РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 23.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти
административен състав в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 16 по описа за 2022 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по
реда на чл.38 от Закона
за държавната собственост /ЗДС/ във вр. с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалният кодекс /АПК/.
Административното дело е образувано по жалба
на Д.А.М., с постоянен адрес:*** чрез
пълномощник адв. Б.Ц. – ЛАК с адрес на кантората за
получаване на призовки и съобщения по делото: гр. Ловеч, пл. Г.М.Д., ет. 4, ст.
402, срещу Решение № 794 от 16.11.2021 год. Министерски съвет за отчуждаване на
имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на
Обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП=
167+572 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с път III-301) до км
189+344 от идейния проект на НКСИП = км 190+771,67 по техническия проект от 2020
г. (след пресичането с път-III-303) на територията на област Ловеч и област
Велико Търново“, касаещо имот с идентификатор *****в
землището на с. *****, община Летница, област Ловеч, в частта с която по т.1
определя размера на паричното обезщетение по отношение на имот с идентификатор *****,
с номер на имота по регистър към одобрения ПУП-ПП- *****, представляващ
земеделска територия с начин на трайно ползване -нива с площ на имота 5,122
декара, засегната площ - 1,333 декара, площ за отчуждаване - 1,333 дка, за
който е определено обезщетение в размер на 724 (седемстотин двадесет и четири)
лева.
С
доводи, че обжалваният акт в оспорената част е неправилен и незаконосъобразен, се
иска неговата отмяна. Оспорва се преценката на административният орган за
начина на обезщетение и в тази връзка се твърди незаконосъобразност на
решението в оспорената част поради несъответствието му с целта на закона. Твърди
се също, че обжалваното решение е в противоречие с материалноправните
разпоредби на ЗДС, тъй като определеното парично обезщетение не е равностойно.
В заключение жалбоподателят иска съдът да отмени Решението в оспорената част,
като незаконосъобразно и върната административната преписка на органа за обезщетяването
му по реда на чл.42а ал.1 от Закона за държавната собственост с равностоен
поземлен имот ДПФ. Алтернативно се иска изменение на решението в оспорената
част.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.
Н. и адв.Ц., поддържат жалбата. Молят съда да
постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да върне
преписката на органа с указания отчуждаваният имот да бъде заменен с имот от
Държавен поземлен фонд, или алтернативно да измени решението на МС, в
обжалваната част. Депозирани са писмени бележки по съществото на спора.
Жалбоподателят поддържа и искане за присъждане на разноски по приложения
Списък.
Ответникът - Министерски съвет на Република
България, в съдебно
заседание не се представлява. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата и
административната преписка в съда, е изразено подробно писмено становище за
неоснователност на подадената жалба чрез процесуален представител. Ответникът
развива съображения за законосъобразност на решението на МС, в оспорената част,
като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с
целта на закона. Посочва, че размерът на обезщетението е изготвен при спазване
на изискванията на ЗДС. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. По делото е представено и
писмено становище по същество на спора /л.л.593-595/.
Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, в съдебно заседание не се представлява. В писмено становище
по делото чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна
и недоказана, счита решението на МС в оспорената част за правилно и
законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение - за правилно определен. Моли
съда да кредитира заключението на ВЛ К.К.
с вх. № 451/01.02.2022 г., с което изцяло е потвърдена оценката на
административния орган при определяне на равностойното парично обезщетение за
частта от отчуждения имот. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна - Министърът на финансите, в съдебно заседание не се представлява. В
писмено становище по делото чрез процесуалния си представител оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана, счита решението на МС в оспорената част за
правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение -за правилно
определен. Сочи , че административният орган законосъобразно е избрал паричното
обезщетение.
Заинтересованата
страна - Агенция „Пътна инфраструктура” – София в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител адв. Ф. излага доводи, че жалбата е неоснователна.
Излага аргументи, че ответния МС разполага с оперативна самостоятелност да
определи вида на обезщетението, поради което, като е избрано парично
обезщетение, тази негова преценка не подлежи на контрол от съда. Моли да се
кредитира първото заключение на ВЛ К.К. вх. № 451/01.02.2022
г., с което изцяло е потвърдена оценката на административния орган при
определяне на равностойното парично обезщетение за частта от отчуждения имот.
