Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 24.11.
2020 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Галина Владимирова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.дело № 1839 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.53, ал.3
от Закона за кадастъра и имотния
регистър /ЗКИР/ във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.Б.С. и А.И.С.
, против извършеното от началника на СГКК- Варна на основание чл.53 от ЗКИР изменение на
кадастралния регистър за сграда с
идентификатор **.** , обективирано в негово писмо изход. № 24-15627 /7.07.2020 г. и изразяващо се в заличаването на двамата
жалбоподатели като собственици на същата сграда. С изложено
в жалбата твърдение за притежавано от жалбоподателите право на собственост върху
въпросната сграда и подробно развити в подадената от техния пълномощник адвокат
Д. молба с.д. 12292/8.10.2020 г. доводи за нищожност и в условията на
евентуалност за материална незаконосъобразност на оспореното изменение, се иска
постановяване на съдебно решение за обявяване
на нищожността или отмяната му с присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адвокат
Д. с подадените от нея писмени становища.
Ответникът- началникът на СГКК-Варна , при внасяне на преписката в
съда изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и отправя
възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско
възнаграждение.
Заинтересованата страна М.С.Б. , лично
и чрез упълномощения адвокат П. изразява
становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :
При одобряването на КККР на гр. Варна със
заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК , ПИ с
идентификатор **.** е вписан в регистъра като собственост на С. Б.С. /
наследодател на М.С.Б. / , Д.Б.С. , А.И.С. и М.К.Н.. Като носител на друго
вещно право е вписан С.В.В.. Нанесени са в имота 4 бр. сгради, както следва :
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **.1050.1 , многофамилна жилищна
сграда **.1050.2 , селскостопанска сграда **.1050.3 със застроена площ 12 кв.
м. и селскостопанска сграда **.1050.4 със
застроена площ 11 кв. м. По делото не
съществува спор, че ПИ ** е идентичен с имота по решение от 5.03.1976 г. по гр.
дело на ВРС, с което е обявен за окончателен сключеният на 18.12.1972 г. предварителен договор , с
който Е.В.Г.продава на Д.Б.С. собствения си недвижим имот, намиращ се в гр. Варна
, ул. „ П.Х.“ № 12, състоящ се от жилищна сграда и дворно място от 135 кв. м. С договор за дарение по н.а. *** г., Д.Б.С. дарява
на брат си С. Б.С. ½ ид. част от находящото се в същият имот жилище ,
състоящо се от външно стълбище , антре, коридор , две стаи , кухня , три изби и избен коридор , тоалет , постройка на двора
от стая и антре, заедно с 87/135 кв. м.
от дворното място , съставляващо парцел пл. № 11 в кв. 339 по плана на
9-ти подрайон - Варна. На 28.06.2017 г. е сключен между С.М.С. , Б. С.Б. , Н.С.Б.,
П.С.Б., М.С.Б. , С.С.Б. , С. Б.С. /всички
наследници на С. Б.С., починал на 25.08.2012 г./ , Д.Б.С. и А.И.С. договор за
разпределяне ползването на съсобствения имот
с идентификатор **.** , в дял І, т.2 от
който е посочено , че Д.Б.С. и А.И.С. ползват едноетажна масивна сграда
състояща се от стая и баня с тоалет и застроена площ от 25,29 кв.м. За тази сграда е издадено от главния архитект
на Район „Одесос“ при Община Варна удостоверение за търпимост № 12/10.05.2018 г.
, съгласно което ползваната от Д.Б.С. и А.И.С.
едноетажна жилищна сграда разположена в
западната част на ПИ **.** и на страничната му граница с ПИ **.1047 ,
попада в обхвата на пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ като търпим строеж. Въз
основа на удостоверението за търпимост Д.Б. *** заявление с вх. № 01-231120/22.06.2018
г. , с което иска изменение на КККР за сгради с идентификатори **.1050.3 и **.1050.4. Издадена е от началника на СГКК-Варна заповед
№ 18-7998/ 26.09.2018 г. , с която сгради с идентификатори 1050.3 и 1050.4 са заличени като обекти от КККР и е нанесен като нов обект в КК жилищна еднофамилна сграда с идентификатор **.**
и площ 25 кв.м. , която е записана в КР
като собственост на Д.Б.С. и А.И.С.. С писмо изход. № 24-21206/ 26.09.2018 г. е
изпратено уведомление за издадената заповед до заинтересованите страни, което е
получено от М.С.Б. на 15.12.2018 год. ,
след което заповедта не е обжалвана и съответно е влязла в сила. С договор за
покупко-продажба по н.а. № *** , Д.Б.С. и А.И.С. продават на съсобственика си М.С.Б.
само 13 кв.м. идеални части от
собствената си ½ ид. част от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **.1050.1
, състояща се от външно стълбище, антре, коридор , две стаи, кухня , тоалет ,
постройка на двора от стая и антре, избен коридор и три изби. С договор за
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот по н.а. № ***г. , Д.Б.С. и А.И.С.
, действащи чрез пълномощника си М.С.Б. продават на М.С.Б. 16 кв.м. ид. части от еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор **.1050.1 , заедно с 68 кв. м.
ид. части от поземления имот в
който сградата е построена, представляващ ПИ с идентификатор **.** , ведно със
съответните ид. части от всички подобрения и приращения в имота. Подадено е от М.С.Б. *** заявление с вх. № 01-168586/
24.04.2020 год. , с което е поискано изменение на КР за сграда с идентификатор **.**.
Към заявлението са приложени дадено от Д.Б.С. и А.И.С. на М.С.Б. нотариално заверено на 17.09.2019 г. пълномощно
/л.9 от преписката/, н.а. № ***г. и издаденото
от главния архитект на Район „Одесос“ удостоверение за търпимост №
12/10.05.2018 год. С подаденото второ заявление № 05-4946/
8.05.2020 г. / л.14- 15/, М.С.Б. посочва
, че собственици на въпросната постройка са : С. Б.С. – ½ ид. част , Д.Б.С.
– ¼ ид. част и А.И.С.
- ¼ ид. част. Изпратено е до М.С.Б. уведомление с изход. №
24-10734/14.05.2020 год. /л.19/ за отстраняване на недостатъци в заявлението
му – изисква се представяне на документ за собственост за съответните посочени
от него идеални части , който да удостоверява основанието за настъпили промени
в КР, тъй като представеното удостоверение за търпимост № 12/ 10.05.2018 год.
на Район „Одесос“ не коментирало
собствеността на сградата. С уведомление
изход. № 24-10734/14.05.2020 г. /л.21/ , Д.Б.С. и А.И.С. са уведомени на
основание чл.26, ал.1 от АПК за образуваното по заявлението на М.С.Б. адм.
производство. От страна на двамата, чрез
пълномощника им адвокат Е.Д. е подадено възражение , прието с вх. № 07-8219/
22.05.2020 г. , към което е приложено пълномощното за адв. Д. и е посочен адрес за кореспонденция гр. Варна
, ул. „*** . С уведомление изход. №
20-32969-01/ 1.06.2020 г. /л.29/ ,
началникът на СГГК-Варна е изискал от Д.
Б.С. и А.И.С. да отстранят недостатъците
в подаденото от тях възражение , като представят удостоверение за търпимост
коментиращо собственост за сграда с идентификатор **.** , тъй като в
представеното удостоверение за търпимост № 12 от 10.05.2018 г. не се коментирала собствеността на същата
сграда. Подаден е отговор от адвокат Д.,
приет с вх. № 07-10063-17/17.06.2020 г. /л.31-33/ , в който е заявено, че
възражението не страда от недостатъци , както и че към датата на издаване на
удостоверението за търпимост въпросната незаконна сграда е придобита от Д.Б.С. и
А.И.С. по силата на приращение и въз
основа на давностно владение. С писмо изход.№ 20-39097/ 22.06.2020 г. /л.34/ са изискани от главния архитект на Район „Одесос“ преписката по удостоверение за търпимост №
12/10.05.2018 г. , както и писмено становище
за това кой е собственика на сграда с идентификатор **.** . Получен
е отговор с вх. № 07-11430/ 3.07.2020 г. /л.38/ , в който е посочено , че по
отношение на вещното право на собственост удостоверението за търпимост не може да има действие. Изпратено е до А.И.С. , Д.Б.С. и М.С.Б.
подписано от началника на СГКК-Варна инж. К.Б.писмо изход. № 24-15627/7.07.2020
г. /л.43/ , съдържащо уведомление по чл.61,ал.1 от АПК затова , че във връзка с
разпоредбите на чл.53 от ЗКИР и по повод заявлението на М.С.Б. е извършена
промяна в КР за сграда с идентификатор **.** , състояща се в заличаването на собствениците Д.Б.С. и А.И.С., тъй като в представеното
удостоверение за търпимост № 12 от 10.05.2018 г. не се коментира собственост на
сградата и съгласно постъпилото становище с вх. рег. № 07-11430 от 3.07.2020 г.
на Район „Одесос“ , че удостоверява
единствено факта, че строежа е търпим и не подлежи на премахване. Писмото е
получено от Д.Б.С. на 10.07.2020 г. на
адрес ***. , а на А.И.С. то е връчено
чрез адв. Д. на адрес *** , офис 2 , която е получила
същото на 28.07.2020 год. На същата дата
28.07.2020 г. е подадена чрез пощенски оператор /л.5 от съд. дело/
жалбата на Д.Б.С. и А.И.С. *** , която е приета в СГКК-Варна с рег. № 06-1466/
30.07.2020 год.
При така установените обстоятелства, съдът
намира жалбата за процесуално допустима.
За жалбоподателите Д.С. и А.С.
съществува правен интерес от подадената жалба
, тъй като същите са заинтересовани лица по смисъла на пар.1, т.13 от ДР на
ЗКИР с вписано в КР право на собственост върху процесната сграда – извършеното с оспореното изменение тяхно заличаване в КР като собственици несъмнено засяга това им право на собственост. Жалбата на А.С. е подадена в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК , като този срок съдът
намира за спазен и по отношение на жалбоподателя Д.С. по съображенията изложени
в подадената от адв. Д. молба с.д. 10989/ 11.09.2020 г. - уведомлението до Д. С. е било изпратено на
непосочен от него адрес , а не на посоченият от пълномощника адв. Д. съдебен
адрес, при което съдът споделя цитираната в тази молба съдебна практика за допустимост
на жалбата.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно съдържанието на уведомителното
писмо, изменението в КР е извършено на основание чл.53 от ЗКИР , но без да е
посочено коя от всички регламентирани в
нормата хипотези е имал предвид адм.
орган. Във всички случаи, изменението по
чл.53 от ЗКИР предполага изменения в данните за обектите на кадастъра , настъпили след влизането в сила на
кадастралната карта и кадастралния регистър – чл.51,ал.1,т.1 от ЗКИР. Видно от
съдържанието на подаденото от М.С.Б. уточняващо заявление с вх.№ 05-4946 от 8.05.2020 г. / л.14-15/ , поисканото
от него изменение в КР за сграда с идентификатор ** е за
вписване като собственици на наследниците на С. Б.С. наред със вписаните вече
собственици Д.Б.С. и А.И.С.. За да се произнесе по така предявеното пред него
искане, адм. орган е оставил адм. производство без движение изисквайки от
участниците в него да отстранят съществуващи недостатъци чрез представянето на документи удостоверяващи правото на
собственост върху въпросната сграда и
същевременно сам служебно е предприел
проверка на вече представеното удостоверение за търпимост № 12/ 10.05.2018 год.
При липсата на представени нови документи относно правото на собственост и преценявайки правната стойност на
представеното удостоверение за търпимост , органът без да се произнася изрично по искането на заявителя М. Б. за вписване на наследниците на С. Б.С. като съсобственици
в КР , заличава вписаните вече собственици Д.Б.С. и А.И.С., очевидно приемайки,
че правото на собственост върху сграда ** не е установено както по отношение на
наследниците на С. Б.С. , така и по отношение на сегашните жалбоподатели. Противно
на изложените в жалбата доводи, съдът намира, че така извършеното изменение на
КР е валидно, тъй като адм. орган разполага с материалната компетентност да извърши същото, когато в рамките на предоставената
му от закона оперативна самостоятелност и повод на сезирането му с друго искане за изменение , служебно констатира различни
факти даващи правно основание за извършеното от него изменение в
КР. Действително установените обаче в административното и съдебното производства
факти, не съответстват според съда на нито едно от регламентираните в нормата на чл.53 от ЗКИР правни основания за извършване на оспореното изменение на КР за
сграда с идентификатор**.**. В случая е извършена от началника на СГКК-Варна нова и
различна от вече извършената с
издадената от него заповед № 18-7998/ 26.09.2018 г. правна преценка на
процесното удостоверение за търпимост № 12/ 10.05.2018 г. – тогава въз основа
на него и на основание чл.54, ал.1 от ЗКИР,
органът констатирайки непълнота и грешка
е изменил КК нанасяйки нов обект и вписвайки в КР настоящите двама жалбоподатели като негови собственици , а
сега коментирайки същото удостоверение за търпимост заличава в
КР жалбоподателите като собственици на сграда с идентификатор ** , защото отрича
признатото по-рано правно действие на
удостоверение за търпимост № 12 от 10.05.2018
г. Преценката на адм. орган за това , че удостоверението за търпимост няма
удостоверително действие по отношение на правото на собственост върху
визираната в него сграда е правилна , което обаче не променя извода за
извършено в нарушение на материалния закон изменение на КР. Реално извършеното от адм. орган преосмисляне
на правното действие на процесното удостоверение за търпимост има за правна последица дерогиране на действието
на заповед № 18-7998/26.09.2018 г . без
за това да съществуват нови или промяна
на данните подлежащи на записване по смисъла на чл.53,ал.1,т.1 от ЗКИР –
свързаните с удостоверението за търпимост и релевантни за КР данни са едни и същи преди и сега. Направената от
органа нова правна оценка не означава и отпадане на основанието за извършеното записване по смисъла на
чл.53,ал.1,т.2 от ЗКИР – няма настъпил нов юридически факт, поради наличието на
който да отпада основанието за първоначално извършеното записване в КР /например
разваляне или унищожаване на договор, приобретателят по който да е бил вписан въз
основа на него в КР/. Не е налице и констатиране на несъответствие между
данните в КР на недвижимите имоти и източника
удостоверяващ тези данни по смисъла на
чл.53, ал.1, т.3 от ЗКИР - нормата има
предвид фактическо несъответствие,
каквото в случая никога не е съществувало.
В тази връзка, съдът счита, че извършеното изменение на КР по недопустим начин разрешава въпрос различен от този относим към разпоредбата на чл.53,ал.1,т.3 от ЗКИР , а
именно въпросът дали удостоверението за
търпимост изобщо представлява източник на данни по смисъла на чл.41 , ал.2 от ЗКИР и на тази база дали намира
приложение разпоредбата на чл.41, ал.5 от ЗКИР - евентуално
допуснатата в миналото в тази
насока правна грешка на амд. орган може
да бъде коригирана по реда на чл.99 – чл. 106 от АПК, но не и по реда на чл.53 от ЗКИР.
По тези съображения за липсата на
правно основание за извършеното изменение на КР чрез заличаване на вписаните
собственици на сграда **, същото се явява материално незаконосъобразно и като такова подлежащо
на отмяна на основание чл.146,т.4 от АПК.
При тези налагащи отмяната обстоятелства
, неразрешен остава въпросът свързан с претенцията на заявителя М.С.Б.,
която както вече бе посочено е такава за вписване в КР на наследниците на С. Б.С.
като съсобственици на сграда с идентификатор ** – заявеното от същият в съдебно заседание твърдение, че
заявлението му имало за предмет вписването на същите наследници като
изключителни собственици на процесната сграда не съответства на обективната
истина, поради което се явява ирелевантно за този процес. Неизвършените в този смисъл от адм. орган процесуални действия по
разрешаването на същият въпрос, представляват съществено процесуално нарушение
по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, налагащо връщане на преписката на органа за ново разглеждане – пропуснатото действие не
подлежи на извършване от страна на съда по смисъла на чл.173,ал.2 от АПК . При новото разглеждане , адм. орган следва да има
предвид ,че така предявеното искане има своята правна квалификация в
разпоредбата на чл.53, ал.1 ,т.1 от ЗКИР – необходима е преценка дали извършените
след одобряването през 2018 г. на КККР сделки по н.а. *** г. и н.а
№ *** г., обективират възникване на нови
или промяна на данните подлежащи на
вписване по смисъла на чл.53,ал.1,т.1 от ЗКИР – съдържанието на искането на М.
Ст. Б. очевидно няма предвид дублиране на права по смисъла на чл.53, ал.2 от ЗКИР. В тази връзка , следва да се има предвид , че
заявената в съдебно заседание от М.С.Б. теза , че сграда с идентификатор
10135.1051.** била придобита със
сделката по нотариалния акт от 2.10.2019 г. под формата на подобрения и приращения, не
съответства на правилното приложение на материалния закон, тъй като към тази дата въпросната сграда е била
нанесена в КККР със заповед № 18-7998/26.09.2018 г. на н-ка на СГКК-Варна ,
поради което ако идеални части от нея са били предмет на сделката по същият нотариален акт,
то е следвало тя да бъде посочена със своя идентификатор, както това е било
сторено за сграда с идентификатор 10135.1051.1050.1. От друга страна, не съответства на обективната
истина твърдението на М. Ст. Б. , че сграда с идентификатор **, а преди това сгради
с идентификатори 1050.3 и 1050.4 били идентични
с придобитата от баща му С. Б.С.
постройка на двора от стая и антре, описана в договор за дарение по н.а. ***г. Въпросната постройка е част от жилището, което е предмет на
дарението по този нотариален акт , описанието на което изцяло съвпада с описанието на сграда
с идентификатор **.1050.1, дадено в нотариален акт №***г. , в който изрично е
посочено, че постройката в двора от стая и антре съставлява част от еднофамилна жилищна сграда
с идентификатор **.1050.1 , което от своя страна налага извода, че тази
постройка няма как да е идентична със сграда с идентификатор **.** или със сгради с идентификатори 1050.3 и
1050.4 , от които е образувана през 2018
г. сграда с идентификатор **.
При този изход от делото, основателна
съгласно чл.143,ал.1 от АПК се явява
претенцията на жалбоподателите за възстановяване
от страна на ответника на сторените от
тях разноски по делото. С приложеният на л.26 от делото опис,
жалбоподателите претендират разноски в размер на 625,07 лв. , от които по отношение на платените за копие от адм.
преписка 5,07 лв. съдът намира , че те не представляват необходими съдебно-деловодни
разноски, поради което същите не подлежат на възстановяване. Доказани са
платените от жалбоподателя държавни такси
в размер на 10 лв. за всеки от тях ,
както и платеното в брой в размер на 600
лв. адвокатско възнаграждение – договор за правна защита и съдействие от
5.10.2020 г. на л.27 . Последното е определено под минималния размер по
чл.8,ал.2,т.1 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при което възражението на ответника за прекомерност е
неоснователно. Съобразно тези обстоятелства ЮЛ на ответника дължи по равно на двамата жалбоподатели сумата от 620 лв. за разноски по делото.
Доколкото заинтересованата страна М.С.Б.
е заявил в съдебния процес правен интерес еднакъв с този на ответника ,то при
този изход на делото сторените от него разноски следва да останат
за негова сметка.
Предвид
изложеното , съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
извършеното на основание чл.53 от ЗКИР от началника на СГГК-Варна изменение на
КР за сграда с идентификатор **.**, състоящо се в заличаване на собствениците Д.
Б.С. и А.И.С., за което е съставено
уведомление по чл.61,ал.1 от АПК с изход. № 24-15627/ 7.07.2020 год.
ВРЪЩА
преписката на Началника на СГКК-Варна за ново разглеждане съгласно дадените в
мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА
Агенцията по геодезия , картография и кадастър да заплати по-равно на Д.Б.С. с ЕГН ********** и А.И.С. с ЕГН ********** за разноски по делото сумата от 620 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :