Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 15935 по описа на съда за 2017 г.,
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Д.Ю.П., който моли
съдът да осъди ответниците Ж.Л.К., В.Л.К., С.В.И., И.Х.К., А.Д.К., Е.Д.Г., А.Д.К. и М.Л.К. да му заплатят
стойността на извършени от него строително-ремонтни дейности и подобрения,
както и заплатени данъчни задължения за имота на бул. „Евлоги Г.“***.
С влязло в сила решение на САС бил обявен за относително
недействителен спрямо ответниците договор за по покупко-продажба на недвижим
имот, находящ се в гр. София, бул. „*******с площ от 73 кв.м., с която Д.П. и А.А.закупили в съсобственост процесния
имот. П.К. си запазил пожизнено безвъзмездно право на ползване върху имота.
След като К. починал на 19.02.2009 г., правото на ползване се погасило. През
2009 г. А.А.прехвърлил своята ½ ид.ч. от апартамента на Д.П.. Владение върху целия имот
ищецът установил непосредствено след смъртта на П.К. и преди Атанасов да му
прехвърли своите идеални части.
При установяване на владението жилището било силно
амортизирано и се нуждаело от основен ремонт. Поради това в периода май 2012 г.
– декември 2014 г. извършил необходими и полезни разноски, заплащал данъци за
имота, поради което претендира от ответниците заплащане на суми, които е
индивидуализирал в молба от 16.01.2018 г.: по 17 292 лева - от Ж.Л.К. и В.Л.К.,
по 25 937.50 лева – от С.В.И. и М.Л.К. и по 4 323.50 лева – от И.Х.К.,
А.Д.К., Е.Д.Г. и А.Д.К. за ремонти и подобрения в имота и по 500 лева - от Ж.Л.К.
и В.Л.К., по 750 лева – от С.В.И. и М.Л.К. и по 125 лева – от И.Х.К., А.Д.К., Е.Д.Г.
и А.Д.К. за заплатени данъци за имота в периода 2009 г. – 2015 г., ведно със
законните лихви върху главниците от датата на завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ответниците са подали отговор, в който оспорват
допустимостта и основателността на предявените искове. Възразяват, че ищецът е
знаел, че е придобил имота чрез измама, за което били образувани досъдебно
производство и прокурорска преписка през 2009 г. и 2010 г. Липсвали
разходо-оправдателни документи. По делото за обезпечаване на доказателствата
молителят Д.П. заявил, че не притежава документи, свързани с извършените от
него разходи, като съдът приел, че са извършени непосредствено към момента на
изготвяне на експертизата, а не в периода 2012 г. – 2014 г. При това в
посочения период заведеното от ответниците дело било висящо. Оспорват, че
извършените ремонти представлявали лукс и не повишавали цената на имота. Считат
размерите на претендираните обезщетения за завишени.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
По делото е приет нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 121, том ІІІ, рег. № 8181, дело № 438/11.09.2006 г. на нотариус
рег. № 032 на НК, който имот представлява апартамент № 4, находящ се в гр.
София, СО, район „Средец“, на ул. „*******– по доказателствен
нотариален акт, а съгласно удостоверение за идентичност на адрес изх. № АГ – 10
– 94 – 2329/08.09.2006 г.: бул. „*******, първи надпартерен
етаж в четвъртия строителен блок по строителния план на постройката, прилежащ
към западния вход – по доказателствен нотариален акт, а по данъчна оценка на
втори етаж, вх. Б, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня, тоалетна,
входно и изолационно антрета, килер и балкон към кухнята, с приблизителна
квадратура 73 кв.м., заедно с едно таванско помещение от около 9.50 кв.м. и
едно избено помещение от около 12 кв.м., заедно със 180/6300 ид.ч. от общите
части на сградата и заедно със съответните идеални части от дворното място с
площ от 1 344.40 кв.м., съставляващо парцел VІІ и VІІІ - по доказателствен
нотариален акт, а по скица УПИ ХV-6 в кв. 11 по плана на гр. София, м. „Трета
извънградска част“.
Този недвижим имот е продаден от П.П.К.,
чрез пълномощника му И.Р.Р.на Д.Ю.П. и А.Х.А., като
продавачът си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху
апартамент № 4.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
93, том ІІІ, рег. № 6731, дело № 460/03.09.2009 г. А.Х.А. продал на
съсобственика си Д.Ю.П. своята ½ ид.ч. от
апартамент № 4.
По предявени от М.Л.К., С.В.И., И.Х.К.,
А.Д.К., Е.Д.Г., А.Д.К., В.Л.К. и Ж. Л.К. срещу Д.Ю.П. и А.Х.А. искове с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС е образувано гр.д. №
2685/2013 г. по описа на СГС.
На 16.05.2014 г. съдът постановил решение, с което е
прогласил нищожността на договор за покупко- продажба на недвижим имот от
11.09.2006г., обективиран в нотариален акт №
121 от 11.09.2006г., том ІІІ, дело № 438/2006г. на нотариус рег. № 032 на НК и
осъдил ответниците да предадат владението върху описания в нотариалния акт от
11.09.2006 г. недвижим имот.
С решение № 989/13.05.2016 г. по в.гр.д. № 3963/2015 г.
състав на САС отменил решението по иска за нищожност на договора от 11.09.2009
г. и го обявил за недействителен спрямо ищците, а в частта по уважения иск с
правно основание чл. 108 от ЗС го потвърдил.
Решението на САС не е допуснато до касационно обжалване с
определение № 126/12.10.2017 г. по гр.д. № 1234/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о.
В СРС е било образувано гр.д. № 88557/2017 г. по подадена
от Д.Ю.П. молба срещу ответниците в настоящото
производство за допускане на обезпечение на доказателствата по реда на чл. 207
от ГПК, чрез събиране на заключение по допусната съдебно-техническа експертиза,
която да даде отговор на съществуват ли описаните в молбата на Д.П. подобрения,
какъв е техният обем, качество и стойност и за подготвителните и ремонтни
дейности за извършване на тези подобрения.
В заключението си вещото лице Е. Ц.е остойностило
явните и скрити работи по цени към датата на изготвяне на експертизата. В съдебното
заседание на 05.04.2018 г. при приемане на заключението вещото лице е заявила,
че документи не са му били представени, за да установи кога е извършен
ремонтът, но при огледа е констатирал, че той все още е в ход.
Приети са по делото жалби и сигнали във връзка с достъпа
до имота и постановления на прокурори при СРП.
С първоначалната съдебно-техническа експертиза е
извършена оценка на процесния имот към момента и тя е на стойност 271 264
лева. При приемане на заключението в съдебното заседание на 29.03.2019 г.
вещото лице е заявило, че е имало немонтирана алуминиева дограма и санитарен
възел.
По делото са събрани гласни доказателства за състоянието
на имота към 2009 г. и извършените в него ремонтни работи.
Свидетелят С.Т.твърди, че за последен път е влизал в ап.
№ 4 през 2007 г., когато П.К. вече бил настанен в хоспис. „Порутвания“ в
апартамента нямало, нито на свидетеля са известни аварии. Помни, че около 2011
г. съкооператорката Данева съобщила на свидетеля, управител на етажната
собственост, за течове в района на нейната изба. Това П. използвал като повод
да повдигне възражение, че тръбните инсталации на общите части не били в ред.
Свидетелят К.К. описва
извършените от П. ремонтни работи през 2012 г. Банята била запушена, а в
апартамента имало мухъл и влага. П. изкъртил мазилките до тухла и премахнал
дюшемето. Положила се нова мазилка, а на пода – теракотени плочки. Стените
покрил с вата, гипсов картон и италианска мазилка. Сменил водопровода и
инсталациите. Таваните направил на три нива, със скрито осветление и лунички.
Старата дървена дограма била изпотрошена и Д. я сменил с петкамерна PVC дограма. Подменил изцяло
санитарния фаянс, вътрешните и външна врата. Поставил парапети, тапети,
климатици. Кухнята не била обзаведена с подходящо оборудване – батерия, мивка,
шкафове.
Подобни ремонтни работи описва и свидетелят Д.С., като
уточнява, че те са извършвани в периода 2012 г. – 2015 г.
По делото е изготвена и допълнителна съдебно-техническа експертиза,
която е заключила, че необходими за запазване на имота са били подмяната на
инсталациите, подмяната на дограмата и направата на топлоизолация. Вещото лице Х.
е заключила, че с тези ремонтни работи неминуемо се стига и до подмяна на
настилки, облицовки, нови санитарни прибори и отоплителни тела.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съобразно
твърденията на ищеца в подадената от него искова молба, че е владелец на
процесния имот в гр. София, бул. „*******с площ от 73 кв.м. и в това качество е
извършил необходимите и полезни разноски, чието заплащане претендира, съдът
намира, че са приложими нормите на чл. 72 – 74 от ЗС.
Всеки от
тези искове е основан на забраната за неоснователно обогатяване, а дадената от
ищеца правна квалификация не обвързва съда. С определението по доклада на
делото съдът е дал указания на ищеца, че в негова тежест е да докаже извършване
на разходите в собствен на ищците имот.
Предявяване
на собственически иск на 26.02.2013 г. от ответниците в настоящото производство
срещу Д.Ю.П. и А.Х.А. прави ответниците недобросъвестни владелци. В това си
качество те имат право на необходимите разноски, които са направили за запазване
на имота. Като такива вещото лице, изготвило допълнителната експертиза, сочи
подмяната на инсталациите и свързаните с тях допълнителни оборудвания, както и
подмяната на дограмата и направата на топлоизолация. Необходимите разноски са
тези, без които вещта не може да съществува или би се повредила значително.
Установява се от показанията на свидетелите К. и С., че водопроводната
инсталация е била повредена, а в апартамента е имало мирис на плесен и се е
усещала влага. В този смисъл процесният апартамент е бил негоден за обитаване и
ремонтът на ВиК и отоплителната инсталации, както и
топлоизолацията са били наложителни както за запазване целостта на вещта, така
и за ползването му по предназначение.
Що се
отнася до стойността на тези необходими разноски, заключението си вещото лице Ц.е
дало по цени към датата на изготвяне на експертизата. Причината за това е, че е
съществувала неяснота относно датата на извършване на разноските, необходими за
запазване на апартамента. По цени към 2018 г. тези разноски възлизат на сумата
от 22 602 лева. Съобразявайки цените на строителните материали към
периода, когато се установява необходимите разноски да са направени – 2012 г.-
2014 г., когато те са били по-високи от тези през 2018 г. съдът намира, че дължимата
на ищеца сума следва да се присъди в този размер.
Що се
отнася до претендираните полезни разноски (подобрения), на ищеца, като
недобросъвестен владелец, се дължи по-малката сума измежду сумата на
направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие тези подобрения (чл. 74, ал. 1 от ЗС).
Подобренията
и свързаните с тях „скрити работи“, изразяващи се в демонтаж, полагане на
замазки и топлоизолационни материали са на обща
стойност към датата на оценката им през 2018 г. в размер на 55 287 лева. В тази
стойност обаче са включени и луксозни изпълнения, за които законът не предвижда
отговорност на собственика за заплащането им. Със сигурност се е налагала нова
подова замазка, върху която да се положи настилка, но изборът на Д.П. това да
бъде италиански сребърен гранитогрес говори на скъпо
струващ разход, който не може бъде заплатен на стойността от 6 300 лева от
ответниците. Казаното се отнася и до външната и интериорните врати, облицовка
на тавана с декоративен тапет (змийска кожа), изграждане на окачени тавани на
три нива и монтиране на 67 бр. луни и 13 трансформатора.
Действително,
в имота са направени подобрения и доколкото не всички те са луксозни, а и при
липса на доказателства за стойността им, в приложение на нормата на чл. 162 от ГПК, съдът намира, че за тях ответниците дължат да заплатят на ищеца сумата от 44
229.60 лева.
П.П.К. е починал на 19.02.2009 г., нежен и без деца, поради
което и на основание чл. 8, ал. 1 от ЗН негови наследници са братята му А. и Б..
Тъй като всеки от тях е починал преди наследодателя си, те се заместват от
своите деца и внуци (чл. 10, ал. 2 от ЗН). Ответниците
М.Л.К., С.В.И., И.Х.К., А.Д.К., Е.Д.Г. и А.Д.К. са наследници
по право на заместване на низходящите на А.Д.К. – Л.А.К., В.А.К. и Д. А.К., а В.Л.К.
и Ж. Л.К. – на сина на Б. Д.К. – Л.Б.ов К..
Съгласно
чл. 10, ал. 3 от ЗН, наследяването в този случай става по коляно и следователно
наследената от А.Д.К. ½ ид.ч. от наследството
на П.П.К. се разпределя между Л.А.К., В.А.К. и Д. А.К.,
или по 1/6 ид.ч. В този размер е квотата от наследството на М.Л.К. и С.В.И.. И.Х.К.,
А.Д.К., Е.Д.Г. и А.Д.К. притежават по 1/4 от 1/6 ид.ч., или по 1/24 ид.ч. В.Л.К.
и Ж. Л.К. – по 1/4 ид.ч.
При така
определените идеални части, всеки от съсобствениците дължи да заплати сумите от
22 602 лева и 44 229.60 лева съобразно притежаваната от него квота в
съсобствеността: М.К. и С.И. – по 3 767 лева и 7 371.60 лева, И.Х.К., А.Д.К.,
Е.Д.Г. и А.Д.К. – по 941.75 лева и 1 842.90 лева, а В.Л.К. и Ж. Л.К. – по
5 650.50 лева и 11 057.40 лева.
Д.П.
претендира и заплатените от него данъци за имота. Представени са платежни
документи за заплатен данък недвижим имот и ТБО за имота на обща стойност
1 728.36 лева, които се разпределят между ответниците,
както следва: М.К. и С.И. – по 288.06 лева, И.Х.К. и А.Д.К. – по 72.02 лева, а Е.Д.Г.
