РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Свиленград, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200284 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от А. С. Й. с ЕГН ********** от град
************************************************, се оспорва
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6516613 на ОДМВР - Хасково, с който на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.
4, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер 100 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и
неправилно издаване на ЕФ - сочи се, че не била извършила нарушението, че
правната квалификация била посочена неясно и непълно и че била неточно
описана фактическата обстановка досежно твърдяната повторност.
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят А. С. Й., не се
явява.
1
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и
издател на ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 14.07.2022 година в 18.24 часа по второкласен път № 88, при км.
1+500, на територията на община Свиленград, област Хасково, на разклона за
село Мезек, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС)
(радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол на
скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на
номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се
в посока ГКПП „Капитан Петко войвода”, МПС – лек автомобил марка
„БМВ”, модел „320 И Х драйв” с държавен регистрационен номер *********,
със скорост 74 км/ч, при разрешена такава 60 км/ч, съответно превишена
стойност на скоростта 14 км/ч. След обработване на информацията от
заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 6516613 на името
на жалбоподателя А. С. Й. в качеството й на ползвател, т.е. на лице, на което е
предоставено превозното средство, видно от Справката за собствеността на
автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно
Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните
работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1
от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените
данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и
съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за
така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл.
182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя Й. е наложено
2
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. Фишът е връчен на
лицето на дата 12.03.2024 година (, видно от Справката за нарушител и
Разпечатката от картона на ЕФ, като същата дата е посочена и в Жалбата и в
Разписката към ЕФ, приложен към Жалбата) (възражения относно начина и
формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно
производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да
плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето,
извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на
МПС. В указания срок, жалбоподателят Й. не прави възражения в срока по
чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на
процесната дата - 14.07.2022 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу
подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието
на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС –
14.07.2022 година, времето (16.45 часа до 19.00 часа) и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата –
второкласен път № 88 при км. 1+500, община Свиленград, област Хасково, до
разклона за село Мезек, за ограничението на скоростта - 60 км/ч разрешена
скорост, въведена с пътен знак В26, режима на измерване - стационарен,
посоката на задействие, така и броя на установените нарушения и други
сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание
снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на
направените записи от системата, като e налична една снимка за конкретния
клип, на която е виден автомобила. От същата се установява, че е заснет
автомобил с държавен регистрационен номер ********* в процес на
приближаване към преносимата система за видеоконтрол, при измерена
скорост на движение 77 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3
км/ч) и разрешена такава от 60 км/ч.
От представения Протокол № 84-СГ-ИСИС/29.06.2022 година, издаден
3
от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM
S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този
документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е
одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване.
След получаването на ЕФ жалбоподателят Й. не се възползва от правото
си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен
съд – Свиленград.
В кориците на делото са приложени и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят Й. има наложени множество административни
наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за
нарушения на ЗДвП, както и ЕФ серия К № 5199065, влязъл в сила на
31.01.2022 година.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден
атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и
родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за
4
нарушител/водач, от Разпечатката от картона на ЕФ и от Писмо с вх.рег.№
3441 от 26.04.2024 година, ето защо производството не подлежи на
прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на
финансовата санкция.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения, идентични донякъде с тези,
изложени в Жалбата:
Тълкувайки нормите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, в
тяхната взаимна връзка е видно, че ЕФ може да се издаде само по отношение
на собственика на МПС или на лицето, на което същото е предоставено.
Последното обстоятелство може да се установява единствено с Декларация
по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП, в която собственикът
декларира изрично, кое е лицето, извършило нарушението.
В конкретният случай по представената Администратвнонаказателна
преписка (АНП) липсват доказателства, а и не се твърди от АНО, че преди
издаването на ЕФ такава Декларация е подадена.
Следователно с издаването на ЕФ незаконосъобразно е ангажирана
отговорността на лице, което не е собственик или лице, посочено от
последния по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.
Не може да се приеме, че е налице идентичност между лицето, вписано
в Справката за собствеността на МПС като ползвател и лицето, на когото е
предоставено МПС. Последното подлежи винаги на конкретно установяване -
спрямо момента, в който е осъществено административното нарушение.
Както вече бе посочено, в случая не е установено по предвидения
законодателен ред, че на посочените в ЕФ дата и място именно
жалбоподателят Й. е управлявала описаното в санкционния акт МПС, а и
същата не се установява да е собственик на автомобила от представената от
АНО Справка за собственост. Предвид което неправилно Й. е възприета за
субект на нарушението и спрямо нея е издаден санкционният акт. В този
смисъл е и практиката на касационната инстанция по идентични случаи -
Решение № 556 от 28.06.2019 година по КАНД № 506 по описа на
Административен съд - Хасково за 2019 година, Решение № 66 от 16.03.2021
година по КАНД № 1173 по описа на Административен съд - Хасково за 2020
година и др.
5
Т.е. жалбоподателят А. Й. в качеството си на ползвател на процесното
МПС не може да бъде адресат на ЕФ на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Ето
защо ЕФ следва да бъде отменен на това самостоятелно основание.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Й. би
била правилно ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП,
установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден против нея ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата
на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява
електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и
определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН).
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР –
Хасково, в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР).
ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл.
37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е
след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и на НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и процедури (включително срокове) за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
6
отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно
решение (ТР) № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият
Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират
приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична
разпоредба (в този смисъл е и Решение № 185 от 26.03.2019 година на
Административен съд – Хасково по КАНД № 902/2018 година, докладчик
Съдията Василка Желева). Обстоятелството, че ЕФ е връчен на Й. на
12.03.2024 година не би съставлявало процесуално нарушение от кръга на
съществените, водещо до отмяната му на самостоятелно основание, тъй като
това не би рефлектирало неблагоприятно върху правото на защита на
наказаното лице. В процесния случай, след като на нарушителя Й. е бил
връчен ЕФ, същата го е обжалвала в предвидения от закона срок и е
реализирала в пълнота правото си на защита. На следващо място би следвало
да се посочи, че обстоятелството, че ЕФ е бил надлежно връчен на адресата
Й. едва на 12.03.2024 година не изключва възможността за реализиране на
административнонаказателната й отговорност, доколкото както към датата на
съобщаване на ЕФ, така и понастоящем, не са изтекли нито регламентираната
в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК относителна давност за реализиране на
административнонаказателно преследване, нито уредената в чл. 81, ал. 3 от
НК абсолютна такава, които разпоредби са приложими в
административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 година на ВКС по т.д.№ 1/2014 година, ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС, т.е. Съдът би приел, че сроковете, които трябва да са изтекли
следва да са съответно 3 години и 4 години и 6 месеца, които към настоящия
момент не са изтекли.
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежния Протокол за проверка №
84-СГ-ИСИС от 29.06.2022 година, издаден от БИМ, констатация на Съда
видно от наличния по делото Протокол. Същото Съдът би приел, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало проверка, както би се установило от приетите доказателства от
АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на
АТСС, използвано за измерване на скоростта. В този смисъл не би имало
7
нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в
кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за
анализ относно избора на място за контрол с АТСС, но в случая това би било
ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от
контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл.
6 това не би представлявало нарушение на цитираната Наредба, тъй като по
безспорен и категоричен начин би било установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на
базата на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, както и
допълнително представените, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от
страните в процеса, като би ценил същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и
оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха били пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика преносимото такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. От приложените
8
доказателства също би се установило точното място, на което е извършено
нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с мястото на
установяване на нарушението. По делото е представена и снимка, на която са
отразени локацията, включително с GPS координати.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за надлежно
доказателство би станало ясно, че процесното МПС е категория В съгласно
чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с
временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта,
Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол
и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Като част от
АНП по делото е представен Протокол за използване на АТСС, съставен по
образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Представена е
и снимка на разположението на уреда, с който се извършва заснемането.
В случая Съдът би приел, че правилно е пристъпено към издаване на
процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение
първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може
да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с преносимо
АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 година, какъвто би бил и настоящия случай.
Съдът би приел, че не е необходимо като неразделна част от
вещественото доказателство - снимка, да бъдат приложени и снимки на
пътния знак, въвеждащ ограничение на скоростта за конкретния пътен
участък, предвид посоченото в Протокола за използване на АТСС наличие на
ограничаване на скоростта в конкретния участък, въведено с пътен знак.
Независимо от изложеното Съдът е изискал от Областно пътно управление
(ОПУ) – Хасково Схема на пътните знаци в посочения участък, от която е
видно наличието на процесния пътен знак, въвеждащ ограничението на
скоростта. Действително с представените две Схеми от страна на ОПУ –
Хасково е налице известно несъответствие относно цифровото посочване
къде точно се намират пътните знаци, но в случая Съдът би приел, че това е
ирилевантно, тъй като същественото е че км. 1+500 (мястото на нарушението)
се намира след пътния знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60
км/ч.
9
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не
би довело до различни правни изводи, тъй като този подход не би засегнал
правото на защита на наказаното лице, защото в ЕФ се съдържат конкретните
факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършил).
Т.е. налице би било пълно съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовата разпоредба, която би била нарушена.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
посочената. Т.е. в случая не би била налице неяснота относно вида на знака.
Конкретната стойност на въведеното ограничение би била изводима от
данните, съдържащи се в ЕФ и от Схемата на пътните знаци в участъка,
представена от ОПУ - Хасково. Действително разстоянието от пътния знак до
АТСС не е посочено в Протокола за използване на АТСС, но Съдът би
възприел тази липса като несъществен и неоказващ влияние върху
констатациите, направени с контролния уред, пропуск.
Действително в изготвения от полицейския служител Протокол е
посочено погрешно номерът на Протокола за проверка на преносимата
система за видеоконтрол, но Съдът не би приел, че това представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като правилният Протокол е
приложен в АНП.
Както вече бе посочено, Съдът би счел, че е налице осъществен състав на
административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП. Би
приел, че е налице процесуално нарушение в описанието на съставомерните
елементи на деянието и на приложимата санкционна норма. С ЕФ е наложено
наказание „Глоба” в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
ал. 4, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато
нарушението по ал. 1, т. 1 – т. 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – т. 5 на чл. 182 от ЗДвП е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение Глоба в
двоен размер. Така за налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП трябва
да са посочени в съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото чл.
182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи съответната привръзка с
10
нормата, с която се запълва бланкета; описание от фактическа страна, че
нарушението е извършено повторно и описание от фактическа страна защо е
прието, че нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният
санкционен акт, който определя тази квалификация, включително с датата на
влизането му в сила. Съдът би приел, че макар и да е описано, че деянието е
извършено повторно в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №
5199065, то не се сочи кога е влязъл в сила. При липсата на датата на влизане
в сила на посочения ЕФ, Съдът не би могъл да извърши преценка дали
наказанието е наложено за повторно извършено нарушение по
квалифицирания състав, както се сочи с посочената санкционна разпоредба,
или за нарушение, извършено за първи път. Това би било така, тъй като
съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, „повторно” е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на НП, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач. От Справката за нарушител би се установило,
че посоченият ЕФ, обуславящ съставомерността на квалифициращия признак
„повторност” - ЕФ серия К № 5199065 е съставен на 25.08.2021 година и е
връчен на 15.01.2022 година за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като на
основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 50 лв. и
същият е влязъл в сила. В тази връзка, Съдът би приел, че липсва дата на
влизане в сила на предхождащия санкционен акт, който да обуславя
наказването на лицето при условията на повторност. Непосочването кога
влиза в сила този ЕФ би представлявало съществено процесуално нарушение,
ограничаващо значително правото на защита на наказания субект да бъде
санкциониран по квалифицирания състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Липсата
би предпоставила процесуален порок при описанието на административното
нарушение от фактическа страна, доколкото няма описание на съставомерен
белег на административното нарушение. Същата би довела до невъзможност
както за Съда да провери този факт, така и за жалбоподателя Й. да го оборва.
Изложеното не би се променило предвид факта, че към АНП е приложен ЕФ
серия К № 5199065 с отбелязване на датата му на влизане в сила, тъй като
както вече бе посочено, тя липсва вписана в оспорвания ЕФ. Непълнотите в
съдържанието му не могат да се санират в хода на съдебното производство,
нито да се извеждат от други налични по делото данни.
11
Съгласно т. 1 от ТР № 8/16.09.2021 година по т.д.№ 1/2020 година на
ВАС в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН,
Районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в НП
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В случая е налице порок при описанието на
санкционната разпоредба, като АНО е наказал жалбоподателя Й. по
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за нарушение, извършено
при условията на повторност. С оглед постановките на цитираното ТР, не би
имало пречка дори и при неправилното описание на санкционната норма,
Съдът да приеме, че квалифициращият признак „повторност” не е бил
осъществен, и да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като
преквалифицира деянието на жалбоподателя Й. по основния състав на
извършеното нарушение, за което й е било надлежно предявено обвинението,
и наложи наказанието по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП в размер на 50 лв. По този
начин не биха се нарушили правата на жалбоподателя Й., която се е
защитавала по описаните факти на извършеното от нея нарушение в
процесния участък. С оглед на изложеното, процесният ЕФ би следвало да
бъде изменен в частта му за наказанието, като наложеното на жалбоподателя
Й. наказание „Глоба” се намали до размер от 50 лв. на основание чл. 182, ал.
2, т. 2 от ЗДвП. В изложения смисъл е Решение № 250 от 03.04.2023 година на
Административен съд – Хасково по КАНД № 29/2023 година, докладчик
Съдията Росица Чиркалева.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят Й. е разбирала
свойството и значението на извършваното и е могла да ръководи
постъпките си.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 77 км/ч до
приетата за установена скорост от 74 км/ч би било в интерес на
жалбоподателя Й., тъй като би изключило възможните неблагоприятни
последици за нея от допусната грешка на измерване с техническото средство.
Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с основния
принцип в административното право, наказание да се налага само тогава,
когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай
12
обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правната квалификация
на нарушението.
Така редуцираното наказание Съдът би намерил за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение. Отделно
от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага
чл. 28 от ЗАНН.
По разноските:
Такива няма установени по отношение на жалбоподателя Й..
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т.
1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 6516613 на ОДМВР - Хасково, с който на А. С.
Й. с ЕГН ********** от град *************************************, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя А. С. Й. с ЕГН
********** от град
******************************************************************,
за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
13
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14