Определение по дело №1062/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 697
Дата: 7 ноември 2022 г. (в сила от 7 ноември 2022 г.)
Съдия: Светлин Михайлов
Дело: 20211001001062
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 697
гр. София, 03.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов

Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001001062 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
С решение № 474 от 30.06.2022 г., постановено по в.т.д. № 206/22 г. по описа
на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав съдът е потвърдил решение №
261 234 от 12.08.2021 г., постановено по т.д. № 365/20 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 6 състав, като правилно и законосъобразно, потвърдил е определение
от 13.10.2021 г., постановено по т.д. № 365/20 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 6 състав, в частта, в която съдът не е уважил подадената молба за
изменение на постановеното решение над сумата от 500 лв., до претендирания размер от
2 296 лв., като правилно и законосъобразно и е осъдил Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“- МВР да заплати на „Кар строй“ ЕООД сумата от
5 370.85, на основание чл.78 от ГПК.
С молба вх.№ 18 752 от 01.09.22 г. ответникът, чрез упълномощеният адвокат
е поискал да бъде изменено постановеното решение, в частта за разноските. В молбата се
твърди, че с постановеното решение съдът е присъдил разноски в полза на ответника по
въззивната жалба, като е уважил направеното възражение за прекомерност от въззивника.
Твърди, че съдът неправилно е изчислил дължимото възнаграждение предвид двата иска,
както и дължимото ДДС. Твърди, че отделно от това доверителят е заплатил и сумата от 280
лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, покриващо разходи. Ето защо
моли съда да постанови определение, с което измени постановеното решение, в частта за
присъдените разноски, като присъди договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в
пълен размер или се съобрази с направените от него изчисления.
Ответникът по молбата Дирекция „Управление на собствеността и социални
дейности“- МВР „Банка „ДСК“ ЕАД редовно уведомена оспорва молбата. Твърди, че съдът
може да допълни постановеното решение само ако не се е произнесъл. Моли съда да
1
постанови определение, с което да остави без уважение подадената молба.
Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди
представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с решение № 474 от 30.06.2022 г., постановено по в.т.д. № 206/22 г. по описа на
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав съдът е потвърдил решение №
261 234 от 12.08.2021 г., постановено по т.д. № 365/20 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 6 състав, като правилно и законосъобразно, потвърдил е определение
от 13.10.2021 г., постановено по т.д. № 365/20 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 6 състав, в частта, в която съдът не е уважил подадената молба за
изменение на постановеното решение над сумата от 500 лв., до претендирания размер от
2 296 лв., като правилно и законосъобразно и е осъдил Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“- МВР да заплати на „Кар строй“ ЕООД сумата от
5 370.85, на основание чл.78 от ГПК.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че във въззивната
жалба е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, както и е
представен списък.
От правна страна:
Молбата е частично основателна.
В конкретния случай, в производството по делото ответникът по въззивната
жалба е представляван от адвокат, поради което и с оглед изхода на спора на същият се
дължи възнаграждение за ползвана адвокатска услуга. С настоящата молба се оспорва
изчисления от въззивния съд размер на адвокатското възнаграждение. Наведените доводи в
молбата съдът намира за частично основателни по следните съображения:
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение същото се определя съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 638 от
22.11.2018 г. по ч.т.д. № 2477/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 266 от 18.04.2019 г.
по ч.т.д. № 1913/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 112 от 01.03.2019 г. по ч.т.д. №
141/2019 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 19 от 14.01.2019 г. по ч.т.д. № 3044/2018 г. на
ВКС, ТК, I т.о. и др., разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че за регистрираните по ЗДДС
адвокати ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. С оглед на това е прието, че
размерите на минималните възнаграждения по наредбата, при регистриран по ЗДДС
адвокат, се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга по
2
наредбата, в това число - процесуално представителство пред съд, поради което крайният
размер на дължимото на адвоката възнаграждение включва ДДС. Изложени са съображения,
че разпоредбата не въвежда правило, че данъчната основа включва ДДС, поради което
същата не противоречи на постановките на Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от
28.11.2006 г. относно общата система на ДДС. Намерено е за ирелевантно, че в хипотезата
на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждението се дължи не от представляваната страна, а от
насрещната страна, с оглед нормата на чл. 26, ал. 2 ЗДДС и изхода на спора, като доставката
попада в кръга на облагаемите с ДДС доставки по чл. 2, т. 1 ЗДДС. С оглед на това и
предвид броя на предявените искове, настоящият състав намира, че дължимото
възнаграждение, което следва да се определи по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1 за
минималните адвокатски възнаграждение и е 6 026.91 лв., което представлява данъчна
основа, върху която следва да се изчисли дължимия данък добавена стойност. При
направените изчисления дължимото минимално възнаграждение е в размер на 7 232.29 лв.
Като неоснователно следва да се възприеме наведеното твърдение, че към така
определения размер следва да се добави увеличение на адвокатското възнаграждение със
сумата от 280 лв., представляваща транспортни разходи на пълномощника. Безспорно е, че
договореното възнаграждение може да бъде увеличаван по споразумение със страните.
Дължимото от ответната страна заплащане на направените разходи за адвокатска защита,
при направено изявление за прекомерност и предвид правната и фактическата сложност на
настоящето производство следва да се определи в минималния размер, към който следва да
се начисли и ДДС.
С оглед на изложеното и предвид допусната грешка при изчислението на
дължимото адвокатско възнаграждение, настоящият състав намира, че следва да се
постанови определение, с което да се измени постановеното решение в частта за разноските,
като въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1 861.44 лв.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 474 от 30.06.2022 г., постановено по в.т.д. № 206/22 г. по
описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, частта, в която съдът се
е произнесъл за дължимите разноски във въззивното производство, както следва:
ОСЪЖДА Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“-
МВР, със съдебен адрес гр.София, ул.“Княз Борис 1 №124 да заплати на „Кар строй“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна 9010, район
„Приморски“, ул.“Царевец“№38, вх.“А“, ет.З, ап.7, със съдебен адрес гр.Варна, ул.“Страхил
Войвода“№14, адвокатска кантора „Д.“, чрез адв. В. Д. и сумата 1 861.44 ( хиляда
осемстотин шестдесет и един лв. и четиридесет и четири ст.)лв., на основание чл.78 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Кар строй“ ЕООД за изменение на
постановеното решение в останалата част, като неоснователна.
3
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда, по
който подлежи на обжалване постановеното решение
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4