Решение по дело №78/2024 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: 43
Дата: 25 юни 2024 г.
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20245150200078
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Момчилград, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20245150200078 по описа за 2024 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на К. О.
О. с ЕГН- **********, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба за
нарушение, установено с АТСС серия К № 6848827 на ОДМВР- Кърджали, с
който на осн.чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП , на жалбоподателят е
било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 300 лева, за
допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
В жалбата, подадена от жалбоподателят се изразява недоволството от
процесният електронен фиш, с който му е била наложена горната глоба, като
сочи, че същият е незаконосъобразно издаден, при допуснати съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила за издаването му.
Не били спазени правилата за издаването на ел.фиш, т.к., не са били налице
условията по процесуалният закон, като са били налице предпоставаките по
чл.189 ал.5 от ЗДвП. Позовава на конкретни, нарушени правила от закона,
които били нарушени или неспазени. Иска отменяване на наложената със
ел.фиш глоба, като развива подробни съображения в жалбата. Заявява, че е
подал декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, както и че МПС, предмет на ел.фиш
не е била само негова собственост- автомобилът е бил съсобствен.
В съдебно заседание– жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и
1
не се представлява.
Ответната страна- административно- наказващият орган, ОДМВР-
Кърджали, не се представлява, като главен юрисконсулт е постъпило писмено
становище по жалбата, в което се сочи, че обжалваният ел.фиш е
законосъобразно издаден, а жалбата била неоснователна и се иска
потвърждаването на ел.фиш. Претендира ю.к. възнаграждение, и
алтернативно се прави възражение за прекомерност на адв.хоронар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
С ел.фиш серия К № 6848827 на ОДМВР- Кърджали, с който на
осн.чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП , на жалбоподателят е било
наложено административно наказание- “глоба” в размер на 300 лева, за
допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, за това, че
на 06.01.2023г. в 10,12ч. в Община Кирково, извън населено място, по път Е
85 1-5 км, 372+100м, в посока на движение от гр.Кърджали към ГКПП-
„Маказа“, при ограничение на скоростта от 60 км/ч., въведено със пътен знак
„В 26“, с МПС- л.а. „ХОНДА АКОРД“ с рег.№ ********, е извършил
нарушение за скорост, което е било установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № 120c50b. В ел.фиш е посочено, че разрешената
скорост е 60 км/ч, установената скорост е била 94 км/ч, а превишението е
било с 34м/ч, което представлява нарушение на чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДвП.
Като доказателство по делото АНО е приложил 1/ снимки на рег.номер
на л.а. № ******** от процесното място, дата и час; 2/ клип, съдържащ
снимка АТСС и на знак „В 26“ за разрешена скорост от 60 км/ч, в които не
са отразени- координатите на местоположението на знака и АТСС и посоката
на движение, времето, през което същите са били заснети и др; В снимките, в
които се вижда МПС с рег.№ ******** /“Хонда Акорд/, е отразена
измерената скорост е 97 км/ч., при ограничение от 60 км/ч., а в ел.фиш е
посочена скоростта на МПС от 94 км/ч, сиреч, е приложен законовият
толеранс от минус 3 км/ч.
С копие на протокол на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, се
установява, че автоматизираното техническо средство /упоменато по-горе/ на
06.01.2023г. за времето от 09,40 до 12,00 часа е било разположено на път Е
85 1-5, км 372+100, в посока на движение от гр.Кърджали към ГКПП-
2
„Маказа“, където е бил поставен пътен знак за ограничение на скоростта от
60 км/ч.- като разстоянието от автоматизираното техн.средство /мобилно/ до
пътният знак е възлизало на 150 метра. От този протокол е видно, че за това
време са били направени 11 клипа /с нарушения/ НО БЕЗ ПОСОЧЕНИ
НОМЕРА, в т.ч. и не се установи дали и снимката е направена по това време.
Не е приложена схема на разположение на мобилна система за видеоконтрол.
От Протоколи за проверка на мобилна система за видеоконтрол /ARH-CAM S
1- с посочен в ел.фиш номер/ от 2022г. и 2023г., и Удостоверение за одобрен
тип за измерване /а и Протокол за използване на АТСС/, приложени по
делото, се установява, че използваната по време на установяване на
процесното нарушение мобилна система е от одобреният тип средство за
измерване, което е преминало проверка и е било годно за експлоатация до
към датата на нарушението /за последното са налице данни в Протокол за
използване на АТСС/. Приложени са и Заповеди, указания, разпореждане за
разстановка на съответни пол.органи и лица, за контрол на движението,
установявани с АТСС, и други.
