№ 170
гр. Плевен, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20244400500194 по описа за 2024 година
С решение № 1794/ 15.12.2023г. постановено по гр.д.№ 774/ 2023г. Плевенски
районен съд ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. С. П., ЕГН**********,
гр.************** против С. В. П., ЕГН**********, с.********** и И. И. Г.,
ЕГН**********, гр.*********** иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД,
да бъде обявен за относително недействителна по отношение на ищцата
договор за покупко- продажба между първия и втория ответник с Нотариален
акт № 104, том: IV, вх.рег.№ 1612 от 21.02.2018год. на CB-Плевен съответно
Нотариален акт № 26, том I, дело № 23/21.02.2018год. на Нотариус И. И. рег.
№ *** на НК следния имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1200.00кв.м./хиляда
и двеста / кв.м., находящо се в с.**********, общ.Плевен, с административен
адрес: ул.**********, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ отреден за УПИ №
Х-87 /десет римско , осемдесет и седем арабско/ с площ от
1200.00кв.м./хиляда и двеста/кв.м. в квартал 16/шестнадесет/ съгласно
дворищната регулация на селото утвърдена със Заповед № 1756/1979год.
заедно с построените в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ,
СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, ДВА НАВЕСИ С ОГРАДНИ СТЕНИ, при
съседи на имота: от две страни улици, УПИ № XI-85 на Т. А. Т., УПИ №XIV-
85 на Г. А..И., УПИ № 1Х-87а на Х. Г. И. за сумата от 9000.00лв./девет хиляди
лева/., с който С. В. П. с ЕГН ********** е прехвърлил на И. И. Г. с ЕГН
********** описания по-горе имот, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, Н. С. П.,ЕГН**********,
1
гр.************** ДА ПЛАТИ на С. В. П., ЕГН********** сумата от 1200,00
лв. Направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, Н. С. П.,ЕГН**********,
гр.************** ДА ПЛАТИ на И. И. Г., ЕГН********** сумата от 1000,00
лв. направени по делото разноски.
Препис от това решение е бил връчен на Н. С. П.,чрез пълномощника и
адв.М. А. на 04.01.2024г. с оглед на което срокът за неговото въззивно
обжалване изтича на 18.01.2024г.
На 17.01.2024г. е била депозирана въззивна жалба от Н. С. П.,чрез
пълномощника и адв.М. А. срещу решението на ПлРС. Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК , има необходимото съдържание по чл. 260 от
ГПК ,внесена е и дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Поради
това като редовна и допустима ,въззивната жалба e била приета за
разглеждане от ПлОС и делото е насрочено в о.с.з.
Срещу въззивната жалба са били подадени писмени отговори от И. Г. И.
,чрез пълномощника и адв. П. Б. , както и от С. В. П. ,чрез пълномощника му
адв. Р. Д. . В тези писмени отговори се поддържа становището ,че въззивната
жалба е неоснователна . Възразява се и срещу направеното с въззивната
жалба доказателствено искане за приемане като доказателства по делото на
представените от жалбоподателката снимки ,като се счита ,че те не са нито
относими ,нито имат значение за делото , а освен това и не са
нововъзникнали доказателства , които да не е могло да бъдат представени от
страната още пред първата инстанция. Иначе не се оспорва принципно
възможността да бъдат ангажирани снимки като доказателство по делото.
Плевенски окръжен съд е приел ,че представените с въззивната жалба три
броя снимки имат отношение към предмета на делото ,тъй като се сочат от
жалбоподателката във връзка с приетото в мотивите на ПлРС за липсата на
близки доверителни отношения между С. В. П. и И. Г. И., както и че не са
виждани заедно като семейство , която констатация жалбоподателката
очевидно се домогва да опровергае и да докаже знание за увреждането на
кредитора и у купувача на имота.Все по този спорен въпрос Плевенски
окръжен съд прие като писмено доказателство по делото и представеното
пред въззивната инстанция удостовеР.е от ОД на МВР -Плевен за
пътуванията на С. П. извън страната за периода от 2014- 2024г.
Като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и като
извърши проверка на обжалваното решение на ПлРС съобразно
правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно наведените във въззивната
жалба оплаквания, Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното решение
на ПлРС е валидно и допустимо , а по съществото на спора е правилно и
законосъобразно ,не страда от сочените във въззивната жалба пороци ,поради
което следва да бъде потвърдено.
На първо място ,следва да се отбележи ,че макар самата ищца в исковата си
молба да счита ,че в случая намира приложение нормата на чл. 135,ал.2 от
ЗЗД , установяваща презумпция за знание за увреждането на кредитора у
2
третото лице с което длъжникът е договарял при сключването на възмездната
сделка,то правилно РС-Плевен е квалифицирал предявеният иск по чл. 135,
ал.1 от ЗЗД с оглед на изложената в исковата молба фактическа обстановка
от която се вижда ,че вторият ответник И. И. Г. към момента на сключване на
атакуваната сделка -21.02.2018г. няма качеството на съпруга на първия
ответник С. П. ,доколкото бракът помежду им е бил прекратен с решение по
гр.д.№ 0333 от 20.05.1985г. на Районен съд-Русе ,поради което правилно
ПлРС е приел в определението си по чл. 140 от ГПК при разпределение на
доказателствената тежест между страните ,че ищцата освен качеството си на
кредитор ,следва да докаже също така и знание за увреждането както у
длъжника ,така и у купувача на имота –И. Г..
Именно това знание у третото лице с което е било договаряно остава
спорно и пред въззивната инстанция ,докато другите предпоставки –
качеството на ищцата на кредитор по отношение на С. П. по вземане за
текуща месечна издръжка ,както и увреждането на този кредитор поради
разпореждане с недвижим имот от длъжника ,както и знанието на длъжника
за увреждането ,могат да бъдат приети за доказани.
От събраните пред първата инстанция писмени доказателства става ясно,че
С. П. по бр.д.№ 399/ 1997г. е поел задължение към бившата си съпруга Н. С.
П. да и заплаща месечна издръжка в размер на петкратния размер на
минималната работна заплата ,определена за Република България ,като
същата ще се заплаща до края на живота и . Установява се също така ,че с
решение от 28.06.2018г. по гр.д.№ 2764/ 2018г. , Плевенски районен съд е
прекратил определената с решението от 18.11.1997г. по гр.д.№399/ 1997г. на
ПлРС издръжка в размер на петкратния размер на минималната работна
заплата за РБ,както и че това решение е било потвърдено с решение от
16.10.2018г. по в. гр.д.№ 571/ 2018г. на ПлОС.Установява се също така ,че в
резултат на водено дело на осн. чл. 409 от ГПК /решение от 14.03.2018г. по
гр.д.№ 399/ 1997г.на ПлРС и в.гр.д.№ 519/ 2018г. на Плевенски окръжен съд /
Н. П. се е снабдила с дубликат от изпълнителния лист за присъдената и
издръжка за периода 01.01.2013г. до 05.01.2018г. /когато е подадена молбата
за издаване на дубликат / ,както и от 05.01.2018г. до настъпване на основание
за изменение или прекратяване на издръжката.Въз основа на този дубликат от
изпълнителния лист е било образувано изп.дело против С. П. първоначално
при ДСИ при РС-Плевен , а впоследствие е било прехвърлено при друг
съдебен изпълнител ,вече като изп.дело № 341/2019г. на ЧСИ Ц. Д. с район на
действие ОС-Враца.От издаденото удостовеР.е изх.№ 3040/13.03.2023г. от
ЧСИ Ц. Д. се вижда ,че към тази дата неплатеният остатък от дълга на С. П.
към взискателя Н. С. П. е в размер на 129317,65 лв. и делото към тази дата е
висящо.
От тези обстоятелства се налага извода ,че към датата на сключване на
атакувания договор -21.02.2018г. С. П. е имал качеството на длъжник към
кредитора си Н. П. по вземането и за присъдената и издръжка за което е бил
издаден дубликата на изпълнителния лист ,както и че С. П. очевидно е знаел
,че уврежда своя кредитор разпореждайки се със своя недвижим имот в с.
********** ,като се има предвид, че делото за издаване на дубликат от
3
изпълнителния лист е било заведено от Н. П. на 05.01.2018г. и че по това
дело С. П. е бил страна – ответник и че още следващия месец той е предприел
действия по разпореждане със свое имущество ,които намаляват общо
разполагаемото за кредитора му имущество от което той би могъл да
удовлетвори вземането си ,което е в значителен размер.
Като се има предвид правилно разпределената доказателствена тежест и
като се преценят събраните по делото доказателства-гласни и писмени ,в т.ч.
и приетите от въззивната инстанция писмени доказателства , Плевенски
окръжен съд намира ,че Районен съд-Плевен е извършил правилна преценка
на тези доказателства като е заключил , че в своята съвкупност и взаимна
връзка събраните доказателства не могат да обосноват като единствено
възможен извода ,че И. Г. към датата на сключване на договора за
покупко- продажба между първия и втория ответник, отразен в
Нотариален акт № 26, том I, дело № 23/21.02.2018год. на Нотариус И. И., е
знаела за увреждането на Н. С. П. в качеството и на кредитор на С. В. П..
Жалбоподателката счита ,че е неправилен извода на РС-Плевен ,че макар да
е било установено ,че двамата ответници обитават един и същи имот в
с.********** ,то не било установено същите да са в близки доверителни
отношения –не са виждани заедно като семейство.
Действително ,обитаването от двамата ответници на един и същи недвижим
имот –този в с.******* , който е предмет и на атакуваната сделка, се
установява от свидетелските показания на В. Д. Ц.,който сочи ,че познава
ответниците по делото като жители на с.********** ,както и че двамата
живеят в един и същи недвижим имот,където ги е виждал да влизат и излизат
,както и че заедно двамата ги е виждал ,рядко , а по –скоро ги е виждал
поотделно по улицата . Следва да се има предвид ,обаче ,че свидетелят сочи
,че познава ответниците и неговите впечатления са от „може би три –четири
години „ ,което съобразено с датата на депозиране на тези свидетелски
показания в о.с.з. на 16.11.2023г. означава ,че неговите впечатления са от най-
рано от 2019 – 2020 г. Релевантният за изхода на делото момент към който
следва да се установи знанието у И. Г. за увреждане на кредитора Н. П. е
датата на сключване на атакуваната сделка – 21.02.2018г. Свидетелят ,обаче ,
не е твърдял двамата ответници да са живели заедно в процесния недвижим
имот в с.******* още от началото на 2018г., а както посочихме по –горе
неговите впечатления са от 2019 -2020г. В т.вр. следва да се посочи , че не са
събрани други доказателства за установяването на такива трайни близки
отношения между двамата ответници ,които да сочат ,че преди и към датата
на сключване на договора за покупка на процесния имот те са си споделяли
информация относно имущественото си положение ,в т.ч. и относно
задължения за издръжка към бивши съпрузи или други имуществени
проблеми ,нито да са ги решавали съвместно . Вярно е ,че пред въззивната
инстанция И. Г. призна ,че е ходила в имота още от 2007-2008г. ,че е
посещавала и дори е живяла в имота периодично още преди да го закупи,но
основно е живяла в гр.Русе ,както и че посещенията и в имота са били главно
по молба на дъщеря и .Не се установява от никакви доказателства ,обаче ,при
тези посещения да са били обсъждани задълженията на С. П. към втората му
4
бивша съпруга ,дали тя е търсила своите вземания срещу него и дали той е
изпълнявал или не тези задължения.
Що се отнася до представените пред въззивната инстанция снимки от
профила на И. Г. във „ Фейсбук „ ,то в с.з. пред Плевенски окръжен съд тя
поясни ,че и в т.сл. се касае за инцидентни събирания с бившия и съпруг С. П.
за съвместни екскурзии в чужбина, където се били заедно с децата си и по
тяхно настояване. В т.вр. следва да се имат предвид и датите на които
въпросните снимки са били публикувани във Фейсбук – 16.03.2017. ;
15.10.2017г. и 27.02.2019г. Първите две снимки – от 16.03.2017. и от
15.10.2017г. предхождат по време сключения договор , а третата снимка от
27.02.2019г. следва по време сключването на договора.В т.см. първите две
снимки са и преди завеждането от страна на Н. П. на молбата за издаване на
дубликат от изпълнителния лист по гр.д.№ 399/ 1997г. на ПлРС за
присъдената и издръжка , дължима от С. П. , което е станало на 05.01.2018г.
,т.е. няма как да се приеме ,че към датите на първите две снимки на които
двамата ответници са заедно, е могло да става дума за действията на Н. П. по
снабдяване с дубликат от изпълнителния лист ,тъй като те още не са били
предприети към 2017г. ,както и няма как към горните две дати ответниците
да се предвиждали ,а оттам и да са обсъждали дали ищцата е възнамерявала
да предприеме каквито и да било действия за събиране на вземането си от С.
П. за присъдената и месечна издръжка.
Едва след 05.01.2018г. ,когато ищцата Н. П. е предприела действия за
снабдяване с дубликат от изпълнителния лист за присъдената и издръжка по
гр.д.№ 399/ 1997г. би могло да се допусне ,че С. П. ще предприеме действия
за разпореждане с имуществото си ,така че да намали възможността на
кредитора си Н. П. да се удовлетвори от неговото имущество ,но точно около
и след тази дата -05.01.2018г. и до датата на сключване на договора -
21.02.2018г. не бяха събрани никакви доказателства ,датирани от този
период ,от които да се установява ,че точно в този период двамата
ответници са живели заедно и че са споделяли помежду и обсъждали
каквато и да било информация за имущественото си положение и за
своите задължения , а отношенията помежду им са били в рамките на
обществено приемливите отношения между бивши съпрузи ,които имат общи
деца от прекратения си брак и които комуникират помежду си именно по
повод на децата си или на здравословни проблеми.
Няма доказателства за провеждана помежду им кореспонденция или за
водени разговори в които С. П. да е споделял с бившата си съпруга ,че
другата му бивша съпруга- Н. П. е предявила молба за издаване на
дубликат от изпълнителния лист за издръжката и че той има каквито и
да било притеснения и опасения по този повод или че възнамерява да се
разпореди със свои имоти.Все в т.вр. следва да се съобрази и представеното
удостовеР.е от 01.04.2024г. от ОД на МВР-Плевен от което се вижда ,че около
релевантния период - преди и до сключване на атакувания договор , С. П. е
излизал двукратно от Република България и е пребивавал в чужбина : от
13.01.2018г. до 23.01.2018г. и от 03.02.2018г. до 20.02.2018г.,и доколкото пък
няма доказателства при тези излизания от страната да е бил придружаван от
5
И. Г. ,то през тези периоди на отсъствие от страната той очевидно не е
живял съвместно с бившата си съпруга и не е логично да е обсъждал с нея
имотните си проблеми. Разбира се ,неговите излизания от страната ,не
изключват априори поддържането на комуникация с И. Г. през този период ,
но по делото не бяха събрани доказателства за такава комуникация –
било писмена ,било посредством други технически средства, която при
това да се отнася за имущественото му положение и до възобновените
дела с Н. П..
Що се отнася до твърдението на жалбоподателката ,че И. Г. в периода
2012г-2016г. е работила във фирми на ищцата и на нейната дъщеря –„
Мегапласт 31“ ЕООД и „Мултипласт ЕООД,то това действително се
признава от самата И. Г. в становището и на л. 149-150 от делото на РС-
Плевен ,като самата тя представя и писмени доказателства-завеР. копия от
страници от трудовата си книжка ,но от това обстоятелство съвсем не може да
се направи извод, че по тази причина И. Г. е била наясно с това какво е било
споразумението ,сключено между Н. П. и С. П. при прекратяване на брака
им през 1997г. ,нито с това какви задължения има той към Н. П.. Няма
никакво основание от този факт да се презюмира ,както прави
жалбоподателката,че „двете бивши съпруги са имали отношения и може да се
предположи ,че въпросите относно издръжка и издръжките са обсъждани
през този немалък период „ . Трудовите правоотношения изобщо не
предполагат наличие на такива близки и доверителни отношения при които
работодател и работник да си споделят лични и имуществени проблеми.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че е правилен и
съобразен с доказателствата по делото ,изводът на РС-Плевен,че не е
установено знание за увреждането на кредитора у третото лице-И. Г. с
което С. П. е договарял продажбата на недвижимия имот,поради което
правилно е отхвърлен предявеният иск по чл. 135,ал.1 от ЗЗД.
Поради това обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемите страни
по делото направените от тях деловодни разноски ,които според
представените доказателства за тяхното извършване са в размер на 1000лв.-
направени от С. П. и 1000лв. ,направени от И. Г. .
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение №1794/15.12.2023г., постановено
по гр.д.№ 774/ 2023г. на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА Н. С. П.,ЕГН**********, гр.************** ДА ПЛАТИ на С. В.
П., ЕГН********** сумата от 1000,00 лв.-направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Н. С. П.,ЕГН**********, гр.************** ДА ПЛАТИ на И. И.
Г., ЕГН********** сумата от 1000,00 лв.- направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
6
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7