Р Е Ш Е Н И Е
№ 260710
гр.Пловдив, 14.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на шестнадесети октомври, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД №
4633/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-000023 от
13.01.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на
ОД МВР – гр.Пловдив, с което на П.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес ***,
1.на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лв. /сто
и петдесет лева/, за нарушение на чл.150А, ал.1 от Закона за движението по
пътищата;
2.на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв.
/петдесет лева/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по
пътищата;
С Решение № 1388/27.07.2020г. по касационно административно дело №
1202/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив е оставено в сила Решение
№ 589/10.04.2020г. по АНД № 879/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, в
ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено
наказателно постановление № 20-1030-000023 от 13.01.2020г., издадено от М.
В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което
на П.Д.Т., ЕГН: **********, на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на
50 лв., за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
Със същото Решение № 1388/27.07.2020г. по касационно
административно дело № 1202/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив е
ОТМЕНЕНО Решение № 589/10.04.2020г. по АНД № 879/2020г. по описа на Районен съд
– Пловдив, в ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено наказателно постановление № 20-1030-000023
от 13.01.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на П.Д.Т., ЕГН: **********, на основание
чл.150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 150 лв., за нарушение на чл.171, т.1 от Закона за
движението по пътищата;
Предвид това, предмет на настоящото производство пред съда по реда
на чл.63, ал.1 от ЗАНН е наказателно постановление № 20-1030-000023 от
13.01.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на
ОД МВР – гр.Пловдив в ЧАСТТА му, с която на П.Д.Т., ЕГН: **********, на
основание чл.150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 150 лв., за нарушение на чл.171,
т.1 от Закона за движението по пътищата;
В останалата си част наказателно постановление № 20-1030-000023 от
13.01.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на
ОД МВР – гр.Пловдив е влязло в сила.
В жалбата се изразява несъгласие с наложеното наказание, като се
сочи, че социалният статус на жалбоподателя не е много висок и през всичките му
години като водач на МПС няма тежки пътнотранспортни произшествия и инциденти.
Предлага размерът на наложеното наказание да бъда намален. Жалбоподателят се
явява пред съда и сочи, че поддържа жалбата си, както и че не отрича грешките
си, но наказанието е прекалено тежко, половината вече го е изтърпял, от 6
месеца не му се връщат табелите, както и полицая има личен мотив.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство по издаване на обжалваното
наказателното постановление е проведено законосъобразно, не са налице
съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка е изяснена. Предлага
жалбата да бъде оставена без уважение, а наказанието постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 16.01.2020г., видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 16.01.2020г.
чрез ОД МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“, съгласно отразения входящ
номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 01.01.2020г., около 23:20 часа, в град Пловдив, на
ул.„Иван Вазов“ № 86, свидетелят Я.И.М., в качеството му
на *** при сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, спрял за проверка
движещо се по същата улица МПС – лек автомобил „ДЕУ МАТИЗ“ с рег.№ „***“. При това свидетелят М. установил, че
последният автомобил бил
управляван от жалбоподателя П.Д.Т., ЕГН:
**********, който не представил свидетелство за управление на МПС, а също и не бил с поставен обезопасителен
колан. След като направил справка свидетелят М. още установил, че
свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя Т. било отнето по реда на
чл.171, т.1 от Закона за движението по пътищата.
На място свидетелят М. съставил АУАН с бланков № 216469 от
01.01.2020г. срещу жалбоподателя Т. за нарушение на чл.150А, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, както и за нарушение на
чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата, както и на чл.157, ал.6 от
Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал, без да
отрази възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетел Я.И.М.. Последния помни случая, подробно
описват констатираната фактическа обстановка, включително обстоятелството, че е
установил, че свидетелството за
управление на МПС на жалбоподателя Т.
било отнето поради незаплащане на глоби. Съдът намира показанията на
свидетеля Я.И.М. за последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и оценява последните като истинни. От същите показания се установява
начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и
процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства, а именно – Справка за нарушител/водач от която е видно, че свидетелството за
управление на МПС на жалбоподателя Т. е било отнето на 23.12.2019г. и
възстановено на 03.01.2020г. - или същото е било отнето към датата на
нарушението – 01.01.2020г..
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в
светлината на горепосочената доказателствена съвкупност.
Още следва да се отбележи, че фактическа обстановка не е спорна
между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия,
съгласно така представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни
за извършено деяние, с което П.Д.Т.,
ЕГН: **********, с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на чл.150А, ал.1 от Закона за
движението по пътищата – за това, че на 01.01.2020г., около
23:20 часа, в град Пловдив, на ул.„Иван Вазов“ № 86 е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „ДЕУ МАТИЗ“ с рег.№ „***“, без да притежава свидетелство за
управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него моторно превозно средство.
В този смисъл по делото бе
непротиворечиво установено, че свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя Т. е било отнето на 23.12.2019г. и възстановено на 03.01.2020г. -
или същото е било отнето към датата на нарушението – 01.01.2020г..
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.150А, ал.1
от ЗДвП от ЗДвП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят
е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е предвидено административно наказание – глоба в размер от 100 лева до 300 лева. В случая наказанието е определено малко над минималния размер, а именно – такъв от 150 лева. Съдът намери последното наказание за законосъобразно и правилно определено. От приложената по делото Справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят Т. има наложени множество наказания на нарушения разпоредбите на Закона за движението по пътищата. Ето защо, с оглед обезпечаване възможността за постигане целите на наказанието, посочени в чл.12 от ЗАНН, правилно наказанието е определено в малко по-висок от минималния размер.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1,
изр. първо, пред. първо от ЗАНН, Районният съд
Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 20-1030-000023 от
13.01.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на
ОД МВР – гр.Пловдив, в ЧАСТТА МУ, с което на П.Д.Т., ЕГН: **********, с
адрес ***, на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лв. /сто и петдесет
лева/, за нарушение на чл.150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В
останалата му част наказателно постановление №
20-1030-000023 от 13.01.2020г., издадено от М.
В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.