№ 713
гр. Пловдив, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300502713 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЕР. С. ИСК., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. ***, подадена чрез пълномощника адвокат Н.Т.,
против Решение № 261593/28.05.2021 г. постановено по гр.д.№17169 по описа за 2019
г. на РС - Пловдив, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ЕР. С. ИСК., дължи на Сграда в режим на етажна собственост – Жилищен
комплекс „Ори Билдингс” – гр. Пловдив, бул. „****, сумата от общо 432 лв., от които:
144 лева – главница, представляваща разходи за управление и поддържане и
стопанисване на прилежащи части на терена на сградата в режим на етажна
собственост в комплекса за апартамент № 29 за периода от Юни 2016 до Май 2017г.;
144 лева – главница, представляваща разходи за управление и поддържане и
стопанисване на прилежащи части на терена на сградата в режим на етажна
собственост в комплекса за апартамент № 30 за периода от Юни 2016 до Май 2017г.;
144 лева – главница, представляваща разходи за управление и поддържане и
стопанисване на прилежащи части на терена на сградата в режим на етажна
собственост в комплекса за апартамент № 31 за периода от Юни 2016 до Май 2017г.
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 25.08.2017 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.12.2017 г.
по ч.гр.д. № 72511 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 142 състав, както и се
осъжда ЕР. С. ИСК.да заплати на Сграда в режим на етажна собственост – Жилищен
комплекс „Ори Билдингс” – гр. Пловдив, бул. „**** сумата от 650 лева разноски за
1
първоинстанционното и за заповедното производство.
Обжалваното решение се оспорва като неправилно, поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано с искане да се отмени и изцяло да се отхвърлят претенциите на ищеца.
Жалбоподателят твърди, че не притежава паркомясто и не ползва съоръжения, за които
се събира такса за поддръжка. Притежаваните от него апартаменти в етажната
собственост не се ползвали и не се отдавали под наем. Поддържа, че заплащал
дължимите суми за поддръжка на общите части, които дължи наполовина от
определените от общото събрание.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Етажна собственост на сграда в
режим на етажна собственост – Жилищен комплекс „Ори Билдингс” – гр. Пловдив е
депозирала отговор на въззивната жалба, с която оспорва жалбата като неоснователна.
Излага доводи за правилността и законосъобразността на решението с позоваване на
събраните по делото доказателства.Поддържа, че жалбоподателят не е доказал при
условията на пълно и главно доказване заплащането на дължимите от него месечни
такси за периода м.юни - 2016 - м.май 2017. Моли за оставяне на жалбата без уважение
и за присъждането на разноските по делото
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Въззивната жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато се касае за
нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано
като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично направено оплакване за
това с въззивната жалба съгласно разрешението в т.1 от ТР 1/ 2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Предмет на образуваното първоинстанционно производство е иск, предявен по
реда на чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане, представляващо
разходи за стопанисване и управление на сграда в режим на ЕС, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът
е възразил в срока по чл.414, ал.2 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че с решение от 13.05.2016 г. на Съвместно
общо събрание /СОС/ на собствениците на самостоятелни обекти в етажни
собствености с административен адрес: гр.Пловдив, бул.*** - секция „А“, секция „А1-
офиси“, секция „А1-жилищна“, секция „Б“, секция „В“, секция „Г“, секция „Д“, секция
„Е“, секция „Ж“ с посочени поименно представители, се стопанисват и управляват
прилежащите части към сградите, в една от които ответникът притежава три
самостоятелни обекта: Апартамент с площ от 65.120 кв.м. в гр.Пловдив, ул.***,
Секция А1, ет.7, ап.29; Апартамент с площ от 65.330 кв.м. в гр.Пловдив, ул.***, ет.7,
ап.31 и Апартамент с площ от 65.120 кв.м. в гр.Пловдив, ул.***, Секция А1, ет.7, ап.30.
Твърди, че прилежащите части към сградите в комплекса са стопанисвани и
управлявани с договор между представителите на етажните собственици, участници в
СОС, в качеството им на възложител и „МАРКОВ НМ 8“ЕООД, сключен на 15.06.2016
г. съгласно решение на СОС от 13.05.2016 г., който не е прекратен.
