Решение по дело №12198/2020 на Софийски градски съд

           Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е     №……

                                   Гр. София, 22.02.2022 г.

 

 

            В      И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Здравка Иванова

                                                             ЧЛЕНОВЕ :   Цветомира  Кордоловска

                                                              Мл. Съдия :  Антоанета Ивчева

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 12198 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                    

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 166352 от 03.08.2020 г. по гр. д. № 24499/2019 г. на СРС, 66 с - в, е отхвърлен предявеният иск З. „А.Б." АД, ЕИК: *****, срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК: *****, на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ, за заплащане на сумата от 6 130, 04 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско“ на МПС обезщетение по щета № 0300-18-747-502538 за застрахователно събитие, настъпило на 22.11.2018 г. в гр. Варна, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска (03.05.2019 г.) до окончателното изплащане на вземането.

С решението ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК: *****, е осъдено да заплати на З. „А.Б." АД, ЕИК: *****, сумата от 114. 10 лв., мораторна лихва върху сумата от 6 130, 40 лв., дължима за периода от 23.02.2019 г. до 04.05.2019 г. (погрешно вписано, вместо правилното 02.05.2019 г., при допусната ОФГ), както и разноски по делото.

            Производството е образувано по въззивна жалба от ответника ЗАД „ОЗК - З.“ АД, чрез представителя му, в само в частта, в която е уважен иска за лихва за забава. В жалбата се твърди, че решението в тази част е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и е необосновано. Излага съображения, че регресната поката от ищеца е получена на 08.02.2019 г., но преписката по щетата не е била надлежно окомплектована с документите доказващи настъпване на застрахователното събитие и фактурата за плащане на обезщетението. В срока по чл. 412, ал. 3 КЗ ответникът е изискал допълнителни документи, на основание чл. 496, ал. 2, т. 2, б. „б“ КЗ - представяне в оригинал на посочените документи. Сочи, че застрахователят изпада в забава едва след 30 дни от  окомплектоване на преписката с необходимите документи, независимо от отправената покана. Според ответника, до представяне на такива доказателства, срокът за плащане не тече, като неоснователно СРС е приел различно разрешение. В противоречие с материалния закон е извода на съда, че ответното дружество е изпаднало в забава, считано от 23.02.2020 г., тъй като до тази дата не е изтекъл 30 дневния срок по КЗ. Моли да се отмени решението в оспорената част и да се отхвърли иска за лихви за забава върху обезщетението. Претендира разноски за двете инстанции, съгласно списък.

Въззиваемата страна - ищецът З. „А.Б.“ АД, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението на СРС е обосновано и законосъобразно постановено в съответствие с всички събрани в хода на производството доказателства. Правилно СРС е направил извод, че ответникът е бил в забава на плащането. Сочи, че нормата на чл. 412 КЗ изисква представяне с регресната покана на доказателства, релевантни за изясняване на застрахователното събитие, но не и представяне на такива в оригинал. Поддържа, че към регресната покана до ответника са представени всички изискуеми документи по щетата. Не се установява ищецът да не е изпълнил задълженията си да окомплектова преписката по щетата с изискуемите документи, като представянето на оригинали не е от значение за изплащане на претенцията. Твърди, че ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установяват възраженията му относно изпадането в забава, поради което жалбата е неоснователна. Моли да се потвърди решението в оспорената от ответника част. Претендира разноски  за производството.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за установено следното:       

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Съдът следи и без довод, служебно за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Решението се оспорва само в частта, в която е уважен иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на лихви за забава върху претендираното застрахователни обезщетение по чл. 411 КЗ, вр. с чл. 412 КЗ.

В случая, ответникът е признал главният иск по чл. 411 КЗ, като е ангажирал доказателства за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение в размер на 6 130 04 лв., с включени ликвидационни разходи, на 24.06.2019 г. - след подаване на исковата молба на 03.05.2019 г. Това обстоятелство е прието за безспорно между страните, с определението по доклада на делото в съдебна заседание на 29.07.2020 г.

Единствено спорна е останала претенцията за заплащане на лихви за забава върху обезщетението, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът намира, че решението в оспорената от ответника част е валидно и допустимо постановено. Не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Поради това следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност, поддържани във въззивното производство.

Като съобрази възраженията на ответника, направени във въззивната жалба, и след преценка на събраните пред СРС доказателства, въззивният състав намира следното :

Съгласно чл. 412, ал. 1 от КЗ застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател, като прилага доказателствата по щетата, с които разполага. Срокът за плащане на обезщетението, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, е 30 дни, считано от представяне на всички необходими документи. Кои документи са необходими, се установява от разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ, към която препраща чл. 412, ал. 2 от КЗ - това са доказателства, за чието снабдяване лицето не е правно затруднено и които имат съществено значение за определяне основанието и размера на претенцията. По аргумент за противното, до представяне на такива доказателства, независимо от отправената покана, срок за плащане на обезщетението не тече.

На първо място, съдът намира за необходимо да посочи, предвид даденото разрешение в КЗ, че ответникът изпада в забава след изтичане на 30 дни от получаване на поканата и книжата по щетата, а не с изтичане на 14 - дневния срок предоставен за плащане в нея, както е приел СРС. Ответникът не оспорва, че е получил регресната покана от ищеца на 08.02.2019 г., за което се съдържа признание и в писмо - отговор от ответника изпратен до ищеца във връзка с тази покана, получен от ищеца на 19.02.2019 г.

В случая срокът за плащане е изтекъл на 11.03.2019 г. Ответникът обаче е поддържал и пред СРС, както и в настоящото производство, че застрахователят по имуществената застраховка З. „А.Б.“ АД не е представил всички изискуеми документи по регресната претенция, необходими за възстановяване на обезщетението, поради което в тежест на ищеца е било да установи, че е изпълнил задълженията си по чл. 412, ал. 1 КЗ.

Съдът констатира, че от съдържанието на регресната покана от 08.02.2019 г. не става ясно кои документи по щетите са приложени от ищеца към поканата, в изпълнение на чл. 412, ал. 1 от КЗ.

За разлика от СРС въззивният състав приема, че ищецът, застраховател по имуществената застраховка, не е ангажирал доказателства, че е предоставил на ответника, заедно с регресната покана, всички изискуеми документи по щетата, с които разполага, в това число доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие ДКП и доказателства за изплащане на обезщетението. Въззивният състав намира за основателно възражението на ответника, че до представянето на такива доказателства, независимо от отправената покана, срок за плащане не тече за застрахователя по гражданската отговорност.

Тъй като доказателствата са представени към исковата молба, съдът намира, че това е момента, от който ответникът е изпаднал в забава.

Следователно претенцията за лихва за заплащане на лихва за забава за периода 23.02.2019 г. - 02.05.2019 г. (до предявяване на иска) е неоснователна и незаконосъобразно е била уважена от СРС.

Доколкото изводите на настоящия състав не съвпадат цяло с тези на СРС, решението следва да се отмени в частта, в която е уважен иска по чл. 86, ал. ЗЗД - за заплащане на сумата от 114. 10 лв. - мораторна лихва върху сумата от 6 130, 40 лв., за периода от 23.02.2019 г. до 04.05.2019 г. (вписан погрешно вместо правилното 02.05.2019 г., при допусната ОФГ).

Решението е влязло в сила в останалата неоспорена от ищеца част.

По разноските пред СРС : Предвид промяна в изхода от спора, искът ще бъде отхвърлен, решението следва да се отмени и в частта, в която са присъдени разноски в полза на ищеца.

В същото време в полза на ответника следва да се присъдят разноски за производството пред СРС за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По разноските пред СГС :

С оглед изхода на спора, право на разноски в настоящото производство има ответника - въззивник. В негова полза следва да се присъдят разноски за държавна такса пред настоящата инстанция в размер на 147, 60 лв. (погрешно определена от СРС в този размер), както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8  ГПК.

            Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                                Р    Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 166352 от 03.08.2020 г. по гр. д. № 24499/2019 г. на СРС, 66 с - в, в частта, в която ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК: *****, е осъдено да заплати на З. „А.Б." АД, ЕИК: *****, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 412 КЗ, сумата от 114. 10 лв., мораторна лихва върху сумата от 6 130, 40 лв., дължима за периода от 23.02.2019 г. до 04.05.2019 г. (вписан погрешно, вместо правилното 02.05.2019 г., при допусната ОФГ), както и разноски по делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 412 КЗ,  предявен от З. „А.Б." АД, ЕИК: ***** срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК: ***** за заплащане на сумата от 114. 10 лв., мораторна лихва върху сумата от 6 130, 40 лв., дължима за периода от 23.02.2019 г. до 02.05.2019 г.

 

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата неоспорена от страните част.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, З. „А.Б.“, ЕИК *****, с адрес по делото : гр. София, ул. *****, чрез адв. М., да заплати на „ЗАД ОЗК - З.“ АД, ЕИК *****, с адрес : гр. София,  ул. *****разноски, както следва : за СРС: 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, а за СГС : държавна такса в размер 147, 60 лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.