВР - Перник, както и относно резултата от
нея. Същият не оспорва, че е управлявал превозното средство под
въздействието на алкохол, нито резултатите от извършената му проверка с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ и химическото лабораторно
изследване на взетата кръвна проба. К. е подписал съставения против него
АУАН без възражения, подписал е и е приел талона за изследване, сам е избрал
изследване чрез алтернативен метод и се е подложил на него – извършено му е
медицинско изследване, при което са взети кръвни проби за химически анализ.
Доказателства в противовес на изложените факти не са ангажирани.
Свидетелите П. Б. и К. В. при разпит в съдебното следствие потвърждават
констатациите в АУАН, като ги детайлизират и допълват по начин, неоставящ
съмнение, че имат ясен спомен за възпроизвежданите обстоятелства по
случая.
Горните факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени
съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и
писмени доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло –
показанията на свидетелите, изготвените документи: акт за установяване на
административно нарушение от 01.01.2025г., талон за изследване от същата
дата, ЗППАМ, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол, справка за определяне концентрацията на
алкохол от 07.01.2025г. По тази причина, съдът не намира за необходимо да
извършва подробен анализ и оценка на доказателствения материал в тази
насока, доколкото противоречия не се откриват и между страните горните
обстоятелства са безспорни.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4, вр. ал.1 от ЗДвП р
В чл.3, ал.1 от същата е предвидено, че при извършване на проверка на
място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се
установява с техническо средство, а съгласно ал.2 – „при съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо
средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда …. контролният
орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1“. В
случая, след проверка с “Дрегер 7510”, фабр. №ARNJ-0036 и предвид
отчетеното показание, на жалбоподателя е издаден талон за изследване по
образец съгласно Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г., като в него е вписана точната стойност на установения с
техническото средство положителен резултат за наличие на алкохол - 0.70 на
5
хиляда, която водачът не е оспорил.
Въпреки това е избрал и алтернативно изследване - медицинско и
химическо изследване, което е извършено при спазване на правилата в
Наредбата, видно от приетите писмени доказателства.
Съдебният състав не констатира нарушения на реда за установяване
концентрацията на алкохол, регламентиран в Наредба №1 от 19.07.2017 г.,
поради което приема, че точната концентрация на алкохол в кръвта му /0.83 на
хиляда/ е доказана. Жалбоподателят не прави възражения в тази насока,
следователно не я оспорва.
В контекста на изложеното съдът приема, че отразените в
обстоятелствената част на акта и постановлението фактически обстоятелства
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са
оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Подкрепени от
събраните доказателствени материали, те дават основание за несъмнен извод,
че К. К. виновно е извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което
законосъобразно и обосновано е ангажирана отговорността му по
административнонаказателен ред на основание чл174, ал.1 т.2 от същия закон.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28
от ЗАНН, предвид разпоредбите на чл.189з от ЗДвП и чл.29 от ЗАНН.
Първата предвижда, че за нарушенията по този закон /Закона за движението по
пътищата/ не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания, а според нормата на чл.29 от ЗАНН разпоредбата на
чл. 28 не се прилага за нарушения, свързани с безопасността на движението за
всички видове транспорт, извършени след употреба на алкохол, наркотични
вещества или техни аналози.
По отношение вида и размера на наложените административни
наказания:
За управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над
0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2
от ЗДвП предвижда кумулативно лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Наказанията за административното нарушение са определени в
абсолютен размер и обвързват административнонаказващия орган при
наказване на нарушителя, като изключват възможността му за преценка на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. В случая именно такива наказания са
наложени на жалбоподателя и предвид законосъобразното им определяне,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Намаляване на наказанията под законоустановения размер е недопустимо.
Разноски по делото не се претендират, не са доказани и не се
присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5,
вр. ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-1920-
000002/20.01.2025г., издадено от началник Сектор в Първо РУ при ОД на МВР
– Перник, с което на К. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. *****, на основание
чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата са наложени
административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 /дванадесет/ месеца и глоба 1000 /хиляда/ лв. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП, извършено на 01.01.2025г. в град Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7