№ 847
гр. Пазарджик, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Христина Велчева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20235220103294 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422, ал.1 ГПК са предявени установителни искове по
чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86 ЗЗД вр. чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация - гр. Пловдив“ ЕООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „****** твърди,
че в изпълнение на договор за водоснабдяване и канализационни услуги с
абоната Б. Г. М. с ЕГН **********, б. ж. на гр. Пловдив, починал на
10.10.2020г., сключен при общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-09/11.08.2014г., е доставял ВиК услуги до негов водоснабден имот в гр.
Пловдив, ж. к. „******, за който е открита партида с абонатен №**********.
Твърди, че след смъртта на абоната, потребител на ВиК услугите при същите
общи условия са станали неговите законни наследници Т. Б. М. с ЕГН
********** с настоящ адрес: гр. Пазарджик, ул. „****** и Г. Б. М. с ЕГН
********** от гр. Пловдив, ж. р. „******. Поддържа, че за периода
30.04.2019г. – 24.11.2022г. цената на услугите е в общ размер на 904.80 лв.,
съгласно издадените 41 бр. фактури. Твърди, че количеството на услугите е
1
отчетено по наличните в имота водомери с №№00101166991 и 00101166992
срещу подпис от представител на потребителя, а след повреждане на
водомерите и връчване на известие за повредата, количеството е начислявано
служебно, съгласно ОУ на ВиК оператора. Поддържа, че цената не е
заплатена от потребителя, поради което за него е възникнало задължение да
заплати обезщетение за забава в размер на 115.78 лв. - законна лихва за
периода 31.07.2019г. – 31.10.2022г.
Ищецът твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу наследниците на потребителя за заплащане на вземането
съобразно техните наследствени дялове - по 1/2 част от дълга, т.е. по
452.40лв. от главницата, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда на 23.12.2022г. до плащането, както и по 57.89лв. от
обезщетението за забава, която е издадена по ч. гр. д. №18866/2022г. на РС –
Пловдив. Твърди, че ответникът Т. Б. М. е подала в срок възражение по чл.414
ГПК. Иска от съда да установи съществуването на вземането по отношение на
този ответник в размера по заповедта за изпълнение. Претендира присъждане
на разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът Т. Б. М. оспорва иска при твърдение, че не е потребител на
ВиК услугите, чието заплащане се претендира. Оспорва количеството на
доставените ВиК услугите, както и съдържанието на представените от ищеца
карнети за месечен отчет на водомерите. Оспорва неизправността на
водомерите и служебно начислените количества. Предявява възражение за
погасяване по давност на главницата и на обезщетението за забава за периода
преди 22.12.2019г. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
Активно легитимиран да предяви иск по чл.422 ГПК е кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу
която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални
предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради
което е допустими.
За основателността на главния иск ищецът следва да установи, че през
посочения период ответникът е имал качеството на потребител на ВиК услуги
2
по смисъла на §1, т.2 ДР на ЗРВКУ и чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.,
както и че е доставил до имота на ответника ВиК услугите, чието заплащане
претендира.
По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг, чиито падеж е настъпил.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащането, ако твърди това.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за
неоснователен.
Питейната вода, чиято цена се претендира, е доставена в периода
31.07.2019г. – 31.10.2022г. при действието на ЗРВКУ и Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наредбата) и
съгласно общите условия на оператора, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-
09/11.08.2014г. Съгласно §1, т.2, б. „а“ ДР на ЗРВКУ, чл.3, ал.1, т.2 от
наредбата и чл.2, ал.1, т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически
или физически лица – собственици, ползватели или притежатели на вещно
право на строеж върху имота, за който се предоставят ВиК услугите.
Съгласно чл.8, ал.5 от Наредбата, новите потребители приемат общите
условия със сключването на писмен договор за присъединяване към
водоснабдителните и канализационните системи.
От цитираните разпоредби е видно, че облигационното
правоотношение между доставчика на ВиК услугата и потребителя възниква
от сложен фактически състав, включващ придобиване на право на
собственост или ограничено вещно право на ползване върху водоснабдения
обект и сключване на писмен договор с ВиК оператора /вж. Решение от
17.05.2021г. по в. гр. д. №216/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик/.
Сключването на писмен договора е необходимо с оглед отмяната на чл.9 от
наредбата /с решение №3887 от 28.04.2005г. по адм. д. №9683/2004г. на ВАС,
5-членен състав/, при действието на която промяната на носителя на правото
на собственост, на строеж или на ползване или на режима на ползване на
водоснабдявания имот прехвърляше върху новия потребител всички права и
задължения, които са свързани с получаването на услугите В и К. След
отпадането на тази разпоредба вещнопрехвърлителните актове нямат
3
транслативен ефект и по отношение на облигационното правоотношение
между ВиК оператора и отчуждителя на водоснабдения имот.
Ищецът не е представил писмен договор по чл.8, ал.5 от Наредбата
нито с наследодателя, нито с ответника Т. М.. Последната не е пописала и
карнетите за отчет на водомера, което е видно от заключението на съдебната
почеркова експертиза.
Освен това липсват категорични доказателства, че ответникът Т. М.
притежава вещни права върху водоснабдения имот, тъй като не се установява
същата да е приела наследството, оставено от Б. Г. М.. Наследството не
преминава по право и автоматически към наследниците. При откриване на
наследството със смъртта на наследодателя, лицата, които имат право да
наследяват се призовават към наследяване. Придобиването на наследството
става с приемането му и има обратно действие, т.е. от датата на откриване на
наследството. До приемането важат разпоредбите на закона, които уреждат
статута на незаетото наследство – чл.58 ЗН. Цитираната разпоредба дава
ограничени права на призованите към наследяване законни наследници да
управляват наследството и да предявяват владелчески искове за запазване на
имуществото. Невъзможността на наследниците да предявяват негаторни
искове следва да се обясни именно с факта, че докато не приемат
наследството те не придобиват вещните права на наследодателя върху
имуществото. По същата причина те не могат да отговарят и за задълженията
на наследството, освен като негови управители по чл.59, ал.2 ЗН. Именно
затова в чл.51, ал.1 ЗН е предвиден ред, по който наследникът да бъде
заставен да се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Ако
наследникът не отговори в определения от съда срок, той губи правото да
приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Когато
наследниците не са известни или когато не поемат управлението на
наследството, районният съдия, служебно или по искане на заинтересуваните,
назначава управител на наследството, който има правата и задълженията по
чл.59, ал.2 ЗН, вкл. да отговаря по исковете на кредитори на наследството.
От изложеното до тук е видно, че приемането на наследството не може
да се презумира, а следва да се заяви от наследниците изрично или
мълчаливо. Противното означава да се отрече съществуването на института
на незаетото наследство.
4
В случая ищецът не е представил доказателства, че ответникът е приел
наследството и е станал собственик на водоснабдения имот, не е поискал от
съда да определи срок по чл.51, ал.1 ЗН, в който ответникът да се произнесе
по въпроса за наследството и не е поискал назначаване на управител на
незаетото наследство. Следователно ищецът не е доказал всички
обстоятелства от правопораждащия фактически състав на претендираното
вземане, а именно придобиване на вещни права върху имота и сключване на
писмен договор с потребителя. Доколкото цената на доставената питейна
вода се претендира от ответника на договорно основание, то предявения
главен иск следва да се отхвърли като неоснователен. Предвид липсата на
главен дълг, не се дължи и претендираното обезщетение за забава, поради
което акцесорният иск по чл.86 ЗЗД също следва да се отхвърли.
При този изход на делото, съгласно чл.78, ал.3 ГПК и т.12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, ответникът има право на съдебни разноски в исковото и в
заповедното производство. Неговите разноски в исковото производство са в
размер на 480 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, а в заповедното
производство не е направил такива.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК на „Водоснабдяване и канализация -
гр. Пловдив“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „****** против Т. Б. М. с ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.
Пазарджик, ул. „****** за установяване на вземането по заповед №321 от
18.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена
по ч.гр.д. №18866/2022г. на РС – Пловдив до размера на 452.40лв. от
главницата, представляваща цена на предоставени ВиК услуги за периода
30.04.2019г. – 24.11.2022г., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението в съда – 23.12.2022г. до плащането, както и 57.89лв.
от обезщетението за забава за периода 31.07.2019г. - 31.10.2022г.
ОСЪЖДА ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД да заплати
на ответника Т. Б. М. съдебни разноски по това дело в размер на 480 лв.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6