№ 52
гр. С., 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Й.ов
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Й.ов Търговско дело №
20231800900128 по описа за 2023 година
Ищецът Т. А. Г. с ЕГН********** от гр.Б. ул.“Хаджи Димитър“ №53 чрез
упълномощения от него процесуален представител адв. Й. Д., е предявил иск по чл.432, ал.1
КЗ срещу ЗАД „Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Г.М.Д.“ №1,
за осъждането му да й заплати следните суми:
45 000,00лв. (четиридесет и пет хиляди лева) - главница, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП от
17.09.2022 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 24.04.2023 г. - датата на
постановения отказ от страна на ответника до окончателното изплащане на обезщетението;
2 492,20лв. (две хиляди четиристотин деветдесет и два лева и двадесет стотинки) —
главница, представляващи застрахователно обезщетение за имуществени вреди, търпени в
следствие на ПТП от 17.09.2022 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
24.04.2023 г. - датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателното
изплащане на обезщетението.
Претендира и присъждане на направените за производството деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 17.09.2022 г., около 15:55 ч., П. Т. управлявал
собствения си л.а. „Опел Агила" с peг. № CO 0627 СМ, като се движел по главен път Е-79 с
посока на движение от град М., област В. към град Б., област С.. С него, в автомобила
пътували Н.Т.Т., А.А. Г.а и Т. А. Г.. Т. Г. пътувал на предната дясна седалка и бил с поставен
предпазен колан.
В района на 169,600 км. на главен път Е-79, П. Т. спрял в лентата си за движение, тъй
като в същата лента пред него имало други спрели автомобили, поради аварирал автомобил
1
върху платното за движение, непозволяващ движение в лентата за движение посока към
град Б..
В същото време и със същата посока на движение към мястото, където бил спрял л.а.,
управляван от П. Т., се приближавал специален автомобил „Ивеко 3510" с peг. № КН 5866
ВН, управляван от Р. С. М.. Достигайки мястото, където се намирала колоната от спрели
автомобили, М. не предприел своевременни действия по спиране на автомобила в резултат,
на което последвал удар между предната част на специалния автомобил „Ивеко 3510" с peг.
№ КН 5866 ВН в задната част на л.а. „Опел Агила" с peг. № CO 0627 СМ. Следствие на
настъпилия удар, лекият автомобил „Опел Агила" бил изместен в посока напред и блъснал в
задната част товарен автомобил „Фолксваген Крафтер 2,5 ТДИ" с peг. № СВ 6664 ВР, който
от своя страна блъснал с предната си част намиращия се пред него специален автомобил
„Мерцедес 416 ЦДИ" с peг. № ВН 4187 АМ.
За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на
местопроизшествието пристигнал екип на РУП-М. и екип на Спешна Медицинска Помощ.
Полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
17.09.2022 г., а на осн. чл.212, ал. 2 от НПК е било образувано досъдебно производство №
338/2022 г. по описа на РУП-М., пр.пр. № 6657/2022 г. по описа на Районна Прокуратура В.,
ТО М., което е висящо към настоящия момент.
След претърпяното ПТП, пострадалият Т. Г. изпитвал силни болки в областта на
гърба. Пристигналият на местопроизшествието екип на ФСМП- В. прегледал пострадалия Г.,
като медицинските лица преценили, че състоянието му не изисква хоспитализация, поради
което и не бил транспортиран до лечебното заведение.
Вследствие на гореописаното ПТП, Т. А. Г. е получил следните травматични
увреждания:
Средна телесна повреда, представляваща фрактура на тялото на L1 поясен прешлен -
разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо продължително затруднение
движението на снагата;
Средна телесна повреда, представляваща компресионна фрактура на тялото на L4
поясен прешлен - разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо
продължително затруднение движението на снагата;
Контузия на гръден кош - разстройство на здравето, причинило физически болки и
страдания за период по-дълъг от 30 дни;
Тъй като след настъпване на ПТП, пострадалият Т. Г. продължавал да изпитва силни
болки в областта на гърба, изпитвал затруднение в придвижването си, както и силни болки е
областта на гръдния кош, на 27.09.2022 г., осъществил консултация с ортопед-травматолог.
След извършени прегледи и изследвания е установена контузия на гръден кош.
Няколко дни по-късно, на 29.09.2022 г., Т. Г. е приет за лечение в Клиника по
неврохирургия към УМБАЛ „С." ООД. След приемането му в медицинското заведение бил
подложен на множество изследвания. Извършени са му параклинични изследвания,
2
рентгенографии на таз, лумбални прешлени, торакални прешлени, бял дроб, гръбначен
стълб, както и ЯМР на гръбначен стълб. В резултат, медиците установили гореописаните
травматични увреждания. След клинично обсъждане е взето решение за провеждане на
оперативно лечение по повод фрактурата на Л4 поясен прешлен. На 04.10.2022 г. му е
извършена оперативна интервенция, с цел кифопластика на L4 прешлен.
На следващия ден, на 05.10.2022г., е изписан от болничното заведение с препоръки за
спазване на хигиенно-диетичен режим и прием на медикаменти.
След изписването му, пострадалият Т. Г. продължил да изпитва силни болки в
областта на гърба и оперативната рана, а също така срещал затруднения в придвижването
си, поради ограничения обем на движение на долните си крайници, придружено със силна
болка. Предвид горните му оплаквания на 06.10.2022 г. отново е приет за лечение в Клиника
по неврохирургия на УМБАЛ „С.". След проведени изследвания е взето решение за
оперативно лечение, с цел вертебропластика на L1 прешлен, което е извършено на
06.10.2022 г. На 09.10.2022 г., Т. Г. е изписан от лечебното заведение.
Вследствие на ПТП и получените при него травматични увреждания, доверителят ми
месеци наред е търпял силни по интензитет физически болки и страдания. Дълго време
изпитвал редица затруднения, неудобства, неприятни усещания и болки в ежедневието си.
Изпивал силни болки в областта на гърба, оперативните рани, както и ограничения на
движението на снагата. Придвижвал се с помощта на помощни средства. Нуждаел се от
подкрепата и съдействието на своите близки за осъществяването на обичайните си и
ежедневни нужди от битов и хигиенен характер - ставане, придвижване, преобличане и
други.
Към настоящия момент, пострадалият Т. Г. все още не е напълно възстановен от
получените, вследствие на ПТП, травматични увреждания. Ежедневните дейности и
удовлетворяването на личните му нужди все още са силно затруднени. Т. продължава да
изпитва болки в областта на гърба и среща затруднения в придвижването си, поради
ограничения обем на движение на долните си крайници. С цел овладяване на болковия
синдром, той продължава да приема обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти.
Гореописаните физически болки и страдания, неудобства и затруднения, които Т. Г. е
търпял и продължава да търпи, се явяват неимуществени вреди, които са в пряка причинно-
следствена връзка с ПТП от 17.09.2022 г. и с оглед на справедливостта, те следва да бъдат
репарирани.
Освен гореописаните неимуществени вреди, вследствие на ПТП, Т. Г. е търпял и
имуществени такива, изразяващи се сторените разходи във връзка с престоя в лечебното
заведение и за закупуване на медицински изделия, както и на медицински медикаменти,
всичко в общ размер на 2 492,20 лв., съобразно приложените фискални документи, които с
оглед на справедливостта също следва да бъдат репарирани.
Тъй като към датата на ПТП по отношение на специален автомобил „Ивеко 3510" с
peг. № КН 5866 ВН е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на
3
автомобилистите, със срок на валидност от 19.06.2022г. до 18.06.2023г., сключена със „З."
АД, то ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по настоящата претенция.
С оглед императивните разпоредби на Кодекса за застраховането, с искане от
25.01.2023г., ищецът предявил доброволна претенция пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение за търпените от доверителя ми имуществени и неимуществени
вреди, като бяха образувани щети № 0801-007302/2022-07 и 0801-007302/2022-08.
С писмо Изх. № 2118/24.04.2023 г. от ЗАД „Д." АД го уведомили, че за тях не е
налице основание за заплащане на обезщетение. С оглед на това за ищеца ми е налице
правен интерес от предявяване на настоящата претенция.
Ищецът счита, че сума в размер на 45 000,00 лв. би успяла да обезщети претърпените
от него, вследствие на ПТП от 17.09.2022 г., неимуществени вреди, както и сума в размер на
2 492,20 лв. за търпените имуществени вреди.
С оглед разпоредбата на чл. 496 от КЗ, във връзка с чл.409 от КЗ във връзка с чл.84,
ал.3 от ЗЗД застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
дължи и лихва за забава от датата на постановения отказ/изтичането на 3-месечен срок от
предявяване на доброволната претенция, до датата на плащането на обезщетение.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗАД
„Д.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.
Ответникът ЗАД „Д.“ АД оспорва така предявените искове за обезщетения за
неимуществени вреди и имуществени вреди, като неоснователен и недоказан, и моли да се
постановите решение, с което да се отхвърлят в цялост, като на основание чл. 78 от ГПК.
Моли да се присъдят направените разноски в настоящото производство, в това число
и за адвокатско възнаграждение.
Моли също да се отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД, по съображения за
неоснователност и недоказаност на главните искове.
В условията на евентуалност, моли да се намали размера на претендираните
обезщетения, тъй като посочената в исковата молба търсена от застрахователя парична сума
като обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишена и не съответства, от една
страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период, а от друга
- на критериите, запълващи със съдържание понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД. Така претендираното обезщетение за морални болки и страдания по размер не
съответства на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни
увреждания на ищеца, ако изобщо са настъпили такива, респективно на интензитета и
продължителността на търпените от него болки и страдания, нито е съобразено със
значителния му принос.
Счита, че така предявените искове против ЗАД „Д.“ АД са процесуално допустими,
макар и неоснователни.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение
4
към датата на ПТП по отношение собствеността и ползването на специален автомобил
марка „Ивеко“, с peг. № КН5866ВН, по силата на застрахователна полица, сключена между
неговия собственик и „Застрахователно акционерно дружество Д." АД. Моли този факт да
бъде отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване.
На 17.09.2022 г.. около 15:55 ч. по главен път Е-79, водачът Р. С. М. не е нарушил
императивните норми на Закона за движението по пътищата и Правилника за неговото
прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както ищецът твърди. От
последното следва, че липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а
именно - противоправно поведение. Според Тълкувателно решение № 2/6.06.2012г. по тълк.
д. № 1/2010г. на ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по чл. 432 ал. 1 КЗ има
вторичен, акцесорен характер спрямо правото му на иск на деликтно основание по чл. 45 от
ЗЗД. С други думи претенция за обезщетение към застрахователя не може да се породи, ако
увреденият няма право да получи обезщетение за непозволено увреждане от прекия
извършител на нарушението. Застрахователят не дължи повече от дължимото от прекия
причинител на деликта, а погасяването, респ. невъзникването на деликтното право води и до
погасяване, респ. невъзникване на прякото притезание по чл. 432. ал. 1 КЗ.
Оспорва в цялост механизма на процесното ПТП, по начина по който се твърди в
исковата молба, че то се е реализирало. Оспорва изобщо да е настъпило ПТП на 17.09.2022
г., около 15:55 ч., по главен път Е-79съгласно описаните в исковата молба механизъм,
участници и обстоятелства.
Оспорва изложените в исковата молба твърденията, че Р. С. М., в качеството си на
водач на застрахованото в ЗАД „Д.“ АД МПС, има вина за реализирането на пътния
инцидент от 17.09.2022 г., около 15:55 ч., по главен път Е-79, в резултат от който се твърди в
исковата молба, че е пострадал Т. А. Г., пътувал в лек автомобил, марка „Опел Агила“, с peг.
№ СО0627СМ. Поддържа, че конкретните причини за настъпването на процесното ПТП
стоят извън пътното поведение на водача на специалния автомобил Р. С. М.. Видно от
представения като писмено доказателство с исковата молба Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 17.09.2022г. в процесното събитие са участвали общо четири МПС, като
към настоящия момент е невъзможно да бъде определено по вина на кого/на кои водачи е
осъществено процесното ПТП. В тази връзка, счита, че процесното ПТП се явява случайно
деяние за водача Р. С. М. по смисъла на чл. 15 от НК.
Моли да се отчете, че вината на водача Р. С. М., не е установена с влязъл в сила
съдебен акт по смисъла на чл. 300 от ГПК, поради което може само да се презумира. По
настоящия случай е образувано и висящо наказателно производство, което е на етап
досъдебно производство - ДП № 338/2022 г. пр.пр. № 6657/2022 г., по описа на РП-В.., целта
на което е да се установи налице ли е фактически състав на престъпление, тоест извършено
ли е при конкретния пътен инцидент съставомерно деяние по НК по НК, респективно от кое
лице.
Оспорва причинно-следствената връзка между посочените с исковата молба телесни
увреждания при Т. А. Г. и процесното застрахователно събитие. Оспорва твърдението, че в
5
резултат от настъпването на конкретното ПТП ищецът е получил описаните в исковата
молба, като вид и характер травми, като се противопоставям на всички твърдения за вида,
медико - биологичния характер и степента на уврежданията, както и твърденията по
отношение на проведеното лечение и здравния статус на Т. А. Г. след настъпване на
събитието и към настоящия момент. Твърдя, че липсва причинно-следствена връзка между
описаните в исковата молба телесни увреждания, както и на евентуално настъпилите
усложнения от същите, и процесното ПТП.
Моли да се отчете, че Т. А. Г. е потърсил за първи път медицинска помощ едва на дата
27.09.2022г., тоест 12 дни след реализирането на пътния инцидент. Моли да се отчете, че
първият медицински документ, датиращ след датата на процесното ПТП /което е от
17.09.2022 г./, който отразява извършен преглед от специалист невролог от ищеца, е
Амбулаторен лист №2227000638А0 от дата 27.09.2022г. Същият притежава качеството на
официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, а в него е отразено
следното, като анамнеза: „съобщава, че преди един ден е претърпял ПТП и се е контузил в
областта на гръдния кош.“ Следователно при извършването на консултация при д-р П. А. на
27.09.2022 г. Т. А. Г. е заявил, че преди един ден е претърпял пътен инцидент, което не
кореспондира с твърденията, наведени с исковата молба. От гореизложеното следва, че дори
да се установи, че ищецът е бил увреден, то уврежданията, описани в исковата молба, се
дължат на друго събитие и/или на друга причина, стояща извън ПТП от 17.09.2022 г.
Поддържа, че липсата на причинно-следствена връзка между процесното
застрахователно събитие, от една страна, и описаните в исковата молба телесни увреждания,
от друга, се установява по категоричен начин от ангажираните като писмени доказателства с
исковата молба медицински документи. Видно от представените с исковата молба епикризи,
при Т. А. Г. се наблюдават множество дегенеративни заболявания, в напреднал етап, които са
в областта на целия поясен отдел. В тази връзка, счита, че именно наличието на
предхождащи травми или дегенеративни заболявания е обусловило евентуалното настъпване
на описаните в исковата фрактури.
В условията на евентуалност, в случай че се установи, че Т. А. Г. действително е
пострадал в качеството му на пътник в лек автомобил, марка „Опел Агила“, с per. №
СО0627СМ, правя възражение за съпричиняване на настъпването на вредите от процесното
ПТП от страна на ищеца, поради неизползване на обезопасителен колан. Твърди, че той е
пътувал към момента на реализиране на пътния инцидент без правилно поставен предпазен
колан, в нарушение на императивната норма на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Описаните в
исковата молба телесни увреждания, изцяло отговорят на механизъм на ПТП, при който биха
могли да бъдат причинени от свободното движение на тялото в интериорни части от купето
на автомобила, поради липсата на поставен и задействан предпазен колан. Ако такъв в
действителност е бил поставен и използван, ищецът не би получила съответните телесни
травми в този обем и интензивност, а при всички случаи те биха били значително по-леки,
ако изобщо се констатира, че би получил някакви травми при пътуване с правилно поставен
колан.
6
В условията на евентуалност, твърди че ако са причинени действително твърдените
от ищцовата страна увреждания от конкретното ПТП, то настъпването им и/или забавянето
на оздравителния процес, както и евентуално породилите се усложнения, се дължат на
забавяне на лечението, неспазването на дадените лекарски предписания, неправилно
проведено лечение, и/или на наличието на дегенеративни и предхождащи процесното
застрахователно събитие заболявания при ищеца. Твърди, че Т. А. Г. явно е неглижирал
собственото си здраве както преди, така и след конкретния пътен инцидент. С исковата
молба не са ангажирани каквито и било доказателства от ищцовата страна, удостоверяващи
проведено лечение от Т. А. Г.. Изобщо не се и навеждат твърдения за извършено от същия
лечение от претендираните като настъпили от процесното събитие травми. Поддържа, че
видно от представения с исковата молба Амбулаторен лист № 2227000638А0 от дата
27.09.2022г., ищецът е потърсил медицинска помощ при специалист, с оплаквания от болки
в областта на гръдния кош, едва на дата 27.09.2022 г. От този факт следва, че Г. е забавил
лечението си, ако въобще се установи, че описаните в исковата молба увреждания са
причинени от процесното ПТП. Твърди, че въз основа на Амбулаторен лист № *********
8А0 от дата 27.09.2022 г. се доказват неизгодни за ищцовата страна обстоятелства, които
следва да се имат предвид при разпределянето на доказателствената тежест между страните
в процеса, а именно - визираният медицински документ е издаден към направление №
222635 от 20.09.2022г. От горното следва изводът, че или ищецът е посетил лекар на дата
20.09.2022 г., поради оплаквания, несвързани с процесното застрахователно събитие, или че
е забавил лечението си. Твърди, че ако се установи, че ищецът е пострадал от пътния
инцидент от 17.09.2022г., то същият би претърпял значително по-леки травми, съответно би
търпял значително по-малки по обем, интензитет и продължителност болки и страдания.
Ищецът е допринесъл с бездействието си, изразяващо се в неглижиране на собственото си
здраве, за вредите, които евентуално е понесъл от процесното ПТП, поради което има
значителен му принос на това основание за настъпването на вредоносния резултат.
Оспорва предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, който е
неоснователен, по изложените по-горе съображения, предвид липсата на вина у водача на
застрахованото в ЗАД „Д.“ АД МПС за настъпването на пътния инцидент и вредите от него,
както и предвид липсата на причинно-следствена връзка между събитието и претендираните
с исковата молба телесни увреждания при ищеца. Счита, че разходите, чието репариране се
претендира с исковата молба, не са направени във връзка с получени от процесното ПТП
травми от Г..
Оспорва предявения от Т. А. Г. иск за обезщетение за неимуществени вреди в
предявения размер от 45 000,00 лв., като счита, че претендираното от ищцовата страна
обезщетение за неимуществени вреди е необосновано и прекомерно завишено. Съгласно
съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението и не следва да се превръща в източник на неоснователно обогатяване на
7
пострадалото лице. В този смисъл, съобразно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума
на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и единствено
„след като се установи, че действително са претърпели такива вреди”.
Оспорва предявените акцесорни искове за законна лихва върху претендираните
обезщетения, по аргумент от неоснователността на главните искове.
Воден от гореизложените фактически твърдения и правни доводи, моли да се
отхвърли в цялост предявените искове за обезщетения за неимуществени вреди и
имуществени вреди, като неоснователни и недоказани, а в условията на евентуалност, моли
да не се уважават в пълния им претендирай размер, като се съобрази размера на
обезщетението с направените възражения за прекомерност и за съпричиняване.
С настоящия отговор прави искане по реда на чл. 219, ал. 1 от ГПК, да бъде
привлечено като трето лице-помагач на ответника „З.“ АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. С.. бул. „Симеоновско шосе“ № 67А. Правен интерес от привличането е
налице с оглед наведеното твърдение, че причина за настъпилото събитие носи и водачът на
автомобил, марка и модел „Фолксваген Крафтер 2.5“, с рег.№ СВ6664ВР - В. М. Д., ЕГН:
**********. застрахован в горепосоченото застрахователно дружество по ,.Гражданска
отговорност", видно от застрахователна полица BG/22/122001235554. Съгласно чл.53 от ЗЗД,
ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Доколкото
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, е функционално
обусловена от отговорността на водачите, то в процесния случай е налице у ответника
правен интерес да привлече застрахователя по „Гражданска отговорност“ на другото
виновно лице, с оглед обвързването му с мотивите на съдебното решение и упражняване на
потестативното право на завеждане на иск за възстановяване на част от всяка реално
заплатена сума.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищецът пострадалият Т. А. Г. е депозирал допълнителна
искова молба.
На първо място счита, че са неоснователни и бланкетни оспорванията, направени от
страна на процесуалния представител на ответното дружество на основанието и размера на
исковите претенции на ищеца.
Неоснователно се явява оспорването на описания в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП, причините за настъпване на същото, както и на изключителната вина на
Р. С. М. за настъпването му. Счита, че посредством ангажираните с исковата молба
доказателствени искания, ще се установи по безспорен начин, както описаният механизъм
на настъпване на произшествието, така и изключителната вина на застрахования при
ответника водач на с.а. „Ивеко" Р. М. за настъпването му.
За неоснователно и бланкетно счита и оспорването вида и характера на получените
от Т. Г. травматични увреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между
механизма на ПТП и настъпването на травматичните увреди. Единствената причина, поради
която ищецът не е потърсил лекарска помощ в болнично заведение в деня на ПТП е, че не е
8
имал сериозни видими наранявания, а само болки, които е очаквал до ден-два да отшумят, а
освен това - на местопроизшествието е прегледан от пристигналия екип на СМП, според
който не е имал нужда от болнично лечение. Обстоятелството, че в цитиран от ответника
амбулаторен лист, съставилият го лекар е отбелязал, че ищецът „преди един ден е претърпял
ПТП", не означава, че това са данните, дадени от ищеца на лекаря при прегледа, а това какво
конкретният лекар е възприел от разказа на ищеца, предшестващ прегледа. Т. А. Г. заявява,
че твърдените и претърпени от него телесни увреждания са в резултат само и единствено на
процесното ПТП.
Неоснователно и бланкетно се явява и оспорването размера на исковата претенция.
Претендираното с исковата молба обезщетение за неимуществени вреди не е нито
прекомерно, нито завишено, напротив същото напълно съответства на търпените от ищеца
неимуществени вреди - получени травми, съпътстващите ги неудобства и затруднения в
ежедневието на ищеца, период на лечение и възстановяване.
Неоснователно и бланкетно се явява и възражението за съпричиняване вредоносния
резултат от страна на ищеца, поради неизползване на инерционен колан, наведено в
писмения отговор на ответника. Т. А. Г. заявявам, че към момента на настъпване на
процесното ПТП, той е пътувал в л.а. „Опел Агила" с правилно поставен обезопасителен
колан. Независимо от това, счита, че с оглед механизма на настъпване на процесното ПТП и
получените травматични увреждания, то е без значение дали към момента на настъпване на
ПТП Т. Г. е бил или не с поставен обезопасителен колан - същите травми би получил и при
двата варианта - с поставен и без поставен обезопасителен колан.
За граничещо с абсурда, счита твърдението, че получените травматични увреждания
се дължат на съпътстващи и дегенеративни заболявания у ищеца. Нормално, след
определена възраст е, всеки човек да има определени дегенеративни изменения, но те, сами
по себе си не водят до фрактури в областта на гръбначния стълб, за да се получи фактура,
следва да има травма - в случая удар от друг автомобил. Също така оспорва твърдението,
наведено с писмения отговор, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като бил забавил лечението си.
Също така счита, че с исковата молба е представил всички писмени доказателства,
касаещи лечението на Т. Г. по повод на получените от процесното ПТП травми -
амбулаторни листа, епикризи, резултати от образни и кръвни изследвания.
За неоснователно и бланкетно счита оспорването размера на исковата ни претенция
от страна на процесуалния представител на ответника. Размерът на претенциите на Т. Г. не е
нито прекомерен, нито завишен. Така заявеният размер на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди напълно кореспондира, както с търпените от доверителя ни
неимуществени вреди, така и със съдебната практика по сходни дела. Т. А. Г. заявява, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, а именно разходи за лечение, е по
повод осъществяването на същото на получените от ПТП травми, което е видно и от
представените с исковата молба фискални документи.
9
За неоснователно и бланкетно счита и оспорването претенцията на пострадалия за
присъждане на законна лихва.
Противопоставя се на искането на ответника производството по настоящото дело да
бъде спряно, доколкото към настоящия момент не са налице основания за това. Воденото
досъдебно производство за процесното ПТП все още е на етап „разследване", като на този
етап няма лице, привлечено като обвиняем. Съответно, не са налице предпоставки за
спиране производството по настоящото дело.
Противопоставя се на искането на ответника за привличане на ЗК „Л." АД като трето
лице-помагач на страната на ответника, тъй като липсват каквито и да е основания за това.
Ответникът ЗАД „Д.“ АД е представил допълнителен отговор.
Поддържа твърдението си, че водачът на застрахования в довереното ми дружество
специален автомобил, марка „Ивеко”, с рег.№ КН5866ВН не е нарушил императивните
разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане,
съответно, не е причинил процесното ПТП със своето поведение, така както напълно
неоснователно се твърди от ищцовата страна, поради което и намирам предявения иск
срещу „З.” АД за неоснователен и недоказан в цялост.
Поддържа твърдението си за липса на вина на водача на застрахованото в довереното
ми дружество МПС за настъпването на процесното ПТП. Същата не е установена с влязъл в
сила съдебен акт по смисъла на чл. 300 от ГПК. респективно тя може само да се презумира.
Поддържа оспорването на механизма на ПТП, направено своевременно е
депозирания отговор на искова молба. Описаният от ищцовата страна механизъм на
реализиране на пътния инцидент не кореспондира на реалните факти по случая.
Поддържа реливираните възражения за съпричиняване от страна на ищцата Н.Т.Т.,
воден от подробно изложените съображения в отговора на исковата молба.
Поддържа възражението си и за прекомерност на претендираното обезщетение като
несъответстващо на евентуално претърпените от Т. А. Г. болки и страдания, от една страна,
и от друга страна, като несъответстващ на съдебната и застрахователната практика по
аналогични случаи за процесния период, а от трета страна, с оглед наличието на принос от
страна на ищцата за настъпване на вредоносните последици от ПТП. Претендираната сума е
несъразмерно и необосновано завишена спрямо вредите, чието репариране се търси.
Поддържа оспорването си на твърдените в исковата молба от насрещната страна
телесни увреждания, техния вид, размер и интензитет, както и наличието на причинно-
следствена връзка между претендираните за възникнали вреди и твърдяното за причинено от
застрахования в ответното дружество деяние.
Поддържа направеното с отговора на исковата молба оспорване от страна на
довереното ми дружество на твърденията на ищцовата страна, че Т. А. Г. е изпитвал болки и
страдания през един продължителен период от време, както и че ще продължава да изпитва
такива и за в бъдеще.
10
Поддържа и възражението си срещу искането да бъде присъдена законна лихва от
датата, посочена в исковата молба, по съображенията, подробно изложени в първоначалния
отговор на исковата молба.
Категорично твърди, че направеното с допълнителната искова молба оспорване от
страна на ищеца срещу искането на застрахователя за привличане като трето лице-помагач
на ЗК „Л.“ АД е неоснователно и необосновано. Счита, че е налице правен интерес за „З."
АД да привлече ЗК „Л.“ АД в процесуалното качество на трето лице-помагач, воден от
подробно изложените в отговора на исковата молба съображения. Въпрос по съществото на
делото е налице ли са основания или не третото лице-помагач да носи отговорност в пълна
или определена степен за евентуално причинените от процесното застрахователно събитие
вреди.
Поддържа категорично искането си за спиране на настоящото производство въз
основа на изложените в отговора на исковата молба основания и съображения.
Моли да се отчете, че направеното с допълнителната искова молба противопоставяне
на настоящото особено искане е напълно бланкетно. Трайната актуална съдебна практика,
касаеща този въпрос е именно в подкрепа на искането за спиране на настоящото
производство.
