Определение по дело №489/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 197, ал. 1 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба от Н.Р.Н. *** за разгледа по същество заявление рег. № РД23000567АС/ 10.01.2023 г., обективиран в писмо рег. № РД23000567АС_001АС/ 10.01. 2023 г. на Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с което производството по заявлението е прекратено, на основание чл. 30, ал. 2, вр. с чл. 56, ал. 2 АПК.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на постановения отказ. Твърди се, че от страна на жалбоподателя е отправено искане до район „Аспарухово“ за заверка на служебна страница на данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, като част от процедура по снабдяване с КНА по обстоятелствена проверка. Касае се за административна услуга. С оспореното писмо е уведомен, че имота е общинска собственост и производството по заявлението се прекратява. Поддържа се още, че на заявителя не са давани указания от административния орган, не е предупреден и за последиците от неизпълнение на същите.

Ответната страна – Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и страна:

Със заявление рег. № РД23000567АС/ 10.01.2023 г. от Н.Р.Н. е отправено искане за попълване на служебна страница на данъчна декларация по чл. 14, за имот с ид. № 10135.5511.119.

Към заявлението са представени молба – декларация за извършване на обстоятелствена проверка и признаване право на собственост по отношение на ПИ № 10135.5511.119, както и декларация по чл. 14 ЗМДТ.

С писмо рег. № РД23000567АС_001АС/ 10.01.2023 г., Кмета на район „Аспарухово“ уведомява заявителя Н.Р.Н., че след извършена служебна справка е установено, че поземлен имот с кадастрален идентификатор № 10135.5511.119, целият с площ от 210 кв. м., вид територия – горска, НТП – друг вид дървопроизводителна гора, е общинска частна собственост. Въз основа на Акт за частна общинска собственост № 55, том 92, вх. рег. № 36367, дело № 19677 от 28.12.2017 г., собственик на имота е Община Варна.

По изложените съображения, на основание чл. 30, ал. 2, вр. с чл. 56, ал. 2 от АПК, производството по заявление РД23000567АС от 10.01.2023 г. е прекратено.

Писмото е връчено на адресата на 14.02.2023 г., видно от приобщената обратна разписка.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана срещу подлежащ на оспорване пред съд индивидуален административен акт, от лице, които е негов адресат, при наличие на правен интерес с оглед неблагоприятното засягане на правната му сфера, в нормативно определения срок за оспорване, поради което се налага извод за процесуална допустимост на същата. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Този извод се налага по следните съображения:

В настоящата хипотеза, за да прекратяването на производството е основано на разпоредбите на чл. 30, ал. 2 АПК и чл. 56, ал. 2 АПК.

Съгласно първата разпоредба, ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците, в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.

За да е налице основание за приложение на правилото на чл. 56, ал. 2, вр. чл. 30, ал. 2 от АПК, органът следва да посочи ясно какво в заявлението на оспорващия счита, че не отговаря на изискванията на приложимия закон едва тогава да извърши преценка дали да прекрати същото или да продължи процедурата.

В настоящата хипотеза, по делото липсват данни констатирана нередовност на заявлението, във връзка с която на заявителя да са дадени указания.

Оспорваният акт е издаден от компетентен орган – кмета на район „Аспарухово“, тъй като имотът е в област Варна, а по аргумент от чл. 23, ал. 1 АПК и чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗМСМА.

Искането е направеното от лице с правен интерес, доколкото оспорващият иска да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка, във връзка с претендирано от него право на собственост върху имота.

На следващо място, административният орган е сезиран с искане за издаване на документ от значение за признаване на права – извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията (ЗА), във вр. чл. 21, ал. 3 АПК и § 8 от ПЗР към АПК. Исканата административна услуга, изразяваща се в удостоверяване на факта дали процесният имот е общинска собственост, е по повод производство по чл. 587 ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка във връзка с чл. 79 ЗС, с цел установяване на изискуемите предпоставки, сред които и тази, че придобиването на имота по давност не е забранено съгласно чл. 86 ЗС. Заверката на молба-декларация се изразява единствено в това административният орган да заяви ли отрече, че общината е носител на правото на собственост върху конкретния имот, а ако не е - на чие име е записан конкретен имот в разписния лист, респ. кадастралния регистър. Компетентен да се произнесе по искането за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка е нотариуса.

След като искането е направено от лице с установен правен интерес от извършването на поисканата услуга и е редовно, административният орган дължи същата, при условията на обвързана компетентност.

По изложените съображения, налага се извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт – издаден е при неправилно приложение на процесуалния закон, поради което и следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната за заверяване на подадената от оспорващия молба-декларация, в 7-дневен срок, считано от считано от получаване на преписката, за изпълнение на дадените задължителни указания.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 510 лева, от които 500 лева – адвокатски хонорар и 10 лева – държавна такса.

Воден от горното, на основание чл. 202, т. 2, вр. чл. 200, ал.1 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ писмо рег. № РД23000567АС_001АС/ 10.01.2023 г., Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна за прекратяване на производството за заверка на молба-декларация по заявление с вх. № РД23000567АС/ 10.01.2023 г. от Н.Р.Н., ЕГН: **********.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна за продължаване на действията по разглеждане и произнасяне по заявление с вх. № РД23000567АС/ 10.01.2023 г. от Н.Р.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, съгласно дадените в настоящото определение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок, считано от получаване на преписката, за изпълнение на дадените задължителни указания.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Н.Р.Н., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 510.00 (петстотин и десет) лева, представляваща извършени съдебно - деловодни разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му, само от оспорващия, съгласно ТР № 2 от 24.03.2021 г. на ВАС.

	Съдия: