Р Е Ш Е Н И Е
260419/22.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На осми декември през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Г.
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №176 по описа на ШРС за 2021 год.
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са три обективно съединени положителни
установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД – по отношение на главницата и по отношение на претенцията за заплащане на
възнаградителната лихва и с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с
чл.79 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за
забава.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от “***” чрез “***”, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, община Младост, ж.к. ***4, Бизнес Парк София, сграда 14,
представлявано от Д. Д. – заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М. срещу Р.И.В.,
с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор за
потребителски паричен кредит с номер №PLUS-13186589 от 27.04.2016 год. “***” ЕАД е отпуснало на ответника паричен
заем в размер на 5000 лева, която сума следвало да бъде върната на 48 равни
месечни вноски, всяка в размер на 230.41 лева, съгласно подписан от страните
погасителен план, обхващащ периода от подписване на договора до 20.05.2020 год.
Договорът бил отпуснат при годишен процент на разходите 45.71% и лихвен процент
35.99%. На ответника била начислена и такса ангажимент, срещу която кредиторът
поел задължението да сключи договора при фиксиран лихвен процент. Поради
спиране на плащанията, ищцовото дружество твърди, че на 20.03.2017 год.
вземането им било обявено за предсрочно изискуемо.
Твърдят, че ответникът не заплатил задължението
си, поради което на основание чл.410 от ГПК поискали издаване на заповед за
изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът да им заплати
посочената по-горе сума. Тъй като ответникът не е бил намерен на известните по
делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен
ред.
С настоящата искова молба предявяват три
положителни установителни иска срещу ответника, като молят съда да признае за
установено, че Р.И.В. дължи на “***” чрез “***”, с ЕИК*** сумите от 4963.21 лева –
главница, представляваща дължими и
незаплатени суми по Договор за потребителски паричен кредит с номер №PLUS-13186589 от 27.04.2016 год., 3385.19 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.02.2017 год.
до 20.05.2020 год., 1741.30 лева – обезщетение за забава за периода от 20.03.2017 год.
до 16.10.2020 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Молят
също ответника да бъде осъден да им заплати и направените разноски в настоящото
производство и в заповедното производство. В условията на евентуалност
предявяват осъдителни искове, като молят ответникът да бъде осъден да заплати
на ищцовото дружество посочените по-горе суми.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се
явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 03.12.2021 год.,
в която излагат становище по съществото на спора.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на
адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от
НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил
назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на
назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В
отговора последният заявява, че счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. Счита, че сключения между страните договор за кредит е нищожен,
поради нищожност на клаузите от договора, касаещи годишния процент на разходите
и лихвения процент, доколкото същите не са били индивидуално уговорени. Твърди,
че на ответника не е бил предоставен Стандартен европейски формуляр, което е
задължително условие, съгласно нормата на чл.5, ал.1 от ЗПК. В същото време
счита, че договора е сключен при нарушение на разпоредбите на чл.10, ал.1 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото не съдържа яснота относно
съдържанието на отделните клаузи, като не ставало ясно предназначението на
удържаната сума от 1347.72 лева.
Оспорва претенцията за заплащане на
застрахователна вноска в размер на 1344 лева, като твърди, че по делото не са
представени доказателства за сключване на подобен застрахователен договор.,
както и за самото застрахователно дружество. Счита за недействителна и
клаузата, предвиждаща заплащане на такса ангажимент, поради противоречието й с
нормата на чл.10а от ЗПК. Прави искане удържаната в тази връзка сума от 175
лева
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита счита,
че доколкото по делото липсват
доказателства кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем и до ответника да
е било изпратено уведомление в този смисъл, то такава не е настъпила на
твърдяната в исковата молба дата – 20.03.2017 год. В този смисъл счита, че
мораторната лихва следва да бъде изчислена върху всяка просрочена вноска до
настъпване на крайния падеж на договора – 16.10.2020 год. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихва за периода
преди 16.10.2017 год.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
За него се явява назначения особен представител – адв.Р.Б. от ШАК, като моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като поддържа
изложеното в тази насока в отговора на исковата молба. В представени по делото
писмени бележки излага допълнителни правни съображения в защита на искането си.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
По силата на Договор за потребителски паричен
кредит с номер №PLUS-13186589 от 27.04.2016 год. ответното дружество “***” ЕАД отпуснало на
ответника паричен заем в размер на 5000 лева, която сума следвало да бъде
върната на 48 равни месечни вноски, всяка в размер на 230.41 лева, съгласно
подписан от страните погасителен план, обхващащ периода от подписване на
договора до 20.05.2020 год. Договорът бил отпуснат при годишен процент на
разходите 45.71% и лихвен процент 35.99%. На ответника била начислена и такса
ангажимент в размер на 175.00 лева, срещу която кредиторът поел задължението да
сключи договора при фиксиран лихвен процент. В полза на ответника била сключена
и застраховка „Защита на плащанията“, като плащането на дължимата
застрахователна премия в общ размер на 1344 лева било разсрочено на 48 месечни
вноски от по 28.00 лева всяка и включено към дължимите месечни погасителни
вноски.
Последното плащане на кредита е било на 20.02.2017
год., към която дата ответникът е заплатил осем месечни погасителни вноски.
Ищцовото дружество твърди, че поради спиране на плащанията, кредитът е бил
обявен за предсрочно изискуем на 20.03.2017 год., като по делото липсват
доказателства да са изпратили уведомление до длъжника, с което да са го уведомили за предсрочната изискуемост на
кредита.
Тъй като ответникът не заплатил задължението си, от
страна на ищцвото дружество било заведено производство на основание чл.410 от ГПК, по което срещу длъжника била издадена заповед за изпълнение, по силата на
която да бъде осъден длъжникът да им заплати посочената по-горе сума. Тъй като
ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на
заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото
дружество на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало
задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от:
Пълномощно, Извлечение от основно вписване в
търговския и фирмен регистър към 13.03.2018 год., Списък на разноски №1,
Договор за потребителски паричен кредит с номер №PLUS-13186589 от 27.04.2016 год., Общи
условия, Извлечение по кредит, Вносна бележка за заплатена държавна такса,
както и материалите, приложени по ЧГД №2382/2020
год. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице дава заключение, че кредитът е бил усвоен от длъжника на
27.04.2016 год., че размера на задължението на ответника по договора за кредит
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.10.2020
год. при необявена предсрочна изискуемост
е в размер на 8800.83 лева, от които 4739.21 лева - главница, договорна лихва –
3385.19 лева, 224.00 лева – застраховка, 452.43 лева – обезщетение за забава
плащането на дължимата главница, изчислено за периода от датата на падежа на
съответната главница до 27.10.2020 год.;
а при обявена предсрочна изискуемост на кредита, считано от 20.03.2017 год. размерът
на задължението размерът на задължението е 6747.56 лева, от които 4739.21 лева -
главница, договорна лихва – 246.59 лева, 28.00 лева – застраховка, 1733.76 лева
– обезщетение за забава плащането на дължимата главница, изчислено за периода
от 20.03.2017 год. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 27.10.2020 год., като вещото лице дава заключение и относно
размер на задължението и към момента на изготвяне на задължението.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, като по силата
на Договор за потребителски паричен кредит с номер №PLUS-13186589 от 27.04.2016 год. “***”
ЕАД е отпуснало на ответника паричен кредит в размер на 5000 лева, която сума
следвало да бъде върната на 48 равни месечни вноски, всяка в размер на 230.41
лева, съгласно подписан от страните погасителен план, обхващащ периода от
подписване на договора до 20.05.2020 год. Договорът бил отпуснат при годишен
процент на разходите 45.71% и лихвен процент 35.99%. На ответника била начислена
и такса ангажимент в размер на 175.00 лева, срещу която кредиторът поел
задължението да сключи договора при фиксиран лихвен процент. В полза на
ответника била сключена и застраховка „Защита на плащанията“, като плащането на
дължимата застрахователна премия в общ размер на 1344 лева било разсрочено на
48 месечни вноски от по 28.00 лева всяка и включено към дължимите месечни
погасителни вноски.
Въпреки твърденията на
ищцовото дружество, че са изпратили до ответника уведомление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, по делото липсват доказателства в този смисъл. Следователно до ответника не е достигнало
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В същото време обаче съгласно разясненията, дадени в т.1 на Тълкувателно
решение №8/2017 год. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №8/2017 год. решението на
съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е
то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе
предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение
за спорното право. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция, а не в деня на предявяване на иска.
Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
В настоящия случай видно от
материалите по делото падежът на договора – 20.05.2020 год. е настъпил преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради
което същият следва да се сита с изтекъл падеж, а не предсрочно изискуем.
Следователно с оглед настъпилия падеж на кредита ответникът
дължи на ищцовото дружество целия размер на дължимата и непогасена главница.
При преценка размера на главницата съдът съобрази обстоятелството, че последното
плащане на ответника е било на 20.02.2017 год., като общо е заплатил сумата от
1855.28 лева. Със същата са били погасени седем пълни месечни погасителни
вноски, лихвата и застраховката от осмата погасителна вноска на стойност 171.91
лева и частично лихва от деветата погасителна вноска в размер на 32.25 лева и
застраховка в размер на 28.00 лева. От заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че със сумата от 1855.28 лева са
били погасени 260.79 лева – главница,
1330.49 лева – договорни лихви, 252 лева – застраховки и 12.00 лева за събиране
на вземането, както и че застраховките с падеж от 20.11.2017 год. са били
анулирани.
Ищцовото дружество претендира сума в размер на 10089.70
лева, която включва 4963.21 лева – главница, представляваща дължими и незаплатени суми по
Договор за потребителски паричен кредит с номер №PLUS-13186589 от 27.04.2016 год., 3385.19 лева –
възнаградителна лихва за периода от 20.02.2017 год. до 20.05.2020 год. и 1741.30 лева –
обезщетение за забава за периода от 20.03.2017 год. до 16.10.2020 год. В посочената като главница сума са включени и
посочените в т.2 от Договор за потребителски паричен кредит с номер №PLUS-13186589 от 27.04.2016 год.
суми, а именно съответната неплатена част от сключената застраховка „Защита на
плащанията“ и Такса ангажимент, която съгласно посоченото обяснение в чл.2
от Договор представлява такса, срещу
която кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент, при съдържащите
се в договора условия, размери и срокове.
От материалите по
делото се установява по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател има
качеството „кредитор“ по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, доколкото се явява
юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски
кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за
него важи забраната, посочена в разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК да не
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Доколкото
длъжникът е физическо лице, на което по силата на сключения договор от е
предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска
или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т.1
от ДР на ЗЗП. С оглед на изложеното следва да приемем, че длъжникът, в
качеството си на кредитополучател в отношенията, възникнали между него и
кредитодателя по силата на сключения Договор за потребителски заем се ползват
от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща
регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 год. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП
Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В тази връзка съдът намира за неравноправна и съответно
недействителна клаузата, визирана в чл.2 от договора, която предвижда заплащане
на такса ангажимент от страна на кредитополучателя за това, че кредиторът сключва договора при
фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 от ЗПК, като същата се включва в общата сума на кредита и се заплаща
от страна на кредитополучателя едва при отпускане на кредита, а не предварително.
С оглед на изложеното се налага извода, че доколкото посочената такса се
изисква едва след разрешаване на кредита и неговото отпускане и се включва в
сключения между страните Договор за потребителски кредит, то същата по своя
характер се явява такса за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита, а не такса за разглеждане искането за кредит. Законът допуска събиране на такси и
комисионни, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и които
пряко касаят действия по разглеждане на договора, риск и други и същите
безспорно са във връзка с усвояването и управлението на кредита. С оглед
изложените съображения, клаузата, изискваща от кредитополучателят заплащане на
такса ангажимент /в размер на 175 лева/
противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК и се явява неравноправна,
респективно нищожна. С оглед на изложеното ответникът не дължи заплащане на
сумата от 175 лева, представляваща „такса ангажимент“, поради което
претендираната като главница сума следва да бъде намалена със съответната част
от посочената по-горе сума.
По отношение на
претендираните застрахователни вноски съдът като съобрази направеното
възражение от страна на назначения особен представител на ответника намира, че
въпреки липсата на представена от страна на ищцовото дружество застрахователна
полица, доколкото ответникът е дал съгласие за сключване на такава застраховка
и е започнал плащане на дължимите застрахователни вноски, се налага извода, че същият
признава сключването на договора за застраховка и че същите не са недължимо
платени и не следва да бъдат приспадани от последващото му задължение по
делото. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че след датата
20.11.2017 год. застраховката, поради неплащане е била анулирана, поради което последващите
застрахователни премии не следва да бъдат включвани в задължението.