Ответника е приложил
административната преписка по издаване на
обжалвания акт, експертната оценка за обезщетение на отчуждените имоти, както и удостоверение по чл.32 ал.4 от ЗДС с пазарни аналози на магнитен
носител, изпратени от Агенция по
вписванията на Агенция „Пътна инфраструктура”. Доколкото към преписката не са представени
доказателства за съобщаването на оспорения административен акт на жалбоподателя,
Съдът е изискал такива от Агенция
„Пътна инфраструктура“ с разпореждане от 05.01.2022г., представени от процесуалният представител адв.Ф. с приложените
към молба вх. № 232/24.01.2022г. уведомително писмо
и известие за доставяне, според което пратката е получена на 10.12.2021г.. По делото са събрани писмени доказателства, назначена е съдебно оценителна експертиза, в различни варианти. По искане на жалбоподателя
е допуснато допълнително заключение на ВЛ инж. К. К..
Съдът, след анализ на
доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по
чл.168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения
индивидуален административен
акт, пред местно компетентния да я разгледа административен
съд и от външна страна отговаря
на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.
Предвид данните, че оспореното решение
е съобщено на 10.12.2021 г. с известие за доставяне, а жалбата е депозирана в деловодството на ответника
на 22.12.2021 г., съдът приема, че
е подадена в законоустановения
срок по чл.149 от АПК във връзка
с чл.38 ал.2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и от надлежна страна. Жалбоподателят се легитимира като
собственик на недвижим имот - нива с номер *****, находящ се в землището
на с. *****, община Летница, област Ловеч, който попада в обхвата на отчуждените с обжалваното
решение имоти на територията на област Ловеч. Оспореното решение е индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21 ал.1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на
чл.146 от АПК. Изложеното дотук обуславя
процесуалната допустимост на жалбата за
разглеждането й по същество.
Разгледана по същество
в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол е Решение № 794 от 16.11.2021 година на
Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части
от имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на
обект: „Автомагистрала „Хемус“,участък от км 166+144 от
идейния проект на НКСИП= 167+572 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с път III-301) до км 189+344 от
идейния проект на НКСИП = км 190+771,67 по техническия
проект от 2020 г. (след пресичането с път- III -303) на територията на област Ловеч и област Велико Търново“, издадено на основание чл.34а
ал.1 във връзка с чл.34б от Закона за държавната собственост и §1 от
Допълнителните разпоредби на Закова за държавната собственост.
Съгласно разпоредбата на чл.34а ал.1 от
Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти
и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти,
се извършва с решение на Министерския
съвет по предложение на министъра на регионалното
развитие и благоустройството
и министъра на финансите.
Според §1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със
закон, както и инфраструктурни обекти: изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения - пътища от републиканската
пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната
инфраструктура, пристанища,
летища и съоръжения към тях; на
други мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура - водоснабдяване,
канализация, пречистване на питейни и отпадъчни
води, третиране на отпадъци, електрификация,
топлофикация, газификация и
електронни съобщителни мрежи и физическата инфраструктура за разполагането им, индустриални зони, технологични паркове или индустриални паркове по Закона
за индустриалните паркове с необходимата техническа инфраструктура за привличане на
инвестиции, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. Следователно редът
за определянето на даден обект
за национален е това да бъде
извършено със закон или с решение
на Министерски съвет.
С решение № 250 на министерския съвет от 2013 година
републикански път А-2 „София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна“, част
от който е и Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект
с национално значение по смисъла на
§5 т.62 от Допълнителните разпоредби на Закона
за устройство на територията и за национален обект
по смисъла на §1 от Допълнителните
разпоредби на ЗДС. След като обектът, за
който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното
решение е именно министерски съвет.
Оспореното решение е постановено от Министерски съвет, по предложение
на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Издадено е в изискуемата от закона писмена форма, като с него са отчуждени
имоти/части от имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала,
обявена за национален обект
с посоченото Решение №250/25.04.2013 год.
на Министерски съвет /МС/.
Предвид
горното съдът приема, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен
орган, в границите на неговата материалноправна
компетентност, чиито режим за издаване
е регламентиран със Закона за държавната собственост. При това не е налице отменително основание по чл.146 т.1 от АПК.
Оспореното решение е издадено в изискуемата
от закона форма. Като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която
се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение
и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание, визирано в чл.34б от Закона за държавната
собственост. Съответно липсва основание за отмяна по чл.146 т.2
от АПК.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което самостоятелно да съставлява основание за отмяна на акта по
смисъла на чл.146 т.3 от АПК.
Спазени
са административнопроизводствените правила за вземане на решението,
регламентирани в чл.34, чл.34а и чл.34б ал.2
от ЗДС. От заинтересованото ведомство е направено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите
и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него
са приложени документите, изброени в чл.34 ал.2 от ЗДС. От двамата министри,
съответно на финансите и на регионалното развитие и благоустройството, е направено предложение за отчуждаване на имотите до МС, с приложен към него
съвместен доклад. Решението е разгласено по реда на чл.34а ал.3 от ЗДС,
видно от приложените писмени доказателства. Предложението е било придружено с
изискуемите от чл.34а ал.4 от ЗДС приложения.
Предпоставка
за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила Подробен устройствен план /ПУП/ - Парцеларен
план /ПП/, който предвижда изграждането на национален обект: „Автомагистрала
„Хемус“, за процесния участък. Няма спор по делото, а
и видно от данните към административната преписка обектът, който ще се изгражда
и за чиито нужди е извършено процесното отчуждаване е
предвиден с влязъл в сила ПУП-ПП /парцеларен план/,
одобрен с влязла в сила на 20.02.2021 г. Заповед № РД-02-15-12/02.02.2021 година на заместник министъра на регионалното
развитие и благоустройството /обн. ДВ, бр. 10 от 2021
г./.
В табличен вид са представени
имотите и частите от имоти за
отчуждаване, включително и
в землището на с.*****, с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците.
Приложена е финансова обосновка, възлагателно писмо и оценка
на имота, извършена в административното производство, /оценителски доклад за определяне
на равностойно парично обезщетение на лист 114 и следващи/,
конкретно за процесния имот оценката е на лист
120 - гръб от делото. Оценката на имота, извършена в административното производство от лицензиран
оценител на имоти отговарящ на определените в ЗДС изисквания /чл.38 ал. 9 вр. § 1а т. 3 от ДР на ЗДС/.
Видно от приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение, в
т.ч. относно процесния имот, е определено при осигурено
удостоверение от Службата по вписванията, придружено с копие на всички вписани
сделки с имоти - реални пазарни аналози, отговарящи на изискванията на чл.32
ал.4 и §2 от ЗДС, като оценката е
извършена по реда на чл.32 ал.2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на
възложената оценка е въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания”- имоти в земеделска
територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на §1а
т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки със земеделски
земи, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и
вписани в СВ - Ловеч.
По отношение
приложението на материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно чл.32 ал.1 от Закона за държавната собственост
/ЗДС/, имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица,
могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не
могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно
обезщетение.
На първо място от съда се иска да постанови
решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да върне преписката
за постановяване на нов административен акт за замяна на отчуждавания имот с
имот от Държавен поземлен фонд.
Съгласно чл.42а ал.1 от ЗДС,
когато за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по
друг начин за изграждане на национален обект, следва да бъдат отчуждени
принудително имоти - частна собственост, представляващи земеделски земи или
горски територии, като равностойно обезщетение може да се предостави имот -
частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии
- държавна собственост.
Този начин на обезщетение е една от
възможностите, предвидени от законодателя, за определяне на равностойно
обезщетение за отчуждения имот или имоти, това е само възможност за
административния орган, а не е задължение. Другият алтернативен вариант е за
отчуждените имоти или части от имоти да се определи равностойно парично
обезщетение по реда на чл.32 ал.2 от ЗДС.
В
съответствие с предоставената от законодателя оперативна самостоятелност,
органът е извършил преценка и е избрал равностойното парично обезщетение.
Съответно в рамките на ал.1 на чл.42а от ЗДС е предоставено в избор на
административния орган дали да определи обезщетението да бъда парично или с
друг равностоен имот, като в настоящия случай органът, в рамките на
оперативната си самостоятелност, е избрал паричното обезщетение.
Взетото
решение за определяне на парично обезщетение е в рамките на предоставеното от
закона правомощие на органа и е законосъобразно.
По
искането за определяне на равностойното парично обезщетение съдът установи
следното:
Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на
отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали
преди влизането в сила на подробния устройствен план,
който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в
сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение въз основа на
пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до
отчуждавания, съгласно чл.32 ал.2 от ЗДС.
В §1а т.1 от ДР на ЗДС е дадена легална
дефиниция на понятието „равностойно парично обезщетение”, която определя същото
и изчерпва неговото съдържание. Съгласно тази разпоредба равностойно парично
обезщетение е цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по реда
на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от
него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Следователно
обемът и обхватът на равностойното парично обезщетение са нормативно определени
и присъждане на обезщетение извън законовите рамки би било необосновано.
Едновременно с това, съгласно §1а т.2 от ДР
на ЗДС, „пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко – продажба, замяна, учредяване на вещни права или
прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека –
обезпечаваща покупко – продажба на имот, продажбите
чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и
общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет
идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в
рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата
по вписванията по местонахождението на имота.
В оспорената му част решение № 794 от 16.11.2021 год. на Министерския съвет постановява
отчуждаването на 1,333 дка от ПИ с идентификатор № *****, нива, III категория,
в землището на с.*****, с обща площ от 5,122 дка, с определено обезщетение в
размер на 724 лв.
Във връзка с оспорването съдът е допуснал
съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното
парично обезщетение, определено по реда на чл.32 от ЗДС, във вр. с §1а т.1 от ДР на ЗДС и за такова определено по чл.32
ал.3 от ЗДС.
Съгласно заключението на вещото лице по
експертизата, при определяне на равностойното парично обезщетение за процесните имоти, са взети предвид изискванията на §1а т.2
от ДР на ЗДС, според които „пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки
с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне
на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща
покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни
изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки,
с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от
страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.
При определяне на осреднените пазарни цени са взети предвид вписаните
в Службата по вписванията-Ловеч сделки за имоти по смисъла на §1а т.4
б.“в“ от ДР на ЗДС-намиращи се в близост до отчуждаваните, които се намират в едно
и също землище в земеделските територии и горските територии, за периода
12.02.2020 г. -12.02.2021 г.
Представени са общо 21 броя сделки, от които в
оценката са използвани само 3 броя сделки като пазарни аналози, отговарящи на
изискванията на параграф 1а т.2 от ДР на ЗДС. Останалите 18 броя сделки не са
използвани като пазарни сделки, тъй като при някои от тях има извършени сделки
на идеални части, други представляват констативни нотариални актове, възбрани,
договори с Община Летница, сделки със застроени имоти и други.
Използваните сделки при определяне на
равностойното парично обезщетение от вещото лице по допуснатата
съдебно-оценителна експертиза по делото са описани изчерпателно в табличен вид
на стр. 2 от заключението на ВЛ /л. 515 от делото/.
Използваните
пазарни аналози и описаните нотариални актове са идентични както в заключението
на вещото лице, така и в оценителския доклад. Вещото
лице не е установило относими сделки от посочения
период, които не са били включени в пазарните аналози при определяне на
оценката.
От
заключението на вещото лице се установява, че пазарната стойност на имота,
определена по правилата на ЗДС, съвпада с оценката, определена с оспореното
решение на МС, в оспорената част. Видно е, че заключението на вещото лице е
изготвено на основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждавания.
Вещото лице е стигнало до извод, че действителната
пазарна цена на земята на отчуждаваната част от недвижим имот с идентификатор *****в
землището на с.*****, определена по реда на чл.32 ал.2 от ЗДС е следната: от
имот *****-1.333 дка х 543.16 лв/дка = 724 лв.
Действителната пазарна цена на земята на
отчуждаваната част от недвижим имот с идентификатор 40261.20.5 в землището на
с.*****, определена по реда на чл.32 ал.3 от ЗДС - по Наредбата за реда за
определяне цени на земеделските земи, е следната: от имот *****-1.333 дка х
593.98 лв/дка = 792 лв.
Направено е възражение от жалбоподателя, че в
оценителния доклад отразен и от административния орган се използват като
пазарни аналози сделки с имоти - ливади, които са с напълно различен НТП от
отчуждавания имот, при наличието на други сделки, в които са включени
земеделски земи - ниви, какъвто е и отчуждавания имот, но те не са включени при
изготвянето на оценката от административния орган, както и в оценката на вещото
лице по делото. Като такива са посочени, както следва: Нотариален акт № 16, том
14, вх. peг. № 5692 от 17.11.2020 г. на СВ Ловеч и
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти вх. peг.
№ 2112, акт № *****на СВ-Ловеч.
Жалбоподателят обосновава искането си с
твърдението, че под „имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до
отчуждавания“ по смисъла на чл.32 ал.2 от ЗДС следва да се разбират имоти със
същите предназначение и начин на трайно ползване.
С допълнително заключение вх. № 730/14.02.2022
г. е определена пазарната стойност на
недвижимия имот, предмет на отчуждаване, като за пазарни аналози са използвани
всички сделки, в които се включват поземлени имоти, представляващи земеделски
земи с НТП ниви, както следва: нот.акт № *****. и нот.акт № *****е следната: от имот *****-1.515 дка х 809.98
лв/дка = 1227 лв.
Със заключението е определена осреднена цена
от 809.98 лв./дка или обезщетение от 1227 лв. Оценката е изготвена по реда на
чл.32 ал.2 във вр. с § 1а от ДР на ЗДС като са
използвани за пазарни аналози по двата нотариални акта: НА *****вх. peг. № 5692 от 17.11.2020 г. и НА *****вх. peг. № 2112 от 12.05.2020 г.
Първият н.акт № *****. е с предмет на
продажба 6 ниви, от които четири от четвърта категория (същата като
отчуждавания имот), а два от по-ниска като стойност - пета категория, както и
два други имота - с начин на трайно ползване - зеленчукова градина и пасище на
много ниска стойност. Общата цена за покупката на имотите е 48 800.00 лв. Зел. градина и пасището са имоти с друг начин на трайно
ползване (НТП) и видно от изложеното по-горе НТП има значение при преценка
доколко са налице сходни характеристики на имотите (тълкувателно решение №
3/23.03.2015 г. по тълкувателно дело № 6/2014 г. на ВАС на РБ — ОСС от I и II колегия
на ВАС). Тези имоти обаче са включени в оценката и при въпрос към вещото лице,
то посочва, че дори и с тях общата цена няма да се промени съществено, тъй като
са малки по площ.
Вторият нот.акт №
*****включва две ниви от същата категория четвърта и две лозя. Според
изявлението на вещото лице при изслушване в заседанието на 17.02.2022 г., че е
направило справка в kais.cadastre.bg, от която е видно, че лозето с идентификатор *****не се
обработва и не е лозе по своя характер, тъй като е част от старите лозя от
ТКЗС. По отношене на другото лозе с идентификатор
40261.48.12, то няма данни в платформата относно обработката. Но това лозе е
само 0.627 дка и данъчна оценка от 154.10 лв. Това лозе е толкова малко, че
изключването му също не би повлияло на общата оценка така както пасището и
градината. Ако следваме изявлението от вещото лице и приемем логиката на АО и
вещото лице, че зеленчуковата градина от 0.149 дка и пасището от 1.012, т.е.
над един декар са твърде малки и несъществени за оценката, то по същата логика
и 0.600 дка /наполовина по-малко/ би следвало да окаже още по малко влияние на
оценката.
В посочения оспорван втори пазарен аналог
има две ниви с много по - висока стойност от посочените и спорни между страните
лозя. И не на последно място в доклада на оценителя /л.11/ е отбелязано, че
„прецизният оглед на място установи, че тези насаждения са амортизирани и
изоставени, а терените под тях необработваеми“, „насажденията са завършили
експлоатационния си период, както и „предмет на оценката, изготвена по реда на
ЗДС, са само земеделските земи (терените върху които са създадени тези погинали
вече насаждения)“. Според приложеното писмо изх. № РД-12-02-363-1 от 16.04.2021
г. на ОСЗ Ловеч „всички имоти с начин на трайно ползване НТП лозе и НТП овощни
насаждения, попадащи в трасето на магистралата са възстановени по реда на ЗСПЗЗ
като такива и този НТП. Няма имоти, които да са засадени с нови трайни
насаждения, както и такива, които да се позват като
насаждения към момента. От 1991 г. тези имоти са пустеещи и не се използват
като овощни градини и лозя.“ От изложеното следва извода, че лозята не са
оценявани като трайни насаждения, а единствено земята/терените, върху които са
създадени те. При това се явява неоснователно твърдението на заинтересованата страна, че има специална Наредба за базисните цени на
трайните насаждения, която се прилага в случая. Тя действително предвижда, че
трайните насаждения се оценяват отделно от земята, но ние не сме в хипотеза на
оценяване на трайни насаждения. В случая дори Админстративният
орган категорично посочва, че оценка на трайните насаждения не е извършвана още
по-малко по реда на посочената наредба, тъй като същият е приел, че нямат
характера на такива и не могат да бъдат ценени като трайни насаждения. При тези
съображения неправилно Административният орган не е използвал като пазарен
аналог посочения от жалбоподателя нотариален акт от 12.05.2020 г., който
съдържа ниви от същата категория като отчуждавания имот и то на по- висока
стойност от лозята в него.
Съдът счита, че следва да се посочи, че единствено
допълнителното заключение вх. № 730/14.02.2022 г. е изготвено при поне два
пазарни аналога, които включват изобщо ниви, респективно е спазено изискването
за ползване на имоти с еднакво предназначение, начин на трайно ползване и сравнително
сходни характеристики. Това заключение се явява най-близко до определянето на
равностойно обезщетение, така че жалбоподателя да може да закупи подобен имот
със сходни характеристики на отчуждения му.
Законът не дава определение на понятието
„имоти с подобни характеристики”. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
23.03.2015 г. на ВАС по т. д. № 6/2014 г., сравнителният анализ се прави въз
основа на имоти, чиито начин на трайно ползване и предназначение са сходни с
тези на отчуждавания недвижим имот. Не се посочва изискване за идентичност в
категорията на имотите, а само сходен начин на трайно ползване и
предназначение.
Този критерий изисква да се сравнят
пазарните цени на други имоти, различни от отчуждавания, но със сходни
характеристики и начин на трайно ползване, за да бъде оценката на подлежащия на
отчуждаване имот актуална и съответна на цените на свободния пазар, което
означава, че срещу получената в обезщетение сума лицето, чийто имот или част от
имот се отчуждава, ще има възможност, ако реши, в същия момент (на
отчуждаването), на същия географски пазар, да закупи аналогичен имот за
задоволяване на потребностите, които е задоволявал и с отчуждения.
Водещо основание при преценката дали да се
включат при определяне на оценката е изискването за ползване на сделки за имоти
с еднакво предназначение, начин на трайно ползване и сравнително сходни
характеристики, което е съответно на целта на закона и цената по конкретната
сделка.
При
принудително отнемане на собствеността по реда на ЗДС за изграждане на
национален обект срещу парично обезщетение, целта на законодателя е
собственикът на имота да получи парично обезщетение в такъв размер, който да е
равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно
предлагане на пазара на този имот. Т. е. целта на закона е да се обхване
възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените
критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите,
предмет на отчуждаването, и да бъдат защитени интересите на засегнатите
собственици, а именно същите да бъдат възмездени парично с цена, близка до
тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижимите
имоти, при отсъствие на каквато и да е принуда.
Следва да се съобрази, че по първото
заключение, което съвпада с доклада на „Бачковски
консулт“ ООД, възприет и от административния орган, се използват като пазарни
аналози сделки с имоти – ливади и няма нито една нива. Съответно тези две
сделки са за имоти, които са с напълно различен НТП от отчуждавания имот.
Стойността на такъв тип имоти е несъразмерна в сравнение с нивите. Този извод
се обсовава от прочита на първото заключение - стойността на двете сделки е 244.95 лв. и
400.05 лв., което е в пъти по ниска от цената на нивите. Това не е равностойно
обезщетение което да обезщети лицето, чиято земя е отчуждена, тъй като ливадата
не е нива - нито по предназначение, нито по стойност, нито по начин на трайно
ползване. Неоснователен е аргумента, че са все обработваеми земи -
обработваемите земи, доколкото са с различни характеристики в зависимост от
техни вид и с различна цена. Законът посочва равностойност, а не обработваеми и
необработваеми земи като разграничение.
Необходимо е
да се отбележи, че цитираното от заинтересованата страна АПИ в съдебно
заседание - Решение № 5261 от 12.05.2015 г. по адм.
дело № 1011 по описа за 2014 г. на ВАС, трето отделение, не е относимо към настоящия спор. Съдът в своите мотиви е приел,
че възражението за неотносимост на сделките, касаещи
пасище и нива е неоснователно единствено поради това, че няма доказателства
имотите реално да са ползвани, което в процесния
случай не е така предвид данните, че жалбоподателя е земеделски производител и
ползва и обработва имотите си. Отделно, посоченото решение противоречи на
тълкувателно решение на ВАС, което за разлика от цитираното вече, има
задължителен характер за дадените с него указания относно характеристиките на
имотите и начина на трайно ползване.
Изложеното
налага извод, че така определеното обезщетение не води до постигане на целите
на обезщетението, а именно да се получи равностойно парично обезщетение от
собственика. В подкрепа на изложеното е и Решение на ЕСПЧ по дело Kostov and Others
v. Bulgaria от 14.05.2020 г., образувано по съединени
жалби на български граждани с оплакване за нарушаване на чл.1 от Протокол 1 във
връзка с недостатъчния размер на определеното обезщетение за отчуждените им
земи. Видно от същото решение, следва да бъде присъждано такъв размер на
обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество,
като е прието допуснато нарушение на чл.1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС, поради това,
че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи.
В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност, ако даденото
обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.
Водещо
следва да е не формалното приложение на закона, а целта на същия - определяне
на справедлива пазарна стойност на отчуждените имоти, поради което при
определяне на справедливата цена за отчуждените имоти относими
следва да са онези сделки, които реално отразяват пазарните цени на съответния
имот.
Относно
втория вариант на първото заключение, в което оценката е изготвена по
изискванията на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи /обн. ДВ бр. 64 от 05.06.1998 г./ следва да се съобрази, че
доколкото са налице поне два акта, които са с предмет ниви - общо 8 броя ниви в
два нотариални акта, т.е. значително като обем, които да дадат обективна
оценка, не следва да се прилага в процесния
случай.
С оглед на изложеното дотук съдът
възприема втория вариант на оценка по изготвеното допълнително заключение на
вещото лице, и изцяло кредитира същото като обективно и компетентно изготвено,
поради което съдът приема, че стойността на равностойното парично обезщетение
за имота е в размер на 809,98 лв. на декар.
С обжалваното решение размерът на
равностойното парично обезщетение за отчуждавания имот е определен въз основа
на две сделки като пазарни аналози с имоти – ливади, които са с напълно
различен НТП от отчуждавания имот, цената е значително занижена спрямо останали
сделки, т.е. при нея не е налице реално отразяване на пазарните цени.
По изложените съображения съдът намира, че
следва да измени обжалваното решение, в обжалваната част, като кредитира
допълнителното заключение на вещото лице К.К. вх. №
730/14.02.2022 г., като обективно, безпристрастно и неоспорено от страните.
Решението на МС, в оспорената част, е
незаконосъобразно като
постановено в противоречие с материалноправните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона, представляващи отменителни основания по чл.146 т.4 и т.5 от АПК.
Подадената срещу него жалба е основателна и следва да
бъде уважена, като определеното с Решение № 531/22.07.2021 г. на Министерски
съвет обезщетение за процесния имот е неравностойно
по смисъла на ЗДС и следва в тази част да бъде изменено, като за отчуждените
1,333 дка от ПИ с идентификатор № *****, нива, III категория, с обща площ от 5,122,
в землището на с.*****, се увеличи размерът на определеното обезщетение от 724
лв. на 1080 лв.
При
този изход на спора, предвид разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК само
жалбоподателят има право на претендираните разноски.
Видно от списъка на разноските на жалбоподателя на лист 601 от делото,
претендират се разноски в размер общо на 790 лв., от които: 10 лв. за държавна
такса, видно от платежно нареждане на л. 18 от делото, 480 лв. общо за депозит
за вещо лице, видно от приложените 3 бр. платежно нареждане и 300 лв. за
адвокатски хонорар, видно от договор за правна защита на лист 469 от делото.
Мотивиран така и на
основание чл.172 ал.2 предложение второ и чл.143 ал.1 от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл.38,
ал.8 от от Закона за държавната собственост
/ЗДС/, Административен съд-Ловеч, четвърти състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ по жалба на Д.А.М., ЕГН: **********,***,
чрез адв.Б.Ц. от ЛАК, съдебен адрес:***, Решение № 794
от 16.11.2021 г. на Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на
основание чл.34а, ал.1, във вр. с чл.34б от ЗДС на
имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на
обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП=
167+572 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с път III-301) до км
189+344 от идейния проект на НКСИП = км 190+771,67 по техническия проект от
2020 г. (след пресичането с път- III -303) на територията на област Ловеч и
област Велико Търново“, В ЧАСТТА МУ, с която е определено обезщетение за отчуждаем имот с идентификатор *****, в землището на с.*****, представляващ НИВА с
обща площ от 5,122 дка, с отчуждаема площ от 1,333
дка и определено парично обезщетение за нея в размер на 724 лв., като УВЕЛИЧАВА
размера на определеното парично обезщетение на 1080 лв. /хиляда двеста и
осемдесет/.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република
България да заплати на Д.А.М., ЕГН: **********,***, сумата от 790 /седемстотин
и деветдесет/ лева разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно съгласно чл.38 ал.8
от Закона за държавната собственост.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: