Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 04.07.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и
втора година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 548/2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от Г.С. и Я.З. – С. против
Ц.А.. Ищците твърдят, че са собственици на урегулиран поземлен имот (УПИ) XI – 605 от кв. 122 по подробния устройствен
план (ПУП) на гр. С. одобрен през 1983 г.,
съответно ответникът е собственик на съседния УПИ Х 606. С Заповед № 215 от
10.06.1999 г. на кмета на Община Своге е одобрено частично изменение на
регулационния план от 1983 г. Според ищците тези планове не са приложени,
отчуждителното им действие е отпаднало и правото на собственост се е
възстановило на предишния собственик. По тези причини те искат от съда да приеме за установено спрямо
ответника, че Г.С. и Я.З. – С. са
собственици на 57 кв.м., като Ц.А. бъде осъден да им предаде владението. На л. 78 от делото е
приложена скица, издадена от компетентен орган, на която е индивидуализирано
спорното право : 36 кв.м. + 16
кв.м. + 5 кв.м. = 57 кв.м., оцветени в
жълто и оранжево. Състоянието преди изменението през 1999 г. е видно от скицата
на л. 71 от делото, както и на л. 31 и л. 34.
От ответника е подаден писмен
отговор. Предявеният иск се оспорва изцяло, тъй като ищците не са собственици
на претендираните от тях 57 кв.м. от имота на ответника, като последният ги е
владял и ги владее на законно основание.
В открито съдебно заседание,
както и в писмени защити пълномощниците на страните подробно аргументират
тезите си.
По делото са
събрани писмени доказателства и е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна :
През 1983 г. е
одобрен регулационният план на гр. Своге, който е относим към настоящото дело в
частта му относно 16-те кв.м. и 36-те кв.м., оцветени в жълто и оранжево на
скицата на л. 78 от делото.
През 1999 г. е
одобрено частично изменение на регулационния план на гр. Своге от 1983 г., в
частта му на кв. 122, изразяващо се в изменение на дворищнорегулационните линии
между парцели №№ XI-605, Х-606 и XXI-607, закриване на
улица с О.К.1210-823, по червените и сини линии, щрихи по скица № 32 от
22.01.1998 г. Заверено копие от административната преписка е приложена към
прокурорска преписка № 444/2019 г., т. 1, л. 60 – л. 68. Въпросната заповед
касае настоящия спор само относно 5-те кв.м., оцветени в жълто на скицата на л.
78 от делото.
Според съда,
независимо че се е снабдил със съответните документи, които да удостоверят това
негово право едва през 1986 г./1987 г. (л. 69/70 от делото), Ц. А. Ц. е бил собственик и към 1983 г.,
включително и към 1976 г. и 1979 г., както на имоти с пл. №№ 605 и 606, така и
на съответните парцели XI и Х. Макар да липсват преки
доказателства за това, съществуват достатъчно косвени. Видно е от нотариален
акт от 10.12.1976 г., че той е дарил съседни имоти на децата си (XII-603, VI-604 и V-604), а на 11.04.1979 г. е прехвърлил собствеността върху УПИ XXI-607 по сега действащия план (л. 62 от прокурорска преписка № 444/2019 г.,
т. 1). Не е приложен първоначалният нотариален акт с № 269, т. 1, дело № 539 от 1976 г., цитиран
в двата последващи акта посочени по-горе, но това не е и необходимо. Скицата на
л. 71 от делото е също косвено доказателство, че Ц. е бил собственик на имотите
и през 1983 г. Според приложените по делото скици, по разписен лист имотите са
записани на негово име. След смъртта му през … г. правото на собственост е
преминало върху неговите наследници – трите му деца. Те са били съсобственици и
през 1999 г., когато е прието изменението на плана, с права по 1/3 идеална част
за всеки от тях.
Следователно, както
към 1983 г., така и към 1999 г., двата имота си били собственост на едно и
също/и лице/а. Независимо, че по нотариалният акт от 1987 г. Ц. е признат за
собственик на 554/1000 идеални части от дворното място, всички данни по делото
сочат, че и останалите 446/1000 идеални части са били негова собственост и
владение. Няма данни между двата имота да е била поставяна ограда, преди
закупуването на единия от тях от ищците през 2008 г.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по делото
доказателства, посочени по-горе, като необсъдените такива съдът намира за
неотносими към разглеждания случай.
При тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Когато
при действието на Закона за териториалното и селищното устройство е извършано изменение на регулационен план, при което от един
имот, собственост на определено лице се придава площ към съседен имот,
собственост на същото лице, промяната в границите между двата имота настъпва от
момента на влизане на плана в сила. Задължение за уреждане на регулационни
сметки в подобна хипотеза не възниква. Действието на този план се запазва при
последваща промяна на собствеността, като регулацията се счита приложена
независимо дали придадената част е заета. В подобна хипотеза за новите собственици не възниква задължение за уреждане на регулационни
сметки във връзка с изменението на регулационния план, което е извършено докато
и двата имота са били собственост на едно и също лице, след
като всеки един от тях е заплатил цената на конкретния урегулиран имот на
предходния един и същи собственик на двата имота. Непоставянето на ограда по вътрешната регулационна линия, както и
непреместването на съществуващата ограда по новата вътрешна регулационна линия
между два съседни урегулирани имота, собственост на едно и също лице, не е
основание да се приеме, че влезлият в сила план за регулация по отношение на
тези имоти не е приложен поради незаемане на придадената площ от единия имот,
докато е налице единство на собственика, тъй като регулацията се счита
приложена в тази хипотеза от момента на влизане на плана в сила. При последващо
преминаване на собствеността в патримониума на различни лица, непоставянето, респ.
непреместването на оградата по регулационните линии на имота следва да се
свърже с възможността за придобиване на реална част от урегулиран имот по
давност, а не с приложението на плана по смисъла на § 8, ал. 1 ПЗР на Закона за устройство на територията. Горното
разрешение е дадено в Решение № 96 от 05.07.2018 г. по гр.д. № 3758/2017 г. на
ВКС на РБ, I г.о. При това положение искът
подлежи на отхвърляне, тъй като собствеността върху въпросните 57 кв.м. е на
ответника.
Съдът е допуснал грешка, като е открил
производство по оспорване на три документа, в частта им в която те имат
характер на частни свидетелстващи документа и не се ползват с материална
доказателствена сила, поради което направеното оспорване на верността им
подлежи на преценка и обсъждане в съвкупност с всички събрани по делото
доказателства, без да е необходимо откриване на производство по чл. 193, ал. 2 ГПК. Освен това обстоятелствата, които се иска да се установят с двете
декларации са и без правно значение по настоящото дело. Същото важи и за
договора за доброволна делба, тъй като той се отнася за УПИ Х 606.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Ц.А. ще следва да се
присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание е направено възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от него. Съдът счита възражението за основателно, тъй като е налице несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права.
Поради така установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
в размер на 2000 лева,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява размера на
разноските до сумата от 1500 лева, колкото е заплатено от всеки един от ищците.
Посочената сума по-адекватно отговаря на обема на извършената от адвоката
работа по настоящото дело.
Така мотивиран и на
основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Отхвърля иска с правно основание чл. 108 от
Закона за собствеността, предявен от Г.В.С., ЕГН **********, и Я.В.З. – С., ЕГН **********,***, срещу Ц.С.А. ***, ЕГН **********, за признаване за установено, че Г.С. и Я.З. – С. са
собственици на части от УПИ Х 606 от кв. 122 по ПУП на гр. С., като въпросните
части са с обща площ от 57 кв.м. (36 кв.м. + 16 кв.м. + 5 кв.м.) и са оцветени в жълто
и оранжево на скицата на л. 78 от делото, приподписана от председателя на
съдебния състав на 04.07.2022 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение, както и за
осъждане на Ц.А. да им предаде владението върху тях.
Отменя протоколните си определения от 16.12.2021
г., с които е открил производство по чл. 193 ГПК относно верността на обстоятелства, декларирани в договор за доброволна делба от 04.03.2009 г. и в
декларации от 19.03.2009 г., подписани от Ц. Ц. А. и П. Ц. А.. Прекратява производството по делото в тази му част.
Осъжда Г.В.С. ***, ЕГН **********, и Я.В.З.
– С. ***, ЕГН **********, да заплатят на Ц.С.А. ***, ЕГН **********, направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, като същото е намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а в частта относно прекратяването на
производството, същото има характер на определение, и подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :