О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 21.06.2023г. гр.Търговище
Административен съд- гр.Търговище втори
състав
на двадесет и първи юни две
хиляди двадесет и трета година,
в закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА
ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от председателя адм.д.
№103 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Произнасянето е на основание чл.159 от АПК.
Производството е образувано по жалба/наименувана като
искова молба/ на Д.Д. К. – Ц. ***, действаща чрез
пълномощника си а.. Н.С. ***, против Заповед №РД-14-140/28.04.2005г. на Заместник-началника
на ДНСК - гр.София, като се иска прогласяване нищожност на заповедта. В жалбата
се твърди, че жалбоподателката в качеството ѝ
на ползвател на имота не е уведомена за същата. Като доводи за сочената
нищожност на заповедта се визира : липса на съгласуване по чл. 20 ал.4 ЗПКМ, а
тъй като заповедта била изпълнена при действието на последвалия ЗКН, следвало
да бъде издадена нова заповед, съобразена с този закон; грешно посочен адресат
на заповедта, тъй като Държавата построила обекта през 1981г. в нарушение на
чл. 16 ал.1 ЗУТ; жалбоподателката не била уведомена
за порочните според нея действия на Държавата. Претендира присъждане на
разноски по делото.
В писмена молба, подадена по повод изпращане на
изисканата от съда административна преписка, Началникът на ДНСК – София арх. Д.
П., действаща чрез процесуалния представител юрисконсулт Цв. И., сочи
недопустимост на жалбата по смисъла на чл. 159 т.6 АПК. В молбата се изтъква,
че по подадена от Д. Н. С.от гр.Търговище и Н. *** молба за обявяване нищожност
на Заповед №РД-14-140/28.04.2005г. на Заместник-началника на ДНСК - гр.София, е
било образувано АД № 153/2013г. на АдмСТ, приключило
с Решение №7/13.02.2014г., с което съдът е отхвърлил обжалването на заповедта и
което решение е било оставено в сила при касационното му обжалване. Сочи се, че
по жалба, подадена от Д. Н. С., Д.Д.Ц. и Н. В. К.с
искане за прогласяване нищожност на същата Заповед №РД-14-140/28.04.2005г. на
Заместник-началника на ДНСК - гр.София, е било образувано АД № 1/2018г. на АдмСТ, което е приключило с определение за прекратяване на
делото и оставяне на жалбата без разглеждане, като определението било оставено
в сила при касационното му обжалване пред ВАС. При тези данни се счита, че с подадената жалба се цели
пререшаване на спор, решен с ВЗС съдебно решение.
При проверка за допустимост на постъпилата
жалба съдът прецени следното:
Подадената от Д.Д. К. – Ц. ***,
действаща чрез пълномощника си а.. Н.С. ***, искова молба, представлява жалба с
оглед направеното в същата искане за прогласяване нищожност на индивидуален
административен акт, което съгласно чл. 149 ал.5 АПК може да се направи без
ограничение във времето. По повод
направеното възражение от административния орган, издал обжалваната заповед,
съдът изиска и се запозна с предмета на посочените в писмото административни
дела.
АД №153/2013г. е било образувано по жалба от Д. Н. С.от
гр.Търговище и Н. *** за обявяване нищожност на Заповед №РД-14-140/28.04.2005г.
на Заместник-началника на ДНСК - гр.София. По делото е постановено влязло в
законна сила на 03.06.2014г. Решение
№7/13.02.2014г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д. Н. С., а
жалбата на Н. В. К.е оставена без разглеждане като недопустима, тъй като за
същия липсвала активна процесуална легитимация. Решението е оставено в сила с
Решение №7469/03.06.2014, постановено по адм. д. №
4773/2014 г., по описа на Върховен административен съд.
По жалба на Д. Н. С.и Н. В. К.срещу същата заповед с
искане за прогласяване на нищожността ѝ е образувано и АД №213/2015 по
описа на АдмСТ, приключило с ВЗС на 04.07.2014г.
Определение № 15/25.01.2016г., с което жалбата е оставена без разглеждане като
недопустима на основание чл. 159 т.6 АПК и производството по делото е изцяло
прекратено. Постановеното определение е оставено в сила с Определение №
8172/04.07.2016г.по АД №2898/2016г.на ВАС. С Решение № 2518/28.02.2017г. по АД
№14158/2016г. на 5-членен състав на ВАС е отхвърлено и искането за отмяна на
определението по АД №213/2015г. на АдмСТ.
По
жалба на Д. Н. С., Н. В. К.и Д.Д.Ц. за прогласяване
нищожност на същата заповед е образувано и АД №1/2018 по описа на АдмСТ, приключило с ВЗС на 12.03.2018г. Определение № 13/15.01.2018г.,
с което жалбата е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл.
159 т.4 и 6 АПК и производството по делото е изцяло прекратено. Постановеното
определение е оставено в сила с Определение № 3095 от 12.03.2018 г. по адм. дело № 2660/2018 г. на Върховния административен
съд. С Определение № 2123 от 14.02.2019
г., постановено по адм. дело № 9949/2018 г. по описа
на ВАС, Петчленен състав е оставено без разглеждане искането на Д. Н. С., Н. В.
К.и Д.Д.Ц. за отмяна на определението, постановено по
АД №1/2018г. на АдмСТ.
При така изложените данни следва, че решението по АД
№153/2013г., с което е разгледана по същество и отхвърлена жалбата на Д. Н. С.против
Заповед №РД-14-140/28.04.2005г. на Заместник-началника на ДНСК - гр.София има
сила на пресъдено нещо, чиито субективни предели
се отнасят до страните по решения спор, т.е. Д. Н. С.и административния орган, издал
обжалваната заповед. По отношение на жалбоподателката
по настоящото дело е налице влязло в сила определение за прекратяване на
производството по обжалване на посочената заповед, но не е налице ВЗС съдебно
решение, поради което в случая не е налице предпоставката за недопустимост по
смисъла на чл. 159 т.6 АПК. Но предвид наличните по делото документи следва
извода за недопустимост на жалбата на основание чл. 159 т.4 АПК. Съгласно
константната съдебна практика страни в производството по обжалване на заповеди
за премахване на незаконни строежи са адресатът на административния акт -
собственик, възложител и/или извършител на строежа, и административният орган,
като други субекти нямат правен интерес от обжалването, нито имат качеството на
заинтересовани от спора лица, тъй като за тях административният акт не създава
права или задължения, нито по какъвто и да било начин засяга непосредствено
правната им сфера – в т.см. са Решение № 12878 от 29.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4624/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия
Ананиева, Решение № 12553 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 7508/2021 г., II о., докладчик съдията М. М.. Оспорената по настоящото
дело Заповед №РД-14-140/28.04.2005г. на Заместник-началника на ДНСК - гр.София,
както в разпоредителната, така и в мотивиращата ѝ част, няма за адресат жалбоподателката Д.Д. К. – Ц.. Последното е
обяснимо с факта, че още преди издаване на заповедта жалбоподателката
и Н. К. са дарили на дъщеря си Д. Н. С.недвижим имот – дворно място, с построен в
същия търговски обект, като дарението е осъществено с нотариален акт №189 том II, per. № 5045, дело № 486/2002г.от регистъра на Нотариус №164
с район на действие РСТ. От този момент собственик на имота, в който е построен
строежа – предмет на процесната заповед, е Д. Н. С.,
а нейните родители са запазили право на пожизнено и безвъзмездно ползване на
този имот. Изложените данни сочат, че жалбоподателката
не е имала качеството на собственик на имота към датата на издаване на оспорената
заповед. Същата не е имала и качеството на възложител на този строеж, тъй като
съгласно чл. 161 ал.1 ЗУТ в редакцията
му от ДВ, бр. 65 от 2003 г., действала към момента на издаване на оспорената
заповед, възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право
на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата
на специален закон. По отношение на жалбоподателката
не са налице твърдения или доказателства за учредено право на строеж в имота, в
който е изградена описаната в заповедта постройка и досежно
последната. Не са налице доказателства и за това, че жалбоподателката
има учредено, респ. запазено право на ползване върху постройката, подлежаща на
премахване съгласно оспорената заповед. Според действалата към момента на
издаване на обжалваната заповед редакция на §3 ал.1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за
принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, „адресат/адресати
на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат
собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на
незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на
незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 ЗУТ и се определя срок
за доброволно изпълнение. С процесната заповед не се
създава задължение за жалбоподателката да премахне
определения като незаконен строеж, което също кореспондира с направената
констатация за липса на притежавано ограничено вещно право, обуславящо връзка с
подлежащата на премахване постройка.
При така изложените данни съдът приема, че жалбоподателката не е собственик на имота, описан в процесната заповед, няма качеството на възложител на строежа
– предмет на тази заповед, и поради това същата не е била посочена като адресат
на заповедта. Ето защо за нея не е налице правен интерес от обжалване на тази
заповед, което води до извода за липса на активна процесуална легитимация като
страна и съответно за недопустимост на подадената от нея жалба. Поради
изложеното жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 159 т.4 АПК съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима обективираната в „искова молба“ жалба на Д.Д. К. – Ц. ***, ЕГН - **********, действаща чрез
пълномощника си а.. Н.С. ***, за прогласяване нищожност на Заповед
№РД-14-140/28.04.2005г. на Заместник-началника на ДНСК - гр.София.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №103
по описа за 2023г. на Административен съд – Търговище.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните
чрез връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: