№ 12737
гр. София, 04.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
като разгледа докладваното от А.И.И Частно гражданско дело №
20221110168231 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
По заявление на „... АД съдът е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК от 22.12.2022 г. и изпълнителен лист от същата дата срещу длъжника Б. Л. П. за сумата
от 5000 лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта от
28.05.2007 г., сумата 10514,30 лева, представляваща договорна лихва за период от 19.01.2014
г. до 16.11.2022 г., сумата 2918,85 лева, представляваща мораторна лихва за период от
06.02.2014 г. до 19.12.2016 г., сумата 37,50 лева, представляваща друга лихва за период от
17.11.2022 г. до 13.12.2022 г., сумата 60 лева, представляваща друго допълнително вземане.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника. С молба от
10.03.2023 г. длъжникът е направил и искане за спиране на изпълнението по реда на чл. 420,
ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Искането е обосновано с твърдения, че срокът на действие на договора е изтекъл,
обявяване на кредита за предсрочно изискуем е извършено в нарушение на закона и
претендираните суми за лихви са погасени по давност.
Съдът намира, че искането по чл. 420 ГПК е процесуално допустимо, тъй като е
заявено в установения от закона срок, доколкото представената покана за доброволно
изпълнение е от 22.02.2023 г., но по същество е неоснователно, като съображенията за това
са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – 9 ГПК, освен
когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181
ЗЗД, а според чл. 420, ал. 2 ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре
и без да е необходимо обезпечение, когато е направено искане за спиране, подкрепено с
писмени доказателства, че вземането не се дължи, вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, неправилно е изчислен размерът на вземането по
договор, сключен с потребител.
1
В случая длъжникът е упражнил надлежно предоставената му по чл. 420 ГПК
процесуална възможност, като своевременно е възразил срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение и в срока за възражение е поискал спиране на изпълнението.
Не се установява, обаче, да са налице предпоставките на чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК.
Длъжникът не е представил писмени доказателства, от които да може да се направи извод,
че вземането по заповедта не се дължи, за да се приеме, че искането за спиране е
основателно. Съдът намира, че и представените от заявителя писмени доказателства не
обосновават извод за основателност на доводите, наведени в молбата за спиране.
Следва да се отбележи, че от страна на длъжника не се представя и обезпечение по
реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. Доколкото обезпечението е определено от закона, при
констатация за липса на надлежно обезпечение съдът не дължи указания към страната за
представяне на такова.
По изложените съображения искането на длъжника Б. Л. П. за спиране на
принудителното изпълнение по издадените заповед за незабавно изпълнение следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника Б. Л. П. на основание чл. 420, ал.
1 и ал. 2 ГПК за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 22.12.2022 г., издадена по
гр. д. № 43205/2022 г. на СРС, 82 състав.
Определението подлежи на обжалване от длъжника с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2