№ 698
гр. Варна, 10.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100101931 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът М. А., редовно призована, явява се лично заедно с адв. И. В., редовно
упълномощена и приета от съда от днес.
Справка относно самоличността на ищцата е направена въз основа на документ за
продължително пребиваване на М. А. в България.
Ответникът Г. Д. И., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. П. Н.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес и от адв. Д.а П., редовно преупълномощена
от адв. П. Н. и приета от съда от днес.
Главно встъпилото лице Д. С. , редовно призован, не се явява. Представлява се от
адв. М. Н., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Вещото лице Е. А. А., редовно призован, не се явява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило Заявление с вх. № 11220/30.04.2024 г., депозирана
от вещото лице Е. А. А., в което същият посочва, че поради късното му уведомяване и
необходимостта от сравнителни образци от подписи на лица, които се намират в чужбина,
не е изготвил заключение.
Моли да му се предостави възможност да изготви такова.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. В.: Поддържам исковата молба с уточнения във връзка с указанията на съда, че
нашето твърдение е, че наследодателя е живял в Норвегия в периода от 1983 г. до 2019 г. и
се е завърнал в България през 2019 г., където е имал обичайно местопребиваване до
настъпването на неговата смърт. Той е имал и Българско и Норвежко гражданство.
Адв. Н.: През 1990 г. той си е възстановил българското гражданство, като то му е
било отнето предвид представените документи от Комисията по досиетата. Отнето му е след
като по нелегален начин е напуснал страната. По тази причина, към онзи момент му е било
отнето, но му е възстановено след демократичните промени през 1989 г.
Майка му е успяла да му отиде на гости след въпросната пета молба, нотариално
заверена пред норвежки нотариус и това писмо от нашия посланик, неистово моли да се
разреши, защото разбира, че ще му изстине мястото. В крайна сметка, тя е могла да отиде
при него.
Адв. П.: Оспорваме исковата молба, подадена от М. А.. Поддържаме подадения по
реда на чл. 131 от ГПК отговор на тази искова молба.
Поддържаме подадената от доверителката ни насрещна искова молба. Оспорваме
подадения по нея отговор на насрещна искова молба.
Оспорваме подадения от името на Д. С. иск срещу Г. И.. Поддържаме подадения по
него отговор на искова молба.
Адв. Н.: Поддържам предявените като главно встъпило лице искови молби срещу
двете страни по делото. Оспорвам съответно техните.
Адв. В.: Нямам възражения и допълнения по проекта за доклад.
Адв. Н.: Нямам възражения по проекта за доклад. Молим съда в окончателния
доклад по делото да допълни и включи нашите възражения, оспорвания и искания в
отговора на исковата молба на Д. С..
Адв. Н.: Във връзка с доклада забелязах някой дребни грешки. На стр. 8, в началото е
2
изписано „Отделно от изложеното в производството по приемане на наследството по опис
по гр. д. №….“ Тук трябва да е № 1612/2023 г. Имам предвид, че като погледнем
съдържанието по- нататък, визирате делото за приемане по опис на другия иск, а съответно е
изписан номера на делото по настоящото производство, което е било пред Районен съд.
Във връзка с разпределянето на доказателствената тежест имам няколко искания, като
смятам, че доклада би следвало да бъде допълнен. При разпределяне на доказателствената
тежест на иска на М., би следвало да им бъде вменено на тях, като те заявиха към настоящия
момент чии гражданин е бил, но би следвало да бъде доказано безспорно по делото. Както и
към момента на съставянето на завещанието, какво е било обичайното му местопребиваване,
дали е било в Кралство Норвегия.
Адв. В.: Той е имал обичайно местопребиваване в Кралство Норвегия в периода от
1983 г. до 2019 г. и след това се е прибрал в България. Към момента на смъртта му,
обичайното му местопребиваване е в Република България.
Адв. Н.: Искам да отбележа също и, че никъде не видях в доклада относно
обявяването на завещанието. Моля да се задължи съответно страната да представи някакъв
документ, било протокол, било акт за самото обявяване. Те го твърдят, представят го, но би
следвало да докажат производството и реда.
Във връзка с нашите указания, ще се ползвам и ще представям в днешното съдебно
заседание доказателства.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА изпратен по пощата писмен отговор с вх. № 9300/10.04.2024 г.
от Г. И. в срока по чл. 131 ГПК и постъпил в съда един ден след изготвяне на проекта за
доклад и определението по чл. 140 от ГПК.
В него се поддържа, че представеното пълномощно, с което Д. С. е упълномощил адв.
С. С., е неистински документ, тъй като не е подписан от упълномощителя. Счита се, че
исковата молба е нередовна, тъй като към нея не са представени всички доказателства.
В условие на евентуалност се поддържа, че исковете за собственост, предявени от С.
срещу Г. И. са неоснователни.
Признават се следните факти: П.П. е живял и работил в Кралство Норвегия, а след
2019 г. се е установил за постоянно в Република България и в Норвегия, и в Република
България е живял на съпружески фактически начала с М. А..
Излага се, че брат й П.П. никога не е споделял, че има син, нито, че е съставил
завещание в полза на М. А.. Именно поради това, явявайки се призована към наследяване е
предприела действия по приемане на наследство по опис и деклариране на придобитото по
наследяване имущество. Снабдила се е с удостоверение за наследници, видно от което
именно тя е единствен наследник на своя брат.
3
Оспорва се, че Д. С. е син на П.П., както и, че лицето, посочено като баща в издадено
удостоверение за раждане – „Birth certificate“, преведено на български език на главно
встъпилото лице, издадено в Кралство Норвегия, действително е П. Д. П..
Оспорва се удостоверението за раждане да е подписано от лицето, посочено като
негов автор, както и, че е издадено от компетентен орган.
Оспорва се верността на превода на документ „Оповестяване на информация от
регистъра на населението“ „Disclosure of population register informazion“.
Направени са следните доказателствени искания:
1. За приемане на писмени доказателства.
2. За задължаване на Д. С. по реда на чл. 190 от ГПК да представи следните документи:
Оригинал на пълномощно, заверено по реда на чл. 32 от ЗАдв.;
Оригинал на Удостоверение за наследници изх. № 33900/28.08.2023 г., издадено от
Район „Приморски“ при община Варна;
Оригинал на копие на превод от английски език и страница с чуждоезичен текст „Birth
certificate“ и „Оповестяване на информация от регистъра на населението“ и страница с
чуждоезичен текст „Disclosure of population register informazion“.
Адв. Н.: Поддържаме отговора, който сме депозирали и докладвахте сега. Моля да
приемете представените с отговора писмени доказателства. По наш пропуск в досието,
което сме представили от Комисията по досиетата е пропусната тази първа страница и
затова моля допълнително да бъде приета.
С представените към отговора писмени доказателства ще установим факти, свързани
с твърденията, които сме навели в отговора на исковата молба, че П.П. не е имал син. Лично
аз считам, че този виртуален син – Д. С. е създаден в края на 2022 г., началото на 2023 г.
Мога да посоча и адресът, където е съставен в гр. Варна.
С приложените към отговора писмени доказателства искаме да установим, че никога
и тези доказателства, които ние имаме, никога в своята битност като брат на нашата
доверителка той не е споделял да е имал син. Не е споделял за това и с никой от своите
близки.
Адв. П.: Отделно от това, от преписката от тази Комисия се установява, че ако
приемем, че Д. наистина е негов син, той не е бил дори в Норвегия към датата на зачеването
му. Поради това има вероятност да не е негов син.
Те до момента не са представили това решение, с което твърдят, че е установен
произхода. Ние сме оспорили произхода и в настоящото производство оспорваме, че Д. С.
не е син на П.П..
4
Адв. Н.: Ще се ползваме от абсолютно всички оспорени документи от тази страна.
Относно представените към отговора писмени доказателства считам, че не би
следвало да бъде приета като доказателство по делото тази въпросна преписка, която е
представена от Държавна сигурност.
Относно другите не се противопоставям, но моля да ги задължите тях да представят
удостоверението за наследници, което имат в оригинал. Смятам, че това удостоверение за
наследници би следвало да им е иззето, поне такава информация имам, а те го представят и
го заверяват за вярно с оригинала.
Съдът намира, че искането на Г. И. за задължаване на Д. С. да представи
оригиналите на посочените документи по изтъкнатите съображения, преценка на тяхната
автентичност и съобразяване на процесуалното поведение в производството от страна на г-
жа И., не е необходимо, освен оригинала на пълномощно и оригинала на „Birth certificate“,
доколкото е оспорване автентичността им.
Предприетото оспорване истинността на документите налага откриване на
производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК и разпределяне на доказателствената тежест.
Също така намира, че не е необходимо да задължава Г. И. да представи оригинала на
издадено удостоверение за наследници, от което е видно, че тя е единствен законен
наследник на своя брат.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в писменият отговор с вх. № 9300/10.04.2024 г. от Г. И. в
срока по чл. 131 ГПК е направено искане за задължаване на трето неучастващо в спора лице
– Община Варна да представи цялата преписка по признаване и вписване на Д. С. в
регистрите на населението и като наследник на наследодателя П.П., ЕГН **********,
починал на 01.12.2022 г.
Адв. Н.: Считам, че не е необходимо. Предоставям на съда, но смятам, че ние тук, в
това съдебно заседание ще представим тези документи, които сме представили и там с
апостили, със заверки и с преводи.
Съдът намира, че това искане е допустимо и относимо и следва да бъда уважено, по
реда на чл. 192 от ГПК.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в писменият отговор с вх. № 9300/10.04.2024 г. от Г. И. в
срока по чл. 131 ГПК е направено искане за задължаване на Д. С. да се яви в съдебно
заседание и по реда на чл. 176 от ГПК да отговори на следните въпроси: кога е узнал за
смъртта на П.П.; кога, как и къде е упълномощил мл. адв. С. С. и какви права му е
5
предоставил; познавал ли е П.П. и в какви отношения е бил с него; кога за последен път се е
видял с него и/или разговарял; познавал ли е М. А. и в какви отношения е с нея;
Адв. Н.: Противопоставям се на това искане с правно основание чл. 176 от ГПК. Д. С.
е страна в настоящото производство и като такъв е изложил своите виждания съответно в
исковите си молби срещу двете страни.
Съдът намира, че така поставените въпроси по реда на чл. 176 от ГПК са
недопустимо зададени, тъй като предполагат провеждане на разпит на страна в процеса,
което също се явява недопустимо, поради което искането следва да бъде отхвърлено.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в писменият отговор с вх. № 9300/10.04.2024 г. от Г. И. в
срока по чл. 131 ГПК е направено искане за събиране на доказателства по реда на Хагската
конвенция от 18.03.1970 г. във връзка, с което искане е представена молба, от която е видно
какви са и конкретните искания, както следва: официално извлечение от централния
регистър на населението относно лицето Д. С. с информация за три имена, дата и година на
раждане, родители и техните имена; акт за раждане на същото лице; удостоверение за
наследници; събиране на информация относно обстоятелства, касаещи П.П. – от коя
държава е влязъл в Кралство Норвегия и с какви документи; какъв гражданин е бил П.П.
към момента на влизането му в Норвегия и имал ли е роднински връзки с норвежки
граждани; за провеждане на разпит на Л. С. относно отношенията й с П.П.;
Адв. Н.: Противопоставям се на това искане. Бих предложила на съда да се
произнесете във връзка с това искане, след представяне на необходимите документи от нас в
днешното съдебно заседание. Ако все още поддържат това искане, съответно ще направя и
становища, но смятам, че е неотносимо по спора, примерно да бъде разпитана като свидетел
майката на Д. С.. Принципно, безспорно трябва да се установи по делото, чии гражданин е
бил. Да, те го заявяват, но към настоящия момент нямаме доказателства. Той е загубил
българското си гражданство в един момент, но се твърди, че го е възстановил впоследствие.
Адв. П.: Гражданството е значим за делото факт относно приложимото право.
Адв. Н.: Както казах, се противопоставям по тези искания.
Съдът намира, че първите две искания имат отношение към релевантните за делото
факти, поради което следва да се изготви поръчка за събиране на посочените доказателства.
Останалите искания, касаещи събирането на доказателства за неотносими
6
обстоятелства – от коя държава е влязъл в Кралство Норвегия и с какви документи; какъв
гражданин е бил П.П. към момента на влизането му в Норвегия и имал ли е роднински
връзки с норвежки граждани, следва да бъдат отхвърлени.
Съдът намира, че съдействие на страната за снабдяване с удостоверение за
наследници, не е необходимо, тъй като Г. И. може да направи постъпки за снабдяване с
такова, ако законодателството на Кралство Норвегия изобщо допуска това.
Компетентни да издадат удостоверение за наследници са съответните органи в
Република България, на които е възложено издаването им, доколкото П.П. е бил български
гражданин и такива по делото са издадени и представени.
Съдът намира, че следва да обяви за окончателен изготвения проект за доклад с
допълненията, направени в отговора на исковата молба, депозиран от Г. И. по предявените
срещу нея искове от Д. С..
Съдът намира, че следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че към момента на смъртта си обичайното местопребиваване на П.П. е било в Република
България, доколкото в този смисъл са и безпротиворечивите твърдения на страните в
днешното съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвения доклад и на основание чл. 146 от ГПК
пристъпи към
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Производството по делото е образувано по предявените от М. А. срещу Г. И., искове
с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че М. А. е собственик на следните недвижими имоти, както следва:
1./ ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със заповед № РД -18–
92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК , находящ се в гр. Варна, с.о.“А.М.“ с
площ от 948 кв.м., при граници: №№ ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**,
***.***.** и ***.***.**, на основание завещание, съставено на 25.01.2013г. от П.П. в
Кралство Норвегия;
2./ жилище, представляващо самостоятелен обект с идентификатор № ***.***.** по
КККР, одобрени със заповед № РД -18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, състояща се от антре, две стаи, остъклено предверие, баня, тоалет със застроена площ
от 69, 90 кв.м. в еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***.***.**, изградена в
поземлен имот с идентификатор № ***.***.**, находяща се в гр. Варна, с.о.“А.М.“, ет. 1,
ведно с помещение за спомагателен инвентар от 35, 85 кв.м. и таванска стая с площ от 27
кв.м. и ½ идеална част от дворното място с идентификатор № ***.***.** по КККР с площ от
1293 кв.м. в гр. Варна, с.о.“А.М.“ при съседи: №№ ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**,
***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, на основание завещание, съставено на
7
25.01.2013г. от П.П. в Кралство Норвегия;
В срока по чл. 131 ГПК са предявени, насрещни искове от Г. И. срещу М. А.,
обективно кумулативно съединени искове по чл. 108 ЗС, за установяване в отношенията
между страните, че Г. И. е собственик, на основание наследствено правоприемство след
смъртта на П.П., починал на 01.12.2022г. на следните движими и недвижими вещи и за
предаване владението върху тях, както следва:
1./ ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със заповед № РД -18–
92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК , находящ се в гр. Варна, с.о.“А.М.“ с
площ от 948 кв.м., при граници: №№ ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**,
***.***.** и ***.***.**;
2./ жилище, представляващо самостоятелен обект с идентификатор № ***.***.** по
КККР, одобрени със заповед № РД -18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, състояща се от антре, две стаи, остъклено предверие, баня, тоалет със застроена площ
от 69, 90 кв.м. в еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***.***.**, изградена в
поземлен имот с идентификатор № ***.***.**, находяща се в гр. Варна, с.о.“А.М.“, ет. 1,
ведно с помещение за спомагателен инвентар от 35, 85 кв.м. и таванска стая с площ от 27
кв.м. и ½ идеална част от дворното място с идентификатор № ***.***.** по КККР с площ от
1293 кв.м. в гр. Варна, с.о.“А.М.“ при съседи: №№ ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**,
***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**;
3./ моторна лодка с № ******, Hull № ******, двигател Kobra №Т ******, дължина –
5, 66 м.; ширина – 2, 10 м. и височина на борда – 1, 5 м.;
4./ лек автомобил, марка „В.“ *****, модел „Т.Е.“, рег. № ******, рама № ******,
двигател № ******;
5./ лек автомобил марка „М.“ *****, рег. № ******, рама № ********, двигател №
******;
6./ ремарке за лек автомобил, рег. № ******, рама *******;
С определение № 4018/20.10.2023г., съдът е допуснал главно встъпване на Д. С.,
гражданин на Кралство Норвегия, роден на 12.03.1983г. в гр. Осло, Норвегия, във висящото
производство по гр.д. № 1931/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна. Със същото
определение са приети за съвместно разглеждане следните искове, предявени от главно
встъпилото лице, както следва:
1./ срещу М. А., искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че Д. С. е собственик,
на основание наследствено правоприемство след смъртта на баща си П.П., починал на
01.12.2022г. на следните недвижими имоти, както следва:
1./ ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със заповед № РД -18–
92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК , находящ се в гр. Варна, с.о.“А.М.“ с
8
площ от 948 кв.м., при граници: №№ ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**,
***.***.** и ***.***.**,
2./ жилище, представляващо самостоятелен обект с идентификатор № ***.***.** по
КККР, одобрени със заповед № РД -18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, състояща се от антре, две стаи, остъклено предверие, баня, тоалет със застроена площ
от 69, 90 кв.м. в еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***.***.**, изградена в
поземлен имот с идентификатор № ***.***.**, находяща се в гр. Варна, с.о.“А.М.“, ет. 1,
ведно с помещение за спомагателен инвентар от 35, 85 кв.м. и таванска стая с площ от 27
кв.м. и ½ идеална част от дворното място с идентификатор № ***.***.** по КККР с площ от
1293 кв.м. в гр. Варна, с.о.“А.М.“ при съседи: №№ ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**,
***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**;
2./ срещу М. А., иск за прогласяване нищожността на завещание, съставено на
25.01.2013г. от П.П., починал на 01.12.2022г. в Кралство Норвегия;
3./ срещу Г. И., искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че Д. С. е собственик, на
основание наследствено правоприемство след смъртта на баща си П.П., починал на
01.12.2022г. на следните недвижими имоти, както следва:
1./ ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със заповед № РД -18 1 –
92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК , находящ се в гр. Варна, с.о.“А.М.“ с
площ от 948 кв.м., при граници: №№ ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**,
***.***.** и ***.***.**,
2./ жилище, представляващо самостоятелен обект с идентификатор № ***.***.** по
КККР, одобрени със заповед № РД -18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, състояща се от антре, две стаи, остъклено предверие, баня, тоалет със застроена площ
от 69, 90 кв.м. в еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***.***.**, изградена в
поземлен имот с идентификатор № ***.***.**, находяща се в гр. Варна, с.о.“А.М.“, ет. 1,
ведно с помещение за спомагателен инвентар от 35, 85 кв.м. и таванска стая с площ от 27
кв.м. и ½ идеална част от дворното място с идентификатор № ***.***.** по КККР с площ от
1293 кв. м. в гр. Варна, с.о. “А.М.“ при съседи: №№ ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**,
***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**;
В исковата молба, ищецът М. А. твърди, че е придобил правото на собственост върху
имотите, предмет на исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК, въз основа на завещание, съставено от
П.П. на 25.01.2013г. в Кралство Норвегия, който е имал обичайно местопребиваване в тази
държава, но е починал на 01.12.2022г. в гр. Варна.
Ответникът Г. И. се явява сестра на наследодателя, който оспорва правата на ищеца,
отказвайки да й предаде оригинала на издадения акт за смърт, въз основа на който
облагодетелстваният от завещателния акт може да обяви завещанието в Кралство Норвегия.
Изложеното е обусловило интереса от предявяване на положителни установителни
искове за собственост.
9
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. И., е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените срещу нея искове за собственост.
Твърди се, че завещанието от 25.01.2013г. е недействително по форма, тъй като не
отговаря на правото на държавата, в която е съставено, нито на българското право. Оспорва
се и истинността на документа, тъй като не е подписано от завещателя П.П., а подписите на
свидетелите, не са изпълнени от тях. Правни последици завещанието не е породило, поради
което ищецът не се легитимира като собственик на имотите.
Заявява свои права на собственост, изключващи правата на ищеца, на основание
наследствено правоприемство след смъртта на П.П., починал на 01.12.2022г. в гр. Варна, в
качеството на единствен законен наследник на своя брат, който е призован към наследяване.
Наследодателят е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България,
считано от 2019г. до смъртта си. След пенсионирането си през 2019г. се е установил в
Република България. Разболял се е от онкологично заболяване и грижи за него е полагала
неговата сестра. Във връзка със заболяването си е провеждал лечение, както в страната, така
и в Република Турция.
Изложеното е обусловило и интереса от предявяване на насрещни искове по чл. 108
ЗС за установяване право на собственост върху посочените движими и недвижими вещи, на
соченото основание - наследствено правоприемство и предаване владението върху тях.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът по насрещните искове М. А., заявява, че той е
собственик на движимите и недвижими вещи, на основание завещание, съставено от П.П. на
25.01.2013г. в Кралство Норвегия, което изключва правата на наследника по закон.
Поддържа се, че завещанието, от което ответника черпи правата си е действително по
форма, защото отговаря на изискванията на правото на държавата, в което е съставено и е
породило правни последици след смъртта на завещателя.
Отделно от изложеното в производството по приемане на наследството по опис по
гр.д. № 5428/2023г. на ВРС, е установено, че завещателят е имал син Д. С., поради което
дори и завещателното разпореждане да е недействително по форма, то собствеността върху
вещите ще премине в патримониума на наследника по закон от първи ред, който изключва
наследниците от следващите редове, какъвто е ищецът по насрещните искове.
Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на предявените искове по чл.
108 ЗС, които М. А. владее на годно основание.
Положителните установителни искове за собственост и искът за нищожност на
завещателното разпореждане от 25.01.2013г., предявени от главно встъпилото лице срещу
М. А., почиват на твърдения, че Д. С. е син на наследодателя П.П., факт, установен с влязло
в законна сила съдебно решение и негов единствен наследник по закон. Завещанието, от
10
което М. А. черпи права, е недействително, тъй като при съставянето му не е спазена
формата, съобразно правото на държавата, в която е съставено. Документът е неистински,
тъй като не е подписан от завещателя П.П., поради което завещанието не е породило правни
последици, в който случай правото на собственост след смъртта на наследодателя е
преминало в имуществото на единствения му наследник по закон.
В случай, че завещанието е действително, то завещателят е могъл да се разпореди с
имуществото си за след смъртта си само с разполагаема част от него без да накърнява онова,
което съставлява запазена част на неговите наследници по закон, каквото качество има
главно встъпилото лице.
Предвид изложеното настоява или за уважаване на предявените от него искове срещу
М. А., или за уважаването им, съобразно правата, които наследникът по закон има, които не
могат да бъдат накърнени от съставеното завещание.
Исковете за собственост на главно встъпилото лице срещу Г. И. почиват на
твърдения, че Д. С. е единствен законен наследник на П.П., починал на 22.12.2022г., който е
призован към наследяване, поради което неговата леля, не е придобила по наследяване
собствеността върху вещите, включени в имуществото на наследодателя.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М. У., е депозирал писмен отговор, в който
оспорва предявените срещу него искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Признава, че Д. С. е син на наследодателя П.П. и негов единствен законен наследник
по чл. 5, ал. 1 ЗН.
В случая, завещанието от 25.01.2013г. е действително по форма и подписано от
завещателя и легитимира М. А. като собственик на всички вещи, предмет на исковете.
Заявява, че ще се ползва от оспорения документ, с чиито оригинал, вече се е снабдила
от съда по несъстоятелността.
Моли за отхвърляне на предявените срещу нея исковете за собственост.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 9300/10.04.2024 г. от Г.
И.. В него се поддържа, че представеното пълномощно, с което Д. С. е упълномощил адв. С.
С., е неистински документ, тъй като не е подписан от упълномощителя.
Счита се, че исковата молба е нередовна, тъй като към нея не са представени всички
доказателства.
В условие на евентуалност се поддържа, че исковете за собственост, предявени от С.
срещу Г. И. са неоснователни.
Признават се следните факти: П.П. е живял и работил в Кралство Норвегия, а след
2019 г. се е установил за постоянно в Република България и в Норвегия, и в Република
11
България е живял на съпружески фактически начала с М. А..
Излага се, че брат й П.П. никога не е споделял, че има син, нито, че е съставил
завещание в полза на М. А.. Именно поради това, явявайки се призована към наследяване е
предприела действия по приемане на наследство по опис и деклариране на придобитото по
наследяване имущество. Снабдила се е с удостоверение за наследници, видно от което
именно тя е единствен наследник на своя брат.
Оспорва се, че Д. С. е син на П.П., както и, че лицето, посочено като баща в издадено
удостоверение за раждане – „Birth certificate“, преведено на български език на главно
встъпилото лице, издадено в Кралство Норвегия, действително е П. Д. П..