По делото е приложена разписка за връчване на процесният ел.фиш-
на 04.05.2024г.- съдът приема, че жалбата е подадена в срок, т.к.
жалбоподателя е депозирал в ОДМВР- Кърджали декларация по смисъла на
чл.186 ал.5 от ЗДвП, че на датата, посочена в ел.фиш, лекият автомобил е бил
предоставен за ползване на друго лице Н.Н. О.А, и декларацията е подадена
на 09.05.2024г., поради и което съдът счита, че е спазен срокът за обжалване,
който тече, от изчитане на двуседмичният срок за отмяна на ел.фиш при
подадена декларация / в този смисъл е нормата на чл.189 ал.5 вр.ал.8 от
ЗДвП/.
Както и се посочи по-горе, жалбоподателя по настоящото производство е
подал на 09.05.2024г. декларация по смисъла на чл.186 ал.5 от ЗДвП, в която е
посочил, че за установеното 06.01.2023г. нарушение с л.а. рег.№ ********
/“Хонда Акорд/л.а. „Мазда Цх 9“ е предоставил автомобила на друго лице-
посоченото по-горе и автомобилът е бил върнат същият ден в 20,00 часа.
Декларацията е подадена чрез куриер в ОДМВР- Кърджали, ведно с молба-
искане за отмяна на издаденият ел.фиш.
Приложена е и скица на самото разположение на знака. Представена е
справка за собственост на МПС, от която се установява, че автомобилът,
3
предмет на процесният ел.фиш не е собственост на жалбоподателя по делото,
а на друго лице- Т.К.Ш..
При така приетата фактическа обстановка от права страна съдът съобрази
следното: Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице, което има
правен интерес от обжалването- т.е. от легитимирана страна, и се ПРИЕМА,
като подадена в 7- дневен срок за обжалване, поради горното.
Съдът, като се запозна със съдържанието на обжалваният Ел. фиш,
намери, че същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както следва; 1/ посочена е
териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и това
е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че няма законово изискване да
се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред
следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя
му, посочване на мястото и датата на издаването му. Съдът счита, че не може
по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на
АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено. Нещо повече, в
случаят е използван утвърден образец на ЕФ от Министъра на вътрешните
работи.
Обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което е установено
нарушението, което е задължителен реквизит на издаденият електронен фиш,
като същото е посочено коректно с текстово описание и координатите
индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението.
От приложените веществени доказателствени средства също се установява
точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на
движение, а така също датата и точният час, както и регистрационният номер
на автомобила, а и всички останали реквизити на акта.
При така посоченото място– на територията на Община Кирково,
безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали да издаде ЕФ, както и
компетентността на настоящият съд да се произнесе по спора.
От събраните по делото доказателства се стига до извода, че
извършването на процесното административно нарушение по чл.21 ал.2
вр.ал.1 от ЗДвП /където е посочена различието от разрешената скорост на
движение в извън населено място за съответният вид МПС, установено с
пътен знак В-26/ е установено и заснето с автоматизирано техническо
4
средство- описаното по-горе като вид и съответен номер, което представлява
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
от одобрен тип, преминала и съответна проверка и е годна за експлоатация
към момента на проверката.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на
електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства със
съответните предварителни обозначения за съществуването им /чл.165 ал.2
т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при
използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани
непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Следва да се посочи, че с изменението на ЗДвП /с ДВ от 13.03.2015г/.,
електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически
средства или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил,
какъвто е настоящия случай при спазване на изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно § 65. /Нова– ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат
два вида, както следва; 1/стационарни– прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; и 2/ мобилни– прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работният процес.
Трябва да се упомене, че с последното изменение на чл.189 ал.4 от
ЗДвП /ДВ бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г./, и която редакция е в сила към
момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването
на ЕФ да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при
наличието на предпоставки за това, а именно- Нарушението да е установено и
заснето с АТС или система, както и за него да не се предвижда наказание
5
„лишаване от право да се управлява МПС“ или „отнемане на контролни
точки“. Или казано иначе, отсъствието на контролният орган и нарушителят
е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на
административното нарушение.
Следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017г. на
чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването контролните органи да
обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъкът от пътя,
на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез АТСС. Предвид изложеното по-горе следва извода, че ограничението с
ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите
законодателни изменения в ЗДвП.
В цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и в чл.7 ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., която понастоящем е отменена, е
посочено, че при контролиране на движението с горепосочената система
следва да е поставен предупредителният знак. Такова изискване нормативно
към настоящия момент липсва, предвид, че чл.7 от Наредбата е отменен, а и
дори при неговото действие в практиката на съдилищата се приемаше, че
непоставянето на знака не е съществено нарушение.
Предвид на изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.4 от
ЗДвП. Съобразно и това се налага извода, че е установено и заснето
нарушение на ЗДвП с АТСС, а именно с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение- посоченият по-горе по вид и №, за
което свидетелства приложеният клип със съответният номер от датата на
нарушението, който съгласно разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДвП е
веществено доказателствено средство в административнонаказателният
процес. Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188 ал.1 от
ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого
е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение. В настоящия казус се установява от електронният фиш, че МПС
не е регистрирано на името на жалбоподателят, а на името на друго лице.
В същото време по делото по един безспорен начин се установи, че
6
посоченият като нарушител и собственик на процесното МПС се възползвал
от правото по чл.188 ал.2 предл.2 вр.чл.186 ал.5 от ЗДвП да посочи името на
лицето, което е управлявало моторното превозно средство, като е подал
декларация, придружена със молба за отмяна на ел.фиш и СУМПС на лицето,
което е управлявало МПС, поради което съдът намира, че неправилно
жалбоподателят е привлечен към административно- наказателна
отговорност, доколкото не е доказано авторството на деянието.
Безспорно, самата декларация на лицето не е по установен образец от
МВР, но същата е придружена със молба за отмяна на ел.фиш и съдържа
данни за МПС, с което е извършено нарушението, и в нея е посочено лицето,
на което е предоставено ползването на автомобила. Освен това липсва
задължителност самата декларация да е придружена от формален договор или
писмено пълномощно за предоставяне ползването на МПС, поради и което
следва да се приеме, че е доказано предоставянето на процесното МПС на
друго лице за управление. Освен това, видно и справката за собственост,
която е издадена от Информационната система на КАТ- ПП, не
жалбоподателят а друго лице фигурира като собственик.
Съобразно и това и на осн.чл.188 ал.1 предл.2-ро от ЗДвП, не може и
не следва несобственикът на процесното МПС да носи административно-
наказателна отговорност за установеното с процесният ел.фиш нарушение за
скорост по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, при подадена декларация с посочено в
нея лице, на което автомобилът е бил предоставен за ползване.
Съдът, счита, че при представена декларация по смисъла на чл.186
ал.5 от ЗДвП, и при наличие на данни, че МПС е записано на друго лице-
различно от жалбоподателя, и които не са оспорени от АНО, ирелевантно е
обстоятелството, че представената от жалбоподателя, декларация по чл.189
ал.5 вр.чл.186 ал.5 от ЗДвП, не е по утвърден образец, за преценката дали
нарушението е извършено от собственика, респ. наказаното лице, или
другото, посоченото лице.
Ето защо съдът приема, че отговорност за допуснатото нарушение
носи ползвателят на автомобила, който разполага със същите правни
възможности по чл.188 ал.2 предл.2 от ЗДвП- да посочи името на лицето,
което е управлявало моторното превозно средство, и да подаде декларация
по чл.189 ал.5 вр.чл.186 ал.5 от ЗДвП от ЗДвП.
7
Предвид горното съдът счита, че административно-наказващият
орган е издал един незаконосъобразен ел.фиш, при неустановен извършител
на деянието, въпреки наличието на декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП,
придружена със съответни доказателства, и въпреки факта, че процесното
МПС е регистрирано на името на друго лице, различно от наказаното, като
поради и това и въз основа на изложените по- горе съображения, следва
обжалваният електронен фиш да бъде отменен.
Съдът приема, че съобразно нормата чл.63 „д“ от ЗАНН, следва да се
произнесе по искания за присъждане на направени разноски, каквито в случая
не се направиха.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К №
6848827 на ОДМВР- Кърджали, с който на осн.чл.189 ал.4 вр. 182 ал.2 т.4 от
ЗДвП, на К. О. О. с ЕГН- **********, е било наложено административно
наказание- “глоба” в размер на 300 лева, за допуснато нарушение на чл.21
ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен
съд-Кърджали в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8