С оглед на изложеното следва да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 4564.21 лева, представляваща дължима и незаплатена главница
по Договор за потребителски паричен кредит с номер №PLUS-13186589 от 27.04.2016 год.
По отношение на претендираната възнаградителна лихва съдът съобрази
обстоятелството, че ищцовата страна претендира заплащане на посочената в погасителния
план договорна лихва за периода от 20.02.2017 год. до 20.05.2020 год. в размер
на 3385.19 лева. При преценка на този иск, съобразявайки разясненията, дадени в
т.2 на Тълкувателно решение №3/2017 год. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №3/2017
год., както и обстоятелството, че кредитът не следва да се счита за предсрочно
обявен, а за падежиран на 20.05.2020 год., се налага извода, че ответникът дължи
заплащане на договорна лихва за периода
до 20.05.2020 год. В тази връзка съдът съобрази направеното с отговора
на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
тази претенция. Съгласно разпоредбата
на чл.111, ал.1, б.“в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на
тригодишна давност. Ищцовата страна претендира възнаградителна лихва за периода
от 20.02.2017 год. до 20.05.2020 год. Видно от материалите по делото заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е било подадено на 27.10.2020 год.
Следователно по отношение на претенцията за лихва за периода от 20.02.2017 год.
до 27.10.2017 год. е изтекъл тригодишен давностен срок и същата е била
погасена. Имайки предвид изложеното, представения по делото погасителен план и
заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза съдът намира, че вторият обективно съединен положителен
установителен иск се явява частично основателен и доказан и следва да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 2350 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 27.10.2017 год. до 20.05.2020 год.
За разликата над 2350 лева до пълния претендиран размер от 3385.19 лева
и за периода от 20.02.2017 год. до 27.10.2017 год. искът следва да бъде
отхвърлен, като погасен по давност.
По отношение на третия обективно съединен положителен установителен иск
съдът установи, че ищцовото дружество претендира сума в размер на 1741.30 лева,
представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 20.03.2017
год. до 26.10.2020 год. В тази връзка съдът съобразявайки отново направеното от
страна на особения представител на ответника възражение за изтекла погасителна
давност, което намира за основателно за периода от 20.03.2017 год. до
26.10.2017 год., заключението на вещото
лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, намира, че третият обективно
съединен положителен установителен иск се явява също частично основателен и доказан
и следва да бъде уважен за сумата от 637.32 лева, представляваща дължимо
обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 26.10.2017 год. до
26.10.2020 год. За разликата над сумата от 637.32 лева до пълния претендиран
размер от 1741.30 лева и за периода от 20.03.2017 год. до 26.10.2017 год. искът
следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност.
В
същото време ответникът дължи заплащане на законната лихва върху дължимата
главница и считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 27.10.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед задължението на съда,
визирано в разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и във връзка с
направените от страна на особения представител на ответника възражения в тази
насока с отговора на исковата молба, съдът при проверка на представените по
делото писмени доказателства намира, че клаузите на сключения между страните
договор, с изключение на клаузата за заплащане на „такса ангажимент“ отговарят
на изискванията на ЗПК. Съгласно
разпоредбата на чл.10,
ал.1 от ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В
случая договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният
процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият
размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е
правото на потребителя на отказ от договора. Между страните по делото липсва
съмнение и относно шрифта на договора. В същото време на ответника е била
предоставена и изискуемата съгласно закона преддоговорна информация.
В същото време съдът намира, че клаузите от
процесния договор, касаещи ГЛП и ГПР не са нищожни поради обстоятелството, че
същите са договорени при съблюдаване изискването за добросъвестност и при съобразяване
с добрите нрави, по смисъла вложен в разпоредбата на чл.26 от ЗЗД. Същите не са
нищожни на основание чл.21 от ЗПК. Съгласно разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и
10 от ЗПК, задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР
и ГЛП. Видно от текста на процесния Договор за потребителски паричен кредит с
номер №PLUS-13186589
от
27.04.2016 год.
ГПР е в размер на 45.71 %, а ГЛП е в размер на 35.99 %. Съдът не споделя
въведените от ответната страна възражения за нищожност клаузите за
възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. В този смисъл съдът
съобрази обстоятелството, че съществува
съдебна практика по сходни казуси, която приема, че максималният размер, до
който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително е, ако тя
не надвишава с повече от три пъти законната такава. Действително в настоящия
случай размера на уговорената възнаградителна лихва надхвърля трикратния размер
на законната лихва към момента на отпускане на кредита. В същото време обаче
посочената по-горе съдебна практика е несъотносима към настоящият случай,
доколкото подобни разрешения – за нищожност клаузата за възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва са релевантни за периода преди
приемането на разпоредбата на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК /обн. ДВ, бр.35 от 2014
год., в сила от 23.07.2014 год.). Доколкото преди приемането на законоустановен
размер на годишния процент на разходите по потребителски кредити, не
съществуваше нормативен текст, регулиращ оскъпяването на кредита, съдът
следваше да изхожда от общите правни принципи и морални норми. Към настоящият
момент е налице нормативен текст - чл.19,
ал.4 и ал.5 от ЗПК, който точно и ясно определя предела на оскъпяване на
кредита, посочвайки, че годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Възнаградителната
лихва е компонент от ГПР и размерът й подлежи на преценка от кредитодателя,
като единственото условие е същата заедно с другите елементи на ГПР общо да не
надвишава максимално допустимия размер. В случая ГПР е в размер на 45.71%,
което е под допустимия петкратен размер, поради което се налага извода, че тази
клауза от договора не е нищожна, както и
клаузата, касаеща годишния лихвен процент.
По отношение на предявените в условията на
евентуалност искове съдът намира, че доколкото същите са предявени при условие,
че първоначално предявените установителни искове бъдат отхвърлени на сочените
от страната основания, то следва и извода, че доколкото не се е сбъднало
условието, при което съдът е длъжен да се произнесе по предявените в условията
на евентуалност искове, то същият не дължи произнасяне по тях.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на
ищцовото дружество и направените по заповедното и настоящото производство
разноски в общ размер на 1571.62 лева, включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение
за назначения в производството особен представител и възнаграждение за вещо
лице, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен
списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.И.В., с ЕГН**********,*** дължи на “***” чрез “***”, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, община Младост, ж.к. ***4, Бизнес
Парк София, сграда 14, представлявано от Д. Д. – заместник управител, чрез
юрисконсулт Н. А. М. сумата от 4564.21
лева /четири хиляди петстотин шестдесет и четири лева и двадесет и една
стотинки/, представляваща дължима и
незаплатена главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер №PLUS-13186589 от 27.04.2016 год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 27.10.2020 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над 4564.21 лева до пълния претендиран
размер от 4963.21 лева, като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.И.В., с ЕГН**********,*** дължи на “***” чрез “***”, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, община Младост, ж.к. ***4, Бизнес
Парк София, сграда 14, представлявано от Д. Д. – заместник управител, чрез
юрисконсулт Н. А. М. сумата от 2350 лева
/две хиляди триста и петдесет лева/, представляваща договорна лихва по Договор за потребителски паричен кредит с номер №PLUS-13186589 от 27.04.2016 год. за периода от 27.10.2017 год. до 20.05.2020
год., като отхвърля иска за разликата над 2350 лева до пълния претендиран размер от
3385.19 лева и за периода от 20.02.2017 год. до 27.10.2017 год., като погасен
по давност.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.И.В., с ЕГН**********,*** дължи на “***” чрез “***”, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, община Младост, ж.к. ***4, Бизнес
Парк София, сграда 14, представлявано от Д. Д. – заместник управител, чрез
юрисконсулт Н. А. М. сумата от 637.32 лева
/шестстотин тридесет седем лева и
тридесет и две стотинки/, представляваща претендирана законна
лихва върху дължимата главница по Договор
за потребителски паричен кредит с номер №PLUS-13186589 от 27.04.2016 год. за периода от 26.10.2017 год. до
26.10.2020 год., като отхвърля иска за разликата над сумата от 637.32
лева до пълния претендиран размер от 1741.30 лева и за периода от 20.03.2017
год. до 26.10.2017 год., като погасен по давност.
ОСЪЖДА Р.И.В., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” чрез “***”, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, община Младост, ж.к. ***4, Бизнес Парк София, сграда 14,
представлявано от Д. Д. – заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М. направените
в хода на заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 1571.62 лева /хиляда петстотин седемдесет и един
лева и шестдесет и две стотинки/, включващи държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за назначения в производството особен
представител и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от
исковете и съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: