Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 11.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
закрито
съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ:
Красимир Мазгалов
Боряна Воденичарова
като разгледа докладваното
от съдия Красимир Мазгалов в.гр.дело №6691
по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 247 ГПК.
Образувано е по молба на ответника
по делото М.У.- София за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната при
постановяването на решението от 21.01.2019 год. по в.гр.дело №6691/2018год. по
описа на СГС, ГО, ІІ-Д с-в, състояща се в погрешно изписване в диспозитива на
решението на датата на подаване на исковата молба, от която следва да се
изчислява и присъдената законна лихва върху главницата.
Ищецът по делото изразява становище за основателност на искането.
С решението по настоящото дело от 21.01.2019 год. е отменено
решение от 31.05.2017год. по гр.дело №9139/2015 год. по описа на СРС, ГО, 66
с-в в частта му, в която са отхвърлени предявените от Е.П.Х. срещу М.У.- София
искове по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 7164,74 лева-
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от
18.12.2014 год. до 18.06.2015 год. и по чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва върху
тази сума в размер на 127,61 лева за периода от 18.12.2014г. до 17.02.2015г.,
както и в частта с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в
първоинстанционното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на
сумата от 224,48 лева, като вместо това ответникът М.У.- София е осъден да заплати на Е.П.Х.:
по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ сумата от
7164,74 лева (седем хиляди сто шестдесет и четири лева и 74 стотинки)-
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от
18.12.2014 год. до 18.06.2015 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба– 19.08.2012 год. до окончателното и
изплащане, както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 127,61 лева (сто
двадесет и седем лева и 61 стотинки)- мораторна лихва за периода от
18.12.2014г. до 17.02.2015г.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
За да е налице очевидна фактическа грешка в решението,
която може да се поправи по реда на чл. 247 ГПК, следва да се констатира
несъответствие между формираната
истинска воля на съда в мотивите на решението и нейното външно изразяване в писмения
текст на решението. Такава грешка представлява пропускането да се отрази в
решението становището на съда, което личи ясно от мотивите на постановения акт.
В разглеждания случай няма съмнение, че исковата молба е депозирана на 19.02.2015г. Същевременно
в диспозитива на въззивното решение като такава е посочена 19.08.2012г. Ето
защо въззивното решение следва да се поправи. Допълнителен довод в подкрепа на
това разбиране е и обстоятелството, че в разглеждания случай не се касае до
грешка в изводите на съда, в неговата решаваща дейност, която по правило се
отстранява по реда на обжалването.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 247 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК на решението от 21.01.2019 год. по в.гр.дело
№6691/2018год. по описа на СГС, ГО, ІІ-Д с-в, като в диспозитива на съдебния
акт, абзац 2 (втори), ред 6 и 7 вместо „ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба– 19.08.2012 год. до окончателното и изплащане“, следва да се чете: „ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба– 19.02.2015г. (деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година) до
окончателното и изплащане“.
Решението за поправката може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване
основното решение, а именно- пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/