Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен, 17.12.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря В.Русена и с участие на прокурор Яна
Николова от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина
Чолакова КАНД № 267 по описа за 2021г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.63, ал.1, изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е въз основа на касационна жалба от ОДМВР-гр.Шумен, депозирана чрез процесуален
представител И.С. – главен юрисконсулт, срещу Решение № 23 от 20.09.2021г.,
постановено по АНД № 170/2021г. по описа на Районен съд-гр.Велики Преслав. С
обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 21-0323-000318/08.06.2021г.,
издадено от Началника на РУ-гр.Велики Преслав при ОДМВР-гр.Шумен, с което на Б.
Р.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да нарушение на чл.103 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 4 месеца. Със същото решение ОДМВР-гр.Шумен е
осъдена да заплати на Б. Р.С. деловодни разноски в размер на 200 лева. В
касационната жалба се аргументира становище за незаконосъобразност на
атакуваното решение, с твърдение, че същото е издадено в нарушение на
материалния закон. В тази връзка се аргументира тезата, че не само служители на
сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-гр.Шумен, но и други служители на
МВР са овластени да извършват проверки и да установяват нарушения на правилата
за движение по пътищата, по аргумент от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.,
издадена от министъра на вътрешните работи, с оглед на което направеният от
първоинстанционния съд извод за некомпетентност на актосъставителя да издава
актове за установяване на административни нарушения за нарушения по ЗДвП, е
неправилен. По съществото на спора се счита, че
неизпълнението на разпореждане за спиране от който и да е водач на МПС
не може да се квалифицира по друг начин, освен като нарушение по чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП, във вр.с чл.103 от ЗДвП. Въз основа на изложеното в касационната
жалба се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на
ново решение по съществото на спора, потвърждаващо наказателното постановление
като правилно и законосъобразно. Претендира се и присъждане на сторените
деловодни разноски. В проведеното открито съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.
Ответната
страна, Б. Р.С., в депозиран писмен отговор с вх.№ 2475/02.11.2021г. по описа
на ВПРС, депозиран чрез процесуалния му представител адвокат Г.И.от ШАК,
оспорва основателността на жалбата и отправя искане за оставяне в сила на
атакувания с нея съдебен акт. В проведеното открито съдебно заседание
ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява от адв.Г. И.,
който оспорва жалбата по съображенията, изложени в писмения отговор, като ги
доразвива.
Представителят
на Шуменската окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и
предлага решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде
оставено в сила.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на
чл. 212 от АПК.
Разгледана
по същество, същата се приема за основателна, по следните съображения:
Съдебните
решения представляват процесуални действия на съда, слагащи край на съдебното
производство. За да са валидни, допустими и правилни, същите следва да
отговарят на изискванията, поставени от процесуалните и материалните закони.
Съдебните решения, които не са съобразени с тези изисквания, представляват
порочни съдебни решения. В зависимост от порока, от който страда едно съдебно
решение, същото може да бъде нищожно – когато порокът засяга валидността му;
недопустимо – когато порокът не влияе върху валидността на решението, но засяга
допустимостта му; неправилно – когато решението е валидно и допустимо, но е
издадено в противоречие със закона. Съгласно правната доктрина и установената
съдебна практика (напр. Решение № 9225/18.06.2019г. по адм.д. №7452/2018г. на
ВАС, Осмо отд.), за да бъде прогласена нищожност на съдебен акт, е необходимо
да бъде констатирано, че е бил постановен от незаконен съдебен състав, че не е
изготвен в писмена форма или, че не е подписан. Недопустимо е съдебно решение,
което е валидно, но е постановено при липса на някоя от положителните
процесуални предпоставки за съществуването или надлежното упражняване на
правото на обжалване или съответно при наличието на някоя от отрицателните
предпоставки за това. А неправилно е това решение, което е валидно и допустимо,
но противоречи на действителното правно положение.
Обжалваното
съдебно решение е постановено в производство по Раздел V от ЗАНН, в което по силата на чл.84 от ЗАНН субсидиарно приложение намира НПК. В чл.34 от НПК императивно е посочено, че всеки акт на съда трябва да
съдържа: данни за времето и мястото на издаването му; наименованието на съда,
който го издава; номера на делото, по което се издава; имената на членовете на
състава, прокурора и на съдебния секретар; мотиви; диспозитив и подписите на
членовете на състава.
Процесното
решение изхожда от орган на правораздавателната власт, постановено е в писмена
форма и в законен състав, съгласно изискването на чл.63, ал.1 от ЗАНН. Същото
обаче не носи подписа на съдията, който го е постановил. На всяка страница от решението
фигурира печатен текст, според който то представлява копие на електронно
подписан документ, с посочване на трите имена на лицето, което го е постановило,
както и точните дата и час на полагане на електронния подпис.
При тези
констатации касационната инстанция приема, че съдебният акт, предмет на
касационно оспорване, не е подписан съобразно изискванията на чл.34 от НПК,
което обуславя извода, че страда от порок, рефлектиращ върху валидността на същия.
Направеният
по-горе извод не се променя от изричното отразяване в приложеното по делото
неподписано и незаверено копие, че представлява възпроизведено на хартиен
носител копие на електронно подписан документ, доколкото върху същото липсва
удостоверено съответствие на преписа с електронния образ. Това съответствие
може да бъде удостоверено единствено посредством полагане на саморъчен подпис
от издателя на съдебния акт или чрез полагане върху хартиения носител на печат
на съда и подпис на служител с посочване на трите му имена и длъжност. Такова
удостоверяване в случая не е налице.
Действително,
според чл.33, ал.7 от НПК, съдебните актове се изготвят като електронен
документ в единната информационна система на съдилищата и се подписват с
квалифициран електронен подпис (КЕП). От цитираната разпоредба следва, че
когато съдебните актове се изготвят като електронен документ, същите подлежат
на подписване с КЕП. В случая обаче обжалваното решение е материализирано на
хартиен носител, а не е представено в електронна среда, поради което следва да
носи саморъчния подпис на неговия автор, още повече, че самото АНД № 170/2021г.
по описа на ВПРС, по което е постановено, е образувано на 22.06.2021г. с
резолюция на Председателя на ВПРС на хартиен носител, а цитираната по-горе
разпоредба касае съдебните производства, образувани и водени изцяло в
електронна среда.
Изложените
съображения обуславят извода за нищожност на обжалваното решение поради порок,
който рефлектира върху неговата валидност. Съгласно чл.63, ал.1, изр.последно
от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.А
съгласно чл.218, ал.2 от АПК, за валидността на решението съдът следи служебно,
респективно може да я обяви и при липса на такова възражение в касационната
жалба. Поради това Решение № 23 от 20.09.2021г.,
постановено по АНД № 170/2021г. по описа на Районен съд - гр.Велики Преслав
следва да бъде обявено за нищожно и доколкото делото не подлежи на
прекратяване, на основание чл.221, ал.5 от АПК същото следва да бъде върнато на
първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
За пълнота
на изложението следва да се посочи, че не само решението на съда, но и всички
останали съдебни актове, в т.ч. разпореждане № 162/28.07.2021г., с което делото
е насрочено и протокол № 85 от проведеното на 20.08.2021г. открито съдебно
заседание по делото, не са подписани от съдията-докладчик по делото. В
протокола от проведеното открито съдебно заседание липсва и подпис на
секретаря, участвал в изготвянето му. Доколкото обаче се касае за процесуални
действия по движението на делото, които не слагат край на производството по
същото, сами по себе си тези пороци не обуславят нищожност на съдебното
решение, а съставляват съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
рефлектиращи единствено върху правилността на съдебния акт, за които съдът не
следи служебно (по арг. от чл.218, ал.2 от АПК). С оглед установената нищожност
на решението обаче, същите не променят направения по-горе извод на съда.
Въпреки това, при новото разглеждане на делото, съдът следва стриктно да
съблюдава и правилата за провеждане на процесуалните действия на съда, които не
слагат край на делото, в това число посредством подписване на съдебните
определения, разпореждания и протоколи, когато те се издават на хартиен
носител.
По
направените искания за разноски съдът намира за необходимо да отбележи, че
доколкото с настоящия съдебен акт не се слага край на спора, то не е налице
хипотезата на чл.81 от ГПК, вр. чл.144 от АПК и в това производство разноски не
следва да се присъждат. Същите следва да бъдат присъдени от първоинстанционния
съд при постановяване на решение по предявената пред него жалба с оглед изхода
на спора по нея.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и чл.221, ал.5 от АПК,
Шуменският административен съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 23 от 20.09.2021г.,
постановено по АНД № 170/2021г. по описа на Районен съд – град Велики Преслав.
ВРЪЩА делото на Районен съд – град Велики
Преслав за ново разглеждане от друг състав на съда.
Разноски
не се присъждат.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 17.12.2021г.