Поддържа, че в случая, правилното решаване на правния спор зависи от
установяването на факта извършено ли е престъпление от причинителя на вредите и този
факт не може да бъде установен инцидентно в гражданския процес по повод разглеждането
на иска, с оглед нормата на чл.124, ал.5 от ГПК. Недопустимо е гражданският съд да
установява инцидентно осъществяването на деликт от страна на водача на твърдяното от
ищцовата страна МПС, при положение, че този деликт /виновно, противоправно и
вредоносно деяние, извършено при управление на МПС, довело до причиняване на телесни
увреждания другиму/ изцяло покрива състав на престъпление, уреден в НК, за което се води
разследване. Счита, че изцяло в този смисъл е и решение №20/20.05.2021г., постановено по
гр.д. №1372/2020г., по описа на ВКС, 4-то ГО, То е постановено по допуснатия до
касационно обжалване въпрос: кога и при какви условия гражданският съд следва да спре
производството пред себе си, за да изчака произнасяне на наказателния съд. При отговора на
въпроса кога и при какви условия гражданският съд следва да спре производството пред
себе си, за да изчака произнасяне на наказателния съд, следва да се изходи от правилото, че
за факти, които са съставомерни по НК, съществува забрана да бъдат установявани от
гражданския съд, освен в случаите, когато последното не може да бъде сторено в
наказателното производство. Кои са тези случаи изрично посочва правилото на чл.124 ал.5
от ГПК. По този въпрос релевантни са правните доводи, опиращи се на разясненията, дадени
в мотивите към ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС - „гражданският съд, извън хипотезите на
чл.124, ал. 5 от ГПК, няма правомощия да установява по гражданскоправен ред престъпен
състав, включително и по повод преюдициално правоотношение“. От всичко гореизложено
следва, че при предявяване на иск, когато са изложени правопораждащи юридически факти,
сочещи на престъпен състав, сезираният съд, ограничен сам да се произнася в горните
11
рамки, следва да изиска от ищеца да уточни, съответно да представи доказателства за това
има ли произнасяне на наказателен съд, образувано ли е наказателно производство, дали
същото е спряно или прекратено и на какво основание. Казаното се отнася и за случаите,
когато в хода на исковото производство, по надлежен ред, са въведени от ищеца или от
ответника релевантни фактически твърдения за деяние, съставомерно по НК. Във всички
случаи, когато не са налице условията гражданският съд сам да се произнесе по
установяване на престъпното деяние, поради наличие на някоя от уредените в разпоредбата
на чл.125 ал.5 от ГПК хипотези, той задължително спира производството по чл.229, ал.1, т.5
от ГПК.
С определение №12 от 11.01.2024г. е конституиран "З. Л." АД с ЕИК ., седалище и
адрес на управление: гр. С., бул."Симеоновско шосе" № 67А като трето лице помагач на
страната на ответника ЗАД „Д.“ АД
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
17.09.2022г. са описани пострадалите лица при ПТП на 17.09.2022 г. и участвалите МПС.
По делото се разпита свидетеля Р. С. М..
„На 17.09.2022г. при прибиране в посока от гр. В. към гр. Д., беше дъждовно, на гр.
М. след десен завой „Vw Crafter“ и „Мерцедес Спринтер“ се дърпат. Отзад имаше лек
автомобил марка „Опел“ и катастрофирахме отзад. Управлявах пътна помощ „Ивеко“, на
която отзад беше качен лек автомобил „Фиат“. Произшествието се случи в светлата част на
денонощието. Участъка, където стана катастрофата е с леко изкачване, много малък баир и
десен завой. След десния завой двата автомобила бяха спрели и нещо ремонтираха на пътя.
Спрелите автомобили не бяха с включени светлини, дори нямаше триъгълник, че са спрели.
Когато ги видях, излизайки от завоя, се движих с около 75 км./ч. В първи момент, когато ги
видях, излизайки завоя, спрелите автомобили се намираха на около 25/30 м. след завоя.
Завоя е плавен. Нямаше препятствия, които да ми ограничат видимостта от спрените
превозни средства. Настилката беше мокра, опитах се да спра, но ме поднесе като шейна.
Исках да избегна удара, опитвайки се да отида в ляво или в дясно, но не успях. След това
слязох да помогна на една жена в лекия автомобил „опел“, защото не можеше да слезе от
автомобила. Ударих се в един жълт „Опел" в лявата му страна отзад. След сблъсъка имаше
една жена, която не познавам лично, тя беше от лявата страна отзад в жълтия „Опел“ и беше
затисната между седалките. Останалите пътници от жълтия „Опел“ бях слезли. В жълтия
Опел имаше пътник на предна дясна седалка, но той беше слязъл от автомобила. След
сблъсъка не можех да видя дали този пътник е бил с предпазен колан. След ПТП-то всички
бяха слезли и аз отидох да помогна на затиснатата жена, която не можеше да слезе от
колата. Доколкото си спомням пострадалите бяха тази жена и отпред имаше един румънец,
който лежеше под Vw Crafter и беше с кръв по лицето, и мисля че пред Спринтер-а имаше
един човек, който не го познавам. От опела беше пострадала само жената, която не можеше
да слезе. Другите пътници в жълтия „Опел“ си слязоха от колата. От цялата катастрофа по
мой поглед бяха само трима пострадали, до момента, в който бях взет и откаран в полицията
за показания и проби за алкохол. Тримата пострадали са румънеца, тази жена в „Опел“-а и
този човек пред Спринтер-а, който не го познавам. Другите са си слезли от автомобилите.
Всички от жълтия „Опел“ слязоха, освен затиснатата жена, която викаше за помощ.
12
Не можехме да й помогнем, докато не дойде пожарната с техника. След като дойде
пожарната с техниката се освободи жената. Пътникът, който се е возил на предна дясна
седалка в жълтия „Опел“ си беше слязъл от колата и му нямаше нищо. Когато слязох от моя
автомобил отидох да дам първа помощ на пострадалите хора. Не мога да кажа точно кой е
бил на седалката и кой е бил слязъл, но пътниците от жълтия „Опел“ си бяха слезли, с
изключение на една жена, която беше на задната лява седалка и не може да слезе.
Не мога да кажа, но хората, които бяха с жълтия „Опел“ бяха слезли. Пътниците в
жълтия „Опел“ бяха четири възрастни пътника, двама мъже и две жени с деца на задната
седалка. Жълтия „Опел“ беше ударен от задната страна и жената беше притисната между
седалките. Когато видях жълтия „Опел“ имах разстояние от 20-30 метра и веднага натиснах
спирачки, но в дъждовно време се подхлъзнах и не успях да избегна удар. В момента преди
удара колата, която беше пред жълтия „Опел“ беше спряла и нещо се дърпаха. Бяха пътна
помощ и Vw Crafter и нещо се дърпаха. Румънеца беше пред Vw Crafter, заради това
пострада и имаше кръв по лицето. Мъжете, които бяха близо до жълтия „Опел“ бяха слезли
от колата и стояха сами на крака.“
С протоколно одобрено споразумение по НОХД №282/2023г. на РС гр.М. от
20.11.2023г. е признат Р. С. М. за виновен във това, че на 17.09.2022г., на Главен път Е79, км.
169.600, с посока на движение от гр. М. към гр. Б., при управление на моторно превозно
средство - специален автомобил марка „Ивеко 3510“ с peг. номер КН 5866 ВН, негова
собственост, е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 21. ал.2 от ЗДвП - "Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1,
това се сигнализира с пътен знак, а именно ограничение с пътен знак В26 "Забранено е
движението със скорост по-висока от означената - 50 км/ч, като се е движил със скорост от
80,7 км/ч., при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от
едно лице, а именно:
Средна телесна повреда, изразяваща се в частични счупвания на 1- ви и 4- ти поясни
прешлени на Т. А. Г. от гр.Б., които увреждания са му причинили трайно затруднение на
движенията на снагата;
Средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горно и долно рамо на срамната
кост в ляво и раздалечаване на костите в областта на лонното съчленение на В. М. Д. от с.
К., обл. П., които увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на долен
ляв крайник;
Средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява малкопищялна кост на
Н.Ф.Х. от Република Р., което увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията
на долен ляв крайник;
Средна телесна повреда, изразяваща се в частични счупвания на 10- ти и 12- ти
гръдни прешлени на 1- ви поясен прешлен на А.А. Г.а от гр. Б., които увреждания са й
причинили трайно затруднение на движенията на снагата и
Средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 5-то, 7-мо и 8-мо леви ребра на
Н.Т.Т. от гр.Б., които увреждания са й причинили трайно затруднение на движенията на
снагата - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. трето, б. „а“, пр. второ, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК. На основание, чл. 343, ал. 3, пр. трето, б. „а“, пр. второ, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342,
13
ал. 1 от НК, като му е наложено съответно наказание.
По делото се изслуша заключението на съдебно-автотехническа експертиза, видно от
която на 17.09.2022 година към 15:55 часа, при мокро асфалтово покритие, прав участък
нормална видимост - около 100 метра преди мястото на ПТП, по главен път Е-79, километър
169+600, се е движил специален автомобил „Ивеко 3510” с регистрационен номер КН 5866
ВН, управляван от Р. С. М., в посока от гр. М., към гр. Б..
Платното за движение в този участък е било предназначено за двупосочно движение с
по една лента за движение във всяка посока, отделени с непрекъсната, червена линия, с
обща широчина на асфалтовото покритие 7,60м..
Придвижвайки се по гореописания начин, водачът на специалният автомобил – М.,
забелязал, че в лентата му за движение се намират спрели автомобили и задействал
спирачната система на автомобила, но независимо от това, когато скоростта му на движение
била вече около 58 километра в час, челната част на автомобила се ударила в задната лява
част на спрелия на място лек автомобил „Опел Агила” с регистрационен номер СО 0627
СМ, в който са се намирали П. Н. Т. – на мястото на водача на автомобила, на предна дясна
седалка се е намирал ищецът – Т. А. Г. и на задна седалка – А.А. Г.а и Н.Т.Т.. От удара, лек
автомобил „Опел” се е придвижил в посока напред и с челната си част е ударил в
намиращият се на място пред него, товарен автомобил „Фолксваген Крафтер 2,5 ТДИ” с
регистрационен номер СВ 6664 ВР.
След ударите, специалният автомобил „Ивеко” и лек автомобил „Опел” са се
придвижили в посока напред на около 4,5 метра, а товарният автомобил „Фолксваген
Крафтер се е придвижил също напред на около 2,8 метра, след което са се установили в
местата, където са описани в протокола за оглед на местопроизшествие.
Причината за възникване на ПТП не е от технически характер и следва да се търси в
субективните действия на водачът на специален автомобил „Ивеко” с регистрационен номер
КН 58 66 ВН, който при възникване на опасност за движението е реагирал със закъснение за
намаляване или спиране на ППС, което е управлявал.
За светлоотразителен триъгълник или аварийни светлини липсват данни в
търговското дело. За светлоотразителна жилетка също липсват данни.
При направената справка в програма „Аудатекс” по рамата на автомобила -
W0L0HAF684G007821, се оказа, че същият е произведен в И. от „Adam Opel AG” през 2003
година и на всички седалки, фабрично са монтирани инерционни триточкови предпазни
колани, а на предните две места в купето са монтирани също инерционни въздушни
възглавници, но тук следва да се каже, че фирмите производители на този тип въздушни
възглавници им дават гаранция около 10 – 12 години, след което следва същите да бъдат
подменени.
В делото съществуват данни, че към момента на ПТП Т. А. Г. е бил пътник на
предна дясна седалка в лек автомобил „Опел Агила” и след установяването на
автомобила след удара, същият сам е напуснал ППС, като естествено след
произшествието се е намирал извън автомобила, но към момента на удара, се е
намирал на предна дясна седалка.
И с и без поставен предпазен колан, към момента на удара между Ивекото и
Опела, тялото на А., стремейки се да запази изходното си положение на покой,
следствие на ударният импулс ще се стреми да са движи в посока назад на автомобила,
при което движението му ще бъде ограничавано от облегалката на седалката, на която
се намира.
При втория удар - между челната част на Опела и задната част на Фолксвагена,
ако тялото е без колан, то би се придвижило в посока напред на автомобила, без
14
ограничение, но ако е било с поставен предпазен колан, то същият ограничава
движението на тялото в посока напред, като се разтяга и дава възможност на тялото да
се придвижи максимум на 125 милиметра напред.
Ако ищецът е бил с поставен предпазен колан, тялото би контактувало с частите
на предпазния колан, на седалката и в зависимост от вида на седалката – с
подлакътниците й, ако такива съществуват и интериора на дясна предна врата.
Ако е бил без поставен предпазен колан, то тогава тялото ще се движи свободно
в купето и ще контактува със седалката, арматурното табло, интериора на предна
дясна врата, дори би могло с главата да достигне предно панорамно стъкло.
По делото се изслуша заключението на съдебно-медицинска експертиза, според която в
резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалия Т. А. Г. е получил следните
травматични увреждания:
Счупване на първи и четвърти поясни прешлени, което увреждане е наложило
оперативно лечение.
Всяка една от увредите реализира медикобиологичният критерии ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за срок от около 10-11 месеца.
Уврежданията се дължат на ударно въздействие, упражнено в поясния отдел на
гръбначния стълб, като отговарят да са получени при пътнотранспортното произшествие.
По повод уврежданията пострадалият е подложен на оперативно лечение извършено на
два етапа.
Към момента са налице болезненост и ограничения на движението в поясния отдел на
гръбначния стълб.
Предвид характера на уврежданията пълно възстановяване не може да настъпи.
След приключване на възстановителните процеси за в бъдеще ще са налице болки и
ограничения в движенията в поясния отдел при продължителен стоеж, ходене, натоварване
и промяна на времето, които ще се наблюдават доживот.
При проведения лечебнодиагностичен процес по повод травмите, причинени от
пътнотранспортното произшествие са установени възрастови промени по костите и гръбнака
на Т. А. Г., които нямат отношение към получаването на травматичните увреждания, както и
за удължаване на процесите на възстановяване.
Наблюдават се при Т. А. Г. дегенеративни изменения на ниво Л1-2 и Л3-4 прешлени.
Установени са такива при образните изследвания.
Фрактурите се причиняват от ударно въздействие, тоест тези промени установени при
Г. не могат да доведат до спонтанни фрактури на прешлените.
Травматичните увреждания на указаното ниво са съпроводени със значителна по
интензитет болка и възникват веднага след причиняването на травмата, като силата на
болезнеността намалява с напредване на възстановителните процеси.
Търпял е болки и са били най-силни в първите дни след инцидента. След
приложеното лечение интензитета им е намалял.
Фрактурата на поясен прешлен, причинява трайно затруднение на движението на
15
снагата за период от около 10-11 месеца, като затрудненето се наблюдава след причиняване
на травмата и се засилва в следващите дни.
От медицинската документация е видно, че при Т. А. Г. е било налице като дете
заболяването болест на Пертес, която представлява аваскуларна некроза на главата на
бедрената кост, проявяваща се по-често при момчета във възрастта около 4-12 години и води
до скъсяване на крайника, защото се забавя или спира растежа на костта.
Това, че посрадалият не е бил хоспитализиран и диагностициран непосредствено след
произшествието не е оказало влияние върху процесите на възстановяване, тъй като те
изискват време.
Приложените по делото медицински документи са свързани с лечението на
травматичните увреждания, причинени на пострадалия при процесното ПТП
По делото се разпита свидетелката Е.Т.Х., дъщеря на ищеца.
„Знам за уврежданията, които е получил ищеца при катастрофа на 17.09.2022г. За
катастрофата разбрах до час след нея, защото баща ми ми се обади от мястото. Него лично
го видяхме един или два часа след катастрофата. От мястото на катастрофата го взе наш
познат, който го докара до дома му. Понеже ние живеем по-далеч от там, когато стигнахме го
взехме от там и се наложи да го транспортираме сами до лекаря. Когато го взехме, според
мен, беше в много силен шок. Болките започнаха да се проявяват един ден след това и
тогава настъпи сериозния проблем. Единственото, което обясняваше в първия момент беше
за самата катастрофа, човекът беше в шок. Обясняваше за ударите, които е усетил от колана
през гърдите, краката, кръста. Болката започна след един ден в краката, кръста, гърба.
Виждайки баща ми той каза, че не е добре и го откарахме в УМБАЛСМ "Н.". Най-силната
болка в началото беше в краката и в гръдната част, където минава колана. Не го приеха в
УМБАЛСМ "Н.". Прегледаха го и го пуснаха. Нямаше вътрешни увреждания на органите,
но те само това прегледаха. По отношение на вътрешните увреждания в УМБАЛСМ "Н." му
направиха рентгенова снимка, но нямам точен спомен какво показваше тя, минали са две
години. В последствие започнаха силните болки в гърба, кръста и врата. До такава степен
силни, че той не можеше сам да си седи на краката. Придружавахме го навсякъде и
доколкото ходеше се беше извил на буквата „Г“ от болките и нямаше възможност да се
обслужва сам. Потърсихме специализирана медицинска помощ в УМБАЛ „С.“, когато
получи болките и го приеха в неврохирургията. Не мога да кажа колко точно дни престоя,
но лечението беше оперативно на прешлени на гръбначния стълб. Може би останаха около
седмица или десетина дни в болницата. Говоря в множествено число, защото и двамата ми
родители са потърпевши. Когато ги изписахме ги прибрахме вкъщи и се налагаше с брат ми
и сестра ми да се редуваме доста дълго време, за да можем да им съдействаме и да могат да
се обслужват физически. Основното оплакване му беше, че не може да се изправи изобщо.
Малко беше изправил гърба, но стоеше прегърбен от болки в гърба и в кръста, и
продължаваха силните болки в краката, които се установи в последствие, че са от силните
натъртвания, но те си продължават и до днес. Имаше възстановяване, но не изцяло. Напълно
невъзможно беше да се обслужва сам до 2-3 месеца. След това до половин година
16
родителите ми не можеха да се справят сами. Силните болки в кръста не мога да кажа с
каква продължителност бяха. Знам, че е взимал лекарства в процеса на лечението, но не
мога да кажа подробно какви са, тъй като има 2 години давност от тогава. Бяха от типа на
обезболяващи. Това съм сигурна, че взимаше като лекарства, които увреждаха стомаха.
Заплащала съм част от операцията – материалите, които са вграждани, също така ЯМР е
заплащан, престоя в болницата донякъде, защото родителите ми бяха приети с направление,
но престоят се доплаща. В началото баща ми без две патерици не можеше да помръдне дори
една крачка. След два месеца започна да ходи с бастун, който понякога ползва и до днес.
Баща ми беше пречупен от тази катастрофа. Преди катастрофата той беше изключително
деен и активно физически човек, който се занимаваше с планинарство, ходеше на шах в
клуба, работеше като вещо лице към полицията и Прокуратурата в областта на моторните
превозни средства, но след катастрофата това нещо приключи. Свидетелката Х. на адв. Л.
отговори – Преди 17.09.2022г. баща ми никога не е ходил с бастун, нито се е оплаквал от
болки в кръста. Баща ми не е имал инциденти, нито битови травми. Бях през цялото време
на прегледа на баща ми в УМБАЛСМ "Н.". Не ни допуснаха да разговаряме с лекарите,
които му правиха изследванията в УМБАЛСМ "Н.". С баща ми не живеем на едно място. Аз
живея в с. Г., а той си живее в гр. Б.. След като изписаха баща ми от УМБАЛСМ "Н." аз бях
с него първите дни. Първите три дни след ПТП-то аз бях с родителите си, както и първите
дни след операцията. Тези 2-3 месеца, в които му помагахме можеше да се храни сам, но не
можеше да си приготви храна, нито да се изкъпе сам.“
Страните не спорят по отношение на факта, че за специален автомобил „Ивеко 3510"
с peг. № КН 5866 ВН, с водач Р. С. М. е налице сключена застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите в ЗАД „Д.“ АД по застрахователна полица №
BG/30/122001797346 към датата на ПТП- 17.09.2022 г.
С молба от 25.01.2023г. пострадалият Т. А. Г. е предявил застрахователна претенция
пред ответника ЗАД „Д.“ АД.
С писмо Изх. №2118/24.04.2023г. от ЗАД „Д." АД е уведомил Т. А. Г., че за тях не е
налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение.
По делото са представени фискални бонове за прегледи на стойност 60 и 80лв.,
фактура с фискален бон на стойност 52,20лв., потребителска такса, фактура с фискален бон
за индивидуалнен сестрински пост на стойност 300,-лв., фактура с фискален бон за
доплащане кифопластика на стойност 2000,-лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на иска е чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.429
ал.3 от КЗ.
Съдът намира, че искът е допустим и частично основателен.
Пострадалото лице Т. А. Г. е предявило пряко срещу застраховател осъдителен иск за
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от непозволено
увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от
делинквента Р. С. М., чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „Д.“ АД. .
17
Видно протоколно споразумение по НОХД №282/2023г. на РС гр.М. от 20.11.2023г. е
признат Р. С. М. за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. трето, б. „а“, пр. второ, вр.
с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за причиняване на Средна телесна повреда, изразяваща се в
частични счупвания на 1- ви и 4- ти поясни прешлени, които увреждания са му причинили
трайно затруднение на движенията на снагата на Т. А. Г. от гр.Б., която присъда е
задължителна за гражданския съд на основание чл.300 ГПК и установява авторството на
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Видно от събраните доказателства и в частност съдебно автотехническа и медицинска
експертиза се установява настъпването на 17.09.2022 г. на ПТП, при което ищецът Т. А. Г. е
получил следните травматични увреждания:
Счупване на първи и четвърти поясни прешлени, което увреждане е наложило
оперативно лечение.
Всяка една от увредите реализира медикобиологичният критерии ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за срок от около 10-11 месеца.
Уврежданията се дължат на ударно въздействие, упражнено в поясния отдел на
гръбначния стълб, като отговарят да са получени при пътнотранспортното произшествие.
По повод уврежданията пострадалият е подложен на оперативно лечение извършено на
два етапа.
Към момента са налице болезненост и ограничения на движението в поясния отдел на
гръбначния стълб.
Предвид характера на уврежданията пълно възстановяване не може да настъпи.
След приключване на възстановителните процеси за в бъдеще ще са налице болки и
ограничения в движенията в поясния отдел при продължителен стоеж, ходене, натоварване
и промяна на времето, които ще се наблюдават доживот.
При проведения лечебнодиагностичен процес по повод травмите, причинени от
пътнотранспортното произшествие са установени възрастови промени по костите и гръбнака
на Т. А. Г., които нямат отношение към получаването на травматичните увреждания, както и
за удължаване на процесите на възстановяване.
Травматичните увреждания на указаното ниво са съпроводени със значителна по
интензитет болка и възникват веднага след причиняването на травмата, като силата на
болезнеността намалява с напредване на възстановителните процеси.
Търпял е болки и са били най-силни в първите дни след инцидента. След
приложеното лечение интензитета им е намалял.
Фрактурата на поясен прешлен, причинява трайно затруднение на движението на
снагата за период от около 10-11 месеца, като затруднението се наблюдава след причиняване
на травмата и се засилва в следващите дни.
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на
деянието, вреди, вина, причинна връзка между деянието на Р. С. М. и получените
увреждания на пострадалия Т. А. Г..
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
18
съобразно общественото разбиране за справедливостта в конкретния случай на Т. А. Г.,
съобразно заключението на СМЕ и разпита на свидетелката Е.Т.Х. видно от които
пострадалият е изпитал значителни по интензитет болки и страдания веднага след
причиняването на травмата, наложило се е оперативна намеса, налице е затруднение в
движението на снагата около 10-11 месеца, като пълно възстановяване нае може да настъпи.
Пострадалият Т. А. Г. е на 81г. към датата на настъпване на ПТП.
С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди, болки и
страдания следва да бъде определен на сумата от 45 000 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника ЗАД „Д." АД за
намаляване на обезщетението, поради съпричиняване от страна на пострадалия Т. А. Г., по
чл.51 ал.2 ЗЗД. С поведението си Т. А. Г. не е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Пострадалият се е возил на предна дясна седалка, като предпазният колан не могъл
да предотврати настъпването на получените от него травми, съгласно заключението на САТЕ
и СМЕ. Ето защо съдът намира, така определеното обезщетение не следва да се редуцира на
основание чл.51 ал.2 ЗЗД.
Съдът намира иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
основателен в посочения размер.
Върху така определеното обезщетение ответникът ЗАД „Д.“ АД дължи обезщетение
за забава по чл.429, ал.3 КЗ от 25.01.2023г., но следва да се присъди така, както е
претендирано от 24.04.2023г.
По отношение на иска за имуществени вреди.
По делото се представиха фактури и фискални бонове за направени разходи във
връзка с лечението на ищеца Т. А. Г. на стойност 2492,20лв., , които съгласно СМЕ, са
необходими и свързани с лечението на пострадалия от ПТП, с което този иск следва да се
уважи изцяло.
Върху така определеното обезщетение ответникът ЗАД „Д.“ АД дължи обезщетение
за забава по чл.429, ал.3 КЗ от 25.01.2023г., но следва да се присъди така, както е
претендирано от 24.04.2023г.
На основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. ответникът ЗАД „Д." АД дължи възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата адв. И. Н. Ж. по договор за правна помощ. Съдът следва да
определи размер на адвокатското възнаграждение, като базата за определяне на
възнаграждението е уважената част на иска. С оглед на горното съдът определя горното
възнаграждение в размер на 4250,-лева, по иска за неимуществени вреди и 549,22лв. по иска
за имуществени вреди или общо 4799,22лв., която сума ответникът следва да се осъди да
заплати на пълномощника на ищеца.
Исковете са уважени изцяло, поради което на ответника не се дължат разноски,
съответно на отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл.78 ал.6 ГПК ответникът ЗАД „Д." АД следва да бъде осъден да заплати
на СОС дължимата ДТ в размер на 1899,69лева (4% от 47492,20лева) и 600,-лв. за СМЕ и
19
САТЕ или общо 2499,69лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.429, ал.3 КЗ, „Застрахователно акционерно дружество Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр.С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, да заплати на Т.
А. Г. с ЕГН********** от гр.Б. ул.“Хаджи Димитър“ №53 по сметка IBAN BG19 BPBI 8898
1012 **** сумата 45 000,00лв. (четиридесет и пет хиляди лева) - главница, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП от
17.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.04.2023 г. до окончателното
изплащане на обезщетението;
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.497, ал.1 КЗ, „Застрахователно акционерно дружество Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр.С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, да заплати на Т.
А. Г. с ЕГН********** от гр.Б. ул.“Хаджи Димитър“ №53 по сметка IBAN BG19 BPBI 8898
1012 **** сумата 2492,20лв. (две хиляди четиристотин деветдесет и два лева и двадесет
стотинки), представляващи застрахователно обезщетение за имуществени вреди, търпени в
следствие на ПТП от 17.09.2022 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
24.04.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението
Решението е постановено при участието на З. Л." АД с ЕИК ., седалище и адрес на
управление: гр. С., бул."Симеоновско шосе" № 67А като трето лице помагач на страната на
ответника ЗАД „Д.“ АД.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/09.07.2004г. „Застрахователно акционерно дружество Д.“ АД с ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1 да
заплати на адв. И. Н. Ж. от САК, гр.С. бул. „Княз Дондуков“ №5 вх.Б ап.25 сумата от
4799,22лв. (четири хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и две стотинки),
представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК, „Застрахователно акционерно дружество
Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., район Изгрев, ж.к. Дианабад,
бул. „Г. М. Д.“ №1да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гр.С. Бул.“Витоша“ №2
сумата 2499,69лв. (две хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и шестдесет и девет
стотинки), представляваща държавна такса и разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
20
21