2
С решение на СОС от 29.05.2017 г. било прието, че ответникът ЕР. С. ИСК.,
собственик на ап.29, ап.30 и ап.31 в секция „А1“ имал задължение в размер на 432
лева: За ап.29 - дължал суми в размер на 144 лева за периода юни 2016 - май 2017; За
ап.30 - дължал суми в размер на 144 лева за периода юни 2016 - май 2017; За ап.30 -
дължал суми в размер на 144 лева за периода юни 2016 - май 2017; Събирането на тази
сума било възложено на „МАРКОВ НМ 8“ЕООД. Решението не било оспорено от
ответника и влязло в сила.Твърди, че сумата от 432 лева е дължима за покриване на
разходите, свързани с управлението и поддръжката на прилежащите части на терена
сградите на етажната собственост в комплекса за периода юни 2016 - май 2017г. и към
момента нямало постъпили плащания от ответника. За дължимите суми била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от дата
07.12.2017г. по ч. гр.д. № 20171110172511/2017г. по описа на Софийски районен съд.
Ответникът ЕР. С. ИСК. е оспорил предявените искове с твърдението, че е
изплатил разходите за поддръжка на общите части от „МАРКОВ НМ 8“ЕООД, избрано
за изпълнител по договора от 15.06.2016 г. Представил е писмени доказателства -
фискални бонове за внесе през периода от 16.08.2016 г. до 12.12.2017 г. сума общо от
720 лева, която е инкасирана за етажната собственост от „МАРКОВ НМ 8“ЕООД.
От фактическа страна по делото не се спори и се установява от представените
документи за собственост, че ответникът е собственик на самостоятелни обекти в
сграда в режим на етажна собственост в гр. Пловдив, бул.*** - секция „А1“ от
Жилищен комплекс „Ори Билдингс”, които самостоятелни обекти представляват
апартамент № 29, апартамент № 30 и апартамент №31.
По делото се установява, че на осн.чл.18 от ЗУЕС е проведено съвместно общо
събрание на етажните собствености в комплекса, на което е взето решение с протокол
от 13.05.2016 г. за поддръжка на прилежащите части на ЕС от „МАРКОВ НМ
8“ЕООД срещу заплащането от всеки самостоятелен обект на месечна сума в размер
на 12 лева към ЕС и за всяко ползвано паркомясто да се заплаща ежемесечно сума от 8
лева. Според решението цената от 12 лева включва дейността на „МАРКОВ НМ
8“ЕООД като домакин срещу сумата от 3, 50 лева месечно от всеки самостоятелен
обект; почистване на прилежащите части ежедневно от 240 лева месечно; физическа
охрана на ЕС от 1 400 лева без ДДС месечно; снегопочистване и поддържане на
инсталациите в прилежащите части. В тази връзка е представен договор за поддръжка
на общите части от 15.06.2016 г., с който на „МАРКОВ НМ 8“ЕООД е възложена
услугата домакин на прилежащите части на ЕС, който според решението на СОС се
сключва за срок от две години.
Представен е и Протокол за проведено съвместно общо събрание на жилищните
сгради с адрес: гр. Пловдив, бул.*** от 29.05.2017 г., на което е констатирано
задължението на ответника в размер на 432 лева, от които: за ап.29 - дължал суми в
размер на 144 лева за периода юни 2016 - май 2017; за ап.30 - дължал суми в размер на
144 лева за периода юни 2016 - май 2017; за ап.30 - дължал суми в размер на 144 лева
за периода юни 2016 - май 2017 г. Възложено е на „МАРКОВ НМ 8“ЕООД да
предприеме необходимите съдебни и извънсъдебни действия за събиране сумата. По
делото не се твърди и не се установява, горецитираните решения на ЕС да са отменени
по предвидения за това специален ред по чл. 40, ал.1 ЗУЕС, поради което въззивният
съд приема същите за стабилизирани и подлежащи на изпълнение.
За доказване изпълнението на задължението си ответникът е представил 29 бр.
Фискални бона за заплатени на: 04.08.2016 г. - 3 вноски, всяка от които за сумата от 16
3
лева за всеки един обект; 15.03.2017 г., 30.03.2017 г. и 24.08.2017 г. - по 3 вноски
платени на всяка дата, всяка вноска за сумата от 48 лева за всеки един обект;
25.09.2017 г., 10.10.2017 г., 30.10.2017 г., 07.11.2017 г. и 12.12.2017 г. - по 3 вноски
платени на всяка дата, всяка от които за сумата от 16 лева за всеки един обект. Тоест
общо на сумата в размер на 720 лева.
С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е приел, че
сумите в решението на ЕС 29.05.2017г., които се отнасят за ответника са непрецизно
формулирани от гледна точка на основанието, без да е уточнено изрично, че касаят
притежаваните от него ид.части от общите части на земята, с което е създадена
неяснота, при което е възможна интерпретация затова, че сумите са за общите части от
сградата в която са апартаментите на ответника. Посочената неяснота съдът е
установил и в протокола от 13.05.2016г. Районният съд е приел, че на „Марков НМ 8“
ЕООД е възложено управлението и поддръжката на общите части както на сградата,
така и на земята, респ. ответникът като собственик на самостоятелни обекти е бил
наясно с факта, че притежава ид.части както от сградата, така и от земята и респ. че са
взети решения от ОС на ЕС за събиране на суми както за общите части на сградата,
така и за общите части в поземления имот до колкото последният се ползвали с
паркоместа и имали други съоражения, за които се събират такси за поддръжка.
Районният съд се е позовал на протокола от 29.05.2017г., в който е фиксиран размерът
на неплатените суми от ответника с довода, че със същото е констатирано
задължението на ответника и е извънсъдебна покана за доброволно изпълнение.
Районният съд е оставил без уважение правопогасяващото възражение на ответника за
заплащането на задължението с довода, че от представените писмени доказателства не
става ясно кои задължения погасяват, дали това са задълженията за поддръжка на
общите части на сградата или за поддръжка общите части от терена. По изложените
съображения районният съд е уважил исковата претенция.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо, като при постановяването му не е било допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и на
основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на
решението, съобразно оплакванията в жалбата, като въззивният съд се произнесе по
правния спор между страните.
Твърденията на ищеца са, че ответникът като собственик на три самостоятелни
обекта в етажната собственост дължи заплащането на разходи за управлението и
поддържането на прилежащите части на терена към сградите на етажната собственост
за периода от месец юни 2016 г. до месец май 2017г. за всеки от обектите.
Претендираното вземане е в размер на 432 лева или по 144 лева за всеки от обектите за
процесния период, от които 12 лева на месец. Претенцията си ищецът обосновава с
решения на съвместно общо събрание, обективирани в протокол от 13.05.2016 г. и от
29.05.2017г.
По делото не е спорно, че ответникът притежава три самостоятелни обекта в
етажната собственост. Защитната позиция на ответника е, че е заплатил всички
дължими разходи, съобразно решението на общото събрание, за което представя
платежни документи /29 бр. фискални бонове/ за платени на „Марков НМ 8“ ЕООД
суми в общ размер на 720 лева чрез извършени плащания на 04.08.2016 г., 15.03.2017
г., 30.03.2017 г. и 24.08.2017 г., 25.09.2017 г., 10.10.2017 г., 30.10.2017 г., 07.11.2017 г. и
4
12.12.2017 г.
Становището на ищеца по отношение по тези доказателства е, че не
удостоверяват погасяване на задължението на ответника за дължими месечни такси за
стопанисване и управление на прилежащите части на терена, а заплащането на
режийни разходи, не бил уточнен периода на плащане и размерът бил различен.
Настоящият съдебен състав, след самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства, намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
претенцията си.
Според протоколът за взетите решения от СОС на 13.05.2016 г., таксата от 12
лева се дължи от всеки от самостоятелните обекти за стопанисването и управление на
прилежащите части, почистването и охраната на комплекса. В решението не е
посочено, че таксата се дължи за стопанисването и управлението на прилежащите
части към терена. С оглед на това и след преценка на дейностите, за които е
определена таксата се налага извод, че същата се отнася както за прилежащите части
към терена, така и тези към сградата, тоест за целия комплекс. Довод за противното не
може да се обоснове, доколкото по делото не са представени доказателства, от които да
се направи извод, че за поддръжката на прилежащите части към сградата се дължи
отделна такса. Същевременно естеството на дейностите, които домоуправителят е поел
задължението да извърши предпоставят осъществяването им и по отношение на
прилежащите части към сградата. Тук следва да се кредитира факта, че в протокола за
взетите решения от СОС на 29.05.2017г. изрично е отбелязано, че дължимите от
ответника сума са конкретно за ап.29 - 144 лева, за ап.30 - 144 лева и за ап.31 - 144
лева. В представените от ответника платежни документи също така изрично е
посочено, че се заплащат разходи за всеки един от апартаментите. Констатира се, че с
платените суми се погасява размера на дължимата такса от 12 лева. Платените суми са
в по-висок размер, но доколкото не се твърдят и установяват други задължения на
ответника към етажната собственост за процесния период, следва да се приеме за
доказано, че с платените суми ответникът е погасил претендираното задължение. В
случая е без правно значение, че във фискалните бонове не са упоменати месеците, за
които се заплащат таксите, тъй като таксите са платени от ответника на „Марков НМ
8“ ЕООД по време на действие на договора на последното дружество с ЕС, а по
делото няма данни за сключването на друг договор между „Марков НМ 8“ ЕООД и ЕС.
С платените от ответника сума се покриват задълженията му от сключването на
договора между „Марков НМ 8“ ЕООД и ЕС до датата на плащането на последната
вноска, с което и тези за процесния период от месец юни 2016 г. до месец май 2017г.
Същевременно не се твърди и не се установява, ответникът да притежава паркомясто,
за което да дължи заплащането на допълнителна такса.Следователно по делото се
доказва възражението на ответника за заплащането на определената такса от СОС от
12 лева за процесния период по отношение на всеки един от обектите на ответника.
В обобщение на изложеното, се налага се извод, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а обжалваното решение като неправилно
следва да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което да се отхвърли
исковата претенция.
При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за
присъждането на разноските по делото, направата на които се доказва в размер на 25
лева - платена държавна такса за производството.
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261593/28.05.2021 г. постановено по гр.д.№17169 по
описа за 2019 г. на РС - Пловдив, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ЕР. С. ИСК., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
София, кв. Драгалевци, ул. ***, дължи на Сграда в режим на етажна собственост –
Жилищен комплекс „Ори Билдингс” – гр. Пловдив, бул. „****, сумата от общо 432 лв.,
от които: 144 лева – главница, представляваща разходи за управление и поддържане и
стопанисване на прилежащи части на терена на сградата в режим на етажна
собственост в комплекса за апартамент № 29 за периода от Юни 2016 до Май 2017г.;
144 лева – главница, представляваща разходи за управление и поддържане и
стопанисване на прилежащи части на терена на сградата в режим на етажна
собственост в комплекса за апартамент № 30 за периода от Юни 2016 до Май 2017г.;
144 лева – главница, представляваща разходи за управление и поддържане и
стопанисване на прилежащи части на терена на сградата в режим на етажна
собственост в комплекса за апартамент № 31 за периода от Юни 2016 до Май 2017г.
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 25.08.2017 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.12.2017 г.
по ч.гр.д. № 72511 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 142 състав, както и се
ОСЪЖДА ЕР. С. ИСК.да заплати на Сграда в режим на етажна собственост –
Жилищен комплекс „Ори Билдингс” – гр. Пловдив, бул. „**** сумата от 650 лева
разноски за първоинстанционното и за заповедното производство, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Етажната собственост на Сграда в режим на
етажна собственост – Жилищен комплекс „Ори Билдингс” – гр. Пловдив, бул. „****,
иск за признаване за установено, че ЕР. С. ИСК., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. София, кв. Драгалевци, ул. ***, дължи на Етажната собственост в Сграда в режим
на етажна собственост – Жилищен комплекс „Ори Билдингс” – гр. Пловдив, бул.
„****, сумата от общо 432 лв., от които: 144 лева – главница, представляваща разходи
за управление и поддържане и стопанисване на прилежащи части на терена на сградата
в режим на етажна собственост в комплекса за апартамент № 29 за периода от Юни
2016 до Май 2017г.; 144 лева – главница, представляваща разходи за управление и
поддържане и стопанисване на прилежащи части на терена на сградата в режим на
етажна собственост в комплекса за апартамент № 30 за периода от Юни 2016 до Май
2017г.; 144 лева – главница, представляваща разходи за управление и поддържане и
стопанисване на прилежащи части на терена на сградата в режим на етажна
собственост в комплекса за апартамент № 31 за периода от Юни 2016 до Май 2017г.
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране
6
на заявлението в съда – 25.08.2017 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.12.2017 г.
по ч.гр.д. № 72511 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 142 състав.
ОСЪЖДА Етажната собственост на Сграда в режим на етажна собственост –
Жилищен комплекс „Ори Билдингс” – гр. Пловдив, бул. „****, да заплати на ЕР. С.
ИСК., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. ***, сумата
в размер на 25 лева - държавна такса за въззивното производство.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7