Р Е Ш Е Н И Е
№ 217
гр. Габрово, 23.10.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН
КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с
участието на прокурор НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Рачев КАНД № 167 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното
производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Регионална дирекция – Русе за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Главна дирекция „Контрол на пазара” при
Комисия за защита на потребителите – гр. София, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител – юрисконсулт, против Решение № 82 от 30.07.2018
година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 264 по описа за 2018
година. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № 2018-0044552
от 18.05.2018 година на Директора на Регионална дирекция – Русе за областите
Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Главна дирекция „Контрол на
пазара” при Комисия за защита на потребителите – гр. София, с което за извършено
нарушение на чл. 116, ал. 1 във връзка с чл. 116, ал. 2, т. 3 от Закона за туризма /ЗТ/ на „********* ООД – Севлиево, ул. ******* № **, с ЕИК ********, представлявано от управителя Момчил Никифоров Кънев на
основание чл. 213, ал. 2 от ЗТ е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева.
В жалбата се сочи, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон и е нарушил процесуалните правила, вследствие на което е постановил незаконосъобразно и необосновано решение. Касационният жалбоподател счита, че административното нарушение е безспорно доказано, като събраните по делото доказателства опровергават извода на съда, че се касае за маловажен случай. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на НП.
Касационният жалбоподател не се представлява в открито съдебно заседание.
Ответната страна не се
представлява в открито съдебно заседание. Постъпил е отговор на касационната
жалба, както и писмено становище, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат, оспорва се касационната жалба, по същество се прави
искане за оставяне в сила на въззивното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата
и правилност на обжалваното решение, поради което последното следва да бъде
оставено в сила.
Касационната жалба е допустима като
подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното
решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната
жалба за неоснователна предвид следните съображения:
Наложената на основание чл. 213, ал. 2 от ЗТ
имуществена санкция е наложена за това, че търговецът, в качеството на
хотелиер, води регистър на настанените туристи, но не по образеца, утвърден от министъра
на туризма.
За да отмени процесното НП,
въззивният съд е приел, че процесното деяние само формално изпълва съдържанието
на състава на нарушението, вменено на търговеца, тъй като са налице всички
изисквания, обосноваващи прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият
съдебен състав намира, както надлежно обосновано е приел и въззивният съд, че
се касае за маловажен случай, по отношение на който е следвало да намери
приложение чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗТ лицата, извършващи хотелиерство, имат
задължението да водят регистър за настанените туристи със съдържание на
данните, утвърдени от министъра на туризма и публикувани на интернет страницата
на Министерството на туризма, а в чл. 116, ал. 2, т. 3 от ЗТ е предвидена
възможността регистърът да се води на хартиен
носител по образец, утвърден от министъра на туризма и публикуван на интернет
страницата на Министерството на туризма. За неводене на регистъра съгласно
разпоредбите на чл. 116 от ЗТ в чл. 213, ал. 2 от ЗТ е предвидено
административно наказание – глоба или имуществена санкция в посочен в закона
диапазон.
При
осъществена на ответника по касация проверка на 15.12.2017 година от контролни
органи на КЗП е установено, че в обекта на търговеца се води регистър за настанените туристи, но не по указания
начин съгласно чл. 116, ал. 2, т. 3 от ЗТ по образеца, утвърден от министъра на
икономиката и енергетиката, публикуван на интернет страницата на министерството
на туризма. В административнонаказателната преписка, представена по делото, се
съдържа воденият от търговеца регистър за настанените туристи, който, сравнен с
утвърдения образец, не се отличава съществено, както напълно обективно е
установил и въззивният съд, и от попълваните от търговеца данни може да се
извлече информацията, който би била извлечена и от попълнен съгласно образеца
регистър. Въззивният съд е изложил подробни мотиви относно приложимостта на чл.
28 от ЗАНН към процесния случай, които се споделят изцяло от настоящия съдебен
състав и не е необходимо да бъдат преповтаряни и/или допълвани.
Настоящият
съдебен състав намира за необходимо да отбележи, макар да се приема и от двете
съдебни инстанции, че в случая е наложена имуществена санкция, че текстът на
процесното НП е недостатъчно коректен именно в частта на посочването на вида на
наложеното административно наказание /Налагам на ….. имуществени санкции/глоби,
както следва: по т. 1 – за нарушение на ……. – 500 лева на основание ……./. Видът
на наложеното административно наказание следва да е посочен конкретно във всеки
случай, а не алтернативно „имуществени санкции/глоби“, без поне да е заличено
неотносимото към случая.
При
извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение. Районен съд – Севлиево е постановил валидно,
допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на
материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Изложеното
води до извода, че обжалваното решение на Районен съд – Севлиево следва да бъде
оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82 от 30.07.2018 година на Районен съд –
Севлиево, постановено по АНД № 264 по описа за 2018 година.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.