РЕШЕНИЕ
№ 4634
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110215986 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „*****” ЕООД с ЕИК ********* чрез адв. А.
К. против наказателно постановление № 002888/30.08.2023 г., издадено от
*******, член на Комисията на защита на потребителите, с което на основание
чл. 210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на дружеството -
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3500 /три хиляди
и петстотин/ лева за нарушение на чл. 68в вр. чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност
на наказателното постановление /НП/ и се моли за неговата отмяна. Твърди се,
че неправилно като място на извършване на нарушението е посочен гр.
София, тъй като дружеството е със седалище гр. Пловдив, а потребителят е с
адрес в гр. Варна. Оспорва се изложеното в НП, че след като потребителят е
установил несъответствието и е върнал стоката търговецът е отказал да
възстанови заплатената цена и на основание чл. 55, ал. 4 от ЗЗП е предложил
възстановяване на намалената цена в размер на 65 % от неговата стойност,
като се твърди, че потребителят не е заплатил цената на продукта, поради
което няма как търговецът да откаже да възстанови заплатената цена. Изтъква
се, че след като потребителят е отказал да получи пратката, същата е била
1
върната на дружеството- жалбоподател. Оспорва се възприетото в НП, че
изпращането на различен от поръчания продукт представлява използване на
нелоялна търговска практика, като се застъпва тезата, че с оглед огромния
обем на поръчките е възможно изпращането на продукт, различен от
поръчания да се дължи на грешка на служителя. Алтернативно се иска
приложение на чл. 28 от ЗАНН или намаляване размера на наложената
имуществена санкция до минималния размер от 2 000 лева.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се
представлява от адв. К., надлежно упълномощен, който пледира за отмяна на
наказателното постановление, тъй като не е осъществен съставът на
вмененото на дружеството нарушение. Посочва, че потребителят е поръчал
голям часовник, а му е бил изпратен малък и това се дължи на грешка при
обработката на пратките, а не на прилагана нелоялна търговска практика.
Посочва, че няма данни изпращането на различен продукт да е обичайна
търговска практика. Относно второто инкриминирано нарушение, касаещо
предложение за възстановяване на намалена стойност сочи, че същата е
неприложима в случая, като потребителят не е заплатил нито цената на
стоката, нито цената на куриерската услуга, поради което няма какво да бъде
възстановявано. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – член на КЗП – редовно призована се
представлява от юрк. Петкова, която моли жалбата да бъде отхвърлена и НП
да бъде потвърдено, съображения за което излага в писмен вид.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед № 169ЧР от 05.11.2018 г. на основание чл. 37, ал. 1, б. „б“
ЗАНН председателят на Комисия за защита на потребителите /КЗП/ определил
С. Т. Т. за длъжностно лице от КЗП, което има право да съставя актове за
извършени нарушения по законите и подзаконови нормативни актове,
контролът по приложението на които е възложен на КЗП или на председателя
на КЗП.
Със Заповед № 28/13.01.2023 г. председателят на КЗП е делегирал на
члена на КЗП ***** правомощията си по налагане на административни
наказания и издаване на наказателни постановления за нарушения на ЗЗП,
установени от служители на КЗП с актове за установяване на
административни нарушения.
Към месец януари 2023 г. дружеството „*****“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „****“ № 3 извършвало
търговска дейност чрез интернет сайтовете **** и *****, предоставяйки на
потребителите възможност да закупуват стоки, сключвайки договори от
разстояние.
На 09.01.2023 г. потребителят ****** поръчал от интернет сайт *****
продукт, описан като „Голям LED електронен часовник *** TI -4819, Арт. №
362“ с посочена цена 42 лева. В интернет сайта се съдържало следното
описание на продукта: „Описание Голям LED електронен часовник *** TI-
4819 с големи цифри. Показва час, дата и температура. Тип LED електронен
часовник Модел: ТЕ-4819 Захранващо напрежение на часовника: 5VAC
2
Захранващо напрежение на адаптера: 220VAC. Технически характеристики:
Възможност за нагласяне на: час, дата, месец, година; 2/24 часов режим на
работа; Отчитане на околната температура; Бутон „RESET“ за връщане към
фабричните настройки; Размери (ДхШхВ): 490x190x50mm.“. За направената
поръчка потребителят получил на предоставения от него имейл
потвърждение, в което било посочено, че поръчаният модел е „Голям LED
електронен часовник **** Tl-4819, Модел: 362, Цена: 42.00 лв. Стойност на
доставката до офис на Еконт - ориентировъчна (Тегло: 2.00kg): 6.00 лв.“
На 11.01.2023 г. дружеството-жалбоподател чрез куриерско дружество
„Еконт“ изпратило на потребителя **** часовник. Пратката била изпратена с
опция „Преглед“ преди получаването й. Потребителят **** се възползвал от
дадената опция и след като прегледал изпратения му продукт счел, че същият
се различава съществено от поръчания, тъй като е с по-малки размери,
различни характеристики и в сайта на дружеството се предлагал на по-ниска
цена, поради което отказал да получи изпратения продукт и да заплати цената
на продукта и стойността на куриерската услуга. На 12.01.2023 г. неполучения
от потребителя продукт бил върнат на изпращача „*****“ ЕООД.
На 13.01.2023 г. потребителят **** подал жалба до КЗП, в която
посочил, че е получил продукт, различен от поръчания. В хода на проверката
било изискано становището на търговеца.
На 23.03.2023 г. на заседание на КЗП било взето решение, че
дружеството –жалбоподател използва нелоялна търговска практика.
До жалбоподателя била изпратена покана за явяване на 24.04.2023 г. в
сградата на КЗП за съставяне на АУАН. Поканата била получена на 21.04.2023
г. от упълномощен представител на дружеството – ******
На 24.04.2023 г. в отсъствие на представител на „*****“ ЕООД С. Т.,
заемащ длъжността главен експерт в дирекция „Защита на потребителите при
продажби от разстояние“ при КЗП съставил срещу дружеството акт за
установяване на административно нарушение № 0022888/24.04.2024 г. Актът
бил предявен за запознаване на представител на жалбоподателя на 23.05.2023
г., който го подписал без възражения и получил екземпляр от него.
Въз основа на така съставения АУАН на 30.08.2023 г. било издадено и
обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на
жалбоподателя на 23.10.2023 г., а на 03.11.2023 г. чрез СЕЕВ била депозирана
и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите *****, П. О.
А., решение на КЗП по протокол №12/23.03.2023 г., разписки за връчване на
НП и покана за явяване за съставяне на АУАН, разписка за връчване на АУАН,
пълномощно на ****** товарителници от Еконт, констативен протокол № К-
0001468/02.03.2023 г., потвърждение на поръчка № 8242, екранни снимки от
интернет сайт **** и ****, жалба от ******, актуално състояние на „*****“
ЕООД, Заповед №169ЧР от 05.11.2018 г. и Заповед № 28 от 13.01.2023 г., и
двете на председателя на КЗП,
Съдът кредитира показанията на свидетеля ***** като прецени, че
въпреки трудовата му ангажираност в дружеството- жалбоподател и
3
родствените връзки с МОЛ-а на дружеството показанията му не се явяват
необективни, пристрастни и недостоверни. Свидетелят подробно изложи пред
съда както принципния начин на работа на дружеството – жалбоподател, така
и информацията, която му е станала известна във връзка с подадената жалба
от потребителя ****. Свидетелят посочи, че потребителят **** е отказал да
заплати цената на пратката, както и тази на куриерската услуга, като посочва,
че при разговор по телефон не е възможно да бъде установено дали
действително на потребителя е изпратен различен от поръчания продукт или
самият клиент се отказва от договора. Свидетелят заяви, че изпращането на
различен от поръчания часовник се дължи на техническа грешка на
служителя, който е опаковал пратката. Посочи, че през декември месец
дружеството е обработило между 5 и 6 000 поръчки, което обяснява и
допусната грешка.
От показанията на свидетеля А. се установява извършената проверка по
повод подадената от потребителя жалба, както и установеното от контролните
органи, че до потребителя е изпратен продукт, различен от поръчания, което
според свидетеля представлява използване на нелоялна търговска практика.
Свидетелят посочи, че не помни дали изпращането на различен продукт е
еднократен случай или е имало и други такива.
Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства като
обективни и допринасящи за изясняване на релевантната фактическа
обстановка. От представените заповеди съдът извлече данни относно
компетентността на актосъставителя и АНО, от изпратената и получена
покана за явяване за съставяне на АУАН – спазването на процедурата по
ЗАНН, а от товарителниците - датата на изпращане на продукта към
потребителя, респ. връщането на пратката.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена от процесуално
легитимирано лице, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ
на съдебен контрол акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни за това административни органи - видно от
издадената Заповед №169 ЧР от 05.11.2018 г. на председателя на КЗП
актосъставителят С. Т. е оправомощен да съставя актове за установяване на
административни нарушения на законите, контролът по спазването на които е
възложен на КЗП, в т.ч. и на Закона за защита на потребителите /чл. 191, ал. 1
от ЗЗП/. Компетентността на АНО следва от Заповед № 28 от 13.01.2023 г. на
председателя на КЗП, издадена на основание чл. 233, ал. 2 от Закона за защита
на потребителите.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното
наказателно постановление са допуснати редица процесуални нарушения,
които съществено са ограничили правото на защита на наказаното дружество
4
и представляват основание за отмяната му, поради следното:
На първо място съдът намира, че в АУАН и НП вмененото на
жалбоподателя нарушение е описано неясно, като са посочени различни
хипотези, които според актосъставителя и АНО представляват използване на
нелоялна търговска практика. От една страна в АУАН и НП е посочено, че
„изпращането на продукт, различаващ се като характеристики, габарити и
като цена от поръчания, противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и променя или е възможно да промени
съществено икономическото поведение на средния потребител“. От така
посоченото следва извод, че според актосъставителя и АНО използването на
нелоялната търговска практика е осъществено с изпращането на продукта.
Изрично в началото на АУАН и НП е посочено, че потребителят „отказал да
получи стоката, да заплати цената на продукта и стойността на куриерските
услуги“. Същевременно по-надолу в АУАН и НП в противоречие с
твърдението, че потребителят не е заплатил цената на продукта се твърди, че
„След като потребителят е установил несъответствието и е върнал стоката,
търговецът е отказал да възстанови заплатената цена и позовавайки се на
разпоредбата на чл. 55, ал. 4 от ЗЗП е предложил възстановяване на
намалената стойност на продукта в размер на 65% от неговата стойност“.
Посочено е, че вместо да възстанови на потребителя заплатената цена за
стоката /която по-горе се твърди, че не е била заплатена – бел. съд./
търговецът „неправомерно се е възползвал от правната възможност на чл. 55,
ал. 4 от ЗЗП, която е неприложила в случаите на рекламация, като
злоупотребата с правото по чл. 55, ал. 4 от ЗЗП противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и променя или е възможно
да промени съществено икономическото поведение на средния потребител“.
От така посоченото следва извод, че според актосъставителя и АНО
използването на нелоялната търговска практика се изразява всъщност в
позоваване на чл. 55, ал. 4 от ЗЗП в случай, в който тази законова разпоредба е
неприложима. При така изложеното за жалбоподателя е абсолютно неясно
какво точно е твърдението на актосъставителя и на АНО относно
използването на нелоялна търговска практика и както точно нарушение се
твърди да е извършило дружеството – дали нелоялната търговска практика се
е изразила в изпращане на различен от поръчания продукт или неправомерно
позоваване на чл. 55, ал. 4 от ЗЗП, дали се твърди, че потребителят не е
заплатил цената на изпратения продукт или го е заплатил и след като е отказал
да получи продукта търговецът е отказал да възстанови заплатената цена, а е
предложил възстановяване на 65% от заплатената цена. Ако се приеме, че
нелоялната търговска практика се е изразила в изпращането на продукт,
различен от поръчания, доколкото продуктът е бил изпратен от гр. Пловдив
именно там е и мястото на извършване на нарушението, а не какво е посочено
в АУАН и НП – гр. София. От материалите по делото се установи, че
продуктът е бил изпратен от жалбоподателя на 11.01.2023 г. и му е бил върнат
обратно на 12.01.2023 г., следователно нарушението, ако се е изразило в
изпращане на различен продукт би било извършено на 11.01.2023 г., а не както
е посочено в АУАН и НП – 02.03.2023 г. Датата на твърдяното нарушение е
посочена произволно, като същата не е обвързана нито с фактическите
твърдения в АУАН и НП, нито с доказателствата по делото. Липсата на яснота
относно фактическите твърдения на АНО съществено ограничава правото на
5
защита на жалбоподателя, който е силно ограничен във възможността си да
организира защитата си срещу две противоречащи си твърдения. Посочените
нарушения на процесуалните правила, изискващи ясно и еднозначно описание
на вмененото на жалбоподателя нарушение опорочават издаденото
наказателно постановление и същото следва да бъде отменено.
За пълнота и с оглед установената по делото фактическа обстановка
съдът намира за нужно да посочи следното:
Забраната за нелоялни търговски практика е предвидена в чл. 68в ЗЗП.
Съобразно чл. 68г, ал. 1 ЗЗП търговска практика от страна на търговец към
потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени
съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга
или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители,
когато търговската практика е насочена към определена група потребители.
Фактическият състав на посочената норма изисква наличието на следните
кумулативни предпоставки: да е налице търговска практика, свързана с
предлагането на стоки и услуги; тя да противоречи на изискванията за
добросъвестност и професионална компетентност; и да променя или да е
възможно да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител. Според § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко
действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско
съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към
потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или
доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Според
легалната дефиниция на понятието „добросъвестност и професионална
компетентност“ по § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП, това е степента на специални
познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и
проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни
практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност,
упражнявана от търговеца. Преценката за наличие или вероятност от
съществено изменение на икономическото поведение на потребителите по см.
§ 13, т. 25 се извършва, като органът съобразява използването на търговска
практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе
решение за закупуване на стока при определени условия, след като се е
запознал с тях, което води до вземането на решение, което потребителят не би
взел без използването на тази търговска практика. Съдът намира, че в случая
би могло да се приеме, че дружеството-жалбоподател е използвало нелоялна
търговска практика, тъй като въпреки задължението си да изпрати на
потребителя продукт, съответстващ на договореното е изпратило продукт,
който е бил с различни характеристики и двойно по-ниска цена. Изпращането
на продукт с различни характеристики от поръчания не отговаря на
изискванията за професионална компетентност от търговец, осъществяващ
дейността си чрез интернет сайт, тъй като не е проява на необходимите
познания, умения и грижи, които логично се очаква да бъдат проявени от
търговеца /респ. неговите служители/ при обработка на поръчките, направени
онлайн. Логично и необходимо е, при направена поръчка търговецът
внимателно да проверява какъв точно е поръчаният продукт, за да може да
изпрати на потребителя точно него. Същевременно това поведение на
6
търговеца е в състояние да повлияе на поведението на потребителя, който ако
е имал знанието, че ще му бъде изпратен продукт, различен от поръчания той
не би направил поръчка от този интернет сайт. Отделен е въпросът, че с оглед
големия обем на поръчките, липсата на данни за други случаи, в които е
изпратен различен продукт, липсата на финансови вреди за потребителя,
нарушението според съда следва да се квалифицира като маловажен случай.
Съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да се
отмени и на още едно основание, а именно, че не се доказа нарушение да е
извършено на посочените в НП дата и място. Твърди се, че нелоялната
търговска практика е използвана на 02.03.2023 г., което е повече от месец и
половина след като търговецът е изпратил различен продукт и след като
потребителят е сигнализирал контролните органи от КЗП. Всъщност датата
02.03.2023 г. е датата на съставяне на констативен протокол от проверка, но не
и дата, на която е извършено нарушение. На следващо място, не се установи
нарушение да е извършено в гр. София. Изпращането на различен продукт е
извършено от гр. Пловдив, /там е и седалището на дружеството/, а не от гр.
София, поради което и този елемент от фактическото обвинение остана
недоказан.
Що се касае до другите твърдения на АНО в наказателното
постановление, свързани с неоснователно позоваване на чл. 55, ал. 4 от ЗАНН,
то по делото липсват каквито и да било доказателства, че потребителят е
заплатил цената, че е поискал нейното възстановяване и такова му е било
отказано, а му е предложено възстановяване на 65 % от нея.
С оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което следва да бъде отменено.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който
уговореното и заплатено на адв. К. възнаграждение от „*****“ ЕООД за
обжалване на процесното НП и процесуално представителство пред съда е в
размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева, платени в брой, за което
договорът служи като разписка. Предвид представените доказателства за
реално извършени от жалбоподателя разноски същите следва да му се
присъдят.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2 от ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 002888/30.08.2023 г., издадено
от *******, член на Комисията на защита на потребителите, с което на
основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите на дружеството-
жалбоподател „*****” ЕООД с ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.
68в вр. чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН Комисията за защита на
потребителите да заплати на „*****” ЕООД с ЕИК ********* сумата от 650
7
/шестстотин и петдесет/ лева, представляваща сторени от дружеството
разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8