и А.Д.К. – по 72.01 лева и В.Л.К. и Ж. Л.К. – по 432.09 лева.
При този
изход на спора право на разноски има всяка от страните. Ищецът е заплатил
държавна такса на обща стойност 4 271 лева и 500 лева депозити за
експертизи по делото. Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се
дължи държавна такса, заплатена изцяло по предявените претенции за заплащане на
сумите за ремонт и подобрения, или 2 673.28 лева, и 341.40 лева депозити
за експертизи и за призоваване на свидетели по делото.
По
исковете за присъждане на суми за данъци и такси за имота се дължи държавна
такса на обща стойност 400 лева (чл. 1 от Тарифата за таксите и разноските,
които се събират по ГПК), от които внесени са 120.92 лева. След като ищецът е
останал задължен за разноски, съдът постановява принудителното им събиране.
Разноски
се дължат и на ответниците. По представен в съдебното заседание на 15.11.2019
г. списък същите са на стойност 4 400 лева. Възражението на представителя
на ищеца за прекомерност е неоснователно, предвид вида и размера на исковете и
броя на претенциите и проведените съдебни заседания. От тези разноски ищецът
дължи да заплати сумата от 1 574.16 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 73, ал. 2 и чл. 74, ал. 1 от ЗС,
Ж.Л.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Д.Ю.П., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 16 707.90 лева, представляваща необходими разноски и
подобрения в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, бул. „*******с
площ от 73 кв.м., ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от
17 292 лева; сумата от 432.09 лева данъци и ТБО за имота, ведно със
законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до 500 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 753.67 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 73, ал. 2 и чл. 74, ал. 1 от ЗС,
В.Л.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Д.Ю.П., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 16 707.90 лева, представляваща необходими разноски и
подобрения в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, бул. „*******с
площ от 73 кв.м., ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от
17 292 лева; сумата от 432.09 лева данъци и ТБО за имота, ведно със
законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до 500 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 753.67 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 73, ал. 2 и чл. 74, ал. 1 от ЗС,
С.В.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Д.Ю.П., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 11 138.60 лева, представляваща необходими разноски и
подобрения в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, бул. „*******с
площ от 73 кв.м., ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от
25 937.50 лева; сумата от 288.06 лева данъци и ТБО за имота, ведно със
законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до 750 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 502.44 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 73, ал. 2 и чл. 74, ал. 1 от ЗС,
М.Л.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Д.Ю.П., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 11 138.60 лева, представляваща необходими разноски и
подобрения в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, бул. „*******с
площ от 73 кв.м., ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от
25 937.50 лева; сумата от 288.06 лева данъци и ТБО за имота, ведно със
законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до 750 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 502.44 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 73, ал. 2 и чл. 74, ал. 1 от ЗС,
И.Х.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Д.Ю.П., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 2 784.65 лева, представляваща необходими разноски и
подобрения в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, бул. „*******с
площ от 73 кв.м., ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от
4 323.25 лева; сумата от 72.02 лева данъци и ТБО за имота, ведно със
законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до 125 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 125.61 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 73, ал. 2 и чл. 74, ал. 1 от ЗС,
А.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Д.Ю.П., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 2 784.65 лева, представляваща необходими разноски и
подобрения в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, бул. „*******с
площ от 73 кв.м., ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от
4 323.25 лева; сумата от 72.02 лева данъци и ТБО за имота, ведно със
законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до 125 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 125.61 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 73, ал. 2 и чл. 74, ал. 1 от ЗС,
Е.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Д.Ю.П., ЕГН **********, с адрес
*** сумата от 2 784.65 лева, представляваща необходими разноски и
подобрения в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, бул. „*******с
площ от 73 кв.м., ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от
4 323.25 лева; сумата от 72.01 лева данъци и ТБО за имота, ведно със
законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до 125 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 125.62 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 73, ал. 2 и чл. 74, ал. 1 от ЗС,
А.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Д.Ю.П., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 2 784.65 лева, представляваща необходими разноски и
подобрения в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, бул. „*******с
площ от 73 кв.м., ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от
4 323.25 лева; сумата от 72.01 лева данъци и ТБО за имота, ведно със
законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до 125 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 125.62 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д.Ю.П., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Ж.Л.К., ЕГН **********, с адрес ***, В.Л.К., ЕГН **********,
с адрес ***, С.В.И., ЕГН **********, с адрес ***, М.Л.К., ЕГН **********, с
адрес ***, И.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***, А.Д.К., ЕГН **********, с адрес
***, Е.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** и А.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 1 574.16 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, Д.Ю.П., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати по сметка на СГС сумата от 279.08 лева държавна такса.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: