Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1342 21.11.2018г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На дванадесети ноември Година
2018
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Наталия Симеонова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №04507 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Е.Б.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, с която са предявени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 288,90лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 30.04.2005г.- 22.09.2006г., сумата от 21,62лв., представляваща лихва за забава за периода 20.07.2005г.- 23.10.2006г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2006г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 9,21лв., представляваща направени по делото разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. на ЧСИ С. Д.. Ищецът твърди, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия., поради което е процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Водоснабдяване и канализация”ООД не е подал отговор.
В съдебно заседание ответникът оспорва наличието на правен интерес от водене на настоящето производство. При условията на евентуалност ответникът оспорва иска по основание, като иска отхвърлянето му като неоснователен.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество. Аргументи за допустимост на процесния отрицателен установителен иск ПРС извлича от Определение №513/24.11.2016 по дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 324/28.12.2015г. гр.д.№ 6730/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., и други несанкционирали с обезсилване обжалваните пред тях въззивни актове, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към момента на предявяването му.Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори такива да не биха били заявени,обаче, както е в настоящия случай, достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си.
По основателността:
Видно от изпълнителен лист от 15.10.2006г. по ч.г.д.№***. на ПРС ищецът е осъден да заплати на ответника процесните суми. По молба от ответното дружество от 10.08.2007г. и на основание процесния изпълнителен лист е образувано изп.д.№***. на ЧСИ С. Д.. В молбата на ответното дружество са посочени и конкретни изпълнителни действия, чрез които да се извърши принудителното изпълнение.
Видно от изпълнителното дело след образуване на същото са извършвани различни справки, но не са извършвани същински изпълнителни действия.
С разрешението по т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК /чл. 330, ал.1, б.„д” ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР№2/2013г. на ОСГТК е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Предвид гореизложеното съдът намира, че изп.д.№***. на ЧСИ С. Д. е прекратено по право на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК на 11.08.2009г.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111 б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че след 10.08.2007г., когато е извършено последното изпълнително действие по процесния изпълнителен лист, не са извършвани изпълнителни действия повече от три години, поради което и процесните вземания са погасени по давност.
Съдът намира за правноирелевентно обстоятелството, че с Постановление от 22.06.2018г. на ЧСИ С. Д. е прекратено изпълнителното производство, тъй като съдебната практика приема, че прекратяването настъпва по право.
Съдът намира, че независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането към настоящия момент, правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул. Доколкото давността е материалноправен въпрос, то ищецът има интерес да установи със сила на присъдено нещо невъзможността за принудително изпълнение на процесния изпълнителен титул.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество процесните суми, тъй като същите са погасени по давност.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на направените разноски в размер на 674,00лв., от които сумата от 50,00лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за прилагане на препис от изпълнителното дело и сумата от 600,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът обаче е направил възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
В настоящия случай съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, че не съществува правото на принудително изпълнение на вземанията, обективирани в изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС, които са на обща стойност под 1000,00лв. Следва да бъде отбелязано, че съгласно възприетото от въззивната инстанция становище, намерило израз в Определение № ***. постановено по в.ч.гр.д. № ***. по описа на Окръжен съд – гр. Перник и Определение № ***. по в.ч.гр.д. № ***. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата не намира приложение когато предявените с една искова молба искове са в защита „на един интерес“ какъвто е разглеждания случай, тъй като претендираните парични вземания се основават на идентични факти, изразяващи се в несъществуване правото на принудително изпълнение на вземанията, обективирани в изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съгласно т.3
от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.Предвид
фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че възражението за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно,
като следва да присъди на ищеца сумата от 300,00лв. за направени от същия разноски
за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 374,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 50,00лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за прилагане на препис от изпълнителното дело и сумата от 300,00лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от Е.Б.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, че ищецът не дължи на ответника сумата от 288,90лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 30.04.2005г.- 22.09.2006г., сумата от 21,62лв., представляваща лихва за забава за периода 20.07.2005г.- 23.10.2006г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2006г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 9,21лв., представляваща направени по делото разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. на ЧСИ С. Д., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.Средец 11, да заплати на Е.Б.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата в размер на 374,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 50,00лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за прилагане на препис от изпълнителното дело и сумата от 300,00лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: