Р Е Ш Е Н И Е № 260006
17.09.
2020 год. гр. Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На
16. 09. 2020 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 721 по описа за 2019
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 във вр.чл. 415, ал.1,
т.2 от ГПК.
Ищцовата страна чрез
процесуалния си представител изнася в ИМ, че на 02.04.2018 г. било подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит" ООД
и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на
..Вива кредит" ООД. произтичащо от договор за
паричен заем № 5363769/14.06.2017 г. било прехвърлено в собственост на „Агенция
за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения.
Договора за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК
********* била правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
*********. „Вива Кредит" ООД била упълномощила
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по
Договора за прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците
за извършената цесия.
Изнасят
още, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответникът било изпратено писмо за
станалата продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо от страна на „Вива кредит" ООД, ведно с покана за доброволно
изпълнение от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№
УПЦ-П-ВИВ/5363769 от 05.04.2018 г., чрез Български пощи с известие за доставяне
на посочения в договора за кредит постоянен адрес на длъжника. Писмото се било
върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка, че пратката не била
потърсена от адресата. На 08.05.2019 г. ищцовото
дружество изпратило повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо от
страна на Вива кредит ООД. ведно с покана за
доброволно изпълнение от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№
УПЦ-С-ВИВ/5363769 чрез куриер. Писмото отново се върнало в цялост.
Заявяват
още, че към настоящата искова молба представят и молят съда, да приеме копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на „Вива
Кредит" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ведно с покана
за доброволно изпълнение с изх.№ УП1Д-С-ВИВ/ № УПЦ-С-ВИВ/5363769 от 08.05.2019
г., което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията
към нея, в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването
му за станалата продажба на вземания, като се позовавали на постановените от
ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. №
1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на
II т. о.,съгласно които, ако към исковата молба по иск на цесионера,
било приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията. съгласно
чл. 99 ал. 3 пр. I ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за
длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от
съда, като факт от значение за спорното право. В случай, че ответникът не бъде
намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по
реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установявало,
че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем,
не било погасено, молят съда да приеме, че получаването на уведомлението за
извършена цесия лично от длъжника било ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното
плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на
кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не бил от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установило, че претендираното с исковата молба задължение не било
погасено. В тази насока Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело
867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013п,
ТК.
Изнасят
още, че на 14.06.2017 г. между „Вива кредит"
ООД, като заемодател и П.С.Г. като Заемател се сключил
договор за паричен заем №: 5363769, при спазване разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и предвид разпоредбите на договора, страните се
съгласили, че сключват договора на основание предложение за сключване на
договор, направено от Заемателя. Съгласно сключения
договор Заемодателят се бил задължил да предаде в собственост на Заемателя заемна сума в размер на 1500,00 лв., а Заемателят се бил задължил да върне същата на Заемодателя,
ведно с договорната лихва, която била в размер на 262,92 лв., на 9 равни
месечни погасителни вноски, в размер на 195.88 лева всяка, като падежа на
първата погасителна вноска бил на 14.07.2017 г., а падежа на последната
погасителна вноска бил на 11.03.2018 г. Така, страните били договорили общ
размер на плащанията - 1762.92 лв.
Заявяват
също така, че с подписването на договора за заем, Заемателят
удостоверявал, че е получил от Заемодателя изцяло заемната сума, като договорът
имал силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума. На
основание сключения договора за заем и Тарифа на „.Вива
кредит" ООД относима към договори за паричен
заем, при забава на плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне
на паричен заем, на четвъртия и осемнадесетия ден забава Заемателят
дължал на Кредитора заплащането на 10,00 лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава Заемателят дължал
на Кредитора заплащането на 15,00 лв., като максималният размер на начислените
разходи не можел да превишава 75,00 лв. за заемни суми в размер на 300.00 лв.,
125,00 лв. за заемни суми в размер на 400,00 лв. и 175,00 лв. за заемни суми от
500.00 лв. до 1 500.00 лв. Сумите се начислявали за да покрият направените
разходи от страна на Заемодателя за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените
вземания.
На
основание цитираните по-горе разпоредби, на длъжника била начислена такса
разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175,00 лв. Също така,
страните били договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57
календарни дни, на петдесет и осмия ден забава Заемателят
дължал на Заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70,00 лева,
представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществявало и
администрирало дейността по събиране на вземането. На това основание на
длъжника била начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70,00
лв. Съгласно клаузите на договора, Заемателят се бил
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител
физическо лице, което да представи на Заемателя
бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне
и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да
работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си
работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.;
през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна
история със статус не по-лош от 401 „Редовен"; да не е поръчител по друг
договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството
си на заемател ИЛИ валидна банкова гаранция, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем.
Предвид
обстоятелството, че Заемателят не е представил на
Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от
страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 614.70
лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски,
всяка в размер на 68,30 лева. дължими на падежните дати на погасителните вноски
по договора за заем.
Заявяват
още, че подписвайки договора за кредит, Заемателят бил
заявил, че преди подписване на договора бил избрал доброволно да се ползва от
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на
паричния заем, предоставяна от кредитора, което обстоятелство било деларирано от Заемателя в
попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за
комуникация от разстояние. За извършената от Кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят
дължал такса в размер на 614,70 лв., която страните били постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 68,30
лева, включени са в размера на всяка погасителната вноска и се дължали на
падежните дати на погасителните вноски. Така. погасителната вноска, която
следвало да заплати Заемателя била в размер на 332.48
лева, която включвала вноската по кредита, вноската по неустойката и вноска по
таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит. Подписвайки
договора, страните били постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя
от погасителните вноски, уговорени в договора. Заемателят
дължал и законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника била
начислена лихва за забава за периода от 2.04.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общия размер на начислената лихва бил 87,87 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена
погасителна вноска.
Изнасят
също така, че въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване
на задължението му длъжникът не бил извършил плащане по дължимия паричен заем
към Дружеството, поради което претендират, длъжника П.С.Г., като заемател по договор за паричен заем „Вива
кредит План" № 5363769/14.06.2017 г., да заплати: сума в общ размер на 3
325,19 лв., от която - главница: 1500,00 лв., договорна лихва: 262,92 лв.,
неустойка: 614,70 лв., такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит:614,70 лв., такса разходи за събиране на просрочени вземания: 175,00
лв., такса разходи за дейност на служител: 70,00 лв., както и лихва за забава
87,87 лв. В тази връзка за "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД възникнал правен интерес от подаване на заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника П.С.Г..
Съдът бил уважил претенцията им и по образуваното ч. гр.д. № 17740/2018г., по описа
на РС-Пловдив, 1 състав, била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на
установените в заповедното производство адрес, заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Последният не се бил явил в съда да
получи книжата, което от своя страна обуславяло правния им интерес от
подаването на настоящата искова молба.
Молят
съда, да признае за установено по отношение на длъжника П.С.Г.., ЕГН **********,
с адрес: ***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания''
ЕАД сумите както следва: 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева) -представляваща
неизплатена главница по Договор за паричен заем „Вивакредит
План "' № 5363769/14.06.2017 г.; 262,92 лв. (двеста шестдесет и два лева и
92 стотинки) - представляваща договорна лихва от 14.07.2017 г. (падеж на първа
неплатена вноска) до 11.03.2018 г. (падеж на последната вноска); 614,70 лв.
/шестстотин и четиринадесет лева и 70 стотинки/ - представляващи такса за
експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 14.07.2017
г. до 11.03.2018 г. /падеж на последна вноска/; 175,00 лв. /сто седемдесет и
пет лева/ - представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70,00
лв. /седемдесет лева/ - представляваща такса разходи за дейност на служител; 614,70
лв. /шестстотин и четиринадесет лева и 70 стотинки/ за периода от 14.07.2017 г.
до 11.03.2018 г. /падеж на последна вноска/ - представляващи неустойка по договора
за кредит; 87,87 лв. (осемдесет и седем лева и 87
стотинки) - представляваща лихва за забава за периода от 2.04.2018 г. до датата
на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендират разноски.
Ответникът,
редовно призован по см. на чл. 47 от ГПК не се явява, представляван от особен
представител в съдебно заседание, който взема становище, че иска е основателен
и моли ответника да бъде осъден да заплати посочената сума.
От
събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, прието в съдебно заседание, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от приложеното по настоящото дело
ч.гр.д. № 17740/2018г по описа на РС Пловдив безспорно се установява, че в
резултат на заявление по смисъла на чл. 410 от ГПК, РС Пловдив е издал Заповед
№ 9717/ 09. 11. 2018 г., с която е разпоредил и осъдил длъжника и ответник по
настоящото дело П.С.Г. да заплати сумата 1500. 00 лева главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем № 5363769 от
14.06.2017г. сключен между длъжника и „Вива кредит“
ООД, договорна лихва в размер на 262,92лева за периода 14.07.2017г. до
11.03.2018г.; такса експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит от
614,70лв. за периода 14.07.2017г.-11.03.2018г.; такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 175лева; такса разходи за дейност на служител в
размер на 70 лева; неустойка от 614,70лв. за периода 14.07.2017г-11.03.2018г.;
лихва за забава от 87,87лева за периода 02.04.2018г.-07.11.2018г., ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда-08.11.2018г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в
размер на 66,50лв. за държавна такса, 24лв. разноски за връчване чрез ЧСИ и
50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Изрично в
тази заповед е посочено, че произтича от
задължение по договор за паричен заем № 5363769 от 14.06.2017г.
Тъй като съобщението заедно с преписа от
заповедта е връчено на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, съдът с
разпореждане от 15.04.2019г. е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, както и
да представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок.
В законоустановеният
срок заявителят е предявил настоящия иск.
От всичко гореизложено съдът приема,
че е налице активната и пасивната легитимация.
Предявен е положителен установителен
иск да бъде установено вземането по цитираното по- горе ч.гр.д.
От представените по делото писмени
доказателства и в частност от представения Договор за паричен заем №: 5363769-
14.06.2017 г. се установява, че между „Вива кредит"
ООД, като заемодател и П.С.Г. като Заемател е сключен
цитирания Договор.
Страните
се съгласили, че сключват договора на основание предложение за сключване на
договор, направено от Заемателя. Съгласно сключения
договор Заемодателят се бил задължил да предаде в собственост на Заемателя заемна сума в размер на 1500,00 лв., а Заемателят се бил задължил да върне същата на Заемодателя,
ведно с договорната лихва, която била в размер на 262,92 лв., на 9 равни
месечни погасителни вноски, в размер на 195.88 лева всяка, като падежа на
първата погасителна вноска бил на 14.07.2017 г., а падежа на последната
погасителна вноска бил на 11.03.2018 г. Така, страните били договорили общ
размер на плащанията - 1762.92 лв.
Видно
от Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 22.01.2013г., сключен между „Вива
кредит" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на
което вземането на „ Вива кредит" ООД.
произтичащо от договор за паричен заем № 5363769/14.06.2017 г. било прехвърлено
в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения. Договора за заем съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, ЕИК ********* била правоприемник на „Агенция за събиране
на вземания" ООД, ЕИК *********. „Вива
Кредит" ООД била упълномощила „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
22.01.2013 г., от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Представено е пълномощно, с което цедентът " „Вива Кредит" ООД " АД е упълномощил цесионера – " „Агенция за събиране на вземания" да уведоми по законоустановения ред, длъжниците за сключения договор за цесия, както и да извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет на същия договор за цесия.
По
делото е представено изпратено писмо за станалата продажба на вземания
съдържащо Уведомително писмо от страна на „Вива
кредит" ООД, ведно с покана за доброволно изпълнение от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-П-ВИВ/5363769 от 05.04.2018 г., чрез
Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит
постоянен адрес на длъжника. Писмото не е връчено и е върнато в цялост с
отбелязване върху обратната разписка, че пратката не е потърсена от адресата.
На 08.05.2019 г. ищцовото дружество изпратило
повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо от страна на „ Вива кредит „ ООД, ведно с покана за доброволно изпълнение
от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ВИВ/5363769 чрез
куриер. Писмото отново се е върнало в цялост, без да е отбелязана причината за
това.
При опит за връчване на длъжника на исковата молба с приложенията, включително и на Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия), връчителят е установил, че ответникът не живее на регистрирания постоянен и настоящ адреси и са събрани данни, че трудовите му договори при последните работодатели са били прекратени. С оглед на установеното съдът е назначил на ответника особен представител на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Вземанията, предявени за установяване, имат договорен характер – сключен договор между „Вива кредит" ООД и П.С.Г.. Налице е съвпадение по материалноправните характеристики и размера на вземането по заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и исковата молба. Уважаването на иска е предпоставено само от доказването на съществуването на вземанията, за които заповедта е издадена.
На следващо място, за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионера/, освен ако цесионерът не е изрично упълномощен от цедента да извърши уведомяването. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от пълномощник на цедента съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД не може да бъде игнорирано. / в този смисъл е съдебната практика решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о; решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Спорно по делото е достигнало ли е до длъжника уведомлението за извършените цесии. В конкретния случай по делото няма данни да е налице надлежно връчване на съобщение на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането преди образуване на исковото производство. Уведомление, адресирано до ответника за извършената цесия, представлява приложение към исковата молба. При опит за връчването му, заедно с исковата молба, връчителят е установил, че ответника не живее на регистрирания постоянен- гр.Пловдив и настоящ адрес-*** и не е извършено връчване по месторабота. На ответника е бил назначен особен представител, който притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство. Настоящият съдебен състав счита, че не е осъществено и връчване на уведомление до ответника за прехвърляне на вземанията в хода на производството с материалноправния ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, същото като част от приложенията към исковата молба е получено от назначения от съда особен представител и предаването му не може да се приравни на нотифициране на длъжника предвид особения характер на представителството от назначения от съда по чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Длъжникът не е валидно уведомен за прехвърлянето на вземанията към него на нов кредитор - ищцовото дружество, поради което правата му да търси вземанията си от него са непротивопоставими на длъжника, спрямо който цесията има действие от момента, в който прехвърлянето на вземанията бъде съобщено от предишния кредитор или от упълномощено от него лице. /в този смисъл Определение № 567/18.09.2018 г. по дело № 3153/2017 г. н. ВКС, ТК, II т. о.; Решение от 05.03.2019 г., постановено по в. т. д. № 1387/2018 г. по описа на ОС – Стара Загора; Решение от 22.01.2019 г., постановено по в. т. д. № 1342/2018 г. по описа на ОС-Стара Загора; Решение от 12.07.2019 г., постановено по въззивно търговско дело № 1163/2019 г. по описа на ОС – Стара Загора /. След като не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си спрямо ответника.
По всички изложени съображения предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в исковото производства, като изричен диспозитив за това не следва да се постановява, тъй като претенцията за разноски не е иск и по нея се дължи изрично произнасяне само, когато е основателна.
Водим от горното и и на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК и чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София. бул. "Д-р Петър Дертлиев'" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2. офис 4,
представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов
Деспов чрез пълномощника: Е.Р., юрисконсулт на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1
от ГПК: гр. София, бул."Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис сграда "Лабиринт", ет.2, офис №4 срещу П.С.Г.., ЕГН **********,***
и настоящ адрес:*** И. – М. № **за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане
срещу ответника за сумите, както следва:- 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева)
-представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем „Вивакредит План "' № 5363769/14.06.2017 г.; 262,92 лв.
(двеста шестдесет и два лева и 92 стотинки) - представляваща договорна лихва от
14.07.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 11.03.2018 г. (падеж на
последната вноска); 614,70 лв. /шестстотин и четиринадесет лева и 70 стотинки/
- представляващи такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит за периода от 14.07.2017 г. до 11.03.2018 г. /падеж на последна вноска/;
175,00 лв. /сто седемдесет и пет лева/ - представляваща такса разходи за
събиране на просрочени вземания; 70,00 лв. /седемдесет лева/ - представляваща
такса разходи за дейност на служител; 614,70 лв. /шестстотин и четиринадесет
лева и 70 стотинки/ за периода от 14.07.2017 г. до 11.03.2018 г. /падеж на
последна вноска/ - представляващи неустойка по договора за кредит; 87,87 лв. (осемдесет и седем лева и 87 стотинки) -
представляваща лихва за забава за периода от 2.04.2018 г. до датата на подаване
на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 9717/ 09.11.2018 г. по ч. гр. д. № 17740/ 2018 г. по описа на РС
Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: