Решение по т. дело №1013/2022 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ
№ 1563
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20221100901013 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на „СОЛАР ЕНЕРДЖИ
СЪПОРТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, п. к. 1606, р-н Красно село, бул. „Г********, представлявано от
В.С.Г. и Р.Н.Д. – Н. срещу „ГРИЙН ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1303, р-н
Възраждане, пл. „Възраждане“ № 8, ет. 3, с която е предявен иск за
осъждането на ответника да заплати сума в размер на 400 000 евро,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по чл.14, ал.3 от
Договор за съвместна дейност от 12.01.2012г., сключен с ЕНЕРГИЙНИ
КОЛЕКТОРИ ООД, ЕИК *********, гр.Перник, п.к. 2300, ул.„********,
ап.192, което вземане е прехвърлено на ищеца от „ЕНЕРГИЙНИ
КОЛЕКТОРИ“ООД с Договор за цесия от 10.05.2022г., ведно със законна
лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска
до окончателно изплащане на вземането (наричано по-долу за краткост първи
иск).
На основание чл.213 ГПК делото служебно е съединено за общо
разглеждане с т.д.№1353/2024г. по описа на СГС, като последното е
образувано по искова молба на „СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1606, р-н
Красно село, бул. „Г********, представлявано от В.С.Г. и Р.Н.Д. – Н. срещу
„ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД“ – дружество регистрирано в
Република Кипър, вписано под номер НЕ 344762 при Министерство на
търговията и туризма, отдел „Регистратор на дружества официален синдик“ –
1

Никозия, ул. „******** „********, офис 304, представлявано от П.Х., с която
е предявен иск по чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че „СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ“
ООД не дължи на ответника „ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД“, в
качеството му на правоприемник на „Грийн Енерджи България“ЕООД по
силата на Договор за цесия от 05.05.2022г. и на взискател по изпълнително
дело №20217530401667 по описа на ЧСИ С.Б., peг. №753 в Регистъра на КЧСИ
с район на действие ОС-Перник, сума в размер на 400 000 евро,
представляваща вземане за част от допълнителна парична вноска, съгласно
решение на Общото събрание на съдружниците от 12.01.2012г., за което
вземане е издаден в полза на „Грийн Енерджи България“ ЕООД изпълнителен
лист от 14.09.2020г. от Софийски апелативен съд (САС) по т.д.№5339/2018г.,
поради това, че същото е погасено поради извършено прихващане от „СОЛАР
ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ“ ООД с насрещно вземане в размер на 400 000 евро,
представляващо претендираната неустойка по развален договор за съвместна
дейност от 12.01.2012г., придобито чрез договор за цесия на вземане от
10.05.2022г., с цедент „ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ“ ООД (наричано по-долу
за краткост втори иск).
По първия иск с правно основание по чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 12.01.2012г. между „Грийн Енерджи България“
ЕООД и „Енергийни Колектори“ ООД е бил сключен Договор за съвместна
дейност, чийто предмет е договаряне на условията за съвместно
сътрудничество като съдружници в „Солар Енерджи Съпорт“ ООД и
следващите им се права и задължения по повод на съвместна им дейност във
връзка с изграждането и експлоатацията на фотоволтаична централа.
Ищецът се легитимира като надлежна страна в процеса въз основа на
договор за цесия от 10.05.2022г., сключен между него и „ЕНЕРГИЙНИ
КОЛЕКТОРИ“ ООД, като на 11.05.2022г. ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ ООД е
изпратило на „Грийн Енерджи България“ ЕООД уведомление по чл. 99, ал.4
ЗЗД. Уведомлението е получено на 27.05.2022г. от адв.Р. Д. – пълномощник,
видно от известие за доставяне от Български пощи.
С исковата молба се поддържа, че ответникът „Грийн Енерджи
България“ ЕООД съществено е нарушил задълженията си по Договора за
съвместна дейност и е в трайно неизпълнение, което е наложило договорът да
бъде развален.
Твърди, че ответникът не е изпълнил следните си задължения по
договора:
А. В разрез с разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от договора „Грийн Енерджи
България“ ЕООД е прехвърлило търговското си предприятие на „Норт
Хайлендер Инвестмънтс“ ЕООД, с ЕИК *********, с договор от 19.06.2015г.
Същото било в противоречие на забраната за прехвърляне на дружествени
дяловете от капитала на СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД на трети лица без
предварителното съгласие на останалите съдружници, което се отразило на
„СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ“ ООД в отношенията му с надзорните органи и
кредиторите на дружеството. С продажбата на търговското си предприятие
2

„Грийн енерджи България“ ЕООД създало корпоративна двойственост по
отношение на собствеността на дяловете от капитала на „СОЛАР ЕНЕРДЖИ
СЪПОРТ“ ООД, като прехвърлило собствеността върху тях като част от ТП,
но не е предприела действия по уреждане на въпроса с членствените права на
преобретателя „Норт Хайландер Инвестмънтс“ ЕООД.
Б. Сочи, че разпореждайки се с търговското си предприятие ответникът
е нарушил чл.7, ал.2, т.8 от договора, който вменявал задължение за страните
да осигурят СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД да изпълнява всички свои
задължения по Договора за банков кредит №243/2011г., сключен с „Банка
Пиреос България“ АД. Твърди, че това довело до понасянето на тежки и
неблагоприятни последици. В случая, във връзка със сключен договор за
банков кредит №243/2011г. с БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, на
29.02.2012г. „Грийн енерджи България“ ЕООД е сключило с банката договор
№ 243-1/2011г. за учредяване на особен залог върху дружествените си дялове
от капитала на СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД. По силата на този договор
ответникът „Грийн енерджи България“ ЕООД нямал право да прехвърля
собствеността върху заложените дружествени дялове, изцяло или частично, в
полза на когото и да било, безвъзмездно или срещу заплащане на цена, освен в
изпълнение на задълженията по договор за банков кредит. Това действие,
наред с други предприети действия на „Грийн енерджи България“ ЕООД
довели до влошаване на кредитната история на СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ
ООД и съответно до неблагоприятни имуществени последици за него,
изразяващи се в това, за да се избегне обявяване на предсрочна изискуемост
на цялата кредитна експозиция, ищецът е трябвало да погаси задълженията си
към банката-кредитор, които плащания били в особено голям размер и
навредели на моментното финансово състояние на СОЛАР ЕНЕРДЖИ
СЪПОРТ ООД, в това число и невъзможност да погаси публичните си
задължения към НАП. Същото е в противоречие и със задълженията му по
чл.7, ал.2 от договора, а по смисъла на чл.7, ал.3 от договора, нарушенията по
чл.7, ал.1 и ал.2 представлявали съществено нарушение по договора за
съвместна дейност.
В. Твърди се, че ответникът „Грийн енерджи България“ ЕООД е
нарушил и разпоредбата на чл.10, ал.4 от Договора за съвместна дейност,
която клауза изисква всички решения, които по силата на закона или
дружествения договор са от компетентността на Общото събрание на
съдружниците, да бъдат вземани присъствено, като преди всяко Общо
събрание съдружниците в СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД следвало да
представят едни на други протокол, от който да е видно вземането на решение
от компетентен негов орган. В тази връзка конкретно посочва, че след
извършената прехвърлителна сделка на търговското предприятие на „Грийн
енерджи България“ ЕООД, било свикано Общо събрание на съдружниците в
СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД, насрочено за 20.06.2016г., с резервна дата
30.06.2016г. Твърди се, че „Грийн енерджи България“ ЕООД било поканено за
това Общо събрание чрез нотариална покана с рег. №5569, том 2, №114 по
описа на нотариус С.Т., изпратена до адреса на управление на дружеството –
гр. София, ул********. Същата била връчена чрез залепване на уведомление
3

по чл.47, ал.1 ГПК, тъй като на посочения адрес се помещавало управлението
на друго дружество. До изтичане на 14-дневния срок представител на „Грийн
енерджи България“ ЕООД не се явил в кантората на нотариуса, за да получи
нотариалната покана.
Ищецът твърди, че за да бъде спазен уредения в договора за съвместна
дейност ред за провеждане на общите събрания, Общото събрание било
отложено за 30.06.2016г. На тази дата същото се провело без участието на
ответника „Грийн енерджи България“ ЕООД, като били взети следните
решения: 1/ да бъде извършено заличаване „Грийн енерджи България“ ЕООД
като съдружник от СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД, поради прекратяване
на участието му в Дружеството; 2/ освободените от напусналия съдружник
„Грийн енерджи България“ ЕООД 150 000 дружествени дяла да бъдат поети
от съдружника ЕНЕРГИЙНИ КОЛКТОРИ ООД; 3/ да бъде приет нов
учредителен акт на СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД.
Заличаването на съдружника от партидата на дружеството-ищец било
оспорено по исков ред от ответника „Грийн енерджи България“ ЕООД, като с
Решение №1901/25.09.2018г. по т.д.№6658/2018г. по описа на СГС вписаните
обстоятелства били обявени за несъществуващи и ответника бил възстановен
като съдружник по партида на СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД, считано от
09.11.2021г.
Г. Като друго неизпълнение на договора за съвместна дейност ищецът
сочи, че „Грийн енерджи България“ ЕООД не е изпълнило задължението си за
заплащане в пълен размер на вноската му в капитала на СОЛАР ЕНЕРДЖИ
СЪПОРТ ООД, както и блокиране на общите събрания, на които следвало да
се вземе решение за внасянето на допълнителна парична вноска. Същото се
считало за съществено нарушение на договора по смисъла на чл.7, ал.3 от
договора за съвместна дейност.
Изложени са твърдения относно неизпълнение на Договора за съвместна
дейност от страна на Х.К., като ищецът посочва, че на 06.01.2022г. е била
извършена промяна в собствеността на капитала на ответното дружество, за
която ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ ООД не било уведомено. На посочената
дата Х.К. се бил разпоредил с всички притежавани от него дружествени
дялове от капитала на „Грийн енерджи България“ ЕООД в полза на СИНЕМА
ПАЛАС ЕООД, ЕИК ********* и ПРИМАВЕРА I БГ, ЕИК *********. Освен
това, било извършена и смяна на управителя на дружеството-ответник, като
Х.К. бил освободен и на негово място за управител бил избран В.Г.Т.Т..
Поддържа, че с тези действия Х.К. нарушил договора за съвместна дейност, за
който поддържа да е бил сключен с оглед личността. Развити са доводи в
посока, че „Грийн енерджи България“ ЕООД и Х.К. са се задължили
солидарно по Договора за съвместна дейност и неизпълнение на който и да е
от двамата следва да се тълкува като неизпълнение на т.нар. „втора страна“ по
договора и водело до ангажиране на солидарната отговорност на дружеството
и на физическото лице.
Твърди се, че неизпълнението на задълженията по чл.10 от Договора,
съгласно клаузата на ал.5 се считало за съществено нарушение на договора.
4

Във връзка с извършените по-горе нарушения и на основание чл. 14, ал.
1 от договора за съвместна дейност, ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ ООД е
предприело действия за развалянето на договора за съвместна дейност, като за
целта е изпратило Нотариална покана с рег.№3527, том 2, № 138 на нотариус
С.Т., с рег.№65 на НК до „Грийн енерджи България“ ЕООД, която съдържала
изявление за разваляне на договора.
В исковата молба се посочва, че ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ ООД е
развалило договора на основание чл.14, ал.1, т. 2 от договора. Твърди се, че
нотариалната покана била получена от ответника на 26.04.2022г.
Относно предпоставките за възникване на правото да претендира
неустойка, ищецът излага следното:
Съгласно чл.14, ал.1 от Договора за съвместна дейност от 12.01.2012г.,
развалянето на договора има за непосредствена последица задължението на
„Грийн енерджи България“ ЕООД да прехвърли безвъзмездно на
„ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ“ ООД дяловете си от капитала на „СОЛАР
ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ“ ООД, които дялове са с обща номинална стойност 150
000 лв. (сто и петдесет хиляди лева). В тази връзка и на основание чл.14, ал.2
от Договора за съвместна дейност, „Грийн енерджи България“ ЕООД е
поканено, чрез своите законни представители, да се явят в кантората на
нотариус И.Н., вписан в регистъра на Нотариалната камара с №040, с адрес на
нотариалната кантора гр.София, бул. „******** в 10:00 часа на десетия ден от
деня, следващ деня на получаване на поканата с уведомлението за разваляне
на договора, а в случай, че този ден е почивен - на следващия работен ден и да
прехвърли в полза на „ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ“ ООД дяловете си от
капитала на „СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ“ ООД. Съгласно чл.14, ал.3 от
Договора за съвместна дейност от 12.01.2012г., в случай на неявяване или при
отказ да прехвърли посочените дружествени дялове, „Грийн енерджи
България“ ЕООД дължи в полза на „ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ“ ООД
неустойка в размер на 400 000 евро.
Твърди се, че с Констативен протокол от 09.05.2022г., съставен от
Нотариус И.Н., вписан под №040 в Регистъра на Нотариалната камара, който
протокол е вписан под рег.№5496/09.05.2022г., том III-Б, акт №118 по описа на
нотариуса, е бил удостоверен отказа на „Грийн енерджи България“ ЕООД,
действащо чрез упълномощения адв.Р. А. Д., вписан в САК, да прехвърли
безвъзмездно в полза на „ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ“ ООД дружествените
си дялове от капитала на СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОЕРТ ООД. Във връзка с
отказа на „Грийн енерджи България“ ЕООД да прехвърли дяловете си, на
основание чл. 14, ал. 3 от Договора за съвместна дейност от 12.01.2012г. за
„ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ“ ООД е възникнало вземане за неустойка в
размер на 400 000 евро.
Твърди се, че към момента на завеждане на иска „Грийн енерджи
България“ ЕООД все още е съдружник в СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД,
което установявало, че дружеството не е изпълнило задължението си да
прехвърли собствените му дружествени дялове на ищеца.
Иска се ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
5

неустойка в размер на 400 000 евро на основание чл.14, ал.3 от договора за
съвместна дейност, поради неизпълнение на договора за съвместна дейност и
по-конкретно на клаузите на чл.7, ал. 1, т. 4 и чл.7, ал. 2, т. 8 и чл.10, ал.4,
вследствие на което е упражнено правото да се развали договора.
В законов срок по чл.367 ГПК ответникът „Грийн енерджи България“
ЕООД е упражнил правото си на писмен отговор, с който оспорва
основателността на предявения иск. Изложени са твърдения, че именно
ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ ООД е предприел действия, с които е нарушил
Договора за съвместна дейност, като посочва конкретно изключването му като
съдружник от СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД, за което ответникът е
предявил иск за защита на членствените си права в друго производство. Взема
становище по въведените от ищеца основания за разваляне на договора, а
именно:
А. По повод твърденията за неизпълнение на задължението по чл. 7,
ал.1, т. 4 от договора за съвместна дейност, оспорва прехвърлянето на
търговското си предприятие да представлява неизпълнение на тази клауза. В
тази връзка посочва, че 1/ прехвърляне на търговското предприятие има за
последица, не само прехвърляне на дружествените дялове, но и встъпване на
приобретателя в търговски взаимоотношения на праводателя, в това число и
по процесния договор; 2/ съгласно чл. 18, ал. 2 от договора, който гласи, че до
подписването на договор за изкупуване на електрическа енергия, всяка от
страните следва да осигури да не бъде сменян собственикът на дружествата на
страните, то договорът за съвместна дейност се счита за intuitu personae само
за периода до 13.06.2012г., когато е сключен и договорът за изкупуване на
електрическа енергия. Счита, че след тази дата страните не са ограничени да
променят корпоративния контрол върху себе си; 3/ по силата на чл.15, ал.3 ТЗ
страните по договора за съвместна дейност са защитени, доколкото уредената
в закона солидарна отговорност гарантира техните права. Подчертава, че от
датата на релевираното от ищеца нарушение – сключване на Договор за
продажба на търговското предприятие на „Грийн енерджи България“ ЕООД от
19.06.2015г. били изминали повече от седем години, през които нито
ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ ООД, нито управителите на СОЛАР ЕНЕРДЖИ
СЪПОРТ ООД са повдигали въпроса за извършено нарушение на договора за
съвместна дейност, въпреки, че знаели за извършената продажба на
търговското предприятие на ответника.
Посочва, че сключеният договор за прехвърляне на търговското му
предприятие е симулативен и в този смисъл не поражда правните си
последици, съответно не е в нарушение на договора за съвместна дейност.
Твърди, че между страните по договора за прехвърляне на търговското
предприятие има подписано обратно писмо с достоверна дата – 04.11.2016 г.,
удостоверяващо твърдението за симулативност на сделката. Отделно от това,
на 04.11.2016г. „Грийн енерджи България ЕООД е придобило търговското
предприятие на Норт Хайландер Инвестмънтс ЕООД, което на практика
представлявало обратна покупко-продажба на търговското предприятие.
Пояснява, че изначално нуждата от прехвърляне на търговското предприятие е
възникнала поради необходимостта дружеството да бъде кредитирано от
6

банка, но поради наличен запор върху дружествените дялове на едноличния
собственик на капитала на „Грийн енерджи България“ ЕООД – Х.К., това било
невъзможно и наложило прехвърлянето на предприятието.
Отделно от твърденията си за симулативност на договора за
прехвърляне на търговското предприятие като аргумент, че не е нарушен
Договора за съвместна дейност от 12.01.2012г. се посочва, че при проведено
общо събрание на СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД на 30.06.2016г.
последното не е приело като съдружник Норт Хайландер Инвестмънтс
ЕООД, поради което членственото правоотношение на „Грийн енерджи
България“ ЕООД не било прекратено, следователно нямало основание да се
счита, че договорът за съвместна дейност е нарушен. В допълнение посочва и
че ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ ООД е знаело, че сделката е симулативна, тъй
като е било наясно, че Норт Хайландер Инвестмънтс ЕООД е сключило
договор за особен залог на търговското си предприятие с цел обезпечаване
задълженията по банков кредит на СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД, като
този залог е вписан в търговския регистър на 19.05.2016г. по партида на
СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД, поради което ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ
ООД е било наясно с това обезпечение.
Б.Оспорва твърденията, че „Грийн енерджи България“ ЕООД е
допринесло по негативен начин за прекласифицирането на кредита на СОЛАР
ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД, доколкото, макар и да се приеме, че „Грийн
енерджи България“ ЕООД е прехвърлило търговското си предприятие, то
приобретателят Норт Хайландер Инвестмънтс ЕООД е учредило особен залог
върху 100 % от капитала на дружеството в полза на банката, като обезпечение
по кредита на СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД. Излага, че причините за
прекласифициране на кредита на СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД са
свързани с действия, предприети от други дружества, свързани с личността на
Х.К. - КАППА БГ ООД и ЮРО ДЕВЕЛОПЕРС БГ, които дружества не се
контролират от „Грийн енерджи България“ ЕООД.
В. По повод твърденията за неизпълнение на задължението по чл. 10,
ал.4 от договора за съвместна дейност, в частност посоченото от ищеца
нарушение за неявяването на ответника на Общо събрание на съдружниците,
проведено на 30.06.2016г., ответникът поддържа, че не бил поканен за същото.
Отделно от това, посочва, че общото събрание от 30.06.2016г. е имало за
предмет изключването на „Грийн енерджи България“ ЕООД като съдружник в
СОЛАР ЕНЕРЕДЖИ СЪПОРТ ООД, поради което липсата на представител от
страна на дружеството-ответник с нищо не е попречило на дружествените
дела на ищеца и в този смисъл не е налице неизпълнение на чл.10 от договора.
Оспорва твърденията, че „Грийн енерджи България“ ЕООД с
поведението си блокирало решенията на общото събрание на СОЛАР
ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД за внасяне на допълнителна парична вноска. Сочи,
че съдружниците не могат да бъдат принудени да внесат допълнителна
парична вноска, доколкото същата представлява заем, с който се подпомага
дружеството, а съдружникът придобива качеството на кредитор спрямо него
за сумата, внесена като допълнителна парична вноска. В тази връзка посочва,
7

че СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД е осъдено с влязло в сила решение да
заплати на „Грийн енерджи България“ ЕООД сума в размер на 400 000 евро и
целта на общото събрание, свикано през месец декември 2021г. била да бъде
взето решение за внасяне на допълнителни парични вноски в общ размер на
800 000 евро с единствената цел изискуемият дълг на СОЛАР ЕНЕРДЖИ
СЪПОРТ ООД да бъде заменен с един необезпечен и неизпълняем дълг под
формата на допълнителна парична вноска. Поддържа, че СОЛАР ЕНЕРДЖИ
СЪПОРТ ООД е изолирало „Грийн енерджи България“ ЕООД от
дружествените дела на дружеството-ищец, и че не предоставяло никаква
информация относно състоянието на дружеството, поради което „Грийн
енерджи България“ ЕООД търсило информация чрез косвени източници.
Посочва, че самото дружество имало незаконосъобразно поведение и
накърнявало правата на „Грийн енерджи България“ ЕООД като съдружник.
Сочи, че именно поради това поведение на дружеството-ищец, с което
последното ограничавало достъпа на „Грийн енерджи България“ ЕООД до
финансово-икономическото му състояние, налагало въздържане от страна на
„Грийн енерджи България“ ЕООД да финансира СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ
ООД чрез внасянето на допълнителна парична вноска в размер на 400 000
евро.
Поддържа, че точно и своевременно е изпълнило задължението си за
внасянето на имуществена вноска в капитала на СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ
ООД, покриваща номиналната стойност на записаните дружествени дялове
още към 14.08.2012г., когато и двамата съдружници в СОЛАР ЕНЕРДЖИ
СЪПОРТ ООД са внесли паричните си вноски от по 147 500 лв. Останалата
част от номиналната стойност на придобитите от „Грийн енерджи България“
ЕООД дружествени дялове в размер на 2500 лв. била покрита още при
учредяването на СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД.
Твърди, че решенията на общото събрание за внасяне на допълнителни
парични вноски в СОЛАР ЕНЕРЕДЖИ СЪПОРТ ООД се използвали от
другия съдружник като механизъм за саморазправа спрямо „Грийн енерджи
България“ ЕООД.
Ответникът оспорва Договорът за съвместна дейност да е развален.
Съображенията му за това са следните: На първо място, посочва, че не били
налице твърдените от ищеца нарушения на договора, обосновали изявлението
за разваляне на договора. На второ място, твърди, че именно ЕНЕРГИЙНИ
КОЛЕКТОРИ ООД е неизправна страна по договора. На трето място, сочи, че
с нотариалната покана не му е бил даден срок за изпълнение, което било в
противоречие с разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД. На четвърто място, в
нотариалната покана били посочени обстоятелства, касаещи неизпълнение на
договора от Х.К. в лично негово качество, който обаче не бил адресат на
нотариалната покана и никога не я бил получавал.
На следващо място, прави възражение, че правото му да развали
договора е погасено по давност по аргумент от чл.87, ал.5 ЗЗД. В този смисъл
поддържа, че неустоечното вземане не е възникнало, тъй като част от
фактическия състав за възникването на това право е договорът да бъде
8

развален.
Прави възражение за нищожност на клаузата на чл.14, ал.1 от договора
за съвместна дейност в частта, с която е предвидено задължение за „Грийн
енерджи България“ ЕООД да прехвърли дружествените си дялове на
ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ ООД, в случай че договорът бъде развален.
Прави възражение за нищожност на договора за цесия от 10.05.2022г.,
поради неговата симулативност, въз основа на който СОЛАР ЕНЕРДЖИ
СЪПОРТ ООД се легитимирало като надлежна страна в настоящото
производство. Сочи, че същият бил сключен с единствената цел за спиране на
изпълнителното производство с длъжник ищцовото дружество, като
обезпечение на настоящото производство и с цел да релевира възражение за
прихващане по вземането, за което било образувано изпълнителното дело.
В подкрепа на това, посочва, че самият договор не бил осчетоводен от
страните и цената по него не била платена, а и не се търсела от цедента.
Ответникът е взел становище относно твърденията на ищеца за
неизпълнение на договора от страна на Х.К., като поддържа, че ищецът
неоснователно слива двете фигури в една, като по този начин се опитва да
вмени вина на дружеството ответник за неизпълнение на договорни
задължения от страна на физическото лице. Отделно от това, посочва, че
съгласно чл.18, ал.2 от договора изрично е позволена промяната в контрола
върху страните, след 13.06.2012г., т.е че дори само на това основание може да
се заключи, че Х.К. не е в неизпълнение на договора.
Ответникът е ангажирал писмени доказателства в подкрепа на своите
твърдения и възражения, изброени в т.93 от писмения отговор на исковата
молба.
В срока по чл. 372 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с
която ищецът уточнява първоначалната и взема становище по изложените
твърдения и възражения от ответника.
Оспорва твърденията, че „Енергийни Колектори“ ООД не е реагирало
своевременно срещу предприетото на 09.06.2015г. от „Грийн енерджи
България“ ЕООД разпореждане с търговското му предприятие в полза на
„Норт Хайландер Инвестмънтс“ ЕООД. Свиквайки общото събрание на
съдружниците в „СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ“ ООД за 20.06.2016г.,
проведено на 30.06.2016г., е било именно с цел преодоляване на последиците
от сделката с търговското предприятие на „Грийн енерджи България“ ЕООД.
Поддържа, че ответникът е нарушил изискването на чл.18, ал. 1 от
Договора за съвместна дейност за нотифициране на намеренията на
съдружниците за прехвърляне на дружествените си дялове и получаване на
предварително писмено съгласие от другата страна. Сочи, че по аргумент на
по - силното основание, не би могло да има съмнение, че такова нотифициране
следва да е налице и при по-мащабно разпореждане, каквото е прехвърляне на
търговското предприятие на дружеството. Без значение от мотивите, поради
които е било предприето това едностранно действие, сочи, че същото
категорично е несъвместимо със заложените в договора базисни принципи на
9

сътрудничество за съвместно вземане на решенията, паритетно
сътрудничество и предварително нотифициране относно фактически и правни
действия, които рефлектират в промяна на персоналния състав и структурата
на капитала на съвместното дружество.
Оспорва аргументите на ответника, че с прехвърлянето на търговското
си предприятие, на практика съдружник в СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД е
станало дружеството - приобретател Норт Хайландер Инвестмънтс ЕООД, тъй
като продажбата на търговското предприятие, част от което са и
дружествените дялове от капитала на СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД, не
би могло да дерогира специалното изискване на чл.122 ТЗ, според което е
необходимо изричното съгласие на общото събрание на съдружниците.
Оспорва твърденията на ответника, че ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕТОРИ ООД е
имало противоправно поведение спрямо него чрез нередовното свикване на
общи събрания и изключването му като съдружник от СОЛАР ЕНЕРДЖИ
СЪПОРТ ООД, и оттам заключението, че ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ ООД
било неизправната страна по договора, като излага аргументите си в тази
посока.
По повод възражението, че правото на съдружника ЕНЕРГИЙНИ
КОЛЕКТОРИ ООД да развали договора за съвместна дейност се е погасило на
основание чл.87, ал.5 ЗЗД, сочи, че в периода от 27.07.2016г. до 9.11.2021г.
„Грийн енерджи България“ ЕООД не е притежавало качеството „съдружник“ в
капитала на „СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ“ ООД, поради което и не е било
налице обективна необходимост от изричното разваляне на договора за
съвместна дейност от 12.01.2012г. поради виновното му неизпълнение от
страна на ответното дружество. Това е и периодът, в който били водени редица
съдебни производства по оспорване на взетите през 2016г. корпоративни
решения.
По отношение на възражението за симулативност на договора за
прехвърляне на търговското предприятие поддържа, че сделката, макар и да се
приеме, че е симулативна, не санира неизпълнението на задълженията по
договора за съвместна дейност за непрехвърляне на собствеността върху
дяловете в капитала на СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД. Освен това
посочва, че при евентуално разкриване на симулацията, същата му е
непротивопоставима, доколкото счита, че е трето добросъвестно лице. В тази
връзка посочва, че обратното писмо, което се представя с цел разкриване на
симулацията, има отношение само във вътрешните отношения между
страните, но не и спрямо третите добросъвестни лица. По отношение на
представеното обратно писмо, посочва, че не е без значение обстоятелството,
че същото е от 04.11.2016г., или същото е съставено година и половина след
сключването на договора за прехвърляне на търговско предприятие от
09.06.2015г., която дата е и няколко месеца след провеждане на Общото
събрание на съдружниците от 30.06.2016г., на което ЕНЕРГИЙНИ
КОЛЕКТРОИ ООД открито се е противпоставило на прехвърлянето. Счита, че
и последващото обратно прехвърляне на търговското предприятие от
04.11.2016г. от Норт Хайландер Инвестмънтс ЕООД на „Грийн енерджи
10

България“ ЕООД не може да санира вече наличното неизпълнение на
договора за съвместна дейност, станало основание за разваляне на договора.
Освен това, поддържа, че договорът за прехвърляне на търговското
предприятие от 04.11.2016г. му е непротивпоставим, тъй като не е вписан в
Търговския регистър, както изисква нормата на чл. 16 от ТЗ, а дори и да се
приеме, че това вписване няма конститутивно, а само оповестително действие,
то наличието на вписване на договора от 09.06.2015г. било определящо при
възникването на евентуална конкуренция на права.
Оспорва твърдението на ответника, че ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ ООД
е знаело, че сделката за прехвърляне на търговското предприятие е
симулативна, само поради факта, че е знаело за учредения залог на търговско
предприятие от Норт Хайландер Инвестмънтс ЕООД. От друга страна, поради
факта че „Грийн Енерджи България“ ООД и „Норт Хайландер Инвестмънтс”
ЕООД се явявали свързани лица, чрез Х.К., било логично след разпореждането
с търговското предприятие на ответника, банката кредитор да настоява за
учредяването на допълнително обезпечение от страна на приобретателя.
Относно възражението за липса на неизпълнение на чл.10 от Договора
за съвместна дейност, поддържа, че ответникът бил надлежно уведомен за
провеждане на Общото събрание на съдружниците на 30.06.2016г. Посочва, че
с Констативния протокол от 20.06.2016г. се удостоверявало, че е била
отправена покана за свикване на Общо събрание под формата на нотариална
покана, като същата била адресирана до ответника до адреса му на
управление – гр.София, ул********. Сочи, че поканата била оформена като
връчена по реда на чл.47 ГПК, тъй като по данни на охраната на сградата на
посочения адрес се помещавало друго дружество – Витоша Лабс АД, ЕИК
*********, съгласно сключен договор за наем на недвижим имот от
05.04.2016г. Независимо от горепосоченото, с оглед спазване установения в
дружествения договор на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД ред за свикване и
провеждане на Общото събрание на съдружниците, същото не било проведено
на 20.06.2016г., а било отложено за 30.06.2016г.
Във връзка с твърдението на ответника за наличие на порок в
процедурата по разваляне на договора, ищецът сочи, че в договора за
съвместна дейност не била предвидена отделна процедура по уведомяване
както на Грийн Енерджи България ЕООД, така и на Х.К., което следвало от
двустранния характер на договора. В тази връзка е бил посочен и един общ
адрес. Ето защо прекратителното действие на договора настъпвало от момента
на получаване на едно единствено изявление. Подържа, че действителната
воля на страните била съвместното задължаване на дружеството и на
едноличния собственик на капитала, именно защото това следвало да служи
като гаранция за ефективно изпълнение на дължимата по договора престация.
Развива доводи в тази насока.
Поддържа, че предприетите от „Грийн енерджи България“ ЕООД
действия по разпореждане със собственото му търговско предприятие е
допринесло за влошаване кредитния риск по отношение на СОЛАР
ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД, вследствие на което последното дружество било
11

лишено от възможност да ползва допълнително финансиране под формата на
кредити, като с цел избягване на последиците от обявяването на цялата
кредитна експозиция за предсрочно изискуема било извършеното погасяване
на дължимата по кредита главница. Като плащането било на значителна
финансова стойност, което рефлектирало неблагоприятно върху финансовото
състояние на дружеството-ищец и до формирането на допълнителни
задължения, вкл. и публични такива.
Оспорва твърденията на ответника, че същият е изпълнил точно и
своевременно задължението си да направи имуществена вноска в
увеличението на капитала на СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД.
Твърди, че ответникът никога не е изпълнявал това свое основно
задължение, довело в крайна сметка до решението за изключването му като
съдружник на основание чл.126, ал.1 ТЗ, взето на Общо събрание на
съдружниците на 24.06.2022г. Сочи, че към 31.12.2021г. в счетоводните
записвания на дружеството – ищец бил отразен записаният, но невнесен
капитал в размер на 295 000лв. Единствената промяната в записите била
свързана с извършеното на 21.07.2016 г. плащане от страна на съдружника
ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ ООД по сметка на СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ
ООД на сума в размер на 150 000 лева, дължима във връзка с поемане
дяловете на напускащия съдружник „Грийн енерджи България“ЕООД. Това
била и причината към 31.12.2020 г. записаният, но невнесен капитал да бъде
отразен в баланса на дружеството-ответник в размер на 145 000 лв.
По повод възражението за нищожност на неустоечната клауза ищецът
посочва, че същата имала за цел да обезпечи изпълнението на основни
принципи, заложени в договора за съвместна дейност, така и евентуално да
обезщети ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ ООД за направените инвестиции в
съвместното дружество.
Счита за неоснователно възражението на ответника за нищожност на
договор за цесия от 10.05.2022г.
В срока по чл.373 е депозиран допълнителен отговор на допълнителната
исковата молба, с който изцяло се поддържа изложеното в отговора на
исковата молба. Като са направените следните пояснения.
Относно възражението за нищожност на клаузите, уреждащи
претендирата неустойка – чл.14, ал. 1-3 от договора за съвместна дейност,
сочи, че същите заобикалят законовия режим за изключването на съдружник,
предвиден в чл.125, ал.3 и чл.126 от ТЗ, както и че липсва основание по
смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД. Заобикалят закона, защото търсят неправомерен
резултат, а именно безвъзмездно придобиване на дяловете, което може да
бъде постигнато само по реда на чл.126 от ТЗ чрез изключване на съдружника.
Освен това уредбата на чл.14, ал.1 до 3 от договора поставяла съдружника в
по-лошо правно положение, отколкото уреденото в закона, тъй като
съдружникът нямало да получи нито икономическият еквивалент на дяловете
си, нито условната престация по чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Липсвало основание,
защото имало дисбаланс в уговорките за дялово участие на съдружниците в
СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ ООД.
12

В подкрепа на оспорването си спрямо активната легитимация на ищеца
посочва, че към датата на договора за цесия – 10.05.2022г., ЕНЕРГИЙНИ
КОЛЕКТОРИ ООД все още не е притежавало вземане с предмет
претендираната неустойка, тъй като към тази дата самият договор все още не
е бил развален. Посочва, че към 10.05.2022г. волеизявление на ЕНЕРГИЙНИ
КОЛЕКТОРИ ООД за разваляне на договора за съвместна дейност е било
получено само от „Грийн енерджи България“ ЕООД (на 26.04.2022г.), но това
не било достатъчно за изпълнение на фактическия състав на чл.87 ЗЗД, при
положение, че страната по посочения договор е и Х.К., а той не бил получил
изявлението за развалянето.
Оспорват се твърденията на ищеца, че дружеството-ответник било
неоткриваемо и по този начин е блокирало работата на СОЛАР ЕНЕРДЖИ
СЪПОРТ ООД. Поддържа, че дружеството е участвало активно в
дружествените дела.
В подкрепа на твърденията си, прилага допълнително писмени
доказателства.
По втория иск с правно основание по чл. 439, ал. 1 във вр. с чл.124, ал.1
ГПК. Отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК за недължимост на
вземанията е защита срещу материалната незаконосъобразност на
изпълнението, като когато предмет на делото е установяване недължимост на
парични вземания, независимо от основанието за нея.
Ищецът твърди, че срещу него е било образувано изп. дело №
20217530401667 по описа на ЧСИ С.Б., с рег. №753 в РКЧСИ, с район на
действие ОС-Перник, с взискател „Грийн енерджи България“ ЕООД. Предмет
на изпълнителното дело е вземане в размер на 400 000 евро, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 08.03.2017г. до окончателно изплащане на
вземането, за което бил издаден изпълнителен лист от 14.09.2020г. от
Софийски апелативен съд (САС) по т.д.№5339/2018г. Ищецът твърди, че не
дължи вземането, за което е образувано изпълнителното дело, тъй като
същото е погасено чрез прихващане с вземането по първия иск, а именно
вземане за неустойка в размер на 400 000 евро, дължима вследствие на
развалянето от „Енергийни Колектори“ ООД на Договора за съвместна
дейност от 12.01.2012г. Сочи, че в резултат на развалянето на договора за
„Грийн Енерджи България“ЕООД възникнало задължение да прехвърли
безвъзмездно дяловете си от капитала на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД на
„Енергийни Колектори“ ООД в срок от 10 дни, считано от датата на
получаване на поканата за разваляне на договора. Поради неизпълнение на
това задължение за „Енергийни Колектори“ ООД възникнало правото да
получи неустойка в размер на 400 000 евро, уговорена в чл. 14, ал. 3 от
договора за съвместна дейност. Последното било цедирано от „Енергийни
Колектори“ ООД на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД с договор за цесия от
10.05.2022 г. Поддържа, че договорът за цесия е породил своето действие
спрямо „Грийн Енерджи България“ ЕООД, считано от 27.05.2022г., тъй като на
тази дата му било връчено уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД. Твърди, че
изявлението за прихващане било обективирано в нотариална покана от
13

13.06.2022г., с рег. № 6194, том 4, № 22 по описа на С.Т., вписан под № 065 в
регистъра на НК, връчена на адреса на 27.06.2022 г.
Твърди, че при направена справка по изп. дело на 15.06.2022г.
установил, че по делото била извършена замяна на взискателя „Грийн
Енерджи България“ ЕООД с ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД по силата
на договор за цесия от 05.05.2022г., като конституирането на новия взискател
станало по молба на „Грийн Енерджи България“ ЕООД с вх. № 23336 от
13.06.2022г. Към молбата, с която „Грийн Енерджи България“ ЕООД
уведомило съдебния изпълнител за сключения договор за цесия било
приложено уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД (оформено като нотариална
покана), за което уведомление ищецът твърди, че не му е връчено надлежно.
Сочи, че връчването било оформено по реда на чл.50, ал.4 ГПК на 27.05.2022г.
Твърди, че на адреса на управление на дружеството никога не е било
поставяно такова уведомление. Поддържа, че уведомлението за цесия му било
връчено едва на 13.06.2022 г. чрез В.Г. – представител на „Солар Енерджи
Съпорт“ ООД, и то след изрично негово искане.
С възражение с вх. № 24184 от 20.06.2022г. ищецът оспорил изрично
договора за цесия от 05.05.2022г., т.е. не се е съгласил с прехвърляне на
вземането и вследствие на това оспорване е упражнил и правото си по чл. 103,
ал. 3 ЗЗД – да прихване срещу цесионера с вземане срещу цедента като е
потвърдило по отношение на новия взискател (т.е. ЛИНЕРИДЖ ХОДИНГС
ЛИМИТЕД), направеното на 13.06.2022г., но все още недостигнало към онзи
момент до адресата си, възражение срещу „Грийн енерджи България“ ЕООД.
Оспорило е съществуването на вземането на цесионера ЛИНЕРИДЖ
ХОДИНГС ЛИМИТЕД, позовавайки се на компесаторния ефект на
прихващането.
Твърди, че след узнаването за цесията и изразеното спрямо нея
несъгласие, ищецът още веднъж е потвърдил изявлението си за прихващане и
е възразил срещу цесията, както пред „Грийн енерджи България“ ЕООД
(цедент), така и пред ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД (цесионер)
възражението си за прихващане. Като до първоначалния взискател тези
изявления били оформени като нотариална покана от 23.06.2022 г., с рег. №
6720, том 4, № 70 по описа на нотариус С.Т., вписан под № 065 в регистъра на
НК, връчена на 27.06.2022 г., а до цесионера ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГ
ЛИМИТЕД същото уведомление било изпратено чрез лицензиран пощенски
оператор („Български пощи“ ЕАД) и било връчено на 26.07.2022 г.
Независимо от оспорването на цесията и потвърденото изявление за
прихващане, ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД отказал да зачете
последиците на настъпилия компесаторен ефект, тъй като претендирало пред
съдебния изпълнител събиране на вземането.
В исковата молба се поддържа възникването на правото на ищеца да
претендира неустойката по чл.14, ал.3 от договора за съвместна дейност, с
която твърди да е прихванал задължението си по изпълнителното дело, поради
което последното се явявало недължимо. Изложените твърдения касаят
първият иск и доколкото те са идентични са изложени по-горе.
14

Иска се да бъде признато за установено, че не дължи на ответника
ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД (правоприемник на „Грийн Енерджи
България“ ЕООД по договор за цесия) сумата от 400 000 евро, представляваща
вземане за част от допълнителна парична вноска, за което вземане е издаден
изпълнителен лист от 14.09.2020г. от САС по т.д.№5339/2018 г., поради това,
че е извършено прихващане от Солар Енерджи Съпорт ООД с насрещно
вземане в размер на 400 000 евро, представляващо неустойка по развален
договор за съвместна дейност от 12.01.2012 г., придобито чрез договор за
цесия от 10.05.2022 г. от цедента „Енергийни Колектори“ ООД.
В законов срок е депозиран писмен отговор, с който се оспорва
допустимостта и основателността на иска.
Ответникът поддържа, че пасивно легитимиран да отговаря по иска е
„Грийн Енерджи България“ ЕООД, доколкото именно то е претендираният
длъжник на задължението за неустойка по първия иск. Счита, че искът е
недопустим поради факта, че не е предявен срещу надлежна страна.
Относно възраженията за основателност на иска, с настоящия отговор са
изложени идентични твърдения и оспорвания с тези, заявени от ответника по
първия иск, като защитната линия е същата, макар ответниците по двата иска
да са различни лица, поради което, а също и с цел процесуална икономия,
съдът препраща към изложението по-горе. Тук ще бъдат изложени само
непосочените по-горе твърдения и възражения:
Ответникът ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД поддържа, че
хипотезата на чл.103, ал.3 ЗЗД е неприложима в настоящия случай, тъй като
към момента на компенсационното изявление на Солар Енерджи Съпорт ООД
от 27.06.2022г. не е налице насрещност на вземанията, което прави и самото
изявление изначално невалидно, а искът неоснователен. Това било така,
защото съобщението за извършената между „Грийн Енерджи България“
ЕООД и ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД цесия на вземането, за което е
образувано изпълнителното дело, и съобщението за цесията на заявеното за
прихващане активно вземане за неустойка, извършена между „Енергийни
Колектори“ ООД и „Солар Енерджи Съпорт“ ООД, били получени от
цедираните длъжници в един и същи ден - на 27.05.2022г. В този смисъл,
посочва, че спорен е въпросът коя от двете цесии е първа по време, а
разрешаването му има значение за това дали за „Солар Енерджи Съпорт“ ООД
ще е възникнало компенсационното право.
Освен това, поддържа, че към датата на договора за цесия от 10.05.2022г.
за „Енергийни Колектори“ ООД все още не е било възникнало неустоечното
вземане, доколкото договорът не бил развален спрямо всички страни по него,
тъй като Х.К. не бил получил поканата за разваляне към онзи момент.
В срока по чл. 372, ал. 2 ГПК е депозирана допълнителна искова молба,
с която ищецът уточнява първоначалната. Поддържа, че активното вземане на
„Солар Енерджи Съпорт“ ООД е породило действието си именно на
27.05.2022 г., когато „Грийн Енерджи България“ ЕООД е било уведомено за
цесията от 10.05.2022 г., сключена между „Енергийни Колектори“ ООД и
„Солар Енерджи Съпорт“ ООД. В тази връзка отново подчертава, че на
15

13.06.2022г. „Солар Енерджи Съпорт“ ООД е направило изявление за
прихващане срещу „Грийн Енерджи България“ ЕООД, но това се е случило
преди да се запознае с молбата, депозирана пред съдебния изпълнител
относно замяната на взискателите по изп. дело с оглед на сключената цесия за
прехвърляне на вземането-предмет на изп. дело. Поддържа, че изявлението за
прихващане е направено в момент, предхождащ достигане до неговото знание
за уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД за сключен договор за цесия от
05.05.2022г. между „Грийн Енерджи България“ ЕООД и ЛИНЕРИДЖ
ХОДИНГС ЛИМИТЕД. В потвърждение на това, че поддържа изявлението си
за прихващане е потвърдил същото и пред ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС
ЛИМИТЕД.
Поддържа, че пасивно легитимиран да отговаря по делото е именно
ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД в качеството му на цесионер и нов
взискател, който е игнорирал настъпилия компенсаторен ефект от
прихващането и е предприел действия по принудително изпълнение.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа изложеното в
исковата молба относно нарушенията на договора за съвместна дейност,
станали повод за неговото разваляне. Поддържа и становището си, че правото
на разваляне на договора не е погасено по давност. Поддържа становището си
и по повод направеното от ответника възражение за симулативност на
сделката за прехвърляне на търговското предприятие.
В допълнение посочва, че договорът за съвместна дейност бил подписан
от „Енергийни Колектори“ ООД, „Грийн Енерджи България“ ЕООД и Х.К.,
като последният разписал договора лично и в качеството му на едноличен
собственик на капитала на „Грийн Енерджи България“ ЕООД. Сочи, че
съгласно договора „Енергийни Колектори“ ООД се счита за „Първа страна“ по
договора, а „Грийн Енерджи България“ ЕООД и Х.К. се считат за „Втора
страна“ по договора. В тази връзка поддържа, че задълженията на „Грийн
Енерджи България“ ЕООД и Х.К. по договора за съвместна дейност били
неразривно свързани и за ефективното изпълнение на дължимата по договора
престация налагало спазването на тези задължение едновременно от двете
лица – дружеството и неговия едноличен собственик на капитала. Поради
това, се противопоставя на тезата на ответника за разграничението на двете
фигури – на дружеството и на Х.К., в негово лично качество. От тази гледна
точка, приема, че договора за съвместна дейност бил нарушен два пъти от
„Втората страна“ по договора, а именно – първия път от „Грийн Енерджи
България“ ЕООД с прехвърляне на търговското му предприятието през 2015 г.
и втория път от Х.К. – с прехвърляне на дружествените си дялове от капитала
на „Грийн Енерджи България“ ЕООД през 2022г. Счита, че поради
неразривната свързаност на задълженията по договора за съвместна дейност
на „Грийн Енерджи България“ ЕООД и Х.К., нямало проблем ищецът да
упражни правото си да развали договора като изпрати едно общо изявление
до което и да е от двете лица.
По повод въпроса относно датата на връчените уведомления по реда на
чл.99, ал.3 ЗЗД (както относно договора за цесия от 05.05.2022г. с цедент
16

„Грийн Енерджи България“ ЕООД, така и относно договора за продажба на
вземане от 10.05.2022г. с цедент „Енергийни Колектори“ ООД – 27.05.2022г.,
поддържа, че доколкото и двете уведомления били връчени в един и същи ден,
то следвало да се приеме, че и двете цесии са породили едновременно своето
действие.
В законов срок ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който
оспорва изцяло твърдения в допълнителната искова молба.
Поддържа, че ищецът никога не е отправял възражение за прихващане
спрямо ЛЕНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД, а единствено е релевирал
противопоставимост на прихващането спрямо посочения взискател, което
вече е било извършено в отношенията е предходния взискател „Грийн
енерджи България“ЕООД. В тази връзка отново излага аргументите си
относно липсата на пасивна легитимация на ЛЕНЕРИДЖ ХОЛДИНГ
ЛИМИТЕД. Счита, че надлежен ответник по иска е „Грийн енерджи
България“ ЕООД.
По отношение на изтъкнатите доводи от страна на ищеца за нарушаване
на договора за съвместна дейност, поддържа, че прехвърлянето на търговското
предприятие не е довело до негативни правни последици спрямо „Солар
Енерджи Съпорт“ ООД, тъй като отчуждителят „Грийн Енерджи България“
ЕООД не се е освободил от отговорност спрямо „Солар Енерджи Съпорт“
ООД с оглед разпоредбата на чл.15, ал.3 ТЗ, съгласно която възниквала
солидарна отговорност. Освен това, самото прехвърляне на търговското
предприятие не водело до промяна на членствения състав в „Солар Енерджи
Съпорт“ ООД, тъй като правоприемника на търговското предприятие не
ставало автоматично съдружник в дружеството-ищец.
По отношение на вземането за неустойка, посочва, че страните могат да
уговарят неустойка за обезщетение на вредите от развалянето на даден
договор. Като в тази специална хипотеза неустоечната клауза „надживява“
договора, защото този договор е развален, но същевременно неустоечната му
клауза продължава да е в сила, въпреки развалянето. Сочи обаче, че
неустойката по чл.14, ал.3 от Договор за съвместна дейност от 12.01.2012г. не
била неустойка, обезщетяваща вредите от развалянето му, а неустойка за
неизпълнението на задължение, което страните са уредили като последица от
развалянето, а именно на задължението по чл.14, ал.2 от договора за
безвъзмездно прехвърляне на дружествените дялове от капитала на „Солар
Енерджи Съпорт“ ООД.
По отношение на връчването на нотариалната покана, поддържа, че не
била спазена процедурата по чл.87 ЗЗД. Отделно от това посочва, че поканата
била връчена не на посочения в договора за съвместна дейност адрес за
контакт, посочен от самия ответник изрично като контакт за кореспонденция.
Поддържа становището си относно твърдените нарушения на договора
за съвместна дейност.
С Определение №3991 от 17.10.2024г. настоящият състав, на основание
чл.213 ГПК, служебно е съединил производствата по т.д. 1013/2022г. и т.д.
17

1353/2024г., и двете по описа на СГС, VI-24 състав. Извършена е размяна на
книжата от двете производства. Постъпило е съвместно становище от
ответниците „Грийн енерджи България“ ЕООД и ЛЕНЕРИДЖ ХОЛДИНГС
ЛИМИТЕД, с което посочват, че поддържат всички извършени от тях
процесуални действия и в двете производства. Заявяват, че ще се ползват от
доказателствата представени и в двете производства от двамата ответници.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните по свое убеждение, при спазване на разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното.
По делото са допуснати и събрани множество писмени доказателства,
установяващи хронологията в отношенията между страните. Всички те имат
значение за формиране на вътрешното убеждение на съда, но ще бъдат
анализирани само относимите такива към настоящия спор.
От представения Договор за съвместна дейност /л.17 от делото/ се
установява, че същият е сключен на 12.01.2012г. между „Енергийни
колектори“ ООД, наричано „Първата страна“ и „Грийн Енерджи България“
ЕООД, наричано „Втората страна“.
Установява се, че по договора се е задължил и в лично качество като
физическо лице управителя на „Грийн Енерджи България“ ЕООД Х.К..
Целта на договора, залегнала в чл.2, ал.1 от същия е двете страни да се
договорят за условията на съвместното им сътрудничество в качеството им на
единствени съдружници в капитала на трето дружество – „Солар енерджи
съпорт ЕООД /което към този момент е с едноличен собственик на капитала
Т.К.Т./, като всяка от страните да притежава по 50% от капитала, вкл. да
уговорят правата и задълженията си във връзка с изграждането и
експлоатацията на фотоволтаична централа /ФВЦ/, която ще изгради „Солар
енерджи съпорт“ ООД.
В чл.2 ал.2 от Договора е посочено, че той е със срок на валидност –
срока на действие на договора за изкупуване на произведената от
Фотоволтаичната централа електроенергия, който ще бъде подписан между
„Солар енерджи съпорт“ ООД и ЧЕЗ.
Установява се, че такъв договор за изкупуване между „Солар енерджи
съпорт“ ООД и ЧЕЗ е сключен на 13.06.2012г., като срокът му на действие е до
06.06.2032г.
В договора за съвместна дейност страните са уговорили всяка от тях да
излъчи управител, като двамата управители ще представляват заедно „Солар
енерджи съпорт“ ООД. От страна на „Грийн енерджи България“ ЕООД такъв
управител е посочен Х.К., а от страна на „Енергийни колектори“ ООД – А.Д.,
подписали договора. Относимите към спора договорености, на които се
позовават страните и които подлежат на анализ са отразени в чл.7, ал.1, т.4,
чл.7, ал.2, т.8, чл.10, ал.4, всички от Договора за съвместна дейност от
12.01.2012г.
Установява се, че на 12.01.2012г. „Грийн енерджи България“ ЕООД и
„Енергийни колектори“ ООД придобиват поотделно от Т.К.Т. по 50% от
18

капитала на „Солар енерджи съпорт“ ЕООД, като на 19.01.2012г. това
обстоятелство е вписано в Търговския регистър.
От приложения Договор за продажба на търговско предприятие /л.41 от
делото/ се установява, че на 09.06.2015г. „Грийн енерджи България“ ЕООД,
като продавач и „Норт хайландер инвестмънтс“ ЕООД, като купувач са се
споразумели Продавачът да прехвърли правото на собственост върху
търговското си предприятие срещу цена от 5 000 лева.
От приложения Протокол от извънредно заседание на Общото събрание
на съдружниците в „Солар Енерджи Съпорт“ ООД от 30.06.2016г. се
установява, че на същото е била констатирана продажбата от страна на „Грийн
енерджи България“ ЕООД на търговското му предприятие с Договора от
09.06.2015г. На Общо събрание на съдружниците на „Солар енерджи съпорт“
ООД е присъствал само единия съдружник – „Енергийни колектори“ ООД.
Същото е приело, че на основание чл.125, ал.1 от ТЗ и чл.22, ал.1 от устава,
„Грийн енерджи България“ ЕООД изрично и по своя воля е поискало
прекратяване на участието си в „Солар енерджи съпорт“ ООД, като с
промяната на собствеността върху търговското предприятие, собствеността
върху дяловете в „Солар енерджи съпорт“ ООД вече е на „Норт хайландер
инвестмънтс“ ЕООД. Отразено е, че Общото събрание не приема за
съдружник „Норт хайландер инвестмънтс“ ЕООД и освободените 250 дяла от
капитала са поети от съдружника „Енергийни колектори“ ЕООД. Други
решения, взети от ОС са смяна на управителите, вкл. на Х.К. /управителят,
излъчен по силата на Договора за съвместна дейност от 12.01.2012г. от страна
на „Грийн Енерджи България“ ЕООД/, смяна на адреса на управление и
приемане на нов учредителен акт на вече едноличното „Солар енерджи
съпорт“ ЕООД.
Решенията на ОС от 30.06.2016г. са били вписани в ТР на 22.07.2016г.,
от която дата „Грийн енерджи България“ ЕООД е заличено в Търговския
регистър като съдружник в „Солар Енерджи Съпорт“ ООД.
Не се установява „Грийн енерджи България“ ЕООД да е предявило иск
по чл.74 от ТЗ срещу решенията на ОС от 30.06.2016г.
Установява се от приложеното влязло в сила на 03.08.2020г съдебно
решение от 25.09.2018г. по т.д.№6658/2018г. на СГС, че е предявило такъв с
правно основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. С това решение е установено
несъществуването на следните обстоятелства: заличаването на „Грийн
Енерджи България“ ЕООД като съдружник в „Солар Енерджи Съпорт“ ЕООД,
поемането на освободените дялове от капитала от съдружника „Енергийни
колектори“ ООД приемане на нов учредителен акт на „Солар енерджи съпорт“
ЕООД.
От приложената справка от търговския регистър /л.75 от делото/ се
установява, че на 09.11.2021г. „Грийн Енерджи България“ ЕООД е вписано в
ТР отново като съдружник в „Солар Енерджи Съпорт ООД с дялово участие от
150 000 лева /на основание влязлото в сила на 03.08.2020г. Решение от
25.09.2018г. по т.д.№6658/2018г. на СГС/.
19

От приложените два договора за прехвърляне на собствеността на
дружествени дялове на Търговско дружество „Грийн Енерджи България“
ЕООД /л.76 и л.78/ се установява, че на 06.01.2022г. Х.К. е прехвърлил
дружествените си дялове от капитала на „Грийн енерджи България“ ЕООД на
„Синема палас ЕООД и на „Примавера 1 БГ“ ООД, което обстоятелство е
вписано в ТР на 17.03.2022г.
С Нотариална покана рег.№3527, т.2, рег.138 от 06.04.2022г. на Нотариус
с №065, /л.104 от делото/ връчена на „Грийн Енерджи България“ ООД на
26.04.2022г., „Енергийни колектори“ ООД е заявило на „Грийн Енерджи
България“ ООД да счита Договора за съвместна дейност от 12.01.2012г. за
развален поради виновно неизпълнение от страна на последното дружество
на свои договорни задължения. В поканата е посочено, че съгласно чл.14, ал.1
от договора развалянето има за последица задължението на „Грийн Енерджи
България“ ООД да прехвърли безвъзмездно на „Енергийни колектори“ ООД
дяловете си от капитала на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД и в случай, че не го
направи, дължи в полза на „Енергийни колектори“ ООД неустойка от 400 000
евро. Такава нотариална покана /рег.№3526, т.2, рег.137 от 06.04.2022г. на
Нотариус с №065/ /л.92 от делото/ е била изпратена и на третото задължено
лице по Договора за съвместна дейност – Х.К., като на 25.05.2022г. поканата е
оформена като връчена при условията на чл.47, ал.1 и 5 от ГПК.
От приложеният Констативен протокол /л.124 от делото/ се установява
се, че на 09.05.2022г. представители на „Грийн Енерджи България“ ООД и
„Енергийни колектори“ ООД са се явили пред Нотариус №040, като в
протокола е отразено, че „Грийн Енерджи България“ ООД е заявило, че
искането за безвъзмездното прехвърляне на дяловете на „Солар енерджи
съпорт“ ООД е неоснователно и „Грийн Енерджи България“ ООД отказва да
ги прехвърли на „Енергийни колектори“ ООД.
От представения Договор за цесия от 10.05.2022г. се установява, че
„Енергийни колектори“ ООД е продало на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД
вземането си от „Грийн Енерджи България“ ООД в размер на 400 000 евро
неустойка /претендирана на основание чл.14, ал.3 от договора за съвместна
дейност/ и произтичащо от развалянето на Договора за съвместна дейност от
12.01.2012г. За цесията е бил уведомен представител на „Грийн Енерджи
България“ ООД на 27.05.2022г.
Установява се, че срещу „Солар Енерджи Съпорт“ ООД е било
образувано изп. дело № 20217530401667 по описа на ЧСИ С.Б., с рег. №753 в
РКЧСИ, с район на действие ОС-Перник, с взискател „Грийн Енерджи
България“ ЕООД. Предмет на изпълнителното дело е вземане на „Грийн
Енерджи България“ ЕООД срещу „Солар Енерджи Съпорт“ ООД в размер на
400 000 евро, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
08.03.2017г. до окончателно изплащане на вземането, за което е издаден
изпълнителен лист от 14.09.2020г. по т.д. 5339/2018г. на САС.
С изявление за прихващане, обективирано в нотариална покана от
13.06.2022г., с рег. № 6194, том 4, № 22 по описа на С.Т., вписан под № 065 в
регистъра на НК, връчена на „Грийн Енерджи България“ ЕООД на
20

27.06.2022г., „Солар Енерджи Съпорт“ ООД прихваща вземането си за
неустойка, претендирана на основание чл.14, ал.3 от договора за съвместна
дейност с вземането на взискателя „Грийн Енерджи България“ ЕООД по
изпълнителното дело до размера на по-малкото от тях.
С молба вх. № 23336 от 13.06.2022г. на взискателя „Грийн Енерджи
България“ ЕООД е била извършена замяната му с дружеството ЛИНЕРИДЖ
ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД по изп. дело № 20217530401667 по описа на ЧСИ
С.Б. на основание договор за цесия от 05.05.2022г.
Към молбата, с която „Грийн Енерджи България“ ЕООД е уведомило
съдебния изпълнител за сключения договор за цесия е приложено
уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД (оформено като нотариална покана).
Връчването на това уведомление е оформено по реда на чл.50, ал.4 ГПК на
27.05.2022г. Най-късната дата, на която е връчено уведомлението следва да се
счита 13.06.2022г., на която дата „Солар Енерджи Съпорт“ ООД не спори, че
го е получило.
С представеното възражение с вх.№ 24184 от 20.06.2022г. „Солар
Енерджи Съпорт“ ООД е оспорило изрично договора за цесия от 05.05.2022г.,
като е изразило несъгласие с прехвърляне на вземането и вследствие на това
оспорване е упражнило правото си по чл.103, ал. 3 ЗЗД – да прихване срещу
цесионера с вземане срещу цедента като е потвърдило по отношение на новия
взискател ЛИНЕРИДЖ ХОДИНГС ЛИМИТЕД, направеното на 13.06.2022г.,
но все още недостигнало към онзи момент до адресата си, възражение срещу
„Грийн Енерджи България ЕООД“.
Солар Енерджи Съпорт“ ООД оспорва съществуването на вземането на
цесионера ЛИНЕРИДЖ ХОДИНГС ЛИМИТЕД, позовавайки се на
компесаторния ефект на прихващането.
Установява се, че с нотариална покана от 23.06.2022 г., с рег. № 6720,
том 4, № 70 по описа на нотариус С.Т., вписан под № 065 в регистъра на НК,
връчена на 27.06.2022 г. „Солар енерджи съпорт“ ООД е потвърдило
изявлението си за прихващане и е възразило срещу цесията, както пред
„Грийн Енерджи България“ ЕООД (цедент), така и пред ЛИНЕРИДЖ
ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД (цесионер).
До цесионера ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГ ЛИМИТЕД същото
уведомление е изпратено чрез лицензиран пощенски оператор („Български
пощи“ ЕАД) и е връчено на 26.07.2022г.
Независимо от оспорването на цесията и потвърденото изявление за
прихващане, ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД отказва да зачете
последиците на настъпилия компесаторен ефект, като продължава да
претендира пред съдебния изпълнител събиране на вземането.
За изясняване на делото от фактическа страна е била допусната и
назначена съдебно-счетоводна експертиза. По делото е представена
счетоводна документация, която съдът не обсъжда самостоятелно, доколкото
въз основа на нея е изготвена ССЧ експертиза.
От приетото заключение по изготвената експертиза, която съдът
21

кредитира като обективна, компетентна, подкрепена от събраните писмени
доказателства се установява следното. Вещото лице е посочило, че след
извършена проверка в счетоводството на „Норт хайландер инвестмънтс“
ЕООД, не установява извършено счетоводно отразяване на договора от
09.06.2015г. за прехвърляне на търговското предприятие на „Грийн Енерджи
България“ ЕООД. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не е видял
счетоводен запис като първичен източник на информация за това, но в баланса
на „Норт хайландер инвестмънтс“ ЕООД има отбелязани нематериални
активи на стойност 5000 лева, което като сума съответства на цената за
прехвърляне на ТП на „Грийн Енерджи България“ ЕООД. Не е било
извършено отразяване в счетоводството на „Грийн Енерджи България“ ЕООД
и на обратното прехвърляне на ТП по силата на Споразумение от 04.11.2016г.
/от „Норт хайландер инвестмънтс“ ЕООД на „Грийн Енерджи България“
ЕООД/, като според вещото лице то не следва и да се отразява. Относно
претендираната от „Солар Енерджи Съпорт“ ЕООД неустойка от 400 000 евро,
се установявло, че в счетоводството му същата е била отразена като вземане с
контрагент „Грийн Енерджи България“ ЕООД /Линеридж Холдингс Лимитед/.
В съдебно заседание вещото лице сочи и документалната обоснованост,
необходима за такова осчетоводяване и по-конкретно, че осчетоводяването не
следва да предхожда събитието. Това е уточнено във връзка със спора между
страните връчени ли са и кога нотариални покани за разваляне на договора за
съвместна дейност, съответно за отправената покана за плащане на
неустойката от 400 000 евро.
Относно увеличението на капитала на „Солар Енерджи Съпорт“ ЕООД
съгласно решение на общото събрание на съдружниците от 13.08.2012г.,
вещото лице е установило, че на 14.08.2012г. по набирателна сметка на
„Солар Енерджи Съпорт“ ООД е постъпила сума за капитал в размер на
295 000 лева, разпределен както следва: „Енергийни колектори“ ЕООД –
147 500 лева, „Грийн Енерджи България“ ЕООД - 147 500 лева. Сумата е била
наредена от „Солар Енерджи Съпорт“ ООД с основание на извършения
превод: увеличаване на капитала, разпределен „Енергийни колектори“ ЕООД
– 147 500 лева, „Грийн Енерджи България“ ЕООД- 147 500 лева. На
21.08.2012г. от същата набирателна сметка на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД е
била преведена сума в размер на 295 000 лева по друга сметка също на „Солар
Енерджи Съпорт“ ООД с посочено основание на превода: прехвърляне на сума
от наб.сметка. Т.е. преведената сума по набирателната сметка от 295 000
лева, след това е прехвърлена по друга сметка на „Солар Енерджи Съпорт“
ООД. Също във връзка с увеличаване на капитала на „Солар Енерджи Съпорт“
ООД на основание решение на общото събрание на съдружниците от
13.08.2012г. в периода 13.08.2012г. /датата на ОС/ до 22.07.2016г. /датата, на
която е вписано прекратяване участието на „Грийн Енерджи България“ ЕООД
като съдружник/ не се установявало постъпила сума от „Грийн Енерджи
България“ ЕООД за увеличаване на капитала на дружеството-ищец.
Експертизата констатира, че в периода 09.11.2021г. /датата на
възстановяване на „Грийн Енерджи България“ ЕООД като съдружник/ -
24.06.2022г. /датата, на която е взето решение за изключване на „Грийн
22

