ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 03.06.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на
прокурора ……………………...……………… като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 187 по описа за 2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 135, ал. 6 от АПК, вр. с чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС.
Настоящото дело е образувано в Административен съд – Ловеч на 03.06.2022 г. по повод определение № 4374 от 01.06.2022 г. по адм.д. № 4908/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е прекратено производството по адм.д. № 4908/2022 г. по описа на Административен съд – София-град и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Ловеч.
Настоящият съд споделя мотивите на състава на Административен съд –София-град, че съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС - Заповедите за преместване или отказът за преместване подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местоизпълнение на наказанието, но не споделя крайния извод на състава по адм.д. № 4908/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, че съдът по мостоизпълнение на наказанието е Административен съд – Ловеч.
В същия смисъл е практиката на ВАС по идентичен спор – Определение № 9660 от 27.09.2021 г. по адм.д. № 9258/2021 г. на ВАС и др., в което ВАС изрично посочва, че последващото преместване в Затвора Ловеч не променя местната подсъдност на повдигнатия спор, като сочи разпоредбата на чл. 120 от ГПК.
Видно от съдържанието на обжалваната заповед, а и от административната преписка, жалбоподателят Н.К.Д. обжалва Заповед за преместване № Л-2050/20.05.2022 г.на Главен директор на ГДИН, с която е преместен от Затвора – София в Затвора – Ловеч.
Жалбоподателят е адресирал жалбата си правилно в Административен съд – София- град, както и жалбата срещу разпореждането за допуснатото предварително изпълнение на обжалваната заповед.
Настоящата обжалвана Заповед № Л-2050/20.05.2022 г.на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е наредено преместването на жалбоподателя за доизтърпяване на наказанието от Затвора – София в Затвора – Ловеч, е предмет именно на производството по настоящото дело, респ. на спора за подсъдност между двете административни съдилища, като същата заповед не е влязла в сила, поради което административният съд по местоизпълнение на наказанието по смисъла на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС е Административен съд – София-град.
Горният извод, че административния съд по местоизпълнение на наказанието по смисъла на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС е Административен съд – София-град, не се променя от допуснатото предварително изпълнение на Заповед № Л-2050/20.05.2022 г.на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, т.к. разпореждането, с което е допуснато предварителното изпълнение по чл. 60 от АПК също е предмет на настоящото дел о- предмет на жалбата, поради което същото разпореждане за предварително изпълнение, като обжалвано, също не е влязло в сила.
Отделно няма правна логика от допускането на разпореждане за предварително изпълнение по чл. 60 от АПК да зависи местната подсъдност на делата.
В същия смисъл е и практиката на административните съдилища, като предвид обстоятелството, че Затворът – Ловеч е вторият по големина затвор в страната, процентът на дела с предмет ЗИНЗС в настоящия съд е значителен, поради което и настоящият състав следва да посочи практиката на ВАС – Определение № 9660 от 27.09.2021 г. по адм.д. № 9258/2021 г. на ВАС и др., в което ВАС изрично посочва, че последващото преместване в Затвора Ловеч не променя местната подсъдност на повдигнатия спор, като сочи разпоредбата на чл. 120 от ГПК.
В заключение настоящият състав намира, че правилно жалбата е била адресирана до Административен съд – София-град, като ирелевантно и нелогично е от това на коя дата фактически е изпълнена заповедта-предмет на обжалване, която не е влязла в сила и е предмет на настоящото дело, както и разпореждането за предварителното изпълнение, да се определя местно компетентния съд. Последващото преместване на жалбоподателя в Затвора Ловеч не променя местната подсъдност на повдигнатия спор съгласно разпоредбата на чл. 120 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
В допълнение, към монета в Административен съд – Ловеч работят трима съдии, плюс двама командировани съдии, като процентът на постъпилите дела е значителен спрямо броя на съдиите, вкл. и поради посоченото по-горе обстоятелство, че Затворът – Ловеч е втори по големина и натовареност в страната.
Ето защо Административен съд – София-град е административният съд по местоизпълнение на наказанието по смисъла на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, поради което следва да се повдигне спор за подсъдност на основание чл. 135, ал. 6, във вр. с ал. 4 от АПК, като делото се изпрати за произнасяне по спора за подсъдност на състав на Върховен административен съд.
Поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА пред Административен съд – Ловеч, III състав висящността на производството по настоящото адм.д. № 187/2022 г. по описа на Административен съд - Ловеч.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ на основание чл. 135, ал. 6, във вр. с ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС между Административен съд – Ловеч и Административен съд – София-град.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО за произнасяне по спора за подсъдност на състав на Върховен административен съд.
Определението не подлежи на оспорване съгласно чл. 135, ал. 8 от АПК.
СЪДИЯ: