№ 304
гр. Велико Търново , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Светослав Иванов
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500158 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.11.2020 година, постановено по гр. дело № 1010 по описа на
Горнооряховски районен съд за 2020 година, "Е-П П" АД, гр. В, е осъдено да заплати на СТ.
Н. ИЛ. сумата от 38 лв., такса за възстановяване на електрозахранването в имот в гр. К, ул.
„К“ № 11, ведно със законна лихва и разноски.
С определение от 14.01.2021 година решението в частта за присъдените в
полза на ищеца разноски е изменено като разноските, съставляващи адвокатско
възнаграждение, са намалени до размер на сумата от 100 лв.
Решението е обжалвано от "Е-П П" АД, гр. В с оплаквания за неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон. Претендира отмяна и постановяване на
ново решение, отхвърлящо иска с присъждане на разноски за две инстанции.
Ответникът по жалбата - СТ. Н. ИЛ. - излага доводи за безпорочност на
атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство. На свой
ред обжалва определението по чл. 248 от ГПК с искане за отмяната му и за отхвърляне на
искането за изменение.
Частната жалба е оспорена от ответното дружество с доводи за
безпорочността на атакуваното определение.
1
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
По жалбата против първостепенното решение:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо във
връзка с чл. 55, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите.
Ищцовата страна - СТ. Н. ИЛ. - излага в исковата си молба, че Н.Х.М му
прехвърлил свое вземане против ответника за сумата от 38 лв., недължимо платена такса за
възсатовяване на електрозахранването в имот в гр. К, ул. „К“ № 11. По реда на настоящото
производство претендира присъждане на вземането със законна лихва и разноски.
Ответната страна - "Е-П П "-АД, гр.В – признава получаването на сумата от
цедента, но оспорва самата цесия като недействителна – вземането не било
индивидуализирано, както и съществуването на прехвърленото вземане – плащането е
извършено на годно правно основание, съобразно тарифата за услугите, осъществявани от
доставчика на електроенергия по възстановяване на захранването. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установена фактическа
обстановка и следващите от нея правни изводи, посочени в атакуваното решение, като на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Доводите на ответника са неоснователни.
За валидността на договора за цесия достатъчно е прехвърляното вземане да е
определяемо. В точка 1.1. от договора вземането е описано със страни основание и размер
на сумата по него. Тезата на ответника за неопределеност е в директно противоречие с
цитирания документ. За валидността на цесията е без значение дали прехвърляното вземане
съществува – аргумент от чл. 100, ал. 1 от ЗЗД.
Дори да се приеме, че уведомяването на въззивника е нередовно,
предявяването на иска удовлетворява изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, защото цесионерът
е упълномощен от цедента да уведоми ответника за станалото прехвърляне.
По частната жалба.
С атакуваното определение първостепенният съд изменил решението в частта
за разноските, като е присъдил само част от заплатеното адвокатско възнаграждение. Приел
е, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Определението е неправилно. Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК фиксира
2
предела, до който могат да бъдат редуцирани разноските за адвокатско възнаграждение,
платени от страната. Този предел е минималното по чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Заплатеното от ищеца възнаграждение 300 лв., е в минимален размер по чл. 7, ал. 2, т.1 от
Наредба № 1 от 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това
налага извод да невъзможност да бъдат присъдени по-малко от 300 лв. като разноски за
адвокатско възнаграждение. Като е сторил обратното, първостепенният съд е постановил
неправилно определение, което следва да бъде отменено по реда на настоящото
производство.
Доводите на дружеството-ответник са неоснователни.
Цитираното решение на съда на Европейския съюз не е задължително за
българския съд. Според нормата на чл. 633 от ГПК актовете на този съд са задължителни,
когато касаят тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и
валидността на акт на органите на Европейския съюз. Въпросното решение се отнася до
това дали нормите на българското законодателство противоречат на актове на съюза.
Еднозначен отговор решението не дава. При това положение нормата на чл. 78, ал. 5 от
ГПК следва да бъде приложена без резерви.
В тежест на въззивника следва да бъде възложено заплащането на разноските
на ответника по жалбата за второинстанционното производство, като сума доказани в
размер на 115 лв., адвокатско възнаграждение - чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 26.11.2020 година, постановено по
гр. дело № 1010 по описа на Горнооряховски районен съд за 2020 година.
Отменя определението от 14.01.2021 година, постановено по същото дело, с което
решението е изменено в частта за разноските, вместо което постановява:
Отхвърля искането на "Е-П П" АД, гр. В, против СТ. Н. ИЛ., с което по реда на чл. 248 от
ГПК претендира изменение на решението в частта за разноските, присъдени за адвокатско
възнаграждение, като неоснователно.
3
Осъжда "Е-П П" АД, гр. В, ЕИК: ...1, да заплати на СТ. Н. ИЛ. от гр. Г.Оряховица, ул.
„Д.Ч“ № 21 сумата от 115 (сто и петнадесет лева) лв., разноски за второинстанционното
производство по частната жалба, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4