РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Сливница, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20211890100483 по описа за 2021 година
Ищецът, СТ. Л. П., чрез адв.А. - САК, е предявил против АНГ. ИВ. Д.
иск с правно основание чл. 422 от ГПК, с който моли да бъде установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца неплатен остатък по договор от
16.07.2014г. за разсрочване на изплащане на пълния размер на стойноста на
УПИ I-8, кв. 29 по плана на с. Драгоил в размер на 6090,00 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението — 15.07.2020
г. до окончателното му изплащане. Претендират се разноски както в
заповедното, така и в настоящото производство.
В исковата си молба твърди, че с ответника са обвързани от договор от
16.07.2014г. по силата на който, ответникът се е задължил да му изплаща на
месец сумата от 100 лв. по банков път до пълната договорена помежду им
цена за УПИ 1-8, кв. 29 по плана на с. Драгоил в размер на 7800 лв. Твърди,
че в договора от 16.07.2014г. е посочено, че сделката по прехвърляне на
имота е извършена на 16.07.2014г. Твърди, че частично, ответникът му бил
превел само сумата от 1710лв., като последното плащане е било на
21.01.2019г. Предвид това, твърди че на 15.07.2020г. подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата 6090,00лв.
(шест хиляди и деветдесет лева), представляваща незаплатената част от
общата договорена продажна цена, ведно със законната лихва от датата на
1
подаденото заявление - 15.07.2020г. и разноски, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. № 307/2020г., по което му била издадена заповед за
изпълнение, която ответникът възразил.
Към исковата молба ищецът представя писмени доказателства, прави
доказателствени искания.
Ответникът, АНГ. ИВ. Д., е представил в срока писмен отговор по реда
на чл.131 от ГПК с който оспорва вземането, излагайки подробни
съображения . Прави възражение за нищожност на договор от 16.07.2014г.
поради противоречие със закона и поради невъзможен предмет, като
аргументира твърденията си, подробно. Претендира разноски. Представя
писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
На 16.07.2014г. СТ. Л. П. и съпругата му Р.А. П.а, продават на АНГ. ИВ.
Д. собствения си недивжим имот, представляващ незастроено УПИ I-8, кв. 29
по плана на с. Драгоил, целият с площ от 738,00кв.м. за което е съставен
нот.акт за покупко-продажба №86, том II, рег. № 1752, дело №251 от 2014г. В
посоченият нотариален акт е отразено че сумата за която е продаден
описаният по-горе недвижим имот е от 1100лв., която е получена от
продавачите в брой преди подписването на нотариалния акт. На същата дата
СТ. Л. П. и АНГ. ИВ. Д. сключват договор , според който, ответникът се
задължава да изплаща на ищеца ежемесечно, считано от 01.08.2014г. сумата
от 100лв.до изплащане на пълния размер на стойността на УПИ I-8, кв. 29 по
плана на с. Драгоил, която възлиза на 7 800,00лв. В подписаният между
страните договор е посочено, че „сделката по прехвърляне на имота е
извършена на 16.07.2014г., като действителната цена на имота 7800лв.“.
Представени са 34 броя вносни бележки за извършени плащания от
ответника по сметка на ищеца в общ размер от 2 810лв., като във всяка една
от тях е посочено като основание „вноска по сделка“. Представени са вносни
бележки за сумата от 600лв. преведени от ответника по сметка на Р.А. П.а.
Поради неизпълнение на задължението от страна на ответника, ищецът
е подал на 15.07.2020г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу длъжника, ответник по настоящото дело , АНГ. ИВ. Д..
Въз основа на подаденото то ищеца заявление, е образувано ч.гр.д.№
307/2020г. по описа на РС-Сливница, по което на 05.05.2021г., съдът е издал
2
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Заповедта е
връчена на АНГ. ИВ. Д., на 12.05.2021г. и на 26.05.2021г., същият е подал
възражение срещу нея на основание чл.414 от ГПК. Кредиторът, настоящ
ищец е уведомен за подаденото възражение и е представил доказателства за
предявеният от него иск по реда на чл.422 от ГПК.
При тези данни от фактическа страна, съдът, приема че е сезиран с иск с
обективно и субективно съединени искове с правно основание основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД. Искът е предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, поради
което за ищеца е достатъчно да докаже че вземането, което претендира
съществува.
По отношение на главния иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД,
съдът намира следното: В тежест на доказване на ищцовата страна е проведе
пълно главно доказване относно обстоятелството за наличието валидно
облигационно отношение между него и ответника, както и неизпълнение от
страна на ответника на задълженията му възникнали във връзката с
облигационното му отношение с ищеца.
По същество, страните не спорят, че помежду им е сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот , за който е съставен нот.акт за
покупко-продажба №86, том II, рег. № 1752, дело №251 от 2014г., в който е
посочено, че продажната цена на имота е 1100лв., която е получена от
продавачите - СТ. Л. П. и съпругата му Р.А. П.а, в брой преди подписването
на нотариалния акт.
Не е спорно между страните и наличието на сключен 16.07.2014г.
договор между СТ. Л. П. и АНГ. ИВ. Д., според който, ответникът се
задължава да изплаща на ищеца ежемесечно, считано от 01.08.2014г. сумата
от 100лв.до изплащане на пълния размер на стойността на УПИ I-8, кв. 29 по
плана на с. Драгоил, която възлиза на 7 800,00лв., като е уточнено, че това е
действителната цена на имота. С представените от ответника 34 броя вносни
бележки е видно извършените от него плащания по сметка на ищеца в общ
размер от 2 810лв., като във всяка една от тях е посочено като основание
„вноска по сделка“. Във този договор е посочено, че изплащането на
договорената цена ще се извърши на ежемесечни вноски в размер на 100лв. до
изплащане на вземането, считано от 01.08.2014г. като срокът за изпълнение
на цялото задължение е изтекъл към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Основният въпрос е каква е действителната цена и начинът на
заплащането й на продаденият от ищеца на ответника недвижим имот – тази,
3
посочена в съставеният нотариален акт или тази, посочена в сключеният
между страните договор от 16.07.2014г.
Договаряйки ,страните могат да създадат привидност там, където
договорът има приложно поле като източник на права и задължения , а
относителната симулация може да засяга елементите на договорната им
обвързаност по различен начин. При нотариално оформен договор за
покупко- продажба на имот , симулиран в частта за продажната цена като
размер и начин на плащане, както се разкрива от друг, нарочно сключен
писмен договор между страните, в който е уговорен по-висок размер на
продажната цена, съответно и друг начин за нейното заплащане : на вноски
след прехвърлянето на имота, а не изцяло и в брой при неговото прехвъряне,
засвидетелстваното от продавача в нотариалния акт за получаване на цена в
симулирания размер на задължението и в брой , т.е по начин противен да
уговорения по прикритото съглашение, не отменя правилото на чл. 17 ал.1
ЗЗД . При така разкрита симулация ,съдът следва да го приложи в спорните
отношения между страните , като изхожда от действително поетите права и
задължения , съответно изпълнението им (Р №260/16.12.2014г. на ВКС, III
г.о. по гр.д.№2101/2014г.) .
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че вземането на ищеца
произтича от договор за покупко-продажба и договор от 16.07.2014г. за
разсрочване на задължението за изплащане стойността на продадения имот.
Предвид представените доказателства за направени от страна ответника
в хода на производството плащания, признати от ищеца, то задължението му
към ищеца след приспадане на заплатеното възлиза на 4 990лв., в който и
размер следва да бъде уважен предявеният иск, като за разликата следва да
бъде отхвърлен поради заплащането му в хода на производството.
Съдът намира, че представените банкови извлечения доказващи
превеждане на парични средства от страна на ответника по сметка на Р.А. П.а
за сумата от общо 600лв., са неотносими към настоящия спор. Видно от
представените платежни, когато ответника превежда пари по светката на
ищеца изрично посочва като основание „вноска по сделка“. Когато превежда
пари по сметката на Р.А. П.а ищеца посочва като основание „захранване на
сметка“, „вноска“, „вноска по кредит“, поради и което съдът намира че
отношенията помежду им са извън предмете на на настоящото дело.
Предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважен и
акцисорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД. Претендирана е законната
4
лихва върху главницата от 4990. за периода от 15.07.2020г. до изплащане на
вземането.
Във връзка с направените претенции и представяне списък на
разноските от ищцовото дружество съдът намира следното. Предвид изхода
на делото, разноските следва да се възложат на ответната страна. Предвид
обстоятелството, че настоящото производство е по реда на чл.422 от ГПК,
при уважаването му се задейства изпълнителната сила на издадената заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част.
Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за сторени такива в исковия процес в размер на 121,80 лева–
платена държавна такса и 400,00лв. – адвокатско възнаграждение. Съдът
намира, че сторените от страна ищеца разноски следва да бъдат възложени в
пълен размер на ответника, въпреки частичното отхвърляне на претенцията
поради извършено плащане от негова страна. В случая когато плащането на
част от исковата сума е станало в хода на съдебното производство, съдът
счита, че в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените в
производството разноски. Ответникът би бил освободен от това задължение,
ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска. Или, за да бъде освободен от задължението за разноски тези две
предпоставки кумулативно следва да бъдат налице. В случая не е налице нито
една от двете предпоставки, признание или оттегляне на иска. Ответникът с
поведението си е станал причина за завеждане на делото – не е заплатил в
договорените между страните срокове дължимите суми, като частичното
плащане е станало след образуване на делото. Ето защо в негова тежест
следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски по делото.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В
мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в
частта й относно разноските отпада.
5
В рамките на заповедното производство ищецът е направил разноски в
размер на 121,80 – заплатена от заявителя държавна такса и 400,00лв. за
адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на
ответника при идентични съображения, които съдът е изложил по-горе.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АНГ. ИВ. Д. , ЕГН
**********, с адрес с.Драгоил, общ.Драгоман, че дължи на СТ. Л. П., ЕГН
**********, с адрес гр.С., ул.“........“ №6, сумата от 4990,00 (четири хиляди
деветстотин и деветдесет лева) лева – дължима неизплатена главница по
договор за покупко-продажба и договор от 16.07.2014г. за разсрочване на
задължението за изплащане стойността на продадения имот, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -
15.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата за което издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа
на което е било образувано ч.гр.д. № 307/2020г. по описа на РС –Сливница
като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата до пълния размер от 6
090,00лв. като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА АНГ. ИВ. Д. , ЕГН **********, с адрес с.Драгоил,
общ.Драгоман, да заплати на СТ. Л. П., ЕГН **********, с адрес гр.С.,
ул.“........“ №6, сумата от 521,80 / петстотин двадесет и един лева и 80 ст./ лв.,
представляващи направени в исковото производство разноски от ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК и сумата от 521,80 / петстотин двадесет и един
лева и 80 ст./ лв., представляващи направени и заповедното, производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6