Оспорва се удостоверението за раждане да е подписано от лицето, посочено като
негов автор, както и, че е издадено от компетентен орган.
Оспорва се верността на превода на документ „Оповестяване на информация от
регистъра на населението“ „Disclosure of population register informazion“.
ПО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ по исковете
по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от М. А.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
следваните обстоятелства:
1./ че наследодателят П.П. приживе е придобил правото на собственост върху
недвижимите имоти, предмет на исковете;
2./ основанието, на което твърди, че е придобила правото на собственост - завещание
от 25.01.2013г., съставено в Кралство Норвегия от П.П., с което същият е завещал за след
смъртта си имуществото си на М. А., че то отговаря на изискванията за форма на държавата,
в която е съставено, че е подписано от завещателя, както и, че на 22.12.2022г. завещателят е
починал;
3./ в случай, че завещанието е недействително, следва да установи твърденията си, че
обичайното местопребиваване на завещателя към момента на смъртта му, е било в Кралство
Норвегия;
В тежест на ответника Г. И. е да установи, че завещанието от 25.01.2013г. е
недействително, тъй като не отговаря на изискванията за форма, съобразно правото на
държавата, в която е съставено; обичайното местопребиваване на завещателя в Република
България към момента на смъртта му; призоваването й към наследяване след смъртта на
наследодателя;
УКАЗВА на ищеца, на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
12
твърденията си, че обичайното местопребиваване на завещателя към момента на смъртта
му, е било в Кралство Норвегия.
УКАЗВА на ответника, на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
твърденията си, че че обичайното местопребиваване на завещателя към момента на смъртта
му, е било в Република България.
ПО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ по
насрещните искове по чл. 108 ЗС, предявени от Г. И.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
следваните обстоятелства:
1./ че наследодателят П.П. приживе е придобил правото на собственост върху
движимите и недвижимите вещи;
2./ че завещанието от 25.01.2013г. е недействително, тъй като не отговаря на
изискванията за форма, съобразно правото на държавата, в която е съставено.
3./ че обичайното местопребиваване на завещателя към момента на смъртта му е в
Република България;
4./ призоваването й към наследяване след смъртта на наследодателя;
5./ че ответникът владее движимите и недвижимите вещи;
В тежест на ответника М. А. е да установи своите права, изключващи правата на Г.
И., а именно: основанието, на което твърди, че е придобила правото на собственост върху
същите вещи - завещание от 25.01.2013г., съставено в Кралство Норвегия от П.П., с което
същият е завещал за след смъртта си имуществото си на М. А., че то отговаря на
изискванията за форма на държавата, в която е съставено, че е подписано от завещателя,
както и, че на 22.12.2022г. завещателят е починал;
УКАЗВА на ответника, на осн. Чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
твърденията си, че обичайното местопребиваване на завещателя към момента на смъртта му
е в Република България;
ПО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ по исковете,
предявени от главно встъпилото лице Д. С. срещу М. А.
1./ че наследодателят П.П. приживе е придобил правото на собственост върху
13
недвижимите вещи;
2./ че завещанието от 25.01.2013г. е недействително, тъй като не отговаря на
изискванията за форма, съобразно правото на държавата, в която е съставено;
3./ че е установил произхода си от своя баща П.П. с влязло в законна сила съдебно
решение след успешно проведен иск пред съд в Кралство Норвегия;
4./ че е призован към наследяване в качеството на единствен законен наследник на
наследодателя;
В тежест на М. А. е да установи при условията на пълно и главно доказване своите
права, произтичащи от действително по форма завещание, съставено в Кралство Норвегия
при спазване изискванията, съобразно правото на държавата, в която е съставено.
УКАЗВА на Д. С., на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за твърденията
си, че е установил произхода си от своя баща П.П. с влязло в законна сила съдебно решение
след успешно проведен иск пред съд в Кралство Норвегия.
ПО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ по исковете,
предявени от главно встъпилото лице Д. С. срещу Г. И.
1./ че наследодателят П.П. приживе е придобил правото на собственост върху
недвижимите вещи;
2./ че е установил произхода си от своя баща П.П. след успешно проведен иск пред
съд в Кралство Норвегия;
3./ че е призован към наследяване в качеството на единствен законен наследник на
наследодателя;
В тежест на Г. И. е да установи своите възражения, от които черпи изгодни
последици.
УКАЗВА на Д. С., на осн. Чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
твърденията си, че е установил произхода си от своя баща П.П. с влязло в законна сила
съдебно решение след успешно проведен иск пред съд в Кралство Норвегия.
УКАЗВА на Г. И., че следва да установи своите възражения, от които извлича
изгодни за себе си последици.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, на осн. чл.
14
146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, че обичайното местопребиваване на П.П. към момента на
смъртта му е било в Република България.
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към
предмета на процесуалния спор
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата
молба и уточняващите молби копия на писмени документи, както следва: Договор за правна
услуга от 28.04.2023 г.-2л.; Завещание от 25.01.2013 г. в превод от норвежки език и на
норвежки език; Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 173, том 2, рег. № 5819,
дело № 368/10.09.2001 г.; Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 21, том 2, рег.
№ 2934, дело № 197/22.11.2019 г.-2л.; Вносна бележка от 28.04.2023 г.; електронно писмо от
02.05.2023 г.; Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/12.05.2023 г.;
Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/12.05.2023 г.; Разписка №
0200018728978883/16.05.2023 г.; Вписана искова молба вх. рег. № 15351/01.06.2023 г.-11л.;
плик от 06.06.2023 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с отговора на
исковата молба от Г. Д. И. копия на писмени документи, а именно: Пълномощно от
10.05.2023 г.; електронно писмо от 14.10.2022 г.-2л.; резултати от медицински изследвания
№ 19232/14.10.2022 г.-2л.; резултати от медицински изследвания № 19419/21.10.2022 г.-2л.;
Решение на обща клинична онкологична комисия № 4546/08.11.2022 г.-2л.; Епикриза изх. №
41313/15.11.2022 г.-4л.; Призовка № 202331157534/06.06.2023 г.;
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с Искова
молба с вх. № 51864/10.07.2023 г. от Г. Д. И. копия на писмени документи, а именно:
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 21, том 2, рег. № 2934, дело №
197/22.11.2019 г.-4л.; Скица на поземлен имот № 15-313144/03.07.2017 г.; Скица на
поземлен имот № 15-1456478/16.12.2022 г.; Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/09.12.2022 г.; Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 173, том 2, рег.
№ 5819, дело № 368/10.09.2001 г.-2л.; Схема № 15-1456502/16.12.2022 г. на самостоятелен
обект в сграда; Скица на поземлен имот № 15-1456492/16.12.2022 г.-2л.; Удостоверение за
данъчна оценка изх. № **********/09.12.2022 г.-2л.; писмо № В-63-1/12.01.2023 г.;
Удостоверение № 646188/06.02.2023 г. за застрахователна стойност на МПС; Удостоверение
УРИ № 819000-2600/ екз. № 2/13.01.2023 г. по описа на Администрацията на сектор „ПП“
при областна дирекция на МВР – Варна; Удостоверение № 646194/06.02.2023 г. за
застрахователна стойност на МПС; Удостоверение № 646189/06.02.2023 г. за
застрахователна стойност на МПС; Удостоверение № 646193/06.02.2023 г. за
застрахователна стойност на МПС; електронно писмо от 12.07.2023 г., ведно с молба за
15
внесена държавна такса; Вносна бележка от 12.07.2023 г.; Пълномощно от 19.07.2023 г.;
плик от 26.07.2023 г.; вписана искова молба вх. рег. № 32473/25.10.2023 г.-12л.;
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с Искова
молба с вх. № 61343/17.08.2023 г. и уточняващите молби от Д. С. копия на писмени
документи, а именно: адвокатско Пълномощно; нотариално заверено Удостоверение за
раждане – национален идентиф. № 120383 33567, дата на раждане 12.03.1983 г., превод от
английски език -2л.; Удостоверение за раждане на английски език; писмо – Оповестяване на
информация от регистъра на населението Орг. № *********/09.08.2023 г. в превод от
английски език и на английски език.; Удостоверение за наследници изх. № 33900/28.08.2023
г.; адвокатско Пълномощно от 11.10.2023 г.; Съобщение № 202331028483/29.09.2023 г.;
Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/09.12.2022 г.; Удостоверение за
данъчна оценка изх. № **********/09.12.2022 г.-2л.; Удостоверение за данъчна оценка изх.
№ **********/06.01.2023 г.-2л.; Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/20.12.2022 г.; Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/20.12.2022
г.; Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/20.12.2022 г.; Удостоверение за
данъчна оценка изх. № **********/20.12.2022 г.; Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/20.12.2022 г.; Удостоверение № 646188/06.02.2023 г. за застрахователна
стойност на МПС; Удостоверение № 646194/06.02.2023 г. за застрахователна стойност на
МПС; Удостоверение № 646189/06.02.2023 г. за застрахователна стойност на МПС;
Удостоверение № 646193/06.02.2023 г. за застрахователна стойност на МПС; Справка за
Аналитични сметки по клиентски номер и клон от 09.12.2022 г.; справка от банкова сметка
от 21.08.2023 г.; Изходящ бюджетен превод от 24.11.2023 г.; Удостоверение за данъчна
оценка изх. № **********/29.11.2023 г.-2бр.; Разписка № 20233100001865/07.12.2023 г.;
Изходящ бюджетен превод от 24.11.2023 г.; Разписка № 20233100001889/11.12.2023 г.;
вписана искова молба с вх. № 5188/23.02.2024 г.-39л.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с Отговора на
исковата молба с вх. № 29459/01.12.2023 г. от М. А. копия на писмени документи, а именно:
Завещание от 25.01.2013 г. на български и норвежки език
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с отговора на
исковата молба с вх. № 9300/10.04.2024 г., депозиран от Г. Д. И. копия на писмени
документи, а именно: Удостоверение за наследници изх. № 33900/02.12.2022 г.;
Удостоверение изх. № 22762/21.08.2023 г. по ч.гр.д. № 1612/2023 г. по описа на ВРС-3л.;
Искова молба от Д. С. срещу Г. Д. И. с пр. осн. чл. 55, пр. 3, от ЗЗД и чл. 537, ал. 2 от ГПК
по описа на ВРС-2л.; писмо изх. № КИ-Ч-23-14525/05.09.2023 г. по описа на Комисия за
разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към
държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия; писмо изх.
16
№ 641/30.10.1987 г. до Министерство на външните работи, Отдел „Консулски“; писмо рег.
№ 2556/23.11.1987 г. до Началника на Поделение 72000-МВР; писмо вх. № 5923/10.12.1987
г. до Министерство на външните работи, Отдел „Консулски“ -2л.; информация за П.П. от
13.10.2023 г.-3л. по описа на КРДОПБГДСРСБНА; информация за П.П. по Досие №
ВЕ14849 „Искра“ по описа на КРДОПБГДСРСБНА-9л.; Предложение за изготвяне на молба
за правна помощ в исково производство от Г. Д. И., ведно с Анекс относно модел на искане
за правна помощ-7л.; плик от 08.04.2024 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото, днес представеното от адв. Н.
Специално съобщение вх. № 12932/02.04. по описа на КРДОПБГДСРСБНА.
Адв. В.: Към настоящия момент не сме подготвили писмени доказателства, които да
представим пред съда.
Само едно не успях да си обясня, дали има оспорване от страна на процесуалните
представители на другите две страни, че в периода от 1983 г. до 2019 г. обичайното
местопребиваване на наследодателя е било в Кралство Норвегия?
Адв. Н.: Не е спорно.
Адв. П.: Не е спорно.
Адв. Н.: Ние не знаем къде е било. Не можем да изразим становище, но съдейки по
писмените доказателства, които сме събрали до този момент мисля, че е спорно дали е било
там. Считам, че може да е било и в България. Виждам, че той доста често е пътувал.
Адв. В.: П.П. е бил механик на коли и е работил в Норвегия в продължение на 40
години. През 2019 г. се е пенсионирал и се е прибрал в България.
Адв. Н.: От тези материали става ясно, че той е започнал работа непосредствено след
пристигането си в Норвегия, в представителството на „В.“ в Осло и там се е пенсионирал, в
същата фирма, в която е започнал работа през 2019 г., като периодично по време на
отпуските той се е прибирал в България и ги е прекарвал тук. Това е след 1990 г. като е
придобивал различни недвижими имоти.
Няма да представяме други писмени доказателства.
Адв. Н.: Съгласно проекта за доклад ние следва да представим писмени
17
доказателства.
