Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 02.09.2025 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о, 5 състав, в публично съдебно
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Д.Шулева, като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 13250 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са от Д.Т.А. против „Застрахователна компания „Уника“ АД кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл.405, ал.1
от КЗ и чл.409 от КЗ.
Ищецът
твърди, че на 01.02.2019 г. сключил с ответника договор за имуществено застраховане
„Защита на дома“ със срок на действие от 01.02.2019 г. до 31.01.2020 г. за следния
недвижим имот: североизточната половина /десния близнак/ от двуетажна вилна
сграда, находяща се в с. Бистрица, район
„Панчарево“, вилна зона „Малинова долина“, ул „Папур“ 55, представляваща имот с
идентификатор 68134.2046.370.4 с разгърната застроена площ от 110.80 кв.м, при
договорена застрахователна сума в размер на 126 400 евро с левова равностойност
от 247 216.91 лева. Договорът бил обективиран
в застрахователна полица № 19120ВQ0167/01.02.2019 г. На 05.03.2019 г. в 21:18 ч. в
застрахования имот възникнал пожар, за който била уведомена Столична Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“. Пожарът бил потушен, но застрахованото
имущество било повредено. Дължимото обезщетение за вредите възлизало на 252 000
лева. Ищецът уведомил застрахователя за настъпилото увреждане на застрахованото
имущество, по което уведомление била образувана преписка по щета № 19ВQ1200002. С
писмо изх. № 103804/26.03.2019 г. ответникът отказал да заплати застрахователно
обезщетение, поради некачествено изпълнение на строителните работи по
застрахования имот, а именно – липса на изолация около коминното тяло, което
било причината за възникване на пожара. Ищецът твърди, че отказът на
застрахователя бил незаконосъобразен. Поддържа, че изпълнил точно и своевременно задълженията си
по застрахователния договор, уведомил навреме застрахователя и предал всички
поискани от него документи. Твърди, че не съществували обстоятелства, които да изключат
отговорността на застрахователя. Поддържа, че при строежа на имота били спазени
всички противопожарни правила. Коминното тяло било изпълнено, съгласно
изискванията на строителния и противопожарния контрол. Това било установено със
становище за съответствие с изискванията на правилата и нормите за пожарна
безопасност на основание чл.125, ал.1, т.9 от ЗМВР от 20.10.2017 г. Твърди, че
„Райфайзенбанк (България) ЕАД в качеството си на ползващо се лице по
застрахователната полица дало съгласие с декларация от 08.10.2019 г. ищецът да
предяви пред съд правата във връзка с щета № 19ВQ1200002 и да
получи застрахователното обезщетение. Твърди, че при съставяне на описа на
вредите от застрахователя в него били пропуснати увреден телевизор,
обгоряването на стените на първия и на втория етаж, нарушаването на най-горния
покривен слой, изгорялата ел.инсталация. Предвид изложените съображения ищецът
моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 30 000 лв., представляваща част от 247 216 лв. – застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди от настъпило на 05.03.2019 г. застрахователно събитие “пожар“,
дължимо по застрахователна полица № 19120ВQ0167/31.01.2019 г.(допуснато изменение на иска в съдебно заседание от
23.11.2022г.), както и сумата от 4432,44лв., представляваща част от
42 164.22 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.03.2019г. до 02.12.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.12.2020 г. до окончателното изплащане и направените
по делото разноски.
Ответникът
оспорва иска, като се позовава на т.2.2, предложение първо от ОУ и т.5.6 от ОУ и на
допуснати нарушения на чл.127, ал.2 от
Наредба № 1з - 1971/29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар и чл.133, ал.2 от същата наредба, както и
на чл.510, ал.1 от Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми.
Оспорва твърденията, че строителните правила и норми са били спазени, както и
че след ремонт на сградата същата е била въведена в експлоатация преди закупуването
й от застрахования. Твърди, че удостоверението за въвеждане в експолатация е от 12.04.2018 г., становището на РСБЗН е от
20.10.2017 г., а сградата е закупена от ищеца на 22.01.2019 г. Между датата на
издаденото разрешение за експлоатация и датата на пожара /05.03.2019 г./
изминал значителен период от време, през който били извършени реконструкция,
ремонт или други СМР, които не отговаряли на строителните изисквания и в този
смисъл била налице хипотеза по т.2.2, предложение първо от ОУ, т.е по
конструкцията били извършени СМР, които не били в съотвествие с одобрените
проекти – налице било незаконно изграждане, което следвало да бъде премахнато. Твърди,
че документите, които били съставени в процеса на строителство, съгласно
разпоредби на ЗУТ и Наредба № 3/31.07.2023 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството, представлявали частни свидетелстващи
документи, които се ползвали с материална доказателствена сила само по
отношение на удостоверените неизгодни факти и то само срещу лицето, което било
техен автор. Оспорва предявения иск за обезщетение за забава, поради
неоснователност на главния иск. На следващо място оспорва размера на исковете. Твърди,
че при определяне размера на обезщетението по главния иск следвало да се вземат
предвид единствено щети по недвижимо имущество, не и по движими вещи/LED телевизор,
мебели и други/, за които не бил сключен застрахователен договор. В този смисъл
претенцията за обезщетяване на движими вещи била неоснователна. Относно
недвижимото имущество бил съставен опис и били направени изчисления от назначен
от застрахователя експерт, съгласно които размерът на вредите възлизал на 6
373.68 лв. Ищецът не представил разходни документи, които да обосноват
претендирания от него по-висок размер на
застрахователно обезщетение. Ответникът поддържа и възражение за погасяване по
давност на иска за обезщетение за забава. Моли съда да отхвърли исковете и да
му заплати направените по делото разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Между
страните на 31.01.2019 г. е сключен договор за имуществено
застраховане „Защита на дома“, обективиран в застрахователна полица
№19120ВQ0167 с валидност
от 00:00 ч. на 01.02.2019 г. до 24:00 ч. на
31.01.2020 г. за следния недвижим имот: апартамент, находящ се гр.София, вилна
зона „Малинова долина“, ул „Папур“ 55, при договорена застрахователна сума от 126
400 евро. Съгласно застрахователната полица, един от покритите рискове е
„пожар“, вкл. последиците от гасене на пожар.
Застрахованият
имот е собственост на ищеца, което се установява от нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 56/22.01.2019 г., том първи, рег. № 1442, нот.дело
№ 47/2019г. на нотариус Дахтеров, с район на действие - районът на СРС.
При
съпоставяне на адреса на имота по нотариалния акт с адреса на имота в
застрахователната полица и представената
по делото скица на сграда от 19.10.2017 г., издадена от АГКК, се установява, че
се касае не за апартамент, а за североизточната половина /десния близнак/ от
двуетажна вилна сграда, находяща се в с.
Бистрица, район „Панчарево“, вилна зона „Малинова долина“, ул „Папур“ 55,
представляваща имот с идентификатор 68134.2046.370.4, с разгърната застроена
площ от 110.80 кв.м.
На
05.03.2019 г. е възникнал пожар, което се установява от удостоверение от 08.03.2019
г. на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр.София.
Ищецът
е подал уведомление за щета на 07.03.2019 г. в срока по чл.403, ал.1 от КЗ, по което е
образувана застрахователна щета № 19BQ1200002. Застрахователят
е бил допуснат до имота и е съставил констативен
протокол за извъшен оглед и опис на констатираните увреждания.
С
писмо изх. № 10380419/26.03.2019 г. застрахователят е отказал да изплати
застрахователно обезщетение на ищеца, тъй като е приел, че са допуснати
нарушения на строително-техническите норми. Застрахователят се е позовал на
т.5.6 от ОУ, съгласно която може да откаже да изплати обезщетение при грешка в
проектирането, некачествен ремонт, реконструкция или монтаж, ремонтни дейности,
нарушения на строително-техническите норми и изисквания, неотстранени повреди
от по-рано настъпили събития.
Застрахователната
полица е сключена в полза на трето лице“Райфайзенбанк/България“ЕАД. Представен
е документ от 08.10.2019 г., озаглавен “декларация“, от
„Райфайзенбанк/България/“ЕАД, от който е видно, че дружеството е заявило, че е
съгласно застрахованото лице да предяви правата по застраховатлената полица №19120ВQ0167, да претендира и да получи дължимото застрахователно
обезщетение по тази полица във връзка с процесната застрахователна щета.
За
установяване на механизма на пожара и причините за неговото възникване по
делото е назначена автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице В.С. –
преподавател по „Пожаротехническа експертиза“ в Академия на МВР, чието
заключение съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено. Видно от
същото пожарът е възникнал на покрива/тавана
на втори етаж/ около металната тръба на комина. Причина за пожара е
използването на метална тръба за комин, което представлява нарушение на изискванията на противопожарните
нормативни правила. В инвестиционния
проект на сградата е предвидено тя да се отоплява чрез електрически радиатори - конвективен тип, които да са снабдени с
термореулатор, а не с камина на твърдо
гориво. Към момента на проектиране на преустройството на сградата са били в
сила изискванията на Наредба № 2/1994 г.
за противопожарните строително- технически норми. Инвестиционният проект за
сградата от 2008 г. е изработен в съответствие с изискванията на тази наредба. Според чл.482, ал.2 от цитираната наредба
използването на метални тръби в качеството на коминни тела е изключено.
Чл.482, ал.2 от наредбата допуска проектирането на комини от кухотели негорими
блокове в сгради от I или
II степен
на пожароустойчивост с горими покривни конструкции, ако при преминаването им
през тях са допълнително пожарозащитени с негорими материали с граница на пожароустойчивост
най-малко 45 мин. Вещото лице е категорично в становището си, че, съгласно
действащите към момента на проектиране изисквания на Наредба № 2/1994г. за противопожарните строително-технически норми,
съобразени при изготвяне на инвестиционния проект, използването на метална
тръба като коминно тяло е недопустимо. Наред с това експертът е установил, че при изграждане на комина е
допуснато нарушение на чл.127, ал.2 от Наредба № Iз-1971 от
29.10.2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар. Съгласно чл.127, ал.1 от тази наредба/изм. ДВ,
бр. 75 от 2013 г./, комините на сградите се изпълняват от строителни продукти с
клас по реакция на огън най-малко А2, с огнеустойчивост G 100, съгласно
БДС ЕN
13501-2 "Класификация на строителни продукти и елементи по отношение на
реакцията им на огън. Част 2: Класификация въз основа на резултати от
изпитвания на устойчивост на огън с изключение на вентилационни
инсталации". Фугите се запълват по цялата дължина на комина. Съгласно
чл.127, ал.2/нова разпоредба- ДВ, бр. 75 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2017
г., в сила от 04.03.2017 г./ допускат се метални комини, които не отговарят на
изискванията по ал. 1, в случай че те са проектирани на разстояние най-малко
1,5 пъти диаметъра на комина, но не по-малко от 0,3 м. от елементите на
сградата, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън В – F или продукти с
неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън. Ищецът
признава в молба от 19.01.2023 г., че диаметърът на металната димоотводна тръба
е бил „фи 200“, поради което
вещото лице, съгласно чл.127, ал.2 от цитираната наредба, е приело, че разстоянието
от елементите на сградата, изпълнени от строителни продукти клас по реакция на огън
В - F
или продукти с неустановени експлоатацни показатели по отношение на реакцията
им на огън до металната тръба трябва да бъде на 300 мм. Вещото лице е изчислило, че в процесната сграда това
разстояние е било много по-малко от
диаметъра на тръбата – 200 мм, поради което е приело, че при изграждането на
комина е допуснато нарушение на чл. 127, ал.2 от Наредба № 1з-1971 от
29.10.2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар. По отношение на
експлоатацията на отоплителните уреди на твърдо гориво към датата на
проектиране на сградата е била приложима Наредба I-209 от 22.11.2004 г. за правилата и
нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация, а към момента
на възникване на пожара е била приложима Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014
г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Вещото
лице е цитирало текста на чл. 51 от първата наредба и на чл. 40, ал.1 от втората
наредба, като е посочило, че текстът на чл. 51, т. 6 от Наредба № 1-209 и чл.
40, т. 7 от Наредба № 8121з-647 не се различават смислово относно уредените от
тях правила. В обобщение е направило
извод, че пожарът е възникнал, поради нарушаване на правилата за пожарната
безопасност при изграждане на коминното тяло. Според експерта огънят се е разпространил в покривната
конструкция около металната тръба на димоотвода на площ, която е приблизително
20 кв.м. Щетите, описани от застрахователя в опис на вредите/л.41 от делото/, са в
причинно-следствена връка с възникналия пожар.
От заключението
на оценителната експертиза, което съдът приема, се установява, че стойността на
строително-монтажните работи, които са необходими за възстановяване на
настъпилите при пожара щети, възлиза на 10 771.93 лв. без ДДС или 12 926.32 лв.
с ДДС. По делото не са представени разходооправдателни документи или други доказателства,
установяващи извършените след пожара ремонтни дейности.
От
заключението на счетоводната експертиза, което съдът кредитира, се установява,
че в счетоводството на ответното дружество е осчетоводено на 31.01.2019 г.
плащане на цялата дължима сума по застрахователната полица в размер на 252.16
лв., включваща застрахователна премия от 247.22 лв. и данъка върху
застрахователната премия от 4.94 лв.
По
искане на страните по делото са събрани и гласни доказателствени средства. В
своите показания св.Колчаков/ангажиран от ищеца/ заявява, че живеел в съседна къща. В деня на пожара
лично се обадил на пожарната по телефона. Твърди, че е бил дете към датата на
пожара, поради което от пожарната, след обаждането му по телефона, изпратили
повече хора. Според неговите възприятия, пожарът тръгнал отдолу от камината
нагоре по комина. След като се обадил на пожарната, звъннал и на ищеца. На другия ден след пожара всичко било
подгизнало, овъглено и миришело на изгоряло. Стените били опушени, мебелите
били обгорени и подгизнали, покривът бил напълно изгорял. Коминът бил с
вътрешна и външна част и между тях имало изолиращ материал. На първия етаж почти
всичко било изгоряло, а на втория етаж всичко било мокро. Счита, че пожарът е тръгнал от камината,
защото нямало друго, което да гори тази вечер в къщата. Печката била запалена,
а нямало никой в жилището.
От
показанията на св. Н./ангажиран от ответника/ се установи, че работи като
експерт, който прави огледи и оценки на щети за застрахователни компании.
Заявява, че прегледал документите и снимките за конкретния пожар. Извършил
оглед на място. Констатирал, че е имало пожар в къщата - покривът бил изгорял частично, около комина
имало мокри стени, подове, а също така и мебели, вследствие на гасенето на
пожара. Къщата била на два етажа.
Заявява, че не било установено от къде е тръгнал пожарът. Самият огън бил
оставен без надзор, в къщата нямало никой. Свидетелят не видял около коминното
тяло да е имало изолиращ материал. Коминното тяло представлявало метална тръба,
която излиза на покрива. Дори и да била
положена топлоизолация в подпокривното пространство, при огледа вече я нямало. Свидетелят не знае
как е следвало да бъде изградено коминното тяло. Заявява, че изграждането на
комина съдържа скрити работи, за които не може да каже какви точно са били.
Ответникът му възложил огледа на имота след пожара и съставянето на
количествено-стойностна сметка за
вредите срещу заплащане. Свидетелят изготвил количествено-стойностна сметка на
база на това, което видял като количества и видове. Не помни дали коминът е
имал изолация, но като разгледал снимките, е формирал мнение, че е възможно да
е имал изолация.
При така установената по
делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение с правно
основание чл. 405, ал.1 от КЗ:
За да бъде уважен искът трябва
да е осъществен следният фактически състав: 1/между страните да е сключен
застрахователен договор; 2/да е настъпило застрахователно събитие;
3/застрахованият да е уведомил в срок застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, както и да е представил поисканите от застрахователя
документи, пряко свързани с установяването на събитието и
размера на вредите; 4/да не е заплатено застрахователно обезщетение в
срока по чл.108, ал.1-3 или 5 от КЗ; 5/ да е доказан размерът на иска.
Страните не спорят, че
между тях е бил сключен застрахователен договор, обективиран в застрахователна
полица № 19120ВQ0167/31.01.2019г., за застраховка срещу
пожар на процесната къща, чийто собственик е ищецът, нито се спори, че в срока
на действие на договора на 05.03.2019 г. е настъпило застрахователното събитие.
От заключението на счетоводната експертиза, което съдът кредитира, се
установява, че ищецът е заплатил договорената застрахователна премия.
След настъпването на
пожара застрахователят
е бил допуснат до имота и на 07.03.2019 г. е съставен констативен протокол за извършен оглед и опис
на констатираните увреждания в рамките на образувана пред него застрахователна щета
№ 19ВQ1200002
от същата дата./л.40- 43/.
Застрахователният
договор е бил сключен в полза на трето лице- „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД,
но с писмена декларация от 08.10.2019 г. банката е дала съгласие всички права
по него да бъдат упражнени от застрахованато лице Д.Т.А.. В този смисъл ищецът се
явява материалноправно легитимиран да получи
обезщетението, тъй като е страна по застрахователната полица
и е отменил уговорката в полза на третото лице чрез подаването на уведомлението за
щета от свое име и подаването на исковата молба, която отмяна съдът приема за
валидна, тъй като „Райфайзенбанк
България“ ЕАД с
писмената декларация от 08.10.2019 г. е направило отказ от направената в негова
полза уговорка между страните по договора.(аргумент от
чл.22, ал.1 от ЗЗД).
Така уговорката в полза на третото лице е отпаднала с обратна сила. В този смисъл е
и практиката на ВКС - напр. решение № 167/22.12.2014 г. по т.д. №
3174/2013 г. на ВКС, І т.о. и решение № 105/20.07.2015 г. по т.д. № 815/2014 г. на І т.о. Ето защо ищецът,
като застраховано лице и собственик на застрахования имот, е материалноправно легитимиран да получи
застрахователно обезщетение по сключения застрахователен договор.
Основният спорен въпрос
по делото е дали е настъпил изключен риск по т.2.2, предложение първо от ОУ и т.5.6 от ОУ, при които застрахователят има право да откаже да
заплати застрахователно оезщетение.
Съгласно т.2.2,
предложение първо от ОУ, не подлежат на застраховане сгради, подлежащи на събаряне.
Съгласно т.5.6 от ОУ, застрахователят
не дължи обезщетение за щетите, причинени от или вследствие на грешка в
проектирането, некачествен ремонт, реконструкция или монтаж, нарушени
строително-технически норми и изисквания, неотстранени повреди от по-рано
настъпили събития.
Посочените от ответника
разпоредби от ОУ имат действие само дотоколкова, доколкото са в рамките на предвидените от законодателя в
чл.408, ал.1 от КЗ основания за отказ /пълен или частичен/ за изплащане на застрахователно обезщетение след настъпване на
застрахователното събитие.
Съгласно чл.408, ал.1 от КЗ, застрахователят може
да откаже заплащане на обезщетение
само:1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което
има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение
на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със
закон.
Такива други случаи
са установени например при: 1) съзнателно
или несъзнателно необявяване на съществени за риска обстоятелства, за които
застрахователят е поставил писмено въпрос,
съществували при сключването
на застрахователния договор – чл. 363 и чл. 364 от КЗ; 2) съзнателно или несъзнателно
необявяване на съществени за риска обстоятелства, за които при сключване на
договора застрахователят е поставил писмено въпрос и които са настъпили след сключването на
застрахователния договор – чл. 365 от КЗ; 3) неизпълнение на задължението на
застрахования да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от
вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване
на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя
да прави проверки – чл. 395, ал. 3 и 4 от КЗ; 4) неизпълнение на задължението на
застрахования да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие
в установените срокове с цел да попречи на застрахователя да установи
обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или
ако неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя
– чл. 403, ал. 4 от КЗ.
Характерно за всички
основания за отказ е, че тяхното законосъобразно приложение е обусловено от
наличието на пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното
задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, неговото
установяване от застрахователя, размера на вредите, респ. възможността те да бъдат предотвратени или техният размер да бъде
намален. Това изискване е изрично уредено в закона за хипотезите на чл. 363, ал. 4, чл. 395, ал. 4 и 5 и чл. 408, ал. 1, т. 3
от КЗ и се извежда по тълкувателен път за всички други хипотези. Доказването на причинната връзка е в тежест на застрахователя, като
същата не се презумира, дори и в застрахователния
договор или общите условия към него да е предвидено друго. Наличието на такава
причинна връзка е необходимо както при пълен, така и при частичен отказ за
плащане – арг. и от чл. 363, ал. 4, изр. 2 и чл. 395, ал. 4, изр. 2 от КЗ.
По делото се установи от
заключението на пожаротехническата експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и обективно дадено, че пожарът е настъпил, поради допуснати
нарушения на
правилата за пожарната безопасност при изграждане на коминното тяло, тъй като е
използвана метална тръба за комин. В
инвестиционния проект на сградата не е предвидено отопление с твърдо гориво, а
отопление с електрически радиатори -
конвективен тип. Използването на метална тръба за комин е в нарушение на
чл.482, ал.2 от Наредба № 2/1994 г. за
противопожарните строително- технически норми, която е била в сила към датата
на проектиране на преустройството на
сградата. Според чл.482, ал.2 от цитираната наредба е допустимо проектирането
на комини от кухотели негорими блокове в сгради от I или II степен на
пожароустойчивост с горими покривни конструкции, ако при преминаването им през
тях са допълнително пожарозащитени с негорими материали с граница на
пожароустойчивост най-малко 45 мин. Тази разпоредба не предвижда използването
на метална тръба за комин. Наред с това вещото лице е установило и нарушение на
чл.127, ал.2 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-техническите
правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Съгласно чл.127, ал.1 от тази наредба/изм. ДВ,
бр. 75 от 2013 г./, комините на сградите се изпълняват от строителни продукти с
клас по реакция на огън най-малко А2, с огнеустойчивост G 100, съгласно
БДС ЕN
13501-2 "Класификация на строителни продукти и елементи по отношение на
реакцията им на огън. Част 2: Класификация въз основа на резултати от изпитвания
на устойчивост на огън с изключение на вентилационни инсталации". Съгласно
чл.127, ал.2 от наредбата/ДВ, бр. 75 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в
сила от 04.03.2017 г./ допускат се метални комини, които не отговарят на
изискванията по ал. 1, в случай че те са проектирани на разстояние най-малко
1,5 пъти диаметъра на комина, но не по-малко от 0,3 м. от елементите на
сградата, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън В – F или продукти с
неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън. Вещото
лице е изчислило, че в процесната
сграда това разстояние е било много
по-малко от диаметъра на тръбата – 200 мм, поради което е приело, че при
изграждането на комина е допуснато нарушение на чл. 127, ал.2 от Наредба №
1з-1971 от 29.10.2009 г. за строително-техническите правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар.
Двете
нарушения са допуснати при строителството на комина, което е завършено
най-късно към 12.04.2018 г., когато сградата, след преустройството, е въведена в експлоатация/удостоверение за въвеждане
в експлоатация № 271/12.04.2018 г./, т.е
тези нарушения са съществували към датата на придобиване на имота от ищеца - 22.01.2019 г. – и към датата на сключване на
застрахователния договор – 31.01.2019 г. В този смисъл ищецът не може да бъде
държан отговорен за допуснатите нарушения при строителството, тъй като той е
придобил сградата по-късно, придружена с удостоверение за въвеждане в
експлоатация от 12.04.2018 г.
При това положение нито
една от хипотезите по т.2.2, предложение първо от ОУ и по т. 5.6 от ОУ не се е
осъществила спрямо ищеца. Сградата е била застрахована от ответника във вида, в
който е била към 31.01.2019 г., а към тази дата коминът отдавна е бил построен.
Сградата не подлежи на събаряне/т.2.2, предложение първо от ОУ/, нито нарушенията
при строителството на комина по т.5.6 от ОУ
представляват покрит риск по смисъла на чл.408 от КЗ, тъй като тези
нарушения са съществували преди сключването на застрахователния договор и в
този вид сградата е била надлежно въведена в експлоатация
с удостоверение № 271/12.04.2018г., след като е била преустроена въз основа на разрешение за строеж № 41/11.02.2009 г. Добрата застрахователна практика
предполага преди сключването на договора застрахователят да се осведоми за състоянието на обекта на
застраховане, чрез извършване
на оглед или чрез поставяне
на писмени въпроси към застрахования, и да не сключва застрахователен договор, ако обектът има недостатъци,
които самият застраховател е включил към непокритите си рискове в Общите
условия./чл.362 от КЗ/. В случая не се твърди, респ. не са представени и
доказателства, преди
сключване на договора застрахователят да е поставил писмено на застрахования
въпроси, свързани горепосочените обстоятелства, въз основа на които впоследствие основава своя отказ. Това означава,
че при подписването на договора за застрахователя не са били
съществени за риска тези обстоятелства по смисъла на чл.
362, ал.2 от КЗ. При това положение следва да се
приеме, че договорът е бил сключен от страните за сградата във вида, в който е била към датата на подписването на полицата,
което е довело до дерогиране на всички несъвместими с това състояние клаузи от
ОУ, предвиждащи
непокрити рискове /чл. 348, ал. 1, изр. 4 КЗ/. По тази причина ответникът не
може да се позовава нито на хипотезите на непокрити рискове по т. 5.6 от ОУ, нито могат да бъдат приложени чл. 363 и чл. 364 от КЗ в хипотезите на съзнателно
или несъзнателно неточно обявяване на обстоятелства, съществували при сключване
на застрахователния договор, а още по-малко чл. 365 КЗ – относно новонастъпили обстоятелства, каквито в конкретния случай не са настъпили след
сключването на застрахователния договор. По изложените съображения са
неоснователни възраженията на ответника за наличие на основание да откаже да
изплати застрахователно обезщетение.
Относно размера на
дължимото застрахователно обезщетение съдът изцяло кредитира заключението на
оценителната експертиза по делото, неоспорена от страните. Вещото лице е
определило стойността на разходите за ремонт единствено за щети на
застрахования недвижим имот, които са посочени в т.1.1 от ОУ, не и за движими
вещи. Общата стойност на дължимото обезщетение според заключението възлиза на 10 771.93 лв.,
до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен
размер от 30 000 лв., представляващи част от 247 216 лв., следва да бъде
отхвърлен.
По предявения иск за заплащане на мораторна лихва:
Съгласно
чл.409 от КЗ, застрахователят
дължи законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане срока
по чл. 405, освен в случаите на чл.
380, ал. 3 от
КЗ. Съгласно чл.
405, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок., който не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5. Според чл. 108, ал.1
от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки
по раздел I от приложение № 1 или
по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи
рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106. Клас застраховки“Пожар и природни бедствия“ са предвидени в
т.8 от раздел
II, буква "А" от приложение № 1, т.е застрахователят е следвало да
изплати застрахователно обезщетение в 15 дневен срок от уведомяването. В конкретния
случай ищецът е отправил застрахователна претенция до ответника на 07.03.2019
г. /уведомление за щета – л.40/, а 15 дневният срок за изплащане на
застрахователно обезщетение е изтекъл на 22.03.2019 г., поради което законна
лихва се дължи, считано от 25.03.2019 г./първият присъствен ден след изтичане
на срока/. Ищецът претендира законна
лихва от по-късна дата – от 30.03.2019 г. Съдът, чрез счетоводната програма на
„Апис“, определи размера на дължимата законна лихва за периода, посочен от
ищеца – 30.03.2019г. до 02.12.2020 г. върху главница от 10 771.93 лв. на 1837.21
лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния
предявен размер от 4432.44 лв., представляващи част от 42 164.22 лв., следва да
бъде отхвърлен.
По възражението за изтекла погасителна давност по
отношение на иска за мораторна лихва:
Възражението
е неоснователно. Съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Най-старото от
задълженията за мораторна лихва за процесния период 30.03.2019 г. до 02.12.2020
г. е от 30.03.2019 г., а към датата на подаване на исковата молба – 02.12.2020
г. не е изтекъл срок от три години.
Съгласно чл.115, б.“ж“ от ЗЗД, давност не тече, докато трае съдебният процес относно
вземането, поради което вземането за мораторна лихва не е погасено по давност.
По разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 1658.15 лв., съразмерно на уважената
част от исковете. При определяне на разноските за адвокатско възнаграждение на
ищеца, включени в общия размер на разноските, съдът не уважи възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Делото е усложнено от фактическа и
правна страна – в хода на процеса са събрани доказателства за установяване на
причината за настъпване на пожара, което изисква запознаване с правила за
пожаро-техническа безопасност за минали периоди от време, както и документация, свързана със строежа на
процесната сграда, допуснати са три
експертизи по делото, изслушани са свидетели. От друга страна, адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца, е в размер на 2500 лв., което е под
минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в
редакцията, която е била в сила към датата на сключване на договора за правна
помощ. Макар наредбата да не е задължителна за съда,
тя служи като ориентир за възприетите от самите адвокати обичайни минимални
възнаграждения за положения от тях труд.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 354.92 лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Уника” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Д.Т.А., ЕГН **********, от с.Голям Върбовник, съдебен адрес:***- за
адв.Я.Д., на основание чл.405,
ал.1 от КЗ, сумата от 10 771.93 лв. - застрахователно обезщетение, дължимо
по застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № 19120ВQ0167/31.01.2019 г. за
застраховка „Защита на дома“, което обезщетение се дължи за вреди, причинени в
резултат на настъпило на 05.03.2019 г. застрахователно събитие – пожар/, ведно със законната лихва, считано
от 02.12.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, до пълния предявен размер от 30 000 лв.,
представляваща част от 247 216 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Уника” АД, ЕИК *********, да заплати на Д.Т.А., ЕГН **********, на
основание чл.409
от КЗ, сумата от 1837.21 лв./ обезщетение за забава за периода от 30.03.2019 г. до 02.12.2020 г. върху застрахователно
обезщетение от 10 771.93 лв. по застрахователен договор, обективиран в
застрахователна полица № 19120ВQ0167/31.01.2019 г. за застраховка „Защита на дома“,
дължимо по уведомление за щета № 19ВQ1200002/07.03.2019 г./, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, до пълния предявен размер от 4432,44лв., представляваща
част от 42 164.22 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Уника” АД да заплати на Д.Т. Александорв, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на размер на 1658.15 лв., съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Д.Т.А. да заплати на „Застрахователна
компания Уника” АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 354.92
лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: