РЕШЕНИЕ
№ 2413
гр. Пловдив, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330117408 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 258 от ТЗ и чл. 86 от
ЗЗД от „МК СТИЛ“ ЕООД ЕИК: ********* гр. Карлово, ул. Ген Гурко 10, срещу "Тексервиз
" ЕООд, ЕИК *********, адрес на управление - гр. Пловдив, бул. 6 септември № 152, ет. 1,
оф. 1-10 Б, представлявано от ********** Р. Л. за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 5222.97 лева, възнаграждение по договор за изработка от
01.09.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението -
23.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за изработка от
01.09.2020 г., по който ищеца следвало да изработи с материали на ответника облекла.
Плащането касаело всяка отделна поръчка. Срока е 28 дни. Изпълнени са всички поръчки.
На 12.02.2021 г. ищеца получил от ответника фактура № ********** / 19.01.2021 г. на
стойност 5222,97 лв. с ДДС за шевни конци, чиято цена се дължала съобразно договора.
Документа не е подписан от получателя. При получаване на плащания за последната
поръчка ищеца констатирал, че от стойността на издадените от него фактури
****/09.02.2021г и ***/15.02.2020г. е извършено прихващане със сумата от 5222,97 лв.
Отправено било възражение и покана за заплащане на стойността на издадените фактури
****/09.02.2021г и ***/15.02.2020 г. Липсва плащане. Подадено е заявление по чл. 422 от
ГПК-ч. г. д. 13621/21 г. на ПРС, по което е издадена заповед за изпълнение и е постъпило
възражение.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на
договора. Заявява, че конците се закупуват от възложителя от ********** и се предоставят
1
на изпълнителя. Последния ги включва в цената на услугата и ги фактурира на възложителя.
Налице е уговорка след приключване на договорите възложителя да издаде на изпълнителя
фактура за цената на конците, които е заплатил вече при всяка поръчка. В противен случай
ще настъпи неоснователно обогатяване на изпълнителя със стойността на конците за сметка
на въложителя.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните намира от фактическа страна следното.
От приложения към ч. г. д. 13621/2021 г. рамков договор от 01.09.2020 г. е видно, че между
ищеца като изпълнител и ответника като възложител е договорено изработване от първия по
проект и с материали на втория на облекла. Възнаграждението се определя за всяка поръчка
отделно. Същото е платимо по банков път до 28 дни работни дни след подписване на
фактурата.
От представените писмени доказателства-товарителници (лист 13-26 от делото) е видно, на
07.12.2020 г. и 13.11.2020 г. ответника е доставил на ищеца шивашки конци за изработка на
поръчки 10054;10055;10184;10263;10264;10402;10403;10429.
От приложената по ч. г. д. 13621/2021 г. фактура № ***/19.01.2021 г. е видно, че ответника е
определил на ищеца задължение в размер от 5222,97 лв. за доставени шевни конци.
От издадените Фактури № ****/07.01.2020 г.; ****/29.01.2021г. е видно, че ищеца е
определил на ответника задължение за авансово плащане за изработка на мъжки панталони
от 10888,80 лв. с ДДС, което е било отнесено към 29.01.2021 г. като плащане за изработени 1
373 броя.
От издадените Фактури ****/09.02.2021 г. и ***/15.02.2021 г. и стокови разписки е видно, че
ищеца е предал на ответника поръчаните за изработка панталони по поръчки 11018; 11206;
11207; 11208;11217; 11219; 11021; 11112; 11221; 11200; 11201; 11209; 11210 и 11037 и 11022;
11302; 11304; 11300; 11342; 11343;11344; 11345;11346; 11347; 11348; 11355 и 11356 и е
определил на ответника на 09.02.2021 г. задължение за услугата размер от 9360 лв. с ДДС и
на 15.02.2021 г. –в размер от 5257,20 лв. с ДДС. Фактурите са връчени на получателя.
Плащането е определено по банков път.
От приложеното платежно нареждане от 09.03.2021 г. е видно, че на същата дата ответника
и превел по банков път на ищеца сума от 9394,23 лв. като плащане на фактури **** и ***
след прихващане на фактура 15/19.01. за 5222,97 лв.
От приложеното ч. гр. дело № 13621/2021 г. на ПРС е видно, че за притендираното вземане
ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника. От последния е постъпило в
срок възражение.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
С оглед установените данни за проведено предходно заповедно производство между
страните за притендираното вземане, по което е отправено възражение от длъжника съдът
намира, че предявения иск по чл. 422 от ГПК е допустим за разглеждане.
Предвид характера на възникналите между страните отношения съдът намира, че в
настоящия случай приложими за решаване на спора се явяват разпоредбите на чл. 258 и
следващите от ЗЗД, касаещи уредбата на договора за изработка.
2
Не се спори между страните, а и от събраните писмени документи се доказва, че между тях е
сключен договор за възлагане от ответника на ищеца изработка на облекла в периода 2020-
2021 г., както и че по повод на същия ищеца е издал на ответника две фактури на стойност
от 9360 лв. и 5257,20 лв., части от които са заплатени, а остатъка е прихванат срещу
задължение от 5222,97 лв. определено от възложителя-ответник на изпълнителя-ищец за
цена на доставени конци.
Спора се състои в дължимостта от изпълнителя на цената за конци за изработка на
облеклата.
Съобразно наличните в рамковия договор уговорки между страните изработката на
облеклата се извършва с материали на възложителя, към които следва да се причислят и
шевните конци. Следователно по аргумент на чл. 258 и 259 от ЗЗД дължимото
възнаграждение включва само цената на услугата по изработка на изделията. По делото не
се ангажират доказателства за договорената между страните цена за изработката на всяка
една поръчка, но предвид липсата на оспорване от възложителя на определената такава в
издадените му фактури ****/09.02.2021 г. и ***/15.02.2021 г. съдът намира, че цената на
услугата е такава, каквато е посочена от изпълнителя и същата се дължи от възложителя.
Предвид ангажираните доказателства сочещи заплащане само на част от нея и дължим
остатък от 5222,97 лв. съдът намира за доказано вземането на ищеца към ответника в този
размер. До този извод съдът достига като не споделя възражението на ответника за
прихващане на задължението му от 5222,97 лв. срещу стойността на фактура 15/19.01.2021
г. , с която е определено задължение на ищеца от 5222,97 лв. за доставени шевни конци тъй
като същото не кореспондира с уговорките между страните по рамковия договор от
01.09.2020 г. нито се обляга на постигнати в последствия на съгласия между тях и не намира
опора в събраните доказателства по делото за начина на изпълнение на услугата и нейната
цена.
Липсата на изложени твърдения и установени данни за заплащане на притендираната сума
към момента на приключване на устните състезания по делото е основание за приемане
наличие на забава на ответника за изпълнение на задължението за плащане и поражда
дължимост на обезщетение за това в полза на ищеца в размер на законната лихва.
Ето защо предявения иск се явява основателен и следва да се уважи.
Съобразно изхода на делото на ищеца се дължат разноски за държавна такса от 104,46 лв. и
300 лв. за адвокатско възнаграждение.
На ответника разноски не се дължат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че "Тексервиз " ЕООд, ЕИК *********, адрес на
управление - гр. Пловдив, бул. 6 септември № 152, ет. 1, оф. 1-10 Б, представлявано от
********** Р. Л. дължи на „МК СТИЛ“ ЕООД ЕИК: ********* гр. Карлово, ул. Ген Гурко
10, сумата от 5222.97 лева, (пет хиляди двеста двадесет и два лева и 97 ст.) възнаграждение
3
по договор за изработка от 01.09.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаването
на заявлението - 23.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА "Тексервиз " ЕООд, ЕИК *********, адрес на управление - гр. Пловдив, бул. 6
септември № 152, ет. 1, оф. 1-10 Б, представлявано от ********** Р. Л. да заплати на „МК
СТИЛ“ ЕООД ЕИК: ********* гр. Карлово, ул. Ген Гурко 10 сумата от 404,46 лв.
(четиристотин и четири лева и 46 ст.), за разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ПОС.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________
4