№ 38844
гр. София, 31.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110158366 по описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 299292/25.10.2023г. на СРС,
подадена от Н. И. Б. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Иска се да бъде
признато за установено, че сключеният между ищеца и първия ответник договор за паричен
заем е нищожен, евентуално, че е нищожна клаузата му за задължаване на потребителя-
заемател да сключи договор за поръчителство, както и да се признае за установено в
отношенията между ищеца и втория ответник, че сключеният договор за поръчителство е
нищожен и да се осъди вторият ответник да върне на ищеца сумата от 50,00 лева /искът е
предявен като частичен от 2860,46 лева/, платена без основание.
Твърденията в исковата молба и уточнението към нея аргументират извода, че се
касае за потребителски спор, свързан с качеството на ищеца като страна по облигационно
отношение с потребителски характер по договор за потребителски кредит и договор за
възмездно поръчителство. Единствено основанието, от което произтичат отношенията
между страните (в случая потребителски/о договор/правоотношение) е от значение за
качеството потребител на едно физическо лице (Определение № 188/16.01.2020г. по
ч.т.д.2502/2019г. на ВКС, ІІт.о.), като този му характер се запазва и при спор за наличието и
действителността на потребителското правоотношение и предявени искове за връщане на
платени по потребителското правоотношение суми, за които се твърди, че не са били
дължими или че са платени въз основа на нищожна клауза в договор, сключен с потребител.
Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се
извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1
ЗЗПотр или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са
приложими по съответния правен спор – например § 1, т. 20 от Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит и др.
Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните
характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗПотр вторично законодателство на
Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни
сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че,
като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо
задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в
ЗЗПотр понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива
93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според
1
него потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко
физическо лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен
договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз.
Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор
с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице
тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с
конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да
установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта
на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод,
че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на
своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият
правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в
какъвто смисъл е чл. 113 ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, включително
тогава, когато в същината на спора лежи въпросът дали този договор или клауза от него са
действителни, дали е породил правни последици и дали между страните е налице
облигационно отношение по него, следва да се приложат не само транспонираните в
националното законодателство специални материалноправни норми, гарантиращи по-силна
и ефективна защита на правата и интересите на потребителите, но и да се съблюдават
заложените основни принципи и цели в първичното право на Европейския съюз /чл. 4, § 2, б.
е, чл. 12, 114 и 169 ДФЕС и чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС/, както и директно
приложимите норми от европейски регламенти, установяващи различни мерки за защита на
потребителите (арг. ТР 3/2019-2022-ОСГТК).
Ищецът има качеството на потребител на предоставяните от ответниците услуги по
смисъла на §13, т. 1 ЗЗПотр, съответно ответниците имат качеството на търговец по смисъла
на § 13, т. 2 ЗЗПотр. Предвид обстоятелството, че в конкретния случай физическото лице
ползва услуга, която не е установено да е предназначена за извършване от него на търговска
или професионална дейност, то приложение намира и нормата на чл. 113 ГПК (така
Определение № 44/07.02.2022г. по ч.т.д. № 83/2022г. на ВКС, І т.о.), включително
установената с нея местна подсъдност на спора.
Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. Така определената местна подсъдност е задължителна и за нея съдът следи и
служебно до първото по делото заседание – чл. 119, ал. 3 ГПК. Видно от извършената
справка в НБД „Население“, от 1990г. ищецът е с настоящ адрес: област Благоевград,
община Благоевград, град Благоевград, ж.к. „Еленово“, бл. 145, ет. 3, ап. 7. Оттук
компетентен да разгледа делото е Районният съд в град Благоевград.
Поради тези причини настоящото производство пред Софийския районен съд следва
да бъде прекратено, а делото да се изпрати на компетентния да го разгледа Районен съд в
град Благоевград.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 58366/2023г. на Софийския районен
съд, І ГО, 173 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районния съд в град Благоевград.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
2
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищеца чрез адв. Д. М..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3