О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 29.11.2019 г., в състав:
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 1091 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 248
ГПК.
Разглеждането
на спора е приключено с решение № 911/22.10.2019г.
като съдът разгледал и отхвърлил
неоснователна въззивна жалба и е възложил разноски на въззивника.
Постъпила е молба по молба вх.№ 33718/14.11.19г на въззиваемия „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД за поправка
на това решение, в частта му с която са били определени по размер присъдените в
негова полза разноски, намалени в резултат на уважено възражение за
прекомерност. Пълномощникът на молителя сочи, че съдът е посочил в диспозитива
стойност, различна от обоснованата в мотивите на акта. Моли да бъде изменено
произнасянето, като съдът го поправи, съответно на волята си за дължимост на
юрисконсултско възнаграждение в среден размер, обоснован в мотивите на акта.
Насрещната страна Г.Х.П., чрез адв. П., е оспорила молбата, като счита,
че грешката е допусната в мотивите, а не в диспозитива. Счита, че размера от
120лв е изцяло съответен на обема на действията на защитата на въззиваемия,
чийто представител не се е явил пред съда в единственото заседание.
Претендира за определяне на разноски и за настоящото производство.
Макар да е обосновано като искане за поправка на очевидна фактическа
грешка, доколкото искането касае само определянето на разноските молбата следва да се квалифицира като искане за изменение
на частта от решението, с която са определени разноските по чл.248, ал.1 ГПК.
Молбата е подадена от заинтересована
страна и искането е направено своевременно в срока за обжалване. Налице е
списък по чл. 80 ГПК, поради което искането се приема за допустимо.
При извършената проверка на произнасянето си по разноските съдът намира
молбата за основателна.
Както изрично е указал в мотивите си, съдът
е приел, че защитата по неоснователната въззивна жалба не се
отличава със значителна правна или фактическа сложност и затова е уважил
възражението за прекомерност на посочения в списъка на въззиваемия размер на
юрисконсултско възнаграждение. Определения размер от 150 лв
съответства именно на средния размер (нормативно предвиден в граници 100 – 300лв).
Същевременно съдът е отрекъл дължимост на допълнително поискано възнаграждение
от 50 лв., тъй като предвиздените в чл. 13 от Наредба
за заплащането на правната помощ, действия се отнасят до подготовка на защита
извън процесуално представителство, а в случая защитата пред съд поглъща тази
дейност. Въпреки тази обосновка обаче, погрешно съдът е задължил въззивницата
да плати само 120 лв. Като
отчита, че в настоящото производство могат да бъдат коригирани всякакви грешки,
съдът намира, че следва да отстрани погрешното посочване на определения дължим
размер на присъдените разноски.
Искането за определяне на разноски в настоящото
производство не може да бъде уважено, тъй като защитата на въззивницата в
случая не е провокирана от неоснователно повдигнат спор, а от действията на
съда по разглеждане именно на неоснователната жалба на тази страна.
По тези съображения и на осн. чл.248 ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 ГПК необжалваемо
решение №911/22.10.2019г., постановено по в.т.д. №1091/ 2019 г. по описа на
търговско отд. на ВОС, в частта с която е определен размера на разноските, КАТО в
диспозитива ВМЕСТО: „…сумата
от 120,00 лв (сто и двадесет лева)… “ДА
СЕ ЧЕТЕ: сумата от 150,00 лв (сто и петдесет лева)“.
Разноски по настоящото производство не се определят.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на насрещните страни, чрез
пълномощниците им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.