№ 3621
гр. Варна, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Д.
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110117629 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ТБ”
ЕАД (с актуално наименование „ЙБ“ ЕАД), ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, срещу С. П. Д., ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. Варна, ***, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ
и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 62,99 лв.,
представляваща главница за незаплатена стойност на абонаментни такси за
отчетен период от 05.04.2019 г. до 04.06.2019 г. по договор за мобилни услуги
от 21.12.2018 г. с предпочетен номер +***; сумата от 13,21 лв.,
представляваща главница за незаплатена стойност на ползвани услуги извън
пакета по абонаментния план за отчетен период от 05.04.2019 г. до 04.06.2019
г. по договор за мобилни услуги от 21.12.2018 г. с предпочетен номер +***;
сумата от 79,98 лв., представляваща неустойка по т. 11, б.“а“ от договора за
мобилни услуги от 21.12.2018 г. за неизпълнение на задълженията по
договора; сумата от 153,71 лв., представляваща главница за незаплатени 19
бр. лизингови вноски за отчетен период от 05.04.2019 г. до 04.08.2019 г. за
предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A6 Black по договор за
лизинг от 21.12.2018 г., както и сумата от 255,29 лв., представляваща
неустойка по т. 11, б.“б“ от договора за мобилни услуги от 21.12.2018 г.,
формирана като разлика между цената на предоставеното устройство без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг от
21.12.2018 г., за които суми са издадени следните фактури: фактура №
**********/05.05.2019 г., фактура № **********/05.06.2019 г. и фактура №
**********/05.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
1
подаване на заявлението в съда – 09.04.2021 г., до окончателното изплащане
на задълженията, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5075/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, 51-ви състав.
В исковата молба ищецът твърди, че на 21.12.2018 г. между страните
са сключени следните сделки: 1.) договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 31,99 с
неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС“ със
стандартен месечен абонамент в размер на 31,99 лв. с ДДС, както и 2.)
договор за лизинг за временно възмездно ползване на устройство SAMSUNG
Galaxy A6 Black с уговорена във връзка с избрания абонамент
преференциална лизингова цена в общ размер на 238,57 лв., платима на 23
месечни лизингови вноски от по 8,09 лв. всяка и първоначална лизингова
вноска от 52,50 лв. Твърди, че за стойността на дължимите абонаментните
такси, услуги и лизингови вноски за отчетния период от 05.04.2019 г. до
04.06.2019 г. са издадени следните фактури, платими в следния срок, а
именно: фактура № **********/05.05.2019 г. на стойност 55,68 лв. със срок за
плащане 20.05.2019 г. и фактура № **********/05.06.2019 г. на стойност
40,08 лв. със срок за плащане 20.06.2019 г. Поддържа, че ответникът е
извършил само частично плащане по първата фактура в размер на 3,38 лв., с
което е погасена част от вземането за абонамента такса, след което
неизплатени са останали фактурираните задължения за месечни абонаменти в
общ размер на 62,99 лв., потребени услуги извън абонамента в размер на
13,21 лв. и 2 бр. лизингови вноски в общ размер на 16,18 лв. Твърди, че
поради нарушението на задълженията на ответника по договора за мобилни
услуги, изразяващо се в неплащане на дължимите суми по издадените
фактури, на основание т. 11, б.“а“ от договора в тежест на потребителя е
начислена неустойка в размер на 79,98 лв., който не надвишава посочения в
неустоечната клауза лимит от трикратната стойност на месечните
абонаментни такси, както и отделна неустойка по т. 11, б.“б“ от договора в
размер на 255,29 лв. за разликата между стандартната цена на предоставеното
на лизинг устройство без абонамент и уговорената обща преференциална
негова лизингова цена по договора за лизинг от 21.12.2018 г., за които суми е
издадена фактура № **********/05.08.2019 г. Излага, че във фактурата са
включени и оставащите до края на договора за лизинг 17 бр. лизингови
вноски в общ размер на 137,53 лв. за периода 05.07.2019 г. – 04.08.2019 г.,
които на основание чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг са
станали предсрочно изискуеми поради забавата в плащането на предходните
такива. Отделно се позовава на настъпил падеж на лизинговите вноски и
невръщане на предоставеното устройство след изтичане на уговорения краен
срок на лизинговия договор.
Твърди, че за дължимите суми по сключените между страните договори
се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника,
която е връчена на последния по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. заповедният
съд му е дал указания за иницииране на исков процес.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявените установителни претенции и претендира разноски по заповедното
и исково производство.
Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено на ответника по реда на
2
чл. 46 ГПК на 11.04.2022 г. и в указания едномесечен срок по делото не е
депозиран писмен отговор на исковата молба.
Според чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
Разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК предвижда, че съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
В случая първото по делото заседание е проведено на 14.11.2022 г., като
редовно призованият ответник не се е явил лично и не е изпратил
представител, нито е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. С предварително депозирана писмена молба ищецът е формулирал
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника двукратно са
дадени указания за последиците от неспазване на срока за отговор на
исковата молба, както и от неявяването му в открито съдебно заседание (с
разпореждане по чл. 131 ГПК и определение по чл. 140 ГПК). Въпреки това
страната не е взела участие в процеса, вкл. не е оспорила изложените в
исковата молба фактически твърдения.
Отделно от това, тези твърдения се подкрепят от представените от
ищеца писмени доказателствени средства. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извод за вероятна основателност на предявените
искове.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките,
обективирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 вр. чл. 238, ал. 1 от ГПК, поради
което и претенциите следва да бъдат уважени с постановяване на
неприсъствено решение по делото срещу ответника.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното
искане и представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 475 лв., от
които 175 лв. за внесена държавна такса и 300 лв. за адвокатско
възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по
делото – договор за правна защита и съдействие № 533/01.11.2022 г.,
съдържащ отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в
брой.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената
заповед за изпълнение в размер на 385 лв., включващи държавна такса от 25
лв. и адвокатско възнаграждение от 360 лв., като същите следва да бъдат
3
възложени в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид изхода на делото, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, че в полза на ищеца „ЙБ“ ЕАД (с
предишно наименование „ТБ” ЕАД), ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, съществуват парични вземания срещу
ответника С. П. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ***, за
следните суми: сумата от 62,99 лв. (шестдесет и два лева и деветдесет и
девет стотинки), представляваща главница за незаплатена стойност на
абонаментни такси за отчетен период от 05.04.2019 г. до 04.06.2019 г. по
договор за мобилни услуги от 21.12.2018 г. с предпочетен номер +***; сумата
от 13,21 лв. (тринадесет лева и двадесет и една стотинки), представляваща
главница за незаплатена стойност на ползвани услуги извън пакета по
абонаментния план за отчетен период от 05.04.2019 г. до 04.06.2019 г. по
договор за мобилни услуги от 21.12.2018 г. с предпочетен номер +***; сумата
от 79,98 лв. (седемдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща неустойка по т. 11, б.“а“ от договора за мобилни услуги от
21.12.2018 г. за неизпълнение на задълженията по договора; сумата от 153,71
лв. (сто петдесет и три лева и седемдесет и една стотинки), представляваща
главница за незаплатени 19 бр. лизингови вноски за отчетен период от
05.04.2019 г. до 04.08.2019 г. за предоставено мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy A6 Black по договор за лизинг от 21.12.2018 г., както и сумата от
255,29 лв. (двеста петдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки),
представляваща неустойка по т. 11, б.“б“ от договора за мобилни услуги от
21.12.2018 г., формирана като разлика между цената на предоставеното
устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договора за лизинг от 21.12.2018 г., за които суми са издадени следните
фактури: фактура № **********/05.05.2019 г., фактура №
**********/05.06.2019 г. и фактура № **********/05.08.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
09.04.2021 г., до окончателното изплащане на задълженията, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 5075/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав,
на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 342, ал. 1 от ТЗ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С. П. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ***,
да заплати на „ЙБ“ ЕАД (с предишно наименование „ТБ” ЕАД), ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, сумата от 475 лв.
(четиристотин седемдесет и пет лева) за сторените в исковото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. П. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ***,
да заплати на „ЙБ“ ЕАД (с предишно наименование „ТБ” ЕАД), ЕИК ***,
4
със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, сумата от 385 лв.
(триста осемдесет и пет лева) за сторените в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5