Р Е
Ш Е Н
И Е
№…185…………..
гр. Шумен,
02.08.2019г.
Шуменски
окръжен съд, в публичното заседание на втори юли, две хиляди
и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова
Членове: 1. З.И.
2. Н.Цветанкова
при секретаря С.
Методиева, като разгледа докладваното от съдия Зара И. в.гр.д. № 220 по описа
за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №106/27.03.2019г. по гр.д.№1631/2018г. , районен съд- Нови
пазар отхвърлил предявеният
установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в град област София
(столица), община Столична гр. София 1335, район р-н Люлин, ж.к. Люлин - 10,
бул. ...No 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.
и М.Д.Д.срещу А.А.А. с ЕГН **********
***, за признаване за установено , че ответникът
му дължи следните суми : 632,03лв.
-главница, съгласно Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК , сума от 98,45 лв. - договорна лихва за периода от 30.11.2017 г.
до 28.06.2018 г., , 18лв. -такса разходи, 629,25лв. - неустойка, 24,45лв.
-обезщетение за забава за периода от 01.12.2017 г. до 31.07.2018 г., за които суми има издадена Заповед №
658/03.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1075/18г. на НПРС , като неоснователен.
Недоволен
от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на
районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност, и моли
съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
В
срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна, чрез назначения и особен
представител, представя отговор , в който заявява , че жалбата е неоснователна.
Съдът
констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което
и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди
доводите изложени в жалбите, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу А.А.А. с ЕГН ********** , за признаване за установено, че ответникът му дължи следните суми : 632,03- лева - главница, съгласно Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 31.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението, 98,45 лева - договорна лихва за периода от 30.11.2017 г. до 28.06.2018 г., 18 лева такса разходи и 629,25 лева - неустойка за които суми е издадена Заповед № 658/03.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1075/18г. на НПРС.
Твърди се , че е сключен договор за паричен заем № 3046566/28.09.2017 г., между „Изи Асет Мениджмънд“ АД, като заемодател и ответницата като заемополучател. При подписване на договора ответницата била запозната предварително с всички условия на договора, в т.ч и че била получила от заемодателя Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по кредита. Ищецът сочи, че по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и Приложение №1 към него от 01.02.2018 г. и потвърждение за сключена цесия между двете дружества, вземането спрямо ответницата е прехвърлено изцяло в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Посочва, че с подписания между първоначалния кредитор и ответницата договор, първия се е задължил да отпусне на ответницата паричен заем в общ размер на 700лв., а последният е усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което заемателят е изпълнил задължението си. Ответницата се била задължила да ползва предоставения й заем и да върне сумата, съгласно условията на договора, като заплати сума в размер на 821,79лв. ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка по 91,31лв. (главница и лихва), като падежът на първата погасителна вноска е 31.10.2017 г., а на последната е 28.06.2018 г. За ползването на предоставения заем на ответницата съгласно договора се дължи договорна лихва в размер 121,79лв.
В
отговора по чл.131 от ГПК , ответникът, чрез назначения особен представител не
оспорва иска
От
събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства По делото е представен Договор за паричен
заем № 3046566/28.09.2017 г., сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и въззиваемата, по силата на който на
последната е предоставен паричен заем в размер на 700лв., който тя се задължава да върне при
посочените в договора условия: вид на ползвания заем: EasyMonth,
размер на месечната вноска от 91,31лв., срок на заема -9 месеца и брой на
вноските също 9. Посочени са датите на погасяване на вноските, както и общата
дължима сума в размер на 821,79лв. Договорът е подписан от страните. Към
договора е приложено предложение за сключване на договора. По делото е приложен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД.
Приложено е пълномощно, с което представителят на „Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощава цесионера с правото от името на
упълномощителя да уведомява всички длъжници по всички вземания на дружеството,
вземанията на които са цедирани съгласно Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 16.11.2010г. Пълномощното е от 09.09.2015 г. По делото е приложено уведомително писмо до
ответницата с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3046566 от 02.02.2018 г., с което същата се
уведомява за извършената цесия, даденото от цедента пълномощно и извършената с
това промяна на кредитора, който вече се счита, че е ищецът „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, както и за оставащия размер на задължението към него
в размер на 1379,59лв. Приложена е обратна разписка за връчване на
уведомителното писмо, която е върната обратно с отбелязване, че не е потърсена.
Датата на връщането е 01.03.2018 г. По делото е приложено и второ уведомително
писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ/3046566 от 01.11.2018 г., с идентично на първото
съдържание, в което е посочено, че неизплатеното задължение е в размер на
1517,46лв. приложена е по делото обратна разписка към товарителница с №
68068407, в която няма отбелязване на връчването й до адресата. Освен това
посочения в нея адрес на адресата е в гр. Шумен, ул. „...“ 5, вх. 1, ет. 2, а с
оглед на датата на изпращането й, което е станало след предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то не е ясно откъде е
установен този адрес. Независимо от това, тази товарителница не съдържа данни,
пратката по нея да е получена от получателя й.
От
описаното по-горе съдът счита , че първоинстанционният съд правилно е възприел
извода, че преди предявяване на иска по
чл.422 от ГПК ищецът не уведомил надлежно длъжника за извършената цесия . Въпреки направените опити
за връчване, видно от от описаната по-горе хронология, уведомлението по чл.99,
ал.3 от ЗЗД не е връчено на длъжника .
От
друга страна ,счита , че е неправилно
становището , че с връчване на исковата молба и приложените към нея документи,
част от които е уведомлението по чл.99,ал.3 от ЗЗД не се постига ефектът
на надлежно уведомяване , респ. прехвърлянето на вземането не е породило
действието предвидено в чл.99,ал.4 от ЗЗД . Мотивите на първоинстанционния съд
са обосновани с факта, че по делото ответникът е представляван от особен
представител и връчването на книжата на последния, не представляват редовно уведомяване на
цедента до длъжника за извършената цесия.
В конкретния случай по делото е приложено пълномощно, с което старият
кредитор е упълномощил новия да уведоми длъжниците от името на първия за
прехвърлянето на вземанията. В своята практика ВКС трайно и последователно
приема, че такова упълномощаване е валидно и допустимо и не нарушава
императивната норма на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Именно поради това уведомление, изходящо от предишния кредитор
или упълномощено от него лице, но приложено към исковата молба на новия
кредитор и достигнало до длъжника с връчването на същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3,
предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД
и това обстоятелство следва да бъде съобразено във висящото исково производство
на основание чл. 235 от ГПК.
Спорен в случая е въпросът дали препис от искова молба с приложено към нея
уведомително писмо за извършената цесия, изходящо от стария кредитор, може да
бъде връчен надлежно на назначен по делото особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК и дали такова връчване би произвело действие на цесията в
отношенията между длъжника и новия кредитор. Въззивният съд не споделя
доводите, изложени от районния съд в обжалваното решение. В Решение №
198/18.01.2019 г., постановено по т. д. № 193/2018 г. обаче ВКС приема, че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В
мотивите на своето решение ВКС приема, че на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК
при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК,
ал. 1-5 с
оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че
последователно в практиката на ВКС (Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. №
2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016
г. на ВКС, II г. о. и др.) се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено
друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на
длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е
била проведена процедура по чл. 50 ЗННД
вр. чл. 47 ГПК,
ал. 1-5 –
отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК
се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и
без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство.
Независимо, че в цитираното решение се обсъжда валидността на
материалноправно изявление за предсрочна изискуемост, направено от банката чрез
връчване на уведомление към искова молба, връчена на особен представител,
назначен при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че мотивите на това решение
на ВКС се отнасят в пълна степен за уведомление за извършена цесия, връчено по
аналогичен начин. Смисълът на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и 4 от ЗЗД
е максимално да бъде охранен интересът на длъжника и да не се дава възможност
на кредитора да злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия.
В конкретния случай кредиторът двукратно е направил опит да изпрати уведомление
за сключения договор за цесия лично до длъжника: И в двата случая длъжникът не
е проявил активност да потърси пратките, за които е известен. Ако кредиторът
беше решил да уведоми ответника за извършената цесия с нотариална покана и той
не е намерен на адреса, посочен от него при сключването на договора, и в този
случай нотариусът приложи разпоредбата на чл. чл. 50 ЗННД
вр. чл. 47 ГПК,
ал. 1-5 ГПК
уведомлението за извършената цесия щеше да се счита за редовно връчено, без
реално да е достигнало до знанието на длъжника. В съдебното производство е
осъществена именно горната процедура – призоваването е по реда на чл.47 от ГПК,
но е направено нещо повече- назначен е особен представител. Да се приеме в този
случай, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, означава, че
му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение,
а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на
исковото производство, а това противоречи на принципа за равенство на страните
пред закона, закрепен в чл. 9 от ГПК.
В правната теория господства мнението, че особеният представител разполага с
всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален представител, с
изключение на правото на разпореждане с предмета на иска, т. е. той не може да
прави валидно оттегляне или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска
или отказ от обжалване. Няма пречка обаче той да приема материалноправни
изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало правоотношение
между представлявания и ищеца, т. е. между страните в процеса. Очевидно това
становище е застъпено и в цитираното по-горе решение на ВКС, в което е
направена аналогия между приеманото за валидно направено изявление за
предсрочна изискуемост на вземането, което не е достигнало лично до знанието на
длъжника, а е прието за такова по силата на законна фикция за надлежно
връчване, закрепена в чл. 50 ЗННД
вр. чл. 47, ал. 1-5 от ГПК.
По аргумент на по-силното основание
следва да се приеме, че особен представител, назначен от съда за охраняване
правата на длъжника в граждански процес, провеждан по общия ред, действащ в
защита на интересите на ответника под прекия надзор на съда, може надлежно да
получава материалноправни изявления от ищеца, свързани със съществуващото между
страните правоотношение, в това число и уведомление за извършена цесия, като
единственото ограничение за особения представител е да извършва действия на
разпореждане с предмета на делото. Поради изложеното по-горе съдът приема, че с
връчване на исковата молба и приложените към нея книжа, длъжникът следва да се
счита за уведомен за извършената цесия, което обстоятелство на основание на
основание чл.235,ал.3 от ГПК съдът е необходимо да вземе предвид при решаване на
делото .
Първоинстанционният съд като е възприел извода, че цесията не е породила
действие по отношение на длъжника , не изложила мотиви относно облигационното правоотношение възникнало от
сключения договор за кредит. Въззивният съд намира, че е налице валиден договор
за кредит, по силата на който ответницата е поела задължение да върне заетата
сума , при условията и сроковете посочени в него. Не са въведени възражения
свързани с действителността на договора, както и за размера на неизпълнената
част от дълга, поради което съдът намира , че исковете са изцяло основателни.
Като е застъпил противното становище и е отхвърлил предявените искове,
районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено,
вместо което следва да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат уважени
С оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят извършените деловодни разноски в
двете инстанции.
В първоинстанционното производство и пред
настоящия съд , ищецът , съответно жалбоподател е бил представляван от
юрисконсулт, като неговото възнаграждение следва да се съобрази с разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 ГПК,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ . Съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
300 лева, поради което претендираното възнаграждение от жалбоподателя, следва
да се определи предвид фактическата и правна сложност на делото, в размер на
сумата от 150 лева , за всяка инстанция.
По изложените съображения, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 981,19 лв., от които 78,04 лева – в заповедното
производство , 703,17 лева – разноски в исковото производство пред
първоинстанционния съд и 200 лева – разноски във въззивното производство.
Водим
от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение №106/27.03.2019г. по гр.д.№1631/2018г. по описа на Районен
съд-Нови пазар и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422,ал.1 от ГПК , че А.А.А. с ЕГН ********** *** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в град област София (столица), община Столична гр. София 1335, район р-н Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. ...No 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., следните суми : 632,03 (шестстотин тридесет и два лева и три стотинки) лева - главница, съгласно Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 31.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението, 98,45 (деветдесет и осем лева четиридесет и пет стотинки) лева - договорна лихва за периода от 30.11.2017 г. до 28.06.2018 г., 18 (осемнадесет лева) лева - такса разходи и 629,25 (шестстотин двадесет и девет лева двадесет и пет стотинки) лева- неустойка, за които суми е издадена Заповед № 658/03.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1075/18г. на НПРС.
ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН **********
*** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:*********, сумата 981,19 (деветстотин
осемдесет и един лева и деветнадесет ст.) лева – деловодни разноски , от които
78,04 лева – в заповедното производство , 703,17 лева – разноски в исковото
производство пред първоинстанционния съд и 200 лева – разноски във въззивното
производство.
На
основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.