№ 11279
гр. С., 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110148719 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Л. К. Н.
и В. О. В., с която са предявени обективно кумулативно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ж.к.. „С. Т.“ бл. 357, ет. 2, ап. 3, аб. № 190***. Поддържа, че съгласно тези ОУ е
доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците да му заплатят следните суми: ответникът Л. К. Н. – сумата от 3147,66
лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 07.09.2022 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 699,77 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2019 г. до 16.08.2022 г., сума в размер на 7,56 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода м. 07.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 07.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 1,94 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 31.08.2019 г. до
16.08.2022 г.; ответникът В. О. В. – сумата от 1049,22 лв., представляваща стойността
1
на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 07.09.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на
233,26 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 16.08.2022 г.,
сума в размер на 2,52 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода м. 07.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 07.09.2022
г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 0,64 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 31.08.2019 г. до 16.08.2022 г.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК не са подали отговор на исковата молба.
В първото открито съдебно заседание, проведено на 30.05.2023 г. ответниците
са релевирали възражение за изтекла погасителна давност, като са признали иска в
останалата част.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да
заплатят претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия
и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
2
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
В случая с оглед изявленията на ответниците в първото открито съдебно
заседание е допълнен доклада по делото, като на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК
като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че
процесният имот е собственост на ответниците при сочените в исковата молба квоти,
че същият е топлоснабден и включен към топлопреносната мрежа и до него е доставена
в релевирания период топлинна енергия на сочената в исковата молба стойност, както
и че обезщетението за забава за посочения период възлиза на посочената от ищеца
стойност.
На следващо място, признанието на иска, направено от ответниците в първото
съдебно заседание, следва да се цени като признание на неизгодни факти по смисъла
на чл. 176 ГПК, ползващо се с висока доказателствена стойност, включително по
отношение на размера на претендираните вземания.
3
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим
имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на
етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В
случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на ЕС, с което етажните собственици са взели решение да се сключи
договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата в режим на етажна собственост.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект спрямо ответниците.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е
обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови
клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.
Релевираното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност не
следва да бъде разгледано, доколкото същото е преклудирано, предвид
обстоятелството, че не е заявено в срока за отговор на исковата молба съгласно чл. 131
ГПК.
По делото не се твърди и не се установява плащане на дължимата сума, което
обуславя основателност на исковите претенции, както следва: срещу ответника Л. К.
Н. за сумата от 3147,66 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава
от 07.09.2022 г. до изплащане на вземането, срещу ответника В. О. В. – за сумата от
1049,22 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
от м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 07.09.2022 г. до
изплащане на вземането.
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
основателни. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
Размерът на вземането съдът прие за установен предвид неоспорването му от
4
ответниците и отделяне на това обстоятелство като безспорно. По делото не се твърди
и не се установява посочената сума да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе и с оглед квотата в съсобствеността, искът за
заплащане на възнаграждение за дялово разпределение следва да се уважи, както
следва: срещу ответницата Л. К. Н. – за сумата в размер на 7,56 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода м. 07.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 07.09.2022 г. до изплащане на вземането, срещу ответника
В. О. В. – за сумата в размер на 2,52 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода м. 07.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за
забава от 07.09.2022 г. до изплащане на вземането.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия съдът взе предвид, че в този период са приложими Общите условия
за продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи
лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй
като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи
условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени
ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Предвид отделянето като безспорно обстоятелство на размера на начислената
мораторна лихва върху главницата за реално доставена топлинна енергия, съдът
намира, че исковете са основателни за пълните заявени размери.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да се уважи, както следва: срещу Л. К. Н. – за сумата в размер на 699,77 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 16.08.2022 г., срещу
ответника В. О. В. – за сумата в размер на 233,26 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2019 г. до 16.08.2022 г.
Исковете за мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия следва да се отхвърлят като неоснователни по следните
съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
5
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има както ищецът, така и
ответниците, като такива се претендират единствено от ищеца.
Последният претендира разноски, които възлизат на обща стойност от 310,70
лв., от които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 205,70 лв. държавна такса в
исковото производство, 5 лв. за съдебно удостоверение. Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сумата от 310,54 лв., представляваща дължими разноски по исковото производство
съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. К. Н., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********
следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 3147,66 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 07.09.2022 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 7,56 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 07.2019 г. – м.
04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 07.09.2022 г. до изплащане на
вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от сума в размер на 699,77 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 16.08.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу Л. К. Н., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,94 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 31.08.2019 г. до 16.08.2022 г ., като
неоснователен.
ОСЪЖДА В. О. В., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********
следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 1049,22 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 07.09.2022 г. до
6
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 7,56 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 07.2019 г. – м.
04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 07.09.2022 г. до изплащане на
вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от сума в размер на 2,52 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 07.2019 г. – м.
04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 07.09.2022 г. до изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу В. О. В., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 0,64 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 31.08.2019 г. до 16.08.2022 г ., като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. К. Н., ЕГН ********** и В. О.
В., ЕГН ********** да заплатят на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата в размер на
310,54 лв., представляваща дължими разноски по исковото производство съразмерно
на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7