РЕШЕНИЕ № 2457

 

гр. Бургас, 11.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот А.

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот А. гр. д. № 4784/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на И.Д.К., от гр. Бургас, с която претендира осъждане на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР на РБ, със седалище гр. София, да му заплати следните суми: 1135 лева – главница за допълнително трудово възнаграждение за 1188 часа положен нощен труд, преизчислен на 170 часа извънреден труд за периода 12.04.2017-14.06.2019 год., и 102,70 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 30.07.2017-13.06.2019 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба – 14.06.2019 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Правните основания на исковете са чл. 128, чл. 124 и чл. 357, ал. 1, КТ във вр. с чл. 178 и чл. 187, ЗМВР, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

По делото не се спори, че през процесния период страните са били обвързани със служебно правоотношение, по силата на което ищецът И.К. е заемал длъжността „*******“ в Група „*******“ при ГПУ-Летище Бургас, което е част от ГДГП-София.

Съгласно чл. 179, ал. 1 и 2, ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта (22.00-06.00 ч.), по условия и ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Разпоредбата на чл. 187, ал. 9, ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния исков период – 12.04.2017-14.06.2019 год., са издадени Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 год. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 год., които предвиждат работа на смени, с полагане на труд през нощта – между 22.00 ч. и 06.00 ч., максимално до 8 часа за всеки 24-часов период.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год., действала до 02.08.2016 год., предвижда, че при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период. След отмяна на този подзаконов нормативен акт са издадени Наредба № 8121з-592 (в сила от 01.04.2015 год., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 год., в сила от 11.07.2016 год.) и Наредба № 8121з-779 (в сила от 02.08.2016 год.), които не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год.

Настоящият съдебен състав намира, че през исковия период – 12.04.2017-14.06.2019 год., е действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год., което е запазило действието си и след решението по адм. д. № 5450/2016 год. на ВАС, до приемането на новата наредба. Този ред на преизчисляване е неприложим за времето след отмяна на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год., за периода от 02.08.2016-31.12.2018 год., поради празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Липсата на изрична норма не означава, че е налице законова забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била противоконституционна. Налице е празнота в правната уредба относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличие на тази непълнота в специалната уредба, отнасяща се до служителите в МВР, субсидиарно приложение намира Наредба за структурата и организацията на работната заплата – в чл. 9, ал. 2 е посочено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. По делото не се спори, а и се установява от заключението на вещото лице по неоспорената експертиза, че на ищеца е заплатено възнаграждение за положения нощен труд – 0,25 лв./час, съгласно чл. 8, НСОРЗ. Превръщането на нощните часове в дневни съгласно  чл. 9, ал. 2 от цитираната наредба, НСОРЗ, се извършва при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 8, НСОРЗ, за всеки отработен час или за част от него – между 22.00 ч. и 06.00 ч., на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв., но двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициента от 1.143, и за същите тези нощни часове се заплаща допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд.

По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, която съдът цени като обективна и компетентна. Вещото лице сочи, че през процесния период ищецът е работил на 12-часови смени и е положил общо 554 часа нощен труд, които, превърнати в дневни часове труд с коефициента от 1.143, представляват 79.22 ч. извънреден труд. Възнаграждението за посочения извънреден труд възлиза на 530,17 лева, т. е. главният иск е частично доказан по размер. По делото няма данни за извършено частично или пълно плащане на дължимата главница, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца тази сума, ведно с обезщетение по чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на исковата молба.

По отношение горницата до претендираната главница от 1135 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с обусловеното акцесорно вземане за законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Основателността на иска за главница налага уважаване и на иска за мораторна лихва по чл. 84, ал. 1, ЗЗД. Съгласно заключението на вещото лице, дължимото обезщетение за забава възлиза на 56,45 лева, до който размер претенцията е доказана, като за горницата й до 102,70 лева тя следва да бъде отхвърлена.

Частичното уважаване на исковете налага в полза на всяка от страните да бъдат присъдени направените деловодни разноски в съответен размер, или 300 лева за адвокатско възнаграждение за ищеца, 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за ответника (чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК).

В изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, чл. 72, ал. 1, ГПК и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответника да плати държавна такса върху уважените искове, в размер от 100 лева, както и разноски за вещо лице – 180 лева.

Предвид императива на чл. 243, ал. 2 във вр. с чл. 242, ал. 1, ГПК, съдът не следва да допусне предварително изпълнение на решението в частите му относно присъденото допълнително възнаграждение и обезщетенията за забавата й.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на И.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми: 530,17 лева – главница за допълнително трудово възнаграждение за 554 часа положен нощен труд, преизчислен на 79.22 часа извънреден труд за периода 12.04.2017-14.06.2019 год., на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът И.К. е заемал длъжността „*******“ в Група „*******“ при ГПУ-Летище Бургас, и 56,45 лева – обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата за периода 30.07.2017-13.06.2019 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба – 14.06.2019 год., до окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – в частта му за горницата над 530,17 лева до 1135 лева, акцесорния иск за забавено плащане на тази горница от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата – за горницата му над 56,45 лева до 102,70 лева.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на И.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 300 лева.

 

ОСЪЖДА И.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, деловодни разноски в размер от 100 лева.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на БсРС държавна такса и разноски в размер от 280 лева.

 

УКАЗВА на ответника, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми могат да бъдат преведени по следната банкова сметка *** – IBAN: ***.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок, считано от 11.10.2019 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/

Вярно с оригинала!

К.К.