Поради това, представям заверен препис от въпросното решение, като представям и
оригиналът на същия, за да го сравните. Представям копие от същото и на страните. Моля
оригиналът да ни бъде върнат, тъй като ще ни е необходим.
Представям удостоверение от Районен съд – Варна за приемане на наследството по
опис от моя доверител Д. С., за страните и за съда.
Представям за сверка двете решения на съда – на първоинстанционния и на
второинстанционния. Те са абсолютно същите и са част от преписката, която Ви представям.
Тук двата документа са с апостили. В преписките на колегите са по същия начин, а пред
съда представям оригиналите.
Представям в оригинал пълномощното с апостил. Предоставям го и със заверен
препис за съда.
Представям на съда удостоверение за раждане, което е част от делото. То е с апостил.
Има заверен за вярност препис и приложен по делото.
Представям в оригинал удостоверението за наследници, копие от което е вече
представено.
Представям заверен за вярност с оригинала паспортът на моя доверител с апостил.
Пред първата инстанция в гр. Осло се е развило едно производство и г-н П.П. е
обжалвал пред по- горестоящата инстанция, която е потвърдила решението. Направени са
кръвни тестове и абсолютно всичко е приложено по делото.
Наскоро пристигна при нас едно удостоверение от техните служби, в което е
изписано, че той към настоящия момент, т.е. при пребиваването си там в Норвегия не е бил
женен. Това доказателство го имам само на норвежки език, но ако сметнете за необходимо
ще го представя в следващото съдебно заседание и моля да ми бъде дадена тази възможност.
Решението за установяване на произход е от 1986 г.
Адв. В.: Не се противопоставям да бъдат приети писмените доказателства. Те са
относими и необходими.
Доверителката ми научи за съществуването на този син след смъртта на господин П.,
когато той се появи в настоящото производство. Тя е проверила чрез приятели на П.П. и е
установила, че действително господин П. е имал син, поради което не оспорваме.
Адв. Н.: Моля да ни дадете срок, в който да се запознаем подробно с днес
представените документи.
Адв. П.: Представено ли е от Д. пред Консулството?
18
Адв. Н.: Да, с апостили.
Адв. П.: Ние нямаме копие от пълномощното с апостил.
Адв. Н.: По отношение на удостоверението от Районен съд – Варна, на нас ни е
известно, че е проведено такова производство за приемане на наследство по опис, същото да
се приеме. Ние също преди това сме провели такова.
По отношение на пълномощното, да се приеме.
По отношение на тези съдебни актове, моля да ни бъде дадена възможност да се
запознаем подробно с тях. В момента не мога да изразя становище, предвид обема им и
нуждата от коректен превод. Всички документи, които са давани в превод от норвежки език,
в различните преводачески агенции, в някой от преводите на един и същи документ има
различно смислово значение превода. От тази гледна точка, моля да ни бъде дадена
възможност документите, които са в превод, в едноседмичен срок да се запознаем, да ги
сравним и да изразим становище.
Моля да ми бъде предоставен срок да се запозная със съдържанието на съдебното
решение на първоинстанционния съд и на апелативния съд.
Съдът намира, че следва да приобщи всички представени писмени доказателства от
процесуалния представител на главно встъпилото лице.
Съдът намира, че следва да даде възможност в едноседмичен срок от датата на
днешното съдебно заседание на пълномощниците на Г. И. да изразят становище по
приемането на писмените доказателства – решения на първоинстанционния и въззивния съд
по дело за произход.
Води от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото, днес представените от
процесуалния представител на главно встъпилото лице писмени доказателства, а именно,
копия на: Съдебно решение от 01.12.1986 г., обжалване номер дело 502/1985 г. по описа на
Апелативен съд Ейдсиватинг-2л. на норвежки език и в превод на български език; Съдебно
решение от 30.04.1985 г. по дело № 1963/1983 г.-6л. на норвежки език и в превод на
български език; Удостоверение изх. № 30765/15.11.2023 г. по ч.гр.д. № 465/2023 г. по описа
на ВРС-5л.; Пълномощно с апостил от 22.08.2023 г.-2л.; паспорт на Д. С. с апостил от
22.08.2023 г., както и оригинал на: Съдебно решение от 01.12.1986 г., обжалване номер дело
502/1985 г. по описа на Апелативен съд Ейдсиватинг-2л. на норвежки език и в превод на
български език; Съдебно решение от 30.04.1985 г. по дело № 1963/1983 г.-6л. на норвежки
19
език и в превод на български език; Пълномощно с апостил от 22.08.2023 г.; Удостоверение
за раждане Д. С. с апостил от 22.08.2023 г. – 3 листа, на английски език и в превод на
български език; Удостоверение за наследници изх. № 33900/12.03.2024 г.
УКАЗВА на процесуалния представител на главно встъпилото лице, в случай, на
необходимост от представените в днешното съдебно заседание документи в оригинал, по
правилата на ПАС да представи писмена молба пред съда, който ще изготви копия на
същите и ще ги върне на страната.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на пълномощниците на Г. И. в едноседмичен срок от днес
да изразят становище по приемането на писмените доказателства – решения на
първоинстанционния и въззивния съд по дело за произход.
Във връзка с направените искания за събиране на доказателства от Г. И. в отговора на
исковата молба по предявените срещу нея от Д. С. искове, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТКРИВА производство по проверка истинността на пълномощно, заверено по реда
на чл. 32 от ЗАдв., в частта досежно положения подпис за упълномощител, на осн. чл. 193,
ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че тежестта на доказване истинността на документа –
пълномощно лежи върху страната, която го е представила, а именно върху Д. С., на осн. чл.
193, ал. 3 от ГПК.
УКАЗВА на Д. С., че не сочи доказателства за истинността на документа.
ОТКРИВА производство по проверка истинността на Удостоверение за раждане -
„Birth certificate“ , в частта досежно положения подпис.
УКАЗВА на страните, че тежестта на доказване истинността на документа –
Удостоверение за раждане - „Birth certificate“ лежи върху страната, която го оспорва, на осн.
чл. 193, ал. 3 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Г. И., както следва:
1./ за задължаване на Д. С. да представи оригинал на Удостоверение за наследници,
изх. № 33900/28.08.2023 г., издадено от Район „Приморски“ при община Варна, Оригинал на
20
копие на превод от английски език на документ „Оповестяване на информация от регистъра
на населението“ и страница с чуждоезичен текст „Disclosure of population register
informazion“.
2./ За задължаване на Д. С. да се яви в съдебно заседание и по реда на чл. 176 от ГПК
да отговори на следните въпроси: кога е узнал за смъртта на П.П.; кога, как и къде е
упълномощил мл. адв. С. С. и какви права му е предоставил; познавал ли е П.П. и в какви
отношения е бил с него; кога за последен път се е видял с него и/или разговарял; познавал ли
е М. А. и в какви отношения е с нея;
3./ За събиране на доказателства по реда на Хагската конвенция от 18.03.1970 г.,
както следва: удостоверение за наследници; относно обстоятелства, касаещи П.П. – от коя
държава е влязъл в Кралство Норвегия и с какви документи; какъв гражданин е бил П.П.
към момента на влизането му в Норвегия и имал ли е роднински връзки с норвежки
граждани; за провеждане на разпит на Л. С. относно отношенията й с П.П.;
ДА СЕ ИЗГОТВИ съдебна поръчка по Хагската конвенция от 18.03.1970 г., за
събиране на следните доказателства: официално извлечение от централния регистър на
населението относно лицето Д. С. с информация за три имена, дата и година на раждане,
родители и техните имена;
ЗАДЪЛЖАВА трето неучастващо в спора лице – Община Варна, в едноседмичен
срок от уведомяването да представи цялата преписка по признаване и вписване на Д. С. в
регистрите на населението и като наследник на наследодателя П.П., ЕГН **********,
починал на 01.12.2022 г., по реда на чл. 192 от ГПК.
УКАЗВА на третото лице Община Варна, че ако неоснователно не представи
документите от изготвената преписка, освен отговорността по чл. 87 от ГПК, носи
отговорност пред страната за причинените й вреди.
Адв. Н.: Във връзка с дадените указания, правя искане за назначаване на
графологична експертиза, която да установи подписа, положен върху пълномощното дали е
от лицето Д. С.. Ще представим и сравнителен материал. По делото има и други документи,
подписани от лицето. Моля да допуснете експертизата.
Съдът намира, че следва да допусне допълнителна задача към съдебно –
графологичната експертиза, вещото лице по която след запознаване с материалите по делото
и сравнителни образци от подписа на Д. С. да отговори на следния въпрос: изпълнен ли е
подписа в представеното пълномощно в графа „Упълномощител“ от Д. С.?
Водим от горното, съдът
21
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА допълнителна задача към съдебно – графологичната експертиза, вещото
лице по която след запознаване с материалите по делото и сравнителни образци от подписа
на Д. С. да отговори на следния въпрос: изпълнен ли е подписа в представеното
пълномощно в графа „Упълномощител“ от Д. С..
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Е. А. А..
УКАЗВА на Д. С. в едноседмичен срок от датата на днешното съдебно заседание да
представи доказателства за внесен депозит по сметка на Окръжен съд – Варна в размер на
200 лв.
Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за внесен депозит.
Адв. Н.: В днешното съдебно заседание съдът ни даде указания с доста оспорвания
на колегите. Аз мисля, че изпълних всички, но моля да ми бъде дадена възможност, ако съм
пропуснала нещо, да го представя в следващото съдебно заседание.
СЪДЪТ намира, че преценката действителността на представеното завещание,
съставено в Кралство Норвегия следва да се извърши, съобразно чл. 90, ал. 2 от КМЧП във
връзка с разпоредбата на чл. 43 от КМЧП, съгласно която установяването на съдържанието
на чуждото право е възложено на съда.
Вмененото задължение изисква установяване съдържанието на чуждото право, за
което следва да се изиска становище на назначен експерт, на осн. чл. 43, ал. 1 от КМЧП.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА съдебна експертиза за установяване на приложимото право, вещото лице
по която да отговори на следните въпроси:
1. Какви са условията за действителност на завещанието, съставено в Кралство
Норвегия, съобразно правото на държавата, в която е съставено?
2. Съществуват ли ограничения и какви са те относно обема от права, с които
завещателят може да се разпореди за след смъртта си?
3. Какво е съдържанието на разпоредбите относно момента и мястото на откриване на
наследството; наследствените дялове; поемане на задълженията на наследодателя и
разпределението им между наследниците; приемането и отказа от наследство;
сроковете и приемане на наследството; запазената и разполагаемата част; значението
на обявяване на завещанието?
4. Какво е действието на решението за установяване на произход? Какъв е редът за
22
оспорване на произход, срокове и легитимирани лица? Допустимо ли е инцидентно
оспорване на произход при възникнал гражданско – правен спор досежно право на
собственост?
5. Какъв е вида на документ – удостоверение за раждане и кои са компетентните служби,
които могат да издадат такъв документ, при депозит в размер на 2 500 лв., вносим от
М. А. в едноседмичен срок от днес.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Доцент Б.М..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ по телефона след внасяне на определения депозит.
УКАЗВА на вещото лице да депозира заключението си най- късно една седмица
преди датата на съдебното заседание.
Адв. В.: Във връзка с оспорванията на процесуалния представител на главно
встъпилото лице, моля да ни предоставите възможност в срок до следващото съдебно
заседание да представим трудови договори на г-н П.П. и извлечение от данъчните регистри,
с които да докажем неговото обичайно местопребиваване.
Адв. Н.: По отношение на последната експертиза и задачите, тъй като не чух дали
допускате или не, искаме да уточним правилата и правните актове, които уреждат
изготвянето, съхраняването, обявяването на валидно завещание към момента на съставянето
му през 2013 г. и на обявяването му през 2023 г. – 2024 г. Да установим дали там има
различна правна уредба.
Адв. Н.: Ако съм пропуснала да представя нещо в днешното съдебно заседание
относно указанията на съда, ще го представя в следващото съдебно заседание.
Адв. В.: Към момента нямам други доказателствени искания.
Адв. Н.: Към момента нямам други доказателствени искания.
Адв. П.: Към момента нямам други доказателствени искания.
Адв. Н.: Към момента нямам други доказателствени искания.
Адв. В.: В периода от 08.09.2024 г. до 15.09.2024 г. ще съм извън България, поради
което моля да насрочите делото за след това.
23
За събиране на допуснатите доказателства, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 20.09.2024 г. от 11:00 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещо лице Е. А. А..
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице Б.М., след представяне на доказателства за внесен
депозит.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 10:44 часа
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
24