Решение по дело №63072/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4127
Дата: 3 май 2022 г.
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20211110163072
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4127
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110163072 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявена е искова молба от ****** **** ООД против М. КР. ЦВ. с
искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът
му дължи сумите по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение
на парично задължение за незаплатена цена на доставена питейна вода в
размер на 815,44 лева за периода от 22.10.2014 г. до 01.03.2019 г., ведно със
законната лихва от 11.03.2021 г. до изплащане на вземането и обезщетение за
забава за периода от 22.11.2014 г. до 29.12.2020 г. в размер на 256,91 лева.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за предоставяне на В и К услуги до имота
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г., за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника тези В и К
услуги, като последният не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия потребителят е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-
дневен срок след датата на фактуриране.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба,
оспорва наличието на облигационно отношение между страните, оспорва
размера на иска, прави възражение за изтекла в негова полза погасителна
1
давност.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът не се
явява, не изпраща представител, не взима становище по същество.
Ответникът се явява и поддържа исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за услугата
доставка и пречистване на вода, по силата на което доставчикът се е задължил
да извърши предлаганите услуги, а купувачът да се ползва от тях и да заплати
уговорената продажна цена и 2) доставената вода да е в твърдяното
количество.
След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че
качеството на потребител на ответника е доказано. Съгласно чл. 18 ЗЗД
прехвърлянето на собственост или на вещно право на ползване се
осъществява с нотариален акт и това е доказателството, което би установило
качеството „потребител“ на ответника. Доколкото по делото липсват
доказателства за извънсъдебно признание на този факт от ответника, на
основание чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен да го счете за невъзникнал.
Поради гореизложеното счита, че качеството потребител на ответника е
недоказано, а искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските, такива се дължат единствено на
ответника. От него са доказани сторени разноски в размер на 400 лева –
адвокатско възнаграждение, които следва да му се присъдят.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ****** ****, ЕИК **** със съдебен адрес
гр. Велико Търново, *****, иск на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318,
ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС срещу М. КР. ЦВ., ЕГН:
********** с адрес гр. Годеч, ул. *******, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 815,44 лв. стойност на потребени
2
услуги по доставка на питейна вода за периода от 22.10.2014 г. - 01.03.2019 г.,
за имот с адрес гр. Велико Търново, ***** както и законна лихва от
09.02.2021 до окончателното изплащане на сумата като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ****** ****, ЕИК **** иск на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД, срещу М. КР. ЦВ., ЕГН: **********
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 256,91
лв. мораторна лихва за забава върху главницата за периода 22.10.2014 г. -
29.12.2020 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ****** ****, ЕИК **** да заплати на М. КР. ЦВ., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лева – разноски в
производството за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3