Енерджи България“ ЕООД като съдружник/ не е постъпила сума от ответника
за увеличаване на капитала на дружеството-ищец.
Във връзка с обстоятелството връчена ли е Нотариална покана от 2016г.
/Нотариална покана с рег. № 5569, том 2, № 114 по описа на нотариус С.Т./ и
надлежно ли е връчена, съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля И.З.. Свидетелят заявява, че като управител
на Витоша лабс е ползван офис в бизнес сграда на адрес гр.София,
ул.“******** от 2015г. до август 2022г., нает от Юро скай. Договорът за наем е
бил сключен от страна на наемодателя от Х.К.. На етажите е имало офиси на
различни фирми. К. поискал да контактуват по всички въпроси с адв.Д., вкл.
ако е имало кореспонденция с негови фирми да препращат всичко на 10 етаж,
където е имало адвокатско дружество, което работело с К.. Уговорката е била
устна. Свидетелката не е виждала да има нещо залепено на асансьорите или
на входната врата. Когато хора са питали за „Грийн Енерджи България“ ЕООД,
свидетелката ги е пращала съгласно уговорката на горния етаж. Тя не е
приемала никакъв документ за друга фирма, а всичко, което се е отнасяло за
друга фирма е препращано от нея или от колеги на горния етаж. Относно
нотариална покана от октомври 2016г. заявява, че подписите на получилите
поканата не са й познати. Не знае „Солар Енерджи Съпорт“ ООД да е
регистрирано на техния адрес /на Витоша лабс/. Не знае, че Х.К. не е бил
единствен управител на това дружество. Повтаря, че не е приемала никакви
правни покани или каквото и да било за други фирми. Не е оглеждала
входната врата на сградата за всяка залепена бележка. Лицата В.Г. и С.Т. не й
говорят нищо, а нотариус С.Д. го е чувала, но няма спомен да е получавала
нещо от него.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното.
Предявени са кумулативно съединени искове, както следва:
1.Иск с правно основание по чл. 92 от ЗЗД за осъждането на ответника
„Грийн Енерджи България“ ЕООД да заплати на СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ
ООД сума в размер на 400 000 евро, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение по чл.14, ал.3 от Договор за съвместна дейност
от 12.01.2012 г.
В съдебно заседание от 25.02.2025г. съдът е допуснал изменение на
предявения осъдителен иск в положителен установителен такъв, а именно, да
се признае за установено между страните, че в полза на „СОЛАР ЕНЕРДЖИ
СЪПОРТ“ ООД съществува вземане срещу „Грийн Енерджи България“ ЕООД,
представляващо неустойка в размер на 400 000 евро, дължима във връзка с
неизпълнение на задължение по чл.14, ал.3 от Договор за съвместна дейност
от 12.01.2012г., развален от „ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ“ООД, поради
неизпълнение от страна на „Грийн Енерджи България“ ЕООД на клаузите на
чл.7, ал.1, т.4, чл.10, ал.4, чл.7, ал.2, т.8 от договора и което вземане е
придобито впоследствие от „СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ“ ООД по силата на
Договор за продажба на вземане от 10.05.2022г.
2. Иск с правно основание по чл. 439, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за
23

признаване за установено, че „СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ“ ООД не дължи
на ответника „ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД“, в качеството му
правоприемник на „Грийн Енерджи България“ ЕООД по силата на договор за
цесия от 05.05.2022г. и на взискател по изпълнително дело № 20217530401667
по описа на ЧСИ С.Б.. с per. №753 в Регистъра на КЧСИ, с район на действие
ОС-Перник, сума в размер на 400 000 евро, представляваща вземане за част от
допълнителна парична вноска, съгласно решение на Общото събрание на
съдружниците от 12.01.2012г., за което вземане е издаден изпълнителен лист
от 14.09.2020г. от Софийски апелативен съд (САС) по т.д. 5339/2018 г., поради
това, че същото е погасено поради извършено прихващане от „СОЛАР
ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ“ ООД с насрещно вземане в размер на 400 000 евро,
представляващо вземане за неустойка по развален договор за съвместна
дейност от 12.01.2012г.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти: 1. През 2016г. „ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ“ ООД е извършило вноска
в капитала на „СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ“ ООД, поемайки дружествените
дялове на съдружника „Грийн Енерджи България“ ЕООД; 2.на 29.06.2022г.
„ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ“ ООД отново е внесло 150 000 лева за поемане
на дяловете на изключения съдружник „Грийн Енерджи България“ ЕООД чрез
платежно нареждане по сметка на „НОВИ ГЛОБАЛНИ РЕШЕНИЯ“ ООД; 3
също на 29.06.2025г. с идентично платежно нареждане по сметка на „НОВИ
ГЛОБАЛНИ РЕШЕНИЯ“ ООД „ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ“ ООД е внесло и
собствената си вноска в капитала в размер на 150 000 лева.
По спорните факти.
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1, изр. първо от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е
форма на договорна отговорност. Тя има за цел да обезпечи изпълнението на
задължението, да обезщети вредите от неизпълнението и да санкционира
определен вид неизпълнение по договора. Определянето на неустойка в
договора освобождава изправната страна от необходимостта да доказва
размера на вредите от неизпълнението.
Отговорността за плащане на договорна неустойка възниква при
наличието на три предпоставки, които са елементи от сложния фактически
състав: валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението от
страна на длъжника, уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение
на договорното задължение. При уважаването на иска следва да липсват и
предпоставки, изключващи отговорността на длъжника за неустойка.
За да възникне вземане за неустойка на страна по договор срещу
насрещната страна, следва да са налице основанията за това в самия договор.
Праводателят на ищеца “Енергийни колектори“ ООД в Нотариална покана рег.
№3527, т.2 №138 от 06.04.2022г. на нотариус С.Т. /получена от „Грийн
Енерджи България“ ЕООД на 26.04.2022г./, с която заявява на „Грийн Енерджи
България“ ЕООД да счита договора за съвместна дейност за развален,
претендира нарушаване от страна на последното дружество на клаузите на
24

чл.7, ал.1, т.4, чл.7, ал.2, т.8 и чл.10, ал.4 от Договора за съвместна дейност от
12.01.2012г. Тези твърдени нарушения са основанието да се отправи
изявлението за разваляне на договора. Вследствие това разваляне е
претендирано изпълнението на чл.14, ал.1 от договора за съвместна дейност
/безвъзмездно прехвърляне на дяловете/ и последиците, предвидени в чл.14,
ал.3 при отказ от това – възникване на задължение за неустойка от отказалата
да прехвърли дяловете си страна.
След преценка на относимите към спора доказателства, съдът намира, че
не са налице твърдените от ищеца нарушения на Договора за съвместна
дейност от 12.01.2012г. от страна на ответника „Грийн Енерджи България“
ЕООД, като съображенията в тази насока са следните.
В действителност с продажбата на търговското си предприятие на „Норт
хайландер инвестмънтс“ ЕООД „Грийн Енерджи България“ ЕООД се е
разпоредило и със своите 250 дяла от капитала на „Солар Енерджи Съпорт“
ООД, но преобретателят на предприятието не е подал молба за приемането му
като съдружник, с което членствените права на „Грийн Енерджи България“
ЕООД не са се прекратили, което обстоятелство е установено и с влязло в сила
Решение от 25.09.2018г. по т.д.№6658/2018г. на СГС, което решение е довело
последващото „връщане“ на дружеството като съдружник в „Солар Енерджи
Съпорт“ ООД. Доколкото преобретателят на ТП на „Грийн Енерджи
България“ ЕООД не е подал молба за приемането му като съдружник в „Солар
Енерджи Съпорт“ ООД, то договорът за прехвърляне на ТП не поражда
действие по прехвърлянето на дружествените дялове по отношение на „Солар
Енерджи Съпорт“ ООД, което е трето лице за този договор. Това означава, че
„Грийн Енерджи България“ ЕООД не е загубило членствените си права в
„Солар Енерджи Съпорт“ ООД. Въпреки това решенията на ОС от
30.06.2016г. са вписани, като в периода 22.07.2016г. - 09.11.2021г. „Грийн
Енерджи България“ ЕООД е загубило формалната си легитимация като
съдружник, следваща от вписването в търговския регистър. Следва да се има
предвид, че в този период на „Грийн Енерджи България“ ЕООД не е било
погасено членственото му правоотношение от материалноправна страна.
Съдът счита, че не е нарушен чл.7, ал.1, т.4 от Договора за съвместна
дейност от 12.01.2012г., доколкото „Грийн Енерджи България“ ЕООД е
продължило да притежава дяловете, а освен това целта на тази договореност
между страните е да няма такива „съглашения и договорки с трети лица,
които биха препятствали изпълнението на задълженията на съответната
страна по този Договор“. Не може да се установи дали извършеното от
„Грийн Енерджи България“ ЕООД действие би препятствало изпълнението на
задълженията му по договора, доколкото същото е било заличено като
съдружник в „Солар Енерджи Съпорт“ ООД с активното съдействие на
другата страна по договора /а изпълнението на задължения по Договора за
съвместна дейност от 12.01.2012г. е неразривно свързано с дейността на
„Солар Енерджи Съпорт“ ООД/, като по този начин „Енергийни колектори“
ООД /с взетото решение на ОС от 30.06.2016г./ само е отнело възможността на
„Грийн Енерджи България“ ЕООД да изпълнява задълженията си по договора.
И въпреки че, членственото правоотношение на „Грийн Енерджи България“
25

ЕООД от материалноправна страна да не е било прекратено, то отнемането на
формалната му легитимация като съдружник не му е позволило да
осъществява не само правата, но и задълженията му като такъв.
Съгласно чл.18, ал.3 от Договора, задължението на страната да не
променя собственика /да не прехвърля дяловете си/ е до подписване на
договор за изкупуване на произведената от ФВЕЦ енергия – такъв договор е
подписан с ЧЕЗ на 13.06.2012г., а прехвърлянето на търговското предприятие е
извършено на 19.06.2015г.
С оглед изложеното, съдът не обсъжда спора относно симулативността
на сделката по прехвърлянето на търговското предприятие от страна на
„Грийн Енерджи България“ ЕООД. Този спор между страните е без значение
за крайния извод, а именно, че от страна на „Грийн Енерджи България“ ЕООД
не е извършено нарушение на чл.7, ал.1, т.4 от Договора за съвместна дейност
от 12.01.2012г.
По отношение на твърдяното от ищеца нарушение от страна на
ответника на чл.7, ал.2, т.8 от Договора за съвместна дейност относно
осигуряване изпълнението на задълженията по Договор за банков кредит
№243/2011 от 09.02.2012г. с „Банка Пиреос България“ АД, съдът счита, че
няма такова. Страните, подписали договора за съвместна дейност са се
задължили за тях, а не за трети лица. Ответникът не би могъл да отговаря по
този договор дали трети дружества изпълняват задълженията си към банката
или са изпаднали в неплатежоспособност, съответно е открито производство
по несъстоятелност, дори тези трети дружества да са свързани с него.
Отговорите на „Банка Пиреос България“ АД до „Солар Енерджи Съпорт“
ООД относно редовността на експозицията не съдържат изявление, от което
би могло да се направи извод, че „Грийн Енерджи България“ ЕООД е
причината кредитът да бъде квалифициран „под наблюдение“, „необслужван“
или „загуба“. Ищецът и не твърди, че „Солар Енерджи Съпорт“ ООД е
изпаднало в забава по отношение на банката. Освен това от представеното
Удостоверение от 13.09.2016г. се установява, че към тази дата „Солар Енерджи
Съпорт“ ООД няма просрочени кредитни задължения.
Видно от писмо на „Банка Пиреос България“ АД до „Солар Енерджи
Съпорт“ ООД по молба вх.№329/17.08.2016г. експозицията към „Солар
Енерджи Съпорт“ ООД е поставена в категория „Под наблюдение“ за периода
31.12.2012г. - 30.11.2014г., в категория „Необслужван“ в периода 31.12.2014г. -
28.02.2015г. и в категория „Загуба“ в периода 31.03.2015г.-31.10.2016г.
Доколкото причините за определяне на експозицията към „Солар Енерджи
Съпорт“ ООД като рискова могат да бъдат обстоятелства различни от
финансовото състояние на длъжника, то това е само за периода 31.12.2012г. -
30.11.2014г., когато дружеството е поставено в категория „Под наблюдение“,
тъй като другите категории „Необслужван“ и „Загуба“ сочат, че причините за
определяне на тези категории са пряко свързани с финансовото състояние на
дружеството. Производствата по несъстоятелност на свързаните с
физическото лице Х.К. дружества – „Каппа БГ“ ООД, „Юро девелоперсБГ“
ООД са открити през 2017г. и 2018г., т.е. много след като кредитната
26

експозиция на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД е била поставена като рискова.
Освен това от писмото на банката не се установява причината за определянето
на експозицията като рискова да са производства по несъстоятелност или
прехвърлянето на търговското предприятие на „Грийн Енерджи България“
ЕООД, а просрочени суми на трети дружества по техни кредити. Както вече
съдът посочи, ответникът не може да бъде отговорен за действия или
бездействия на трети лица, доколкото чл.7, ал.2, т.8 от Договора за съвместна
дейност от 12.01.2012г. предвижда страните да осигурят „Солар Енерджи
Съпорт“ ООД /а не трите лица/ да изпълнява задълженията си по договора за
банков кредит, така че да не изпада в неизпълнение на подписаните от
дружеството договори.
Преобретателят на търговското предприятие на „Грийн Енерджи
България“ ЕООД - „Норт Хайлендер Инвестмънтс“ ЕООД на 20.05.2016г. е
сключило Договор за залог с „Банка Пиреос България“ АД, по силата на
който е заложило търговското си предприятие. Този договор обезпечава
кредитните задължения на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД по Договора за
банков кредит №243/2011г. Това обстоятелство опровергава тезата на ищеца,
че действията на „Грийн Енерджи България“ ЕООД по прехвърляне на
търговското му предприятие на „Норт Хайлендер Инвестмънтс“ ЕООД водят
до влошаване на кредитната експозиция на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД,
доколкото дори дяловете на „Грийн Енерджи България“ ЕООД в „Солар
Енерджи Съпорт“ ООД да са прехвърлени, то и новият собственик на дяловете
обезпечава с цялото си търговско предприятие задълженията към банката.
Като основание за разваляне на договора за съвместна дейност в
Нотариална покана рег.№3527, т.2 №138 от 06.04.2022г. на нотариус С.Т. е
посочен общо чл.10 от договора, като в поканата са изложени следните
твърдени нарушения на „Грийн Енерджи България“ ЕООД: „Грийн Енерджи
България“ ЕООД е изпаднало в трайна забава относно изпълнението на
задължението си да присъства на общи събрания, както и да представи
преди началото на събранието протокол на общото събрание на
съдружниците, от който е видно вземането на решението от компетентния
орган на съдружника. Не е посочено обаче в нотариалната покана за кое или
кои общи събрания е тази констатация, поради което така направеното
бланкетно твърдение от страна на развалящия договора не може да се счете
като валидно основание за развалянето му.
Като друго нарушение на чл.10 от договора за съвместна дейност, в
нотариалната покана се сочи извършена на 06.01.2022г. промяна в
собствеността на капитала на „Грийн Енерджи България“ ЕООД и по-
конкретно на посочената дата Х.К. се е разпоредил с притежаваните от него
100 дяла от капитала в полза на „Синема палас“ ЕООД и на „Примавера 1 БГ“
ООД, като освен това е извършена смяна на управителя на „Грийн Енерджи
България“ ЕООД. Чл.18, ал.3 от договора за съвместна дейност предвижда
задължение на страната да не променя собственика /да не прехвърля дяловете
си/ до подписване на договор за изкупуване на произведената от ФВЕЦ
енергия – такъв договор е подписан с ЧЕЗ на 13.06.2012г., а продажбата на
дяловете е извършено на 06.01.2022г. Следователно действието, което се
27

твърди като нарушение е извършено в период, който не е санкциониран в
договора като ограничение за продажба на дялове на дружеството на единия
съдружник.
Други нарушения на чл.10 от договора не се твърдят в нотариалната
покана.
Едва в исковата молба се конкретизира нарушение на чл.10, ал.4 от
Договора за съвместна дейност от 12.01.2012г. В същата алинея страните са се
договорили всяко и всички решения, които са по силата на закона или на
дружествения договор са от компетентността на Общото събрание на
съдружниците на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД да бъдат вземани с
единодушие в присъствието на двете страни в качеството им на съдружници,
като за всяко решение съответната страна представя преди началото на
събранието протокол на общото събрание на съдружниците на същата страна,
от който е видно вземането на решението от компетентния орган на
съдружника. И по-конкретно твърденията на ищеца са, че „Грийн Енерджи
България“ ЕООД не е представило решение и не е присъствало на
насроченото за 20.06.2016г. /с резервна дата 30.06.2016г./ Общо събрание на
съдружниците, което събрание се е провело на резервната дата въпреки
поканата, отправена с Нотариална покана рег.№5569, т.2 №114 по описа на
нотариус Т.. Въведени едва в исковата молба твърдения за конкретни
нарушения на договора не могат да се счетат като основания за развалянето
му към датата на нотариалната покана. Или ако могат, последиците от това ще
настъпят след исковата молба, а не както твърди ищеца – на датата на
получаване на нотариалната покана 26.04.2022г.
Въпреки това, съдът не счита, че „Грийн Енерджи България“ ЕООД е
нарушило това си задължение – да присъства на общото събрание на
30.06.2016г. Задължението всяка страна да присъства на ОС е налице
доколкото страната е поканена редовно, съответно известена в законовия срок
за насрочено такова. Видно от Констативен протокол от 20.06.2016г. относно
извънредно заседание на ОС на съдружниците на „Солар Енерджи Съпорт“
ООД, с Разписка №II-114 от 06.06.2016г. на нотариус С.Т. е констатирано, че
по данни на охраната на сградата „Грийн Енерджи България“ ЕООД не се
помещава на посочения адрес, като на основание чл.47 от ГПК нотариусът е
поставил обявление, залепено на входната врата на сградата. По делото не се
установи категорично, че „Грийн Енерджи България“ ЕООД е напуснало
адреса си по смисъла на чл.50, ал.2 от ГПК, като доказателство за това е и
избраният начин на връчване на съобщението за ОС по реда на чл.50, ал.4, вр.
с чл.47, ал. от ГПК, а именно чрез залепване на обявлението на входа на
сградата. Установява се, че обявлението е залепено на 06.06.2016г., като в
двуседмичния законов срок „Грийн Енерджи България“ ЕООД не се е явило в
кантората на нотариуса да получи поканата за събранието. В този смисъл се
счита, че „Грийн Енерджи България“ ЕООД е било уведомено за събранието с
изтичането на двуседмичния срок, т.е. на 20.06.2016г., която дата е и датата на
самото Общо събрание. След като съдружникът е уведомен за събранието на
датата на събранието, няма как той да е поканен редовно на него – актуалният
Устав на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД към онзи момент предвижда в чл.16,
28

ал.1, че поканата следва да е получена от всеки съдружник най-малко 10 дни
преди датата на заседанието на ОС. Косвено доказателство, че „Грийн
Енерджи България“ ЕООД не е знаело за събранието от 20.06.2016г., провело
се на резервната дата 30.06.2016г. е и обстоятелството, че дружеството не е
обжалвало решението, взето на събранието, с което бива изключено като
съдружник.
В допълнителната си искова молба ищецът въвежда /като аргументи
против тезата на ответника/ и други нарушения на чл.10, ал.4 от договора за
съвместна дейност от страна на „Грийн Енерджи България“ ЕООД. Същите,
макар да са неотносими към спора, доколкото не са послужили като основание
за разваляне на договора за съвместна дейност, съдът отново счита за
неоснователни. Ищецът посочва, че на 17.12.2021г. на общо събрание на
съдружниците на „Солар Енерджи“ ООД „Грийн Енерджи България“ ЕООД е
гласувало против и е осуетило приемането на решение за извършване на
допълнителни парични вноски, които били предназначени за покриване на
текущи задължения, вкл. към НАП. Така на практика „Грийн Енерджи
България“ ЕООД злоупотребило със своето право, блокирайки решение, което
било изцяло в интерес на дружеството. Според протокола от проведеното на
17.12.2021г. общо събрание на съдружниците, допълнителните парични
вноски следва да покрият сумата от 1 200 000 лева за: погасяване вземанията
на „Грийн Енерджи България“ ЕООД по изп.лист по изп.д.№1667/2021г.,
/вземанията са в общ размер на 1 195 629лв./ - 1 163 975,90, дължими на
съдружника от „Солар Енерджи Съпорт“ ООД, погасяване на 31 653,13лв. към
ЧСИ и погасяване на сумата от 42 970,29лв. – задължения на „Солар Енерджи
Съпорт“ ООД към НАП. Видно е, че твърдяното „нарушение“ от страна на
„Грийн Енерджи България“ ЕООД да „осуети“ приемането на решение за
извършване на допълнителни парични вноски касае искана от съдружника
„Грийн Енерджи България“ ЕООД вноска, за да плати задължението на „Солар
Енерджи Съпорт“ ООД по изп.дело към самия съдружник. Т.е. съдружникът е
„извършил“ нарушение, защото е отказал да плати задължение към самия себе
си. Доколкото сумата е за погасяване и на задължение към НАП, същата е
едва 3,6% от размера на изискваната допълнителна парична вноска, като освен
това няма доказателства, че имущественото състояние на „Солар Енерджи
Съпорт“ ООД тогава налага необходимост от такива допълнителни парични
средства на съдружниците.
Не се доказва и твърдението на ищеца за неизпълнение на задължение
на „Грийн Енерджи България“ ЕООД да изплати вноската си в размер на
145 000 лева за увеличението на капитала на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД,
съгласно решение на Общото събрание на съдружниците от 13.08.2012г.
Видно от представен в търговския регистър протокол от ОС от 13.08.2012г. е
прието решение капиталът на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД да бъде
увеличен от 5 000 лв. на 300 000лв., като след увеличението всеки от двамата
съдружници - „Грийн Енерджи България“ ЕООД и „Енергийни колектори“
ЕООД – ще притежават дялове на обща стойност 150 000 лева. Според
представеното в ТР Удостоверение от 14.08.2012г. от Банка Пиреос България
АД към тази дата по набирателна сметка на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД е
29

постъпила сумата от 295 000 лева, разпределена, както следва: „Грийн
Енерджи България“ ЕООД – 147 500 лева и „Енергийни колектори“ ЕООД –
147 500 лева. Въпросната сума е преведена от „Солар Енерджи Съпорт“ ООД
и е от средства на дружеството. Вследствие това, в ТР е вписано ефективно
увеличение на капитала на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД в размер на 300 000
лева. В деня, в който е вписано в търговския регистър увеличението на
капитала, то е породило правни последици и има действие до деня, в който не
бъде постановено неговото заличаване въз основа на влязъл в сила акт. Няма
законово ограничение за източника на средствата, с които съдружниците
участват в увеличението на капитала – те могат да бъдат средства, както на
съдружниците, така и на трети лица. Необходимо е само да са преведени за
сметка и на името на съдружниците. В посоченото удостоверение от банката е
посочено точно това, че постъпилата по набирателната сметка сума е
разпределена между двамата съдружници поравно. Следователно вноските са
платени от името и за сметка на всеки от съдружниците. От къде е източникът
на средствата за съдружниците е въпрос без правно значение за увеличаването
на капитала. Обстоятелството, че набраната за капитал сума впоследствие е
прехвърлена в разплащателна сметка на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД, не
означава, че капиталът не е увеличен по вписания в търговския регистър начин
и дялово участие на всеки от съдружниците. С вписването на увеличението на
капитала в ТР набирателната сметка е изпълнила предназначението си, същата
се закрива, а средствата по нея се прехвърлят в разплащателна сметка за
разплащания в търговската дейност на дружеството. Освен изложеното,
твърдяното нарушение от страна на „Грийн Енерджи България“ ЕООД за
първи път е въведено като такова при проведено ОС на „Солар Енерджи
Съпорт“ ООД на 24.06.2022г., на което ОС „Грийн Енерджи България“ ЕООД е
било изключено като съдружник, т.е. почти 10 години от ОС, на което е бил
увеличен капиталът на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД, като съдружникът
„Енергийни колектори“ ЕООД е предприел действия по изключване на „Грийн
Енерджи България“ ЕООД поради неизпълнение на задължение за вноска в
размер на 147 500 лева, след като той също не е изпълнил идентичното си по
основание и размер задължение. „Енергийни колектори“ ЕООД е внесло
своята вноска от 147 500 лева едва на 29.06.2022г. или след претенцията си, че
друг нарушава задълженията си.
Съдът приема, че правото да се развали договорът е погасено /на
посочените в Нотариална покана рег.№3527, т.2 №138 от 06.04.2022г. на
нотариус С.Т. основания по чл.7, ал.1, т.4, чл.7, ал.2, т.8/ поради изтекла
давност – действията и бездействията, с които се твърди, че е нарушен
договорът са извършени преди повече от 5 години, считано от 06.04.2022г. –
датата на която е изпратена на „Грийн Енерджи България“ ЕООД покана.
Неоснователно е възражението на ищеца, че в периода от 27.07.2016г. до
9.11.2021г. „Грийн Енерджи България“ ЕООД не е притежавало качеството
„съдружник“ в капитала на „СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ“ ООД, поради което
и не е било налице обективна необходимост от изричното разваляне на
договора за съвместна дейност от 12.01.2012г. поради виновното му
неизпълнение от страна на ответното дружество. Мотивите за това са, че в
30

този период „Грийн Енерджи България“ ЕООД не е било с погасено
членствено правоотношение от материалноправна страна. Единствено за
твърдяното нарушение на чл.10 от договора не е изтекла давността, но
доколкото съдът вече обсъди в мотивите си защо счита, че този член от
договора не е нарушен от страна на „Грийн Енерджи България“ ЕООД,
крайният извод остава непроменен.
Не се установяват посочените в нотариалната покана за разваляне на
договора нарушения и от страна на Х.К. – втора страна, заедно с „Грийн
Енерджи България“ ЕООД по Договора за съвместна дейност от 12.01.2012г.
Част от твърдените нарушения не са могли да бъдат извършени от него като
физическо лице, а за други /прехвърлянето на 06.01.2022г. на дружествените
си дялове от капитала на „Грийн Енерджи България“ ЕООД на „Синема палас“
ЕООД и на „Примавера 1 БГ“ ООД/ съдът изведе мотиви по-горе. В тази
връзка без значение за спора е дали и как е връчена нотариална покана /рег.
№3526, т.2, рег.137 от 06.04.2022г. на Нотариус с №065/ за разваляне на
договора на Х.К.. Освен това Х.К. не е страна в настоящото производство,
поради което дали договорът спрямо него е развален или не, не може да се
отрази на страните в процеса.
При направените изводи, че „Енергийни колектори“ ЕООД не е имало
основание да развали Договор за съвместна дейност от 12.01.2012г., то следва,
че не са могли да настъпят и следващите от значение за спора последици от
това: - възникване на задължение за „Грийн Енерджи България“ ЕООД да
прехвърли безвъзмездно дяловете си на „Енергийни колектори“ЕООД,
произтичащата от отказа на „Грийн Енерджи България“ ЕООД да прехвърли
безвъзмездно дяловете си претенция за неустойка от 400 000 евро в полза на
„Енергийни колектори“ ЕООД, наличие на вземане, което „Енергийни
колектори“ ЕООД да може да прехвърли на ищеца „Солар Енерджи Съпорт“
ООД, невъзможност от страна на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД да прихване
с активно вземане /от 400 000 евро/ свое задължение към „Грийн Енерджи
България“ ЕООД и цесионера ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД по изп.
дело № 20217530401667 по описа на ЧСИ С.Б..
Съгласно чл.87, ал.1, предл.първо от ЗЗД, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора. В случая се установи, че
длъжникът „Грийн Енерджи България“ ООД не е в неизпълнение на
задълженията си по Договора за съвместна дейност от 12.01.2012г.
Кредиторът „ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ“ ООД не е имало основание да
развали договора.
Съгласно чл.14, ал.1 от Договора за съвместна дейност от 12.01.2012г.,
развалянето на договора има за непосредствена последица задължението на
„Грийн Енерджи България“ ЕООД да прехвърли безвъзмездно на
„ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ“ ООД дяловете си от капитала на „Солар
Енерджи Съпорт“ ООД. Основанието за настъпването на тази последица обаче
не е налице – развалянето на договора не е породило правни последици.
Във връзка с направеното от ответника възражение за нищожност на
31

клаузата на чл.14, ал.1 от договора за съвместна дейност в частта, в която е
предвидено задължение за „Грийн енерджи България“ ЕООД да прехвърли
дружествените си дялове на ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ ООД, в случай че
договорът бъде развален /ответникът твърди, че този текст противоречи или
най-малкото заобикаля чл.125, ал.3 от ТЗ/ съдът приема, че същото е
неоснователно. Въпросната уговорка предвижда да бъдат прехвърлени
безвъзмездно дяловете на единия съдружник, което прехвърляне на дялове се
урежда от чл.129 от ТЗ, а не от чл.125 от ТЗ. Свободата на договаряне обхваща
клаузата на чл.14, ал.1 от договора, вкл. предвиденото „безвъзмездно“
прехвърляне /като санкция/ на дяловете от единия неизправен съдружник на
другия изправен. Това обаче е в хипотезата, когато има неизправен
съдружник, какъвто случаят не е. Неустоечната клауза би могла да се приеме
за нищожна и ако единствената цел, за която е уговорена излиза извън
присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. В
случая съдът приема, че уговорената неустойка не излиза от посочените
функции.
Без значение за спора е връчени ли са и надлежно ли са връчени
Нотариална покана с рег.№3527, том 2, № 138 на нотариус С.Т., рег.№65 /с
която договорът се разваля/ и нотариалната покана, с която „Грийн Енерджи
България“ ООД е поканено да прехвърли в полза на „Енергийни Колектори“
ООД дяловете си от капитала на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД. Основателен
е отказът на „Грийн Енерджи България“ ООД да прехвърли безвъзмездно
дяловете си, оформен в Констативен протокол от 09.05.2022г. на Нотариус
И.Н., рег.№040, който протокол е вписан под рег.№ 5496/09.05.2022г., том 111-
Б, акт № 118 по описа на нотариуса.
Вследствие горното, не е била налице и хипотезата на чл.14, ал.3 от
Договора за съвместна дейност от 12.01.2012г., за възникване на неустоечно
вземане в размер на 400 000 евро в полза на „Енергийни Колектори“ ООД.
По тези съображения предявения иск с правно осн.чл.92 ЗЗД вр.чл.124
ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно осн.чл.439 ал.1 вр.чл.124 ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основават на факти, настъпили след издаване на съдебния
акт.
Отрицателният установителен иск по чл.439 от ГПК е предвиден за
защита на длъжника срещу материалноправната незаконосъобразност на
образувания срещу него изпълнителен процес. Предмет на този иск е
съществуването на вземането на взискателя към длъжника, което е елемент от
съдържанието на възникналото между тях материалноправно облигационно
правоотношение. При тези искове не се проверява законосъобразността на
процесуалните действия, извършвани от органа по изпълнението в хода на
образуваното изпълнително производство. След влизане в сила на съдебния
акт, обективиращ признатото в полза на кредитора изпълняемо право срещу
длъжника, дължимостта на същото може да бъде оспорено само въз основа на
32

нововъзникнали юридически факти след приключване на съдебното дирене
при исковите производства. И тук следва относимия въпрос - възникнало ли е
като юридически факт претендираното неустоечно вземане в полза на
„Енергийни Колектори“ ООД към „Грийн Енерджи България“ ООД, след
приключване на търговското дело, по което е бил издаден изпълнителен лист,
въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20217530401667 по
описа на ЧСИ С.Б.. Отговорът е отрицателен по изложените по-горе мотиви.
След като не е възникнало вземане в полза на „Енергийни Колектори“
ООД към „Грийн Енерджи България“ ООД, първото дружество не е могло да
прехвърли на 10.05.2022г. това си вземане на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД.
Ответникът е направил възражение за нищожност на договора за цесия
от 10.05.2022г., въз основа на който „Солар Енерджи Съпорт“ ООД се
легитимира като надлежна страна в настоящото производство, поради
неговата симулативност. В изпълнение на предвиденото в Тълкувателно
решение №1/2020г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е
направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В
случая договорът за цесия не е от значение за спора с оглед изложените
мотиви. От друга страна обаче такова възражение за нищожност е направено,
поради което съдът дължи произнасяне по него. Направеното възражение за
нищожност е неоснователно на посоченото основание. Съгласно чл.26, ал.2
ЗЗД, привидните договори са нищожни. За да е налице симулация е
необходимо по безспорен начин да се установи, че страните по договора не са
имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат
привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели.
Симулативният договор е нищожен независимо от това, че не прикрива друга
сделка /абсолютна симулация/ или прикрива друга сделка /относителна
симулация/. В процесния случай не се установи, че ищецът и неговия
праводател по договора за цесия не са имали воля да бъдат обвързани с
договора, нито, че не са желали да настъпят правните последици от него.
Поради липса на активно вземане, „Солар Енерджи Съпорт“ ООД не е
могло да прихване свое задължение към „Грийн Енерджи България“ ЕООД и
цесионера ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД. След като „Солар Енерджи
Съпорт“ ООД не е притежавало активно вземане, което да прихваща, без
значение за спора е към кой „длъжник“ е отправило възражението си за
прихващане. Прихващане не е могло да бъде извършено нито към „Грийн
Енерджи България“ЕООД, нито към цесионера по изп. дело №
20217530401667 по описа на ЧСИ С.Б.. ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС
ЛИМИТЕД.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове са
неоснователни и като такива ще бъдат отхвърлени.
По разноските.
С оглед изхода на спора на осн.чл.78 ал.3 от ГПК сторените в
33

производството разноски следва да бъдат възложени на ищеца.
В открито съдебно заседание, в хода на устните състезания,
процесуалните представители на страните по реда на чл.78 ал.5 от ГПК са
направили възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения.
Като процесуалният представител на ищеца е направил и възражение за
недействително извършено заплащане на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ответника „Грийн Енерджи България“ ООД.
Съдът намира, че следва да бъдат разгледани само възраженията на
адв.Ч. и счита същите за неоснователни по следните съображения. Установява
се, че адвокатското възнаграждение на адв.Ст.С. е заплатено от ответника
ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД на 12.05.2023г. въз основа на издадена
фактура №12/26.04.2023г. и е в размер на 27 700лв. Този размер е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото, както и с разпоредбата на чл.7
ал.2 т.5 от наредбата за възнаграждения за адвокатската работа, която съдът
приема като ориентир при разглеждане на възражението. Заплатеният
адвокатски хонорар е адекватен на упражнената защита по делото и няма
основание да бъде редуциран.
В приложения Договор за адвокатски услуги от 04.04.2025г. е посочено,
че доверителят „Грийн Енерджи България“ ООД е заплатил на адвокат Ст.С. в
брой пълния размер на възнаграждението в размер на 8 500лв. което не е
оборено по надлежен начин. Не се установява недействително извършено
плащане. Твърденията в тази насока от процесуалният представител на ищеца
не бяха подкрепени с никакви доказателства.
Ищецът ще бъде осъден да заплати на ответниците разноски в общ
размер на 36 200лв.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Солар Енерджи Съпорт“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село,
бул. „******** представлявано от В.С.Г. и Р.Н.Д. - Н. срещу „Грийн Енерджи
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл.******** иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД, ЕИК *********,
съществува вземане срещу „Грийн Енерджи България“ ЕООД,
представляващо неустойка в размер на 400 000 евро /четиристотин хиляди
евро/, дължима във връзка с неизпълнение на задължение по чл.14, ал.3 от
Договор за съвместна дейност от 12.01.2012г., развален от „Енергийни
Колектори“ ООД ЕИК *********, поради неизпълнение от страна на „Грийн
Енерджи България“ ЕООД на клаузите на чл.7, ал.1, т.4, чл.10, ал.4, чл.7, ал.2,
т.8 от договора и което вземане е придобито впоследствие от „Солар Енерджи
Съпорт“ ООД по силата на Договор за продажба на вземане от 10.05.2022г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
34

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Солар Енерджи Съпорт“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село,
бул. „******** представлявано от В.С.Г. и Р.Н.Д. - Н. срещу „ЛИНЕРИДЖ
ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД“- дружество регистрирано в Република Кипър,
вписано под номер НЕ 344762 при Министерство на търговията и туризма,
отдел „Регистратор на дружества официален синдик“ – Никозия, ул.
„********, „********, офис 304, в качеството му на правоприемник на „Грийн
Енерджи България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, пл.******** по силата на договор за цесия от
05.05.2022г. и на взискател по изпълнително дело № 20217530401667 по описа
на ЧСИ С.Б.. с per. №753 в Регистъра на КЧСИ, с район на действие ОС-
Перник, иск за признаване за установено, че „Солар Енерджи Съпорт“ ООД,
не дължи на „ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД, сума в размер на 400 000
евро /четиристотин хиляди евро/, представляваща вземане за част от
допълнителна парична вноска, съгласно решение на Общото събрание на
съдружниците от 12.01.2012г., за което вземане е издаден изпълнителен лист
от 14.09.2020г. от Софийски апелативен съд (САС) по т.д.№5339/2018 г.,
поради това, че същото е погасено поради извършено прихващане от „Солар
Енерджи Съпорт“ ООД с насрещно вземане в размер на 400 000 евро,
представляващо вземане за неустойка по развален договор за съвместна
дейност от 12.01.2012г., придобито чрез договор за цесия на вземане от
10.05.2022г. с цедент „Енергийни Колектори“ ООД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Солар Еенерджи Съпорт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „******** да заплати
разноски в полза на „Грийн Енерджи България“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.София, пл.„******** в размер на 8 500 лева /осем хиляди и петстотин/
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Солар Енерджи Съпорт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.******** да заплати разноски
в полза на „ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД“- дружество регистрирано
в Република Кипър, вписано под номер НЕ 344762 при Министерство на
търговията и туризма, отдел „Регистратор на дружества официален синдик“ –
Никозия, ул.„********, „********, офис 304 в размер на 27 700 лева /двадесет
и седем хиляди и седемстотин/ за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.София в
двуседмичен срок, считано от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
35

Номер на акта:	1563
Дата:	4 ноември 2025 г.
Съдия:	Милена Богданова

Дело:	20221100901013
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	3 юни 2022 г.

Решение по т. дело №1013/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта