№ 264
гр. Велико Търново, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000267 по описа за 2021 година
С Решение № 16/09.01.2019 год., постановено по т. д. № 123/2017 год.,
Великотърновският окръжен съд отхвърлил като неоснователни и недоказани
предявените от „Айкарт Кредит” ЕАД – гр. София против Г. Н. Я. от гр. Велико
Търново иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за сумата 17 664.83 евро,
представляваща главница, включваща всички дължими суми съгласно Договор за
кредит № 0039184/16.12.2009 год. и Споразумение за прехвърляне на кредит от
15.12.2009 год. и иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата 1 320.17
евро, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 27.10.2016 год.
до 13.07.2017 год.
Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца „Айкарт Кредит”
ЕАД чрез пълномощника адв. В. Я.. Счита решението за незаконосъобразно,
неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, процесуалните
правила и задължителната съдебна практика. Моли съда да го отмени и вместо
него да постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Неправилно съдът е възприел, че процесният договор за кредит е сключен на
16.12.2009 год. Решението е и вътрешнопротиворечиво, тъй като съдът възприема
изцяло експертното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, но въпреки
1
това отхвърля иска, при все, че в заключението вещото лице потвърждава
усвояването на процесните суми от ответника, както след сключване на договора
за кредит до прекратяването му, така и по силата на тристранното споразумение
от 15.12.2009 год. Изложени са подробни съображения по правните изводи на
съда за неоснователност на предявените искове. Твърди допуснати нарушения на
процесуалните правила – неразпределена реално доказателствена тежест, а само
бланкетно общо указания към страните, както и на принципа на служебното
начало- липса на съдействие на страните за изясняване на фактите по делото. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника адв. С. Ц. Представена
е писмена защита. Направено е искане за присъждане на разноски съобразно
представени списък по чл. 80 от ГПК.
В отговора си ответникът Г. Н. Я. чрез назначения особен представител адв.
Цв. Д. оспорва жалбата. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли
съда да го потвърди. Изложени са подробни съображения по оплакванията в
жалбата, които се поддържат в съдебно заседание от адв. Ст. Н., преупълномощен
от особения представител адв. Д..
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата
и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция е второ по
ред, след като с Решение № 60089/02.08.2021 год. на ВКС по т. д. № 934/2020 год.
предходното Решение № 39/07.02.2020 год. на ВТАС по в. т. д. № 96/2019 год. е
отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
В исковата си молба пред ВТОС ищецът „Айкарт Кредит” ЕАД (предишно
наименование „Интеркарт Кредит“ ЕАД твърди, че на 16.12.2009 год. е сключил с
ответника Г. Н. Я. договор за револвиращ кредит в размер на 20 500 евро, а на
15.12.2009 год. между ответника и „Интеркарт Файнанс“ АД е сключен договор за
издаване и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard. Съгласно
договора предоставеният кредит се ползва чрез извършените с картата
трансакции. На 15.12.2009 год. между „Интеркарт Кредит“ ЕАД, „Интеркарт
Файнанс“ АД и Г. Н. Я. е сключено споразумение, по силата на което ответникът е
признал съществуването на старо задължение към „Интеркарт Файнанс“ АД по
договор за издаване и ползване на международна кредитна карта от 29.07.2008
год. в размер на 25 873.74 лв., което е превалутирано на 13 229.03 евро. По силата
на споразумението „Интеркарт Кредит“ ЕАД се е задължило да погаси
2
задължението на ответника към „Интеркарт Файнанс“ АД, като договорът между
тях се прекратява. С плащането на задължението в размер на 25 873.74 лв.
кредитът по договора от 16.12.2009 год. се усвоява в същия размер. След това
ответникът е продължил да усвоява суми по кредита. Погасителните вноски са
плащани до м. март 2016 год., след което плащането е преустановено. На
01.11.2016 год. ищцовото дружество е изпратило уведомления за предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Претенцията е за
осъждане на ответника да заплати на ищеца главница по договора за кредит в
размер на 17 664.83 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане и законна лихва върху главницата за
периода 27.10.2016 год. до 13.06.2017 год. в размер на 1 320.17 евро.
В съдебно заседание на 10.10.2018 год. процесуалният представител на
ищеца - адв. Я., изрично е уточнила, че датата на договора за кредит е 15.12.2009
год.
Ответникът Г. Н. Я. не е подал отговор на исковата молба. Назначеният по
реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител – адв. Цв. Д., е оспорил исковете
като неоснователни и недоказани.
Установено по делото е следното от фактическа страна:
С Договор за кредит № 0039184, сключен на 15.12.2009 год.,
кредитодателят „Интеркарт Кредит“ ЕАД (сегашно наименование „Айкарт
Кредит” ЕАД) се е задължил да предостави на картодържателя Г. Н. Я.
револвиращ кредит в размер на 20 500 евро, който се усвоява чрез международна
кредитна карта iCard/MasterCard. Общият кредитен лимит е разпределен на лимит
за трансакции и лимит за разсрочване на месечни вноски, всеки един от тях в
размер от по 10 250 евро (т. 1. и 2. от договора). Съгласно т. 6 кредитът се
предоставя и усвоява като кредитодателят заплаща ежедневно по картовата
платежна сметка на кредитополучателя при картоиздателя сумата на всички
трансакции, извършени с картата, включително и разсрочените, както и всички
свързани с тях такси и комисионни, които не могат да бъдат покрити с парични
средства от кредитополучателя по картовата му платежна сметка при
картоиздателя. Разполагаем остатък по кредита представлява общият кредитен
лимит към даден момент, намален с усвоените суми и непогасените задължения,
включително лихви, неустойки и такси. В договора са уговорени също дължимия
лихвен процент върху непогасените суми по кредита (16%), периода, в който се
дължи лихва (уговорен е гратисен период) и начина на погасяване на кредита
3
(предвидена е минимална погасителна вноска).
Договорът е сключен като безсрочен, при Общи условия, неразделна част от
него.
С изменение на договора от 30.04.2020 год., извършено по реда на чл. 20 от
Общите условия (чрез месечното извлечение), е предвидена предсрочна
изискуемост на целия кредит при неплащане от кредитополучателя на шест
минимални погасителни вноски.
На същата дата – 15.12.2009 год., между картоиздателя „Интеркарт
Файнанс“ АД и картодържателя Г. Н. Я. е сключен Договор № 0039184 за
издаване и ползване на международна кредитна карта iCard/MasterCard, която
карта може да се използва за плащане на стоки и услуги в търговски и други
обекти, теглене на пари в брой от терминални устройства и пр.
На същата дата – 15.12.2009 год., между кредитодателя „Интеркарт Кредит“
ЕАД, картоиздателя „Интеркарт Файнанс“ АД и клиента-картодържател Г. Н. Я. е
сключено Споразумение за прехвърляне на кредит. Страните са констатирали, че
клиентът е сключил с „Интеркарт Кредит“ ЕАД договор за кредит, а с „Интеркарт
Файнанс“ АД - Договор от 17.01.2009 год. за издаване и ползване на
международна кредитна карта iCard/MasterCard, задълженията по който договор
са в размер на 25 873.74 лв., превалутирано в евро по съгласие на страните и
равняващо се на 13 229.03 евро.
От приложените към въззивната жалба Искане от 17.01.2009 год. за промяна
на лични данни, се установява, че между „Интеркарт Файнанс“ АД и Г. Н. Я. е бил
сключен Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта
iCard/MasterCard от 25.07.2008 год., като на същата дата – 17.01.2009 год. картата
е била предадена на клиента (протокол от 17.01.2009 год.).
Със споразумението кредитодателят „Интеркарт Кредит“ ЕАД се е съгласил
да погаси задълженията на клиента към картоиздателя „Интеркарт Файнанс“ АД в
общ размер на 25 873.74 лв. (13 229.03 евро), като погасяването се извършва със
средствата, отпуснати по договора за кредит. В резултат на това Договорът за
издаване и ползване на международна кредитна карта от 17.01.2009 год. се
прекратява, а кредитът по договора зда кредит се усвоява в размера на погасената
сума, която следва да бъде върната от клиента (кредитополучателя) съгласно
условията на договора за кредит.
След сключване на споразумението ответникът е ползвал кредитната карта
и е усвоявал суми по договора за кредит, видно от приложените към исковата
4
молба месечни извлечения.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, допусната от
първата инстанция, се установява, че размерът на усвоения кредит, включващ и
начислените такси и лихви, към 30.09.2016 год. възлиза на 17 664.83 евро, от
които неплатен остатък в размер на 16 191.47 евро, сторнирана такса предсрочна
изискуемост: -2 667.76 евро и прехвърлено задължение по втора кредитна линия в
размер на 4 141.12. евро. Задължението в този размер съответства на обобщените
данни на проверените трансакции, които вещото лице приема за редовно
отразени. Размерът на законната лихва за забава върху главницата от 17 664.83
евро за периода 27.10.2016 год. до 13.06.2017 год. е в размер на 1 170.15 евро. Към
31.12.2009 год. е извършено погасяване на разчети по картови сметки от
„Интеркарт Кредит“ ЕАД към „Интеркарт Файнанс“ АД в общ размер
3 962 411.52 лв., в която сума се включва и задължението на Г. Н. Я. съгласно
споразумението от 15.12.2019 год.
Последната вноска за погасяване на кредита е направена от
кредитополучателя през м. март 2016 год. (таблицата на л. 5 от заключението на
вещото лице).
С уведомления от 01.11.2016 год. кредитодателят „Интеркарт Кредит“ ЕАД
е уведомил кредитополучателя, че целият кредит е обявен за предсрочно
изискуем. Уведомленията са изпратени на настоящия и постоянния адрес на
кредитополучателя съответно в гр. Варна и в гр. Велико Търново, посочени от
самия него. В разписките за връчването им е посочено, че пратките не са
потърсени.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Ищецът „Айкарт Кредит” ЕАД (с предишно наименование „Интеркарт
Кредит“ ЕАД) е предявил против ответника Г. Н. Я. обективно съединени искове с
правно основание чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати сумата 17 664.83 евро, представляваща непогасени суми по Договор за
кредит № 0039184/15.12.2009 год., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане и за сумата 1 320.17
евро, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху
непогасените суми за периода от 27.10.2016 год. до 13.06.2017 год.
Предявеният иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за сумата 17 664.83 евро е
основателен и доказан, а решението на първоинстанционния съд, с което той е
5
отхвърлен, е неправилно.
Безспорно по делото е възникването на облигационни отношения между
страните по сключен между тях на 15.12.2009 год. договор за кредит. Датата на
договора е изрично уточнена от ищеца в открито съдебно заседание пред първата
инстанция и е видна от представения оригинал на документа. Отделно от това, по
делото не е било въведено твърдение за съществуване на други заемни
правоотношения между страните в процесния период, за други суми.
Ищцовото дружество – финансова институция по чл. 3 от ЗКИ е
предоставило на ответника револвиращ кредит в размер на 20 500 евро, като
усвояването му е извършено чрез погасяване на задължения на ответника-
кредитополучател по Договор от 25.07.2008 год. за издаване и ползване на
международна кредитна карта iCard/MasterCard в размер на 13 229.03 евро, което
погасяване е извършено въз основа на Споразумение от 15.12.2009 год. за
прехвърляне на кредит и чрез издадената му по Договор от 15.12.2009 год.
международна кредитна карта iCard/MasterCard.
Безспорно установено е, че посоченият в споразумението Договор от
17.01.2009 год. за издаване и ползване на международна кредитна карта
iCard/MasterCard е идентичен с Договора от 25.07.2008 год. За обозначаване на
този договор в споразумението непрецизно е посочена датата, на която
ответникът е получил картата по него – 17.01.2009 год., но от приложените
документи: искане за промяна на личните данни и протокол за предаване,
безспорно се установява, че картата е издадена по договора от 25.07.2008 год.
Ответникът е погасявал дължимите по кредита суми до м. март 2016 год.,
след което не е изпълнявал задължението си съобразно уговорките в договора.
Ищецът се е възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
като към датата на отправяне на изявлението – 01.11.2016 год., са били налице
предвидените в договора предпоставки за това - шест неплатени минимални
погасителни вноски. В съответствие с клаузата на т. 16.1.“а“ от договора
уведомленията са изпратени до ответника на известните адреси на пребиваване,
посочени от самия него, поради което и на осн. чл. 16.2. следва да се считат за
връчени. Задължението по договора възлиза на 17 664.83 евро според
неоспореното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
съответно – предявеният иск се явява основателен и доказан в този размер. Върху
сумата се дължи и лихва за забава в размер на законната лихва от датата на
исковата молба – 14.06.2017 год. до окончателното изплащане. Обжалваното
6
решение следва да бъде отменено в тази част и вместо това, на осн. чл. 271 ал. 1 от
ГПК, искът по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за сумата 17 664.83 евро дължима сума по
договор за кредит от 15.12.2009 год. следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва от 14.06.2017 год. до окончателното изплащане.
Частично основателен е искът за обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 27.10.2016 год. до датата на предявяване на иска –
13.06.2017 год., а именно – за сумата 1 170.15 евро, така както е изчислено по
размер от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Предвид това,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл. 86
ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за сумата 1 170.15 евро и вместо това, искът за
обезщетение за забава за периода 27.10.2016 год. до 13.06.2017 год. следва да
бъде уважен в този размер. За разликата над 1 170.15 евро до предявения размер
на обезщетението за забава – 1 320.17 евро, искът е неоснователен и решението на
първоинстанционния съд в частта, с която претенцията за тази разлика е
отхвърлена, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Направените от въвзивника-ищец разноски за всички инстанции възлизат на
13 617 лв. съобразно представените списъци по чл. 80 от ГПК, от тях: за първа
инстанция – 5 496.79 лв., при първото разглеждане на делото във въззивната
инстанция – 4 359.30 лв., пред касационната инстанция – 2 252.18 лв., пред
въззивната инстанция при настоящото разглеждане на спора – 586.64 лв. и 922 лв.
платено възнаграждение за особени представители на ответника пред ВКС и пред
ВТАС.
Съобразно уважената част на исковете – 18 834.98 евро, равняващи се на
36 838.01 лв. към датата на настоящото решение, отнесена към общия размер на
претенциите - 18 985 евро, равняващи се на 37 131.42 лв., в полза на въззивника-
ищец следва да бъдат присъдени разноски в размер на 13 509 лв.
Водим от горното и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 16/09.01.2019 год. на Окръжен съд – Велико
Търново по т. д. № 123/2017 год. по описа на същия съд, в частта, с която са
отхвърлени предявените от „Айкарт Кредит” ЕАД – гр. София против Г. Н. Я. от
гр. Велико Търново иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за сумата 17 664.83
7
евро, представляваща главница, включваща всички дължими суми съгласно
Договор за кредит № 0039184/16.12.2009 год. и Споразумение за прехвърляне на
кредит от 15.12.2009 год. и иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата 1
170.15 евро, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
27.10.2016 год. до 13.06.2017 год., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Н. Я. от гр. Велико Търново, **********, с ЕГН **********
да заплати на „Айкарт Кредит” ЕАД – гр. София, 1407, бул.“Джеймс Баучер“ №
76-А, ет. 8, ЕИК *********, сумата 17 664.83 евро, представляваща дължими суми
по Договор за кредит № 0039184/15.12.2009 год., ведно със законната лихва върху
сумата от 14.06.2017 год. до окончателното изплащане и сумата 1 170.15 евро,
представляваща лихва за забава върху сумата в размер на законната лихва за
периода 27.10.2016 год. до 13.06.2017 год.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. Н. Я. от гр. Велико Търново, **********, с ЕГН **********
да заплати на „Айкарт Кредит” ЕАД – гр. София, 1407, бул.“Джеймс Баучер“ №
76-А, ет. 8, ЕИК *********, сумата 13 509 лв., представляваща разноски по делото
за всички инстанции съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8