№ 1383
гр. София, 23.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000500831 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
С решение № 180 от 24.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 831/24 г. по
описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав съдът е отменил
решение № 3 995 от 19.07.23 г., постановено по гр. д. № 6 666/21 г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, 21 състав в частта, в която съдът е отхвърлил
предявения от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установена нищожността на чл. 4, т. 1 от договор за кредит за
рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № HL ***** от 09.05.2012 г.; отхвърлил е
предявения от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу „Юробанк България“ АД отрицателен установителен
иск за признаване за установено, че ищците И. С. М. и Н. Б. Г. не дължат на ответника
„Юробанк България“ АД сумата от 66 800.46 евро, представляваща курсова разлика,
включена без правно основание в главницата по договор за кредит за рефинансиране на
жилищен/ипотечен кредит № HL ***** от 09.05.2012 г.; отхвърлил е предявения от И. С. М.
и Н. Б. Г. срещу ответника „Юробанк България“ АД осъдителен иск е правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от общо 7 149.43 лв., по 3 574.72 лв. на всеки
ищец, получени от ответника по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
***** от 21.04.2008 г. курсови разлики в периода от 08.06.2008 г. до 08.05.2012 г., формирани
от заплатените месечни погасителни вноски и такси за управление, ведно със законната
лихва върху тях, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане;
отхвърлил е предявения от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу ответника „Юробанк България“ АД
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от
общо 2 984.27 CHF, по 1 492.14 CHF на всеки ищец, получена от ответника на 08.05.2008 г.
по договор № HL ***** от 21.04.2008 г. такса за усвояване на кредит по чл. 4.1 от договора,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й
1
заплащане; отхвърлил е предявения от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу ответника „Юробанк
България“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на
сумите от общо 2 275.92 CHF, по 1 137.96 шв. франка на всеки ищец, получена от ответника
в периода от 08.05.2009 г. до 25.06.2012 г. по договор № HL ***** от 21.04.2008 г. такса по
чл. 4.2 от договора за управление на кредита, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното й заплащане; отхвърлил е предявения от И. С.
М. и Н. Б. Г. срещу ответника „Юробанк България“ АД осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от общо 4 436.34 евро, по 2 218.17 евро на
всеки ищец, получена от ответника в периода от 10.06.2012 г. до 10.05.2021 г. по договор за
кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № Н L ***** от 09.05.2012 г. такса
(комисионна) по чл. 4.1 от договора за управление на кредита, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане; отхвърлил е
предявения от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу ответника „Юробанк България“ АД осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от общо 16 888.84 евро
по 8 444.42 евро на всеки ищец, получена от ответника в периода от 10.06.2012 г. до
10.05.2021 г. по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № Н L
***** от 09.05.2012 г. възнаградителна лихва, изчислена върху сумата от 66 800.49 евро
включени в главницата по кредита курсови разлики, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и в частта в която е осъдил
„Юробанк България“ АД да заплати на ищците И. С. М. и Н. Б. Г. разноски в общ размер
2 825.90 лв. и е осъдил И. С. М. и Н. Б. Г. да заплатят на „Юробанк България“ АД разноски в
общ размер 616.28 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., и вместо него
е признал за установено по предявеният от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу „Юробанк България“
АД, че клаузата на чл. 4, т. 1 от договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен
кредит № HL ***** от 09.05.2012 г. е нищожна на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, признал е за установено
по предявеният от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу „Юробанк България“ АД отрицателен
установителен иск, че ищците И. С. М. и Н. Б. Г. не дължат на ответника „Юробанк
България“ АД сумата от 66 800.46 евро, представляваща курсова разлика, включена без
правно основание в главницата по договор за кредит за рефинансиране на
жилищен/ипотечен кредит № HL ***** от 09.05.2012 г., осъдил е „Юробанк България“ АД
да заплати на И. С. М. и Н. Б. Г. сумата от общо 7 149.43 лв., по 3 574.72 лв. на всеки ищец,
получени от ответника по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL ***** от
21.04.2008 г., представляващи курсови разлики в периода от 08.06.2008 г. до 08.05.2012 г.,
формирани от заплатените месечни погасителни вноски и такси за управление, ведно със
законната лихва върху тях, считано от подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане, осъдил е „Юробанк България“ АД да заплати на И. С. М. и Н. Б. Г. сумата от
общо 2 984.27 CHF, по 1 492.14 CHF на всеки ищец, получена от ответника на 08.05.2008 г.
по договор № HL ***** от 21.04.2008 г. и представляваща такса за усвояване на кредит по
чл. 4.1 от договора, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане, осъдил е „Юробанк България“ АД да заплати на И. С. М. и Н. Б.
Г. сумите от общо 2 275.92 CHF, по 1 137.96 шв. франка на всеки ищец, представляваща
2
получена от ответника в периода от 08.05.2009 г. до 25.06.2012 г. по договор № HL ***** от
21.04.2008 г. такса по чл. 4.2 от договора за управление на кредита, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, осъдил е
„Юробанк България“ АД да заплати на И. С. М. и Н. Б. Г. сумата от общо 4 436.34 евро, по
2 218.17 евро на всеки ищец, представляваща получена от ответника в периода от 10.06.2012
г. до 10.05.2021 г. по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № Н
L ***** от 09.05.2012 г. такса (комисионна) по чл. 4.1 от договора за управление на кредита,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане, осъдил е „Юробанк България“ АД да заплати на И. С. М. и Н. Б. Г. сумата от
общо 16 888.84 евро, по 8 444.42 евро на всеки ищец, получена от ответника в периода от
10.06.2012 г. до 10.05.2021 г. по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен
кредит № Н L ***** от 09.05.2012 г., представляващи възнаградителна лихва, изчислена
върху сумата от 66 800.49 евро включени в главницата по кредита курсови разлики, ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане,
потвърдил е решение № 3 995 от 19.07.23 г., постановено по гр. д. № 6 666/21 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 21 състав в останалата част, като правилно и
законосъобразно, потвърдил е решение № 4 794 от 14.09.23 г., постановено по гр. д. №
6 666/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 21 състав, съдът е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 3 995 от 19.07.2023 г. по гр.
д. № 6 666/21 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 21 с-в, като правилно и
законосъобразно, осъдил е да заплати на И. С. М. и Н. Б. Г. сумата от 3 947.63 лв.,
представляващи внесена държавна такса за въззивното обжалване, сумата от 8 600 лв.,
представляваща внесена държавна такса съобразно уважената част от исковете пред
първоинстанционния съд, сумата от 700 лв. разноски в първоинстанционното производство,
както и сумата от 14 000 лв., разноски за адвокатска защита пред първоинстанционния съд и
сумата от 12 000 лв., разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78 от ГПК, осъдил е И. С. М. и Н. Б. Г. да заплатят на Юробанк България“ АД
сумата от 100 лв., разноски пред първоинстанционния съд и сумата от 100 лв., разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
С писмена молба вх. № 6 269 от 07.03.25 г. И. С. М. и Н. Б. Г. са поискала
изменение на постановеното решение в частта, в която съдът е присъдил разноски на
ответника в размер на 100 лв. за всяка инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
В тази връзка се твърди, че практиката на ВКС приема, че принципа на ефективност следва
да се тълкува в смисъл, че не се допуска правна уредба, която позволява потребителят да
бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато след установяването на
нищожността на договорна клауза, поради неравноправния й характер, искането му за
връщане на недължимо платени суми е уважено само частично, тъй като подобна правна
уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни
предоставеното му от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху
евентуално неравноправния характер на договорните клаузи.
3
Ответникът по тази молба „Юробанк България“ АД оспорва молбата. Твърди,
че молителят се е позовал на решение на СЕС по съединени дела С-224/19 и С-259, но в .95
от същото е посочено, че разпределението на разноските по съдебното производство пред
националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите
членки, при условие, че спазени принципите на равностойност и ефективност. С оглед на
това твърди, че не във всички случай съдът е длъжен да се съобрази, а посочените актове са
неотносими, тъй като в тях са разглеждани случай с много висок материален интерес. Моли
съда да постанови определение, с което да остави без уважение подадената молба за
изменение на решението в частта за разноските.
С писмена молба вх. № 9 570 от 08.04.25 г. „Юробанк България“ АД моли съда
да измени постановеното решение в частта за разноските. В молбата се твърди, че съдът е
присъдил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 12 000 лв., като делото не се
характеризира с фактическа и правна сложност. От друга страна се позовава на решение на
СЕС от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, съгласно което
националния съд не е обвързан с праговете уредени в НМРАВ. Позовава се и на решение на
СЕС от 05.12.2006 г. по съединени дела С-94/04 и С-202/04 на голямата камара на СЕО, в
което е прието, че когато държава членка делегира на частноправен субект, какъвто е ВАД
правомощия, то същата осъществява нарушение на правилата на свободната конкуренция
закрепени в чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС.
Ответниците по тази молба И. С. М. и Н. Б. Г. молят съда да остави без
уважение същата. Оспорва доводи относно фактическата и правна сложност на делото.
Развива доводи относно съобразяването на практиката на ВКС с тази на СЕС по отношение
на нищожността на клаузите, предвид неравноправността им. Цитира практика на ВКС по
отношение на минималните размера, които приема, че не са задължителни, а
възнаграждението следва да се определи въз основа на фактическата и правната сложност.
Твърди, че при определянето следва да се съобразят принципите на разумност и
пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, както и че следва да се
изследват какви са пазарните цени на адвокатските услуги, за които може да ползва като
ориентир НМРАВ. Прави сравнение между работата на съдиите от първата и въззивната
инстанция, от което прави извод, че не следва да бъде намалявано възнаграждението за
адвокатските услуги само поради обстоятелството, че не се съберат нови доказателства.
Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди
представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с решение № 180 от 24.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 831/24 г. по описа на
Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав съдът е отменил решение №
3 995 от 19.07.23 г., постановено по гр. д. № 6 666/21 г. по описа на Софийски градски съд,
4
Гражданско отделение, 21 състав в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от И. С. М.
и Н. Б. Г. срещу „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установена нищожността на чл. 4, т. 1 от договор за кредит за рефинансиране
на жилищен/ипотечен кредит № HL ***** от 09.05.2012 г.; отхвърлил е предявения от И. С.
М. и Н. Б. Г. срещу „Юробанк България“ АД отрицателен установителен иск за признаване
за установено, че ищците И. С. М. и Н. Б. Г. не дължат на ответника „Юробанк България“
АД сумата от 66 800.46 евро, представляваща курсова разлика, включена без правно
основание в главницата по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен
кредит № HL ***** от 09.05.2012 г.; отхвърлил е предявения от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу
ответника „Юробанк България“ АД осъдителен иск е правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за заплащане на сумите от общо 7 149.43 лв., по 3 574.72 лв. на всеки ищец, получени от
ответника по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL ***** от 21.04.2008 г.
курсови разлики в периода от 08.06.2008 г. до 08.05.2012 г., формирани от заплатените
месечни погасителни вноски и такси за управление, ведно със законната лихва върху тях,
считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане; отхвърлил е
предявения от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу ответника „Юробанк България“ АД осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от общо 2 984.27 CHF,
по 1 492.14 CHF на всеки ищец, получена от ответника на 08.05.2008 г. по договор № HL
***** от 21.04.2008 г. такса за усвояване на кредит по чл. 4.1 от договора, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане;
отхвърлил е предявения от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу ответника „Юробанк България“ АД
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от
общо 2 275.92 CHF, по 1 137.96 шв. франка на всеки ищец, получена от ответника в периода
от 08.05.2009 г. до 25.06.2012 г. по договор № HL ***** от 21.04.2008 г. такса по чл. 4.2 от
договора за управление на кредита, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното й заплащане; отхвърлил е предявения от И. С. М. и Н. Б. Г.
срещу ответника „Юробанк България“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от общо 4 436.34 евро, по 2 218.17 евро на всеки ищец,
получена от ответника в периода от 10.06.2012 г. до 10.05.2021 г. по договор за кредит за
рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № Н L ***** от 09.05.2012 г. такса
(комисионна) по чл. 4.1 от договора за управление на кредита, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане; отхвърлил е
предявения от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу ответника „Юробанк България“ АД осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от общо 16 888.84 евро
по 8 444.42 евро на всеки ищец, получена от ответника в периода от 10.06.2012 г. до
10.05.2021 г. по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № Н L
***** от 09.05.2012 г. възнаградителна лихва, изчислена върху сумата от 66 800.49 евро
включени в главницата по кредита курсови разлики, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и в частта в която е осъдил
„Юробанк България“ АД да заплати на ищците И. С. М. и Н. Б. Г. разноски в общ размер
2 825.90 лв. и е осъдил И. С. М. и Н. Б. Г. да заплатят на „Юробанк България“ АД разноски в
5
общ размер 616.28 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., и вместо него
е признал за установено по предявеният от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу „Юробанк България“
АД, че клаузата на чл. 4, т. 1 от договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен
кредит № HL ***** от 09.05.2012 г. е нищожна на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, признал е за установено
по предявеният от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу „Юробанк България“ АД отрицателен
установителен иск, че ищците И. С. М. и Н. Б. Г. не дължат на ответника „Юробанк
България“ АД сумата от 66 800.46 евро, представляваща курсова разлика, включена без
правно основание в главницата по договор за кредит за рефинансиране на
жилищен/ипотечен кредит № HL ***** от 09.05.2012 г., осъдил е „Юробанк България“ АД
да заплати на И. С. М. и Н. Б. Г. сумата от общо 7 149.43 лв., по 3 574.72 лв. на всеки ищец,
получени от ответника по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL ***** от
21.04.2008 г., представляващи курсови разлики в периода от 08.06.2008 г. до 08.05.2012 г.,
формирани от заплатените месечни погасителни вноски и такси за управление, ведно със
законната лихва върху тях, считано от подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане, осъдил е „Юробанк България“ АД да заплати на И. С. М. и Н. Б. Г. сумата от
общо 2 984.27 CHF, по 1 492.14 CHF на всеки ищец, получена от ответника на 08.05.2008 г.
по договор № HL ***** от 21.04.2008 г. и представляваща такса за усвояване на кредит по
чл. 4.1 от договора, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане, осъдил е „Юробанк България“ АД да заплати на И. С. М. и Н. Б.
Г. сумите от общо 2 275.92 CHF, по 1 137.96 шв. франка на всеки ищец, представляваща
получена от ответника в периода от 08.05.2009 г. до 25.06.2012 г. по договор № HL ***** от
21.04.2008 г. такса по чл. 4.2 от договора за управление на кредита, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, осъдил е
„Юробанк България“ АД да заплати на И. С. М. и Н. Б. Г. сумата от общо 4 436.34 евро, по
2 218.17 евро на всеки ищец, представляваща получена от ответника в периода от 10.06.2012
г. до 10.05.2021 г. по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № Н
L ***** от 09.05.2012 г. такса (комисионна) по чл. 4.1 от договора за управление на кредита,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане, осъдил е „Юробанк България“ АД да заплати на И. С. М. и Н. Б. Г. сумата от
общо 16 888.84 евро, по 8 444.42 евро на всеки ищец, получена от ответника в периода от
10.06.2012 г. до 10.05.2021 г. по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен
кредит № Н L ***** от 09.05.2012 г., представляващи възнаградителна лихва, изчислена
върху сумата от 66 800.49 евро включени в главницата по кредита курсови разлики, ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане,
потвърдил е решение № 3 995 от 19.07.23 г., постановено по гр. д. № 6 666/21 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 21 състав в останалата част, като правилно и
законосъобразно, потвърдил е решение № 4 794 от 14.09.23 г., постановено по гр. д. №
6 666/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 21 състав, съдът е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 3 995 от 19.07.2023 г. по гр.
д. № 6 666/21 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 21 с-в, като правилно и
законосъобразно, осъдил е да заплати на И. С. М. и Н. Б. Г. сумата от 3 947.63 лв.,
6
представляващи внесена държавна такса за въззивното обжалване, сумата от 8 600 лв.,
представляваща внесена държавна такса съобразно уважената част от исковете пред
първоинстанционния съд, сумата от 700 лв. разноски в първоинстанционното производство,
както и сумата от 14 000 лв., разноски за адвокатска защита пред първоинстанционния съд и
сумата от 12 000 лв., разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78 от ГПК, осъдил е И. С. М. и Н. Б. Г. да заплатят на Юробанк България“ АД
сумата от 100 лв., разноски пред първоинстанционния съд и сумата от 100 лв., разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че страните в
производството са представили списъци с разноските по чл. 80 от ГПК.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Молбите са допустими, но неоснователни.
По отношение на подадената молба от ищците в първоинстанционното
производство съдът намира следното:
Задължителна тълкувателна практика на СЕС, по тълкуването на чл. 6, § 1 и
член 7, § 1 от Директива 93/13, както и формираната еднозначна и непротиворечива
практика на ВКС по прилагането й (определения по ч. т. д. .№ 2 767/24 г. и ч. т. д. .№ 274/23
г., по описа на ІІ т.о., ч. т. д. № 2 049/22 г. и ч. т. д. № 17/23 г., по описа на І т.о., решение по т.
д. № 630/23 г., по описа на ІІ т.о. и др.) приема, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13,
както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна
уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в
зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие
на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер,
като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да
възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен
съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
Задължителното тълкуване на СЕС не намира приложение при частично отхвърлени
установителни искове за нищожност на договорни клаузи, като неравноправни, а при
частична неоснователност на кондикционните (осъдителни) искове, обусловени от призната
неравноправност на договорните клаузи, на основание които са били недължимо събрани
суми от потребителя. В конкретния случай съдът е присъдил разноски за първа и въззивна
инстанция на ответника за частично отхвърления отрицателен установителен иск за
признаване за установено, че ищците И. С. М. Н. Б. Г. не дължат на ответника „Юробанк
България“ АД сумата от 1 557.72 евро, просрочени задължения за лихви и такси по договор
за кредит № HL ***** от 21.04.2008 г., капитализирани към главницата с допълнителни
споразумения от 16.03.2009 г., от 06.11.2009 г., от 27.05.2010 г., от 27.06.2011 г., от 02.02.2012
г. и от 11.09.2013 г. и включени в главницата по договор за кредит № HL ***** от 09.05.2012
7
г., в която част атакуваното първоинстанционно решение е потвърдено. С оглед на това и
предвид цитираната от самия молител константна съдебна практика на Върховен касационен
съд настоящият състав намира, че молбата за изменение на постановеното решение, в частта
за разноските, чрез отмяна на присъдените разноски в размер от по 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение на ответника е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
По отношение на молбата за изменение на постановеното решение, в частта за
разноски, подадена от ответника в производството съдът намира следното:
При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение на
ищците съдът се е съобразил с фактическата и правната сложност на делото, отчел е броя на
проведените съдебни заседания, вида и характера на събраните по делото доказателства,
както и необходимостта от задълбоченото обсъждане на същите, както и необходимостта от
събраните на доказателства във връзка с релевираното възражение за погасяване по давност
на част от предявените осъдителни искове. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по
дело С-438/22 г., националния съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in
fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.
Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за
причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в
повече остава в нейна тежест. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска
уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната
не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито
да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако
установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката,
наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до
обичайния и разумен размер. В конкретния случай съдът не е определил дължимото
възнаграждение съобразявайки се с предвидените размери в НМРАВ, а е използвал същата
само като ориентир от падара за адвокатски услуги.
С оглед на изложеното настоящия състав намира, че молбата е неоснователна
и като такава следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в молба вх. № 6 269 от 07.03.25 г.
на И. С. М. и Н. Б. Г. за изменение на постановеното решение в частта, в която съдът е
присъдил разноски на ответника в размер на 100 лв. за всяка инстанция, съобразно
отхвърлената част от исковете, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в молба вх. № 9 570 от
08.04.25 г. на „Юробанк България“ АД моли съда да измени постановеното решение в частта
8
за разноските, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението за
изготвянето му пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9