Присъда по НОХД №369/2025 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 104 от 10.11.2025 година, постановена по НОХД №
369/2025 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против
подсъдимият Р.Х.Р. /R.H.R./, роден на ***, Република Ирак, гражданин на Република Ирак,
по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 21.10.2025 година, около
20.30 часа, в района на ГКПП Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата
на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от
обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при
условията на чл. 55 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три
години, както и наказание глоба в размер на 500.00 лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от
НПК чрез неговият служебен защитник, по негово изрично искане, направено в ДП, но
производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на
служебен защитник – адв. Щ.П. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в
отсъствието на подсъдимия не би попречило за разкриването на обективната истина по
делото и до нарушаване правата на Р.Х.Р..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Щ.П. заявява, че от
събраните по делото доказателства обвинението е доказано и желае съдът да постанови
присъда като признае Р.Х.Р. за виновен и му наложи наказания при условията на чл. 55 от
НК предвид наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото му съдебно
минало, самопризнанието, съдействието на органите по разследването и причините и
мотивите за извършване на деянието, а именно лошата социална обстановка под формата на
непрестанни вътрешни размирици в държавата Ирак.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Р.Х.Р. /R.H.R./ е роден на ***к, Република Ирак и е гражданин на
Република Ирак.
Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне и да отиде в Италия, като
от обясненията му дадени в хода на ДП и прочетени в с.з. по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1,
т.2 от НПК, е видно, че в средата на месец октомври 2025 година напуснал Р Ирак и отишъл
в гр. Истанбул, Р Турция, но преди това направил уговорка с неустановени по делото лица,
които срещу заплащане на сумата от 12000 евро обещали да го преведат по незаконен начин
през границата на Р Турция през Р България до Италия. Тъй като подсъдимият не
разполагал с необходимите документи за влизане в Р България или друга страна от ЕС,
решил да премине от Република Турция в Република България през границата на страната
ни не по установения от закона ред - без съответното изискуемо се по закон разрешение от
надлежните органи на властта. След като гарантирал поисканата парична сума в размер на
3500 евро, от гр. Истанбул подсъдимият бил отведен заедно с други 16 човека с микробус в
близост до град Одрин. Там, отстрани на пътното платно те слезли от микробуса и при тях
дошли двама турски граждани, неустановени по делото, които им казали да се скрият в
храстите около пътя и да чакат там да дойде товарен автомобил, в който да влязат. След 4-5
часа, сутринта на 21.10.2025г. около 03.00 часа дошъл товарен автомобил, който спрял до
тях. Шофьорът на този автомобил излязъл от кабината му, качил се на платформата отзад,
повдигнал брезента, с който бил покрит контейнера и показал със знаци на подсъдимия и
1

останалите 16 лица през образувалият се отвор да влизат в контейнера на товарния
автомобил. Следвайки указанията всички 17 човека, между които и подсъдимият, влезли в
контейнера и шофьорът отново го покрил с брезента. След това водачът на товарния
автомобил предприел управление в посока турско - българската граница, като се движел с
периодични спирания. След като товарният автомобил преминал турския граничен пункт се
насочил към ГКПП-Лесово, община Елхово, област Ямбол, за влизане в страната ни. На
21.10.2025 година в района на ГКПП-Лесово подсъдимият Р.Х.Р., укрит в ремаркето
/контейнера/ на товарния автомобил, влязъл през границата на страната ни от Република
Турция в Република България.
От показанията на св.Х.Х. – служител на ГПУ Елхово е видно, че по време на работа
на 21.10.2025г. е бил на ГКПП Лесово на вход товарни автомобили и около 20.30 часа за
влизане в страната пристигнал товарен автомобил с турска регистрация. При извършената
съвместна проверка от служители на Агенция „Митници“ и на ГПУ Елхово, между които и
свидетелят Х.Х., при отваряне вратите на контейнера на този товарен автомобил вътре били
установени общо 17 лица, всички без документи за самоличност и неговорещи български
език. Същите се представили като граждани на Република Ирак.
Впоследствие било установено, че подс. Р.Х.Р. /R.H.R./ бил един от укритите в
контейнера общо 17 човека и че същият нямал надлежно разрешение, даващо му право за
влизане в Република България.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС към
МП на РБ, се установява, че подс.Р.Х.Р. не е осъждан на територията на Република България
към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетеля Х.Х., дадени в хода на
съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в
съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля Х.Х. са правдиви,
логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като
достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето,
мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията
на свидетеля са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия
доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетеля Х.Х., поради което
съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически
твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно
формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и
данни за начина на откриването му в товарния автомобил след пристигането му в района на
ГКПП Лесово и последвалото му задържане.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Р.Х.Р. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 21.10.2025 година, около 20.30 часа, в
района на ГКПП Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната
от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на
властта. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване
през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
2

съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля Х.Х., а и в обясненията на
подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е
нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без
разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В
настоящият случай, откриването на нарушителя след влизането му в Република България и
вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено
„влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е
налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията,
установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република
България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно
преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на
територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието
на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел – да достигне до територията на Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Р.Х.Р. за виновен в извършването на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори
и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция
и Р България, за да достигне територията на България, след което да продължи към Италия.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да
се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в
собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от
убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито
впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и,
че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата
ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни, след което да продължи към
Италия, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да
приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс.Р.Х.Р. съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид
динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на
обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е
осъждан на територията на страната ни към момента на деянието, както и предвид
направените от него самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на
обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на
престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации,
съдът прие, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства - необременено съдебно минало, критично отношение към деянието,
3

самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й най-
лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се
явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на
подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на
наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му
наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в
размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на Р.Х.Р., тъй като към момента на деянието той не е
осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на това наложено наказание на подс.Р.Х.Р. за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не следва да се
присъждат. Други разноски по делото не са направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/
4

Номер на акта:	104
Дата:	10 ноември 2025 г. (в сила от 26 ноември 2025 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20252310200369
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 ноември 2025 г.

Присъда по НОХД №